Водорасли под морския лед в Арктика представляват голяма заплаха за хората
Ново изследване на екип откриватели от Германия, Англия и Канада откри, че водорасли, които порастват под морския лед в Арктика, са „ мощно нечисти “ с микропластмаси, което съставлява опасност за хората по хранителната верига, оповестява Юнайтед прес интеренешънъл.
Гъсти водорасли, известни като Melosira arctica, съдържат приблизително 31 000 микропластмасови частици на пространствен метър , което е към 10 пъти повече от концентрацията в околната вода , откриха откривателите. Според тях междинната стойност варира към 19 000, което значи, че в някои скупчвания може да е имало до 50 000 микропластмасови частици на пространствен метър.
Изследването е извършено в Центъра за полярни и морски проучвания Хелмхолц към института „ Алфред Вегенер “ въз основа на проби, събрани по време на експедиция с изследователския транспортен съд „ Поларщерн “ през 2021 година Резултатите от работата на интернационалния екип са оповестени в петък в списание „ Енвайръментъл сайънс енд текнолъджи “.
„ Нишковидните водорасли имат слузеста, лепкава текстура, тъй че евентуално събират микропластмаса от атмосферните отлагания върху морето, от самата морска вода, от околния лед и от всеки различен източник, около който минават “, споделя в известие за медиите Деони Алън от Университета в Кентърбъри и Бирмингамския университет, която е част от изследователския екип.
Рибите, като да вземем за пример треската, се хранят с водораслите и на собствен ред се употребяват от други животни, в това число и от хората , като по този метод се предава „ многообразие от пластмаси “, в това число полиетилен, полиестер, полипропилен, найлон и акрил, които след това се откриват в човешките тела.
„ Хората в Арктика са изключително подвластни от морската хранителна мрежа за снабдяването си с протеини, да вземем за пример посредством лов или лов на риба “, споделя биологът Мелани Бергман, началник на проучването. „ Това значи, че те също са изложени на въздействието на микропластмасата и съдържащите се в нея химикали. Микропластмаса към този момент е открита в човешките вътрешности, кръвта, вените, белите дробове, плацентата и кърмата и може да провокира възпалителни реакции, само че цялостните последствия до момента съвсем не са изследвани “, прецизира Бергман.
Струпванията на мъртви водорасли също придвижват микропластмасите изключително бързо в морските дълбини, което изяснява високите концентрации на микропластмаси в седимента - различен основен извод от новото изследване. Водораслите порастват бързо под морския лед през пролетните и летните месеци и там образуват дълги с метри клетъчни вериги, които се трансформират в скупчвания, когато клетките умрат. В рамките на един ден те могат да потънат на хиляди метри до дъното на дълбоките морски води, съобщи Българска телеграфна агенция.
„ Най-накрая намерихме правдоподобно пояснение за какво постоянно измерваме най-големи количества микропластмаси в дълбоководните седименти “, споделя Бергман. Тя добави, че проучванията демонстрират, че намаляването на производството на пластмаса е най-ефективният метод за понижаване на този вид замърсяване .
„ Ето за какво това несъмнено би трябвало да бъде приоритет в световното съглашение за пластмасите, което се договаря сега “, сподели Бергман. Тя ще участва на идващия кръг от договаряния за създаване на контракт на Организация на обединените нации за понижаване на замърсяването с пластмаса. Преговорите би трябвало да стартират в Париж в края на май.
Гъсти водорасли, известни като Melosira arctica, съдържат приблизително 31 000 микропластмасови частици на пространствен метър , което е към 10 пъти повече от концентрацията в околната вода , откриха откривателите. Според тях междинната стойност варира към 19 000, което значи, че в някои скупчвания може да е имало до 50 000 микропластмасови частици на пространствен метър.
Изследването е извършено в Центъра за полярни и морски проучвания Хелмхолц към института „ Алфред Вегенер “ въз основа на проби, събрани по време на експедиция с изследователския транспортен съд „ Поларщерн “ през 2021 година Резултатите от работата на интернационалния екип са оповестени в петък в списание „ Енвайръментъл сайънс енд текнолъджи “.
„ Нишковидните водорасли имат слузеста, лепкава текстура, тъй че евентуално събират микропластмаса от атмосферните отлагания върху морето, от самата морска вода, от околния лед и от всеки различен източник, около който минават “, споделя в известие за медиите Деони Алън от Университета в Кентърбъри и Бирмингамския университет, която е част от изследователския екип.
Рибите, като да вземем за пример треската, се хранят с водораслите и на собствен ред се употребяват от други животни, в това число и от хората , като по този метод се предава „ многообразие от пластмаси “, в това число полиетилен, полиестер, полипропилен, найлон и акрил, които след това се откриват в човешките тела.
„ Хората в Арктика са изключително подвластни от морската хранителна мрежа за снабдяването си с протеини, да вземем за пример посредством лов или лов на риба “, споделя биологът Мелани Бергман, началник на проучването. „ Това значи, че те също са изложени на въздействието на микропластмасата и съдържащите се в нея химикали. Микропластмаса към този момент е открита в човешките вътрешности, кръвта, вените, белите дробове, плацентата и кърмата и може да провокира възпалителни реакции, само че цялостните последствия до момента съвсем не са изследвани “, прецизира Бергман.
Струпванията на мъртви водорасли също придвижват микропластмасите изключително бързо в морските дълбини, което изяснява високите концентрации на микропластмаси в седимента - различен основен извод от новото изследване. Водораслите порастват бързо под морския лед през пролетните и летните месеци и там образуват дълги с метри клетъчни вериги, които се трансформират в скупчвания, когато клетките умрат. В рамките на един ден те могат да потънат на хиляди метри до дъното на дълбоките морски води, съобщи Българска телеграфна агенция.
„ Най-накрая намерихме правдоподобно пояснение за какво постоянно измерваме най-големи количества микропластмаси в дълбоководните седименти “, споделя Бергман. Тя добави, че проучванията демонстрират, че намаляването на производството на пластмаса е най-ефективният метод за понижаване на този вид замърсяване .
„ Ето за какво това несъмнено би трябвало да бъде приоритет в световното съглашение за пластмасите, което се договаря сега “, сподели Бергман. Тя ще участва на идващия кръг от договаряния за създаване на контракт на Организация на обединените нации за понижаване на замърсяването с пластмаса. Преговорите би трябвало да стартират в Париж в края на май.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