СЗО препоръчва да се ваксинираме срещу грип през януари
Новоприетата Национална стратегия за повишение на ваксинопрофилактиката на сезонния грип, ориентирана към хората над 65-годишна възраст, бе показана от проф. доктор Тодор Кантарджиев, шеф на Национален център по заразни и паразитни заболявания по време на Балканска среща на специалистите по грипната профилактика. Домакин на срещата за първи път бе София. За първата година от програмата е планувано тя да обезпечи имунизация на 10% от тази възрастова група, като поетапно до четвъртата година ще доближи покритие от 25%, написа БГНЕС.
Програмата е огромна крачка към усъвършенстване на ваксиналната отбрана, като се има поради, че през последните години единствено към 3% от българското население се имунизира против грип. Д-р Владимир Драженович, народен съветник по грип в Хърватия, заяви, че сходна стратегия за предварителна защита на грипа съществува в страната му от доста години и включва с изключение на хората над 65-годишна връст и рисковите групи. За предходната година е достигнато 30% покритие на хората, за които е предопределена програмата.
Препоръчително е имунизационните акции да стартират минимум две седмици преди настъпване на грипната зараза, само че не по-рано от 4 месеца преди нея, с цел да се генерира оптимално равнище и подобаваща дълготрайност на имунитета след имунизация против грип, по тази причина на база статистиката от предишни години за България специалистите предлагат имунизация даже в първите седмици на януари.
Проведено изследване на Световната здравна организация (СЗО) измежду 38 страни в европейския район демонстрира, че времето на епидемиологичния пик се трансформира от изток на запад като епидемиите настъпват по-късно в Западна Европа (например в Испания следеното забавяне за интервал от 10 години е 28 дни).
„ Всяка година грипната зараза е с друг интензитет и дълготрайност. Тези модели на предсказуемост, които основават от СЗО, са за да се възнамеряват вярно годишните акции за имунизация и да се реализира оптималната отбрана на популацията. Препоръчително е краят на имунизационната акцията да бъде продължен колкото е допустимо повече, с цел да се обезпечи оптимално вероятното покритие на рисковите групи. Затова Националната стратегия за повишение на ваксинопрофилактиката измежду хората над 65-годишна възраст е планувана да продължи до края на декември “, изясни проф. доктор Кантарджиев.
Грипът е едно от най-масовите инфекциозни болести при индивида с огромно клинично, епидемиологично и социално-икономическо значение, само че постоянно е подценяван. Епидемиите от грип пораждат директни и непреки стопански загуби – краткотрайна неработоспособност, натоварване на здравните системи, в резултат на затруднения и страдалчество на заболелите. Средно годишно те предизвикват сред 3 и 5 милиона случаи с тежки затруднения. Според изследване, извършено неотдавна, грипът и подбудените от него вторични респираторни инфекции, е причина за 13% от смъртните случаи в международен мащаб.
„ 39% от случаите на гибел заради грип са измежду хората над 75 години. Проучванията демонстрират, че успеваемостта на имунизацията понижава с 6% до 11% на месец. Затова извънредно значимо е имунизацията да не се поставя прекомерно рано, т.е. най-много 4 месеца преди упования грипен пик. Радвам се, че тази година ще можем да защитим по-добре възрастното население в България, което е измежду най-рисковите групи. “, добави доцент доктор Любомир Киров, ръководител на Националното съдружие на общопрактикуващите лекари в България.
Сред останалите рискови групи за тежко протичащ грип и затруднения, на които СЗО предлага имунизация, са: деца на възраст под 5 години, изключително тези под 2-годишна възраст, бременни дами, медицински лица и хора от всяка възраст със съпровождащи хронични болести – белодробни, сърдечно-съдови, диабет, бъбречни, чернодробни.
Бременните са изложени на нараснал риск от затруднения в резултат на грипа, като вероятността да бъдат приети в болница е 5 пъти по-висока спрямо останалите хора.
аскоро извършено изследване демонстрира, че грипът покачва също риска от сърдечни проблеми и инфаркт, също както пневмония и други живозастрашаващи затруднения. Рискът от сърдечен удар е 6 пъти по-висок в седмицата след заразяването с грип. Затова противогрипната имунизация остава най-сигурният метод за предотвратяване от затруднения и понижава риска от инфаркт с 15-45 %. Тези проценти демонстрират успеваемост за отбрана, доста близка до прекъсване на тютюнопушенето, медикаменти за висок холестерол или за високо кръвно налягане.
