Как любовта ни свързва в мега-мозък
Ново изследване за първи път открива по какъв начин прочувственото положение на майката се отразява върху събитие, наречено междуличностна невронна съгласуваност. Този феномен се демонстрира сред доста близки хора - в връзките на двойките, братя и сестри, доста близки другари.
Всички сме забелязвали по какъв начин когато прекараме повече време с някого, на който имаме доверие и усещаме непосредственост, в един миг започваме да довършваме изреченията си; или едни и същи неща ни вършат усещане в еднакъв миг момент - като че ли съзнанията ни съвсем са се слели в едно.
Изследването открило, че равнището на съгласуваност на мозъчните талази варира според от прочувственото положение на майката. Когато тя показва повече позитивни страсти, нейният мозък доста по-силно се свързва с този на бебето, а това може да му помогне да се учи от майка си по-ефективно и мозъкът му да се развива.
Учените употребявали метода двойна електроенцефалография, с цел да следят по едно и също време мозъчните сигнали при майките и при бебетата, до момента в който те поддържат връзка. Оказало се, че те са склонни да синхронизират мозъчните си талази при честотата 6-9 херца, която подхожда на алфа диапазона на бебето. Така двата мозъка започвали да действат дружно като мрежа.
Обичайно майките и бебетата прекарват доста време дружно в позитивно прочувствено положение, в което мозъкът им е доста обвързван. Учените открили, че позитивното взаимоотношение, съпроводено с натоварен контакт очи в очи, покачва способността на мозъците на майката и бебето да работят като единна система, в която дейно се споделя поток на информация сред двете персони.
Доктор Вики Леонг от Катедрата по логика на психиката на университета в Кеймбридж, която управлява проучването, споделя, че когато невронната връзка сред майките и бебетата е мощна, бебетата са по-възприемчиви и подготвени да се учат от своите майки. А употребявайки позитивен прочувствен звук при връзката с бебето, родителите могат да се свържат по-добре с него и да подтикват развиването на умствения му потенциал.
От друга страна, има огромна възможност бебетата на майки в меланхолия да са по-слабо свързани, което да повлияе отрицателно върху развиването им и способността да учат от майките си.
Това е по този начин, тъй като родители, които са в клинична меланхолия или непрекъснато са потиснати, са склонни да взаимодействат по-малко и с бебето си. Те постоянно приказват с по-равен звук, не реализират задоволителен контакт с очите. По-малко и е евентуално да реагират, когато бебето им се опита да притегли тяхното внимание.
Доктор Леонг споделя, че страстите ни безусловно трансформират метода, по който нашите мозъците споделят информация с другите - а позитивните ни оказват помощ да поддържаме връзка по доста по-ефикасен метод.
Всички сме забелязвали по какъв начин когато прекараме повече време с някого, на който имаме доверие и усещаме непосредственост, в един миг започваме да довършваме изреченията си; или едни и същи неща ни вършат усещане в еднакъв миг момент - като че ли съзнанията ни съвсем са се слели в едно.
Изследването открило, че равнището на съгласуваност на мозъчните талази варира според от прочувственото положение на майката. Когато тя показва повече позитивни страсти, нейният мозък доста по-силно се свързва с този на бебето, а това може да му помогне да се учи от майка си по-ефективно и мозъкът му да се развива.
Учените употребявали метода двойна електроенцефалография, с цел да следят по едно и също време мозъчните сигнали при майките и при бебетата, до момента в който те поддържат връзка. Оказало се, че те са склонни да синхронизират мозъчните си талази при честотата 6-9 херца, която подхожда на алфа диапазона на бебето. Така двата мозъка започвали да действат дружно като мрежа.
Обичайно майките и бебетата прекарват доста време дружно в позитивно прочувствено положение, в което мозъкът им е доста обвързван. Учените открили, че позитивното взаимоотношение, съпроводено с натоварен контакт очи в очи, покачва способността на мозъците на майката и бебето да работят като единна система, в която дейно се споделя поток на информация сред двете персони.
Доктор Вики Леонг от Катедрата по логика на психиката на университета в Кеймбридж, която управлява проучването, споделя, че когато невронната връзка сред майките и бебетата е мощна, бебетата са по-възприемчиви и подготвени да се учат от своите майки. А употребявайки позитивен прочувствен звук при връзката с бебето, родителите могат да се свържат по-добре с него и да подтикват развиването на умствения му потенциал.
От друга страна, има огромна възможност бебетата на майки в меланхолия да са по-слабо свързани, което да повлияе отрицателно върху развиването им и способността да учат от майките си.
Това е по този начин, тъй като родители, които са в клинична меланхолия или непрекъснато са потиснати, са склонни да взаимодействат по-малко и с бебето си. Те постоянно приказват с по-равен звук, не реализират задоволителен контакт с очите. По-малко и е евентуално да реагират, когато бебето им се опита да притегли тяхното внимание.
Доктор Леонг споделя, че страстите ни безусловно трансформират метода, по който нашите мозъците споделят информация с другите - а позитивните ни оказват помощ да поддържаме връзка по доста по-ефикасен метод.
Източник: lifestyle.bg
КОМЕНТАРИ