Макар постоянно и погрешно възприемана като лека и незастрашаваща живота, грипната зараза може да докара до съществени затруднения. Противогрипната имунизация е приета за най-хубавия инструмент за предварителна защита на разпространяването на сезонния грип.
Програмата е огромна крачка към усъвършенстване на ваксиналната отбрана, като се има поради, че през последните години единствено към 3% от българското население се имунизира против грип. Д-р Владимир Драженович, народен съветник по грип в Хърватия, заяви, че сходна стратегия за предварителна защита на грипа съществува в страната му от доста години и включва с изключение на хората над 65-годишна връст и рисковите групи. За предходната година е достигнато 30% покритие на хората, за които е предопределена програмата.
Препоръчително е имунизационните акции да стартират минимум две седмици преди настъпване на грипната зараза, само че не по-рано от 4 месеца преди нея, с цел да се генерира оптимално равнище и подобаваща дълготрайност на имунитета след имунизация против грип, по тази причина на база статистиката от предишни години за България специалистите предлагат имунизация даже в първите седмици на януари.
Проведено изследване на Световната здравна организация (СЗО) измежду 38 страни в европейския район демонстрира, че времето на епидемиологичния пик се трансформира от изток на запад като епидемиите настъпват по-късно в Западна Европа (например в Испания следеното забавяне за интервал от 10 години е 28 дни).
„ Всяка година грипната зараза е с друг интензитет и дълготрайност. Тези модели на предсказуемост, които основават от СЗО, са за да се възнамеряват вярно годишните акции за имунизация и да се реализира оптималната отбрана на популацията. Препоръчително е краят на имунизационната акцията да бъде продължен колкото е допустимо повече, с цел да се обезпечи оптимално вероятното покритие на рисковите групи. Затова Националната стратегия за повишение на ваксинопрофилактиката измежду хората над 65-годишна възраст е планувана да продължи до края на декември “, изясни проф. доктор Кантарджиев.
Грипът е едно от най-масовите инфекциозни болести при индивида с огромно клинично, епидемиологично и социално-икономическо значение, само че постоянно е подценяван. Епидемиите от грип пораждат директни и непреки стопански загуби – краткотрайна неработоспособност, натоварване на здравните системи, в резултат на затруднения и страдалчество на заболелите. Средно годишно те предизвикват сред 3 и 5 милиона случаи с тежки затруднения. Според изследване, извършено неотдавна, грипът и подбудените от него вторични респираторни инфекции, е причина за 13% от смъртните случаи в международен мащаб.
„ 39% от случаите на гибел заради грип са измежду хората над 75 години. Проучванията демонстрират, че успеваемостта на имунизацията понижава с 6% до 11% на месец. Затова извънредно значимо е имунизацията да не се поставя прекомерно рано, т.е. най-много 4 месеца преди упования грипен пик. Радвам се, че тази година ще можем да защитим по-добре възрастното население в България, което е измежду най-рисковите групи. “, добави доцент доктор Любомир Киров, ръководител на Националното съдружие на общопрактикуващите лекари в България.
Сред останалите рискови групи за тежко протичащ грип и затруднения, на които СЗО предлага имунизация, са: деца на възраст под 5 години, изключително тези под 2-годишна възраст, бременни дами, медицински лица и хора от всяка възраст със съпровождащи хронични болести – белодробни, сърдечно-съдови, диабет, бъбречни, чернодробни.
Бременните са изложени на нараснал риск от затруднения в резултат на грипа, като вероятността да бъдат приети в болница е 5 пъти по-висока спрямо останалите хора.
аскоро извършено изследване демонстрира, че грипът покачва също риска от сърдечни проблеми и инфаркт, също както пневмония и други живозастрашаващи затруднения. Рискът от сърдечен удар е 6 пъти по-висок в седмицата след заразяването с грип. Затова противогрипната имунизация остава най-сигурният метод за предотвратяване от затруднения и понижава риска от инфаркт с 15-45 %. Тези проценти демонстрират успеваемост за отбрана, доста близка до прекъсване на тютюнопушенето, медикаменти за висок холестерол или за високо кръвно налягане.
Макар постоянно и погрешно възприемана като лека и незастрашаваща живота, грипната зараза може да докара до съществени затруднения. Противогрипната имунизация е приета за най-хубавия инструмент за предварителна защита на разпространяването на сезонния грип.
Източник: bulnews.bg
КОМЕНТАРИ