Пак занимават Съда на ЕС с адвокатските ни хонорари
Ново преюдициално питане по въпроса за нормативно избраните с разпоредба на Висшия адвокатски съвет минимални размери на адвокатските хонорари ще занимава Съда на Европейския съюз в Люксембург. Искането за пояснение е отправено от арбитър от Софийския областен съд по отношение на водено от него гражданско дело по иск на компания против застрахователна компания. Предмет на делото е обезщетение по имуществена застраховка за кражба на автомобил.
Исковата рекламация била почетена отчасти, като с оглед изхода на разногласието на ищеца е присъдена съответната част от разноските. При поискано отсъждане на 1070 лева за адвокатски хонорар, което е малко над планувания в наредбата най-малък размер, съдията освен почел обаче направеното от застрахователя възражението за прекаленост на тази сума, само че я намалил на 943 лева, което е под минимума.
Намалението е стимулирано с аргумента, че при пазарни условия в България може да се обезпечи качествена адвокатска отбрана при часова ставка от 42 лева към оня миг, а съгласно съда работата по делото била към 23 часа. В добавка е изразено противоречие с откритата от Върховния касационен съд (ВКС) -
в това число и с тълкувателно решение,
наложителна правосъдна процедура.
Позовавайки се на наредбата за хонорарите, ищецът изискал преразглеждане на решението в частта за разноските, като му бъде присъден най-малко минималният размер на адвокатския хонорар според наредбата на Висшия адвокатски съвет (ВАдС). Съдията обаче не отстъпил и решил да сезира Съда на Европейски Съюз, който се произнесе към този момент преди 5 години по предишно преюдициално питане - с подобен предмет и във връзка незначителни искания за адвокатски хонорар. Това стана също по самодейност на арбитър от Софийския областен съд (СРС), който след това напусна магистратската служба и стана юрист.
Всичко това се случи в разгара на бурните диспути за приемане на нов организационен Закон за адвокатурата, който да пресече кражбата на адвокатски труд. Проектите за подобен обаче срещнаха гневна опозиция от страна на други професионални гилдии и организации - нотариуси, счетоводители, частни правосъдни реализатори, синдикати, работодатели. Именно това роди съмненията за напън, целящ отпадане на избраните с наредбата на ВАдС
прагове на адвокатските хонорари.
По първото питане съдът Съдът на Европейски Съюз беше въпреки всичко уравновесен и съобщи, че национална правна уредба, според която юристът под опасността от дисциплинарно наказване не може да уговори, а съдът няма право да присъди разходи за заплащане в по-нисък от минималния размер, би могла да ограничи конкуренцията в границите на вътрешния пазар. Указанието беше националните съдилища да проверяват дали предвид на съответните условия за използването ѝ такава правна уредба фактически дава отговор на законни цели и дали по този начин наложените ограничавания се свеждат до това, което е належащо, с цел да се обезпечи осъществяването им.
Но, макар че съдът в Люксембург удостовери на процедура още тогава правото на съдиите да понижават по своя преценка адвокатските възнаграждения и под минималните размери, те всеобщо не се възползват от тази опция. Новото преюдициално запитване очевидно цели да предизвика по-категорично изговаряне против хонорарните минимуми на адвокатурата, което проличава недвусмислено от предпоставената теза за несъгласието им с правото на Европейски Съюз и за
наложената от Върховен касационен съд правосъдна процедура.
„ В националната процедура липсва синхронно схващане по какъв начин следва да бъде съответно обезпечено използването на правото на Европейски Съюз.В множеството случаи съдилищата пробват да одобряват с бланкетни претекстове, че щом размерът е очакван в Наредбата за минималните размери на адвокатските хонорари, той постоянно е аргументиран, или да дефинират по свое убеждение размери, които не почиват на никакви справедливи индикатори (вероятно за икономисване на време). В последна сметка се стига до там, че заложеното от Съда на Европейски Съюз схващане стига до личното си отричане, тъй като в преобладаващия брой случай заради липса на активен аршин се стига до отвод от действителен надзор за допустимост на решението на сдружението на предприятия. Оттук поражда и казусът дали цитираните нагоре актове на Съда на Европейски Съюз по отношение на успеваемостта на приложение на правото на Съюза позволяват сходен метод – да се ползва едно противоречащо на Договора за действие на Европейски Съюз решение на сдружения от предприятия като сурогат на самото себе си. В последна сметка налаганата от Върховен касационен съд процедура, приемаща за използвана Наредбата, без значение от редакцията ѝ, без значение от конкретиката на делото и без значение от икономическата обстановка, дава на сдружението „ бланков чек “ при налагането на цени “, стимулира се районният арбитър.
В последна сметка преюдициалното питане е дефинирано в цели 10 въпроса, в които
отговорите са заложени авансово
по този начин, че да не оставят на Съда на Европейски Съюз място за маневриране. И да отворят необятно вратата на правната ни система за несъобразяване с наредбата на Висшия адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските хонорари. Цел, която преследва радикализиране позицията на съда в Люксембург, което да обърне практиката и на националните съдилища.
Въпросите са свързани с тълкуването на член 101, пар. 1 Договора за действа на Европейски Съюз, Хартата на главните права, Регламент (ЕО) № 1/2003 година и Решението по съединени каузи C-427/16 и C-428/16 ЧЕЗ Електро България. И тъй като предстоящите отговори изпълват напълно наличието им, излиза наяве какво цели да реализира районният арбитър с питането си. Първо - националните съдилища могат да присъждат против изгубилата делото страна разходи за адвокатско заплащане в по-нисък от най-малък размер, избран с наредбата. И второ - самата разпоредба, приета от Висшия адвокатски съвет (в качеството му на съсловна организация), не цели постигането на законни цели освен по отношение на страните по контракта, само че и по отношение на наказаните да заплатят разноските по делото.
Атакувано е непосредствено пълномощието
на ВАдС да дефинира еднолично хонорарните минимуми на адвокатските хонорари. И тъй като това става по силата на законова делегация, открита в Закона за адвокатурата, застъпена е тезата че това пълномощие следва да бъде лимитирано от Народното събрание, което " да уточни категорично характерни способи, по които да се дефинира пропорционалността на ограничаването ".
Подсказан е и алтернативен вариант в тази тенденция - съсловната организация да бъде задължена да разиска такива способи при приемането на наредбата. А ако не го направи, съдът да откаже използването й без да изследва съответните размери на минималните хонорари, като преценя самичък съществуването на законни цели.
Друга теза в питането е, че в случай че гарантирането на качествени правни услуг може въобще да бъде считано за законна цел на хонорарните минимуми, присъждането им не следва да зависи единствено от типа на делото, материалния интерес броя извършените съвещания. А следва съдията да преценя случая и с оглед " фактическа сложност на делото, използвани национални и интернационалните разпореждания и други ". Нещо повече - направено е внушението, че хонорарните минимуми по наредбата на ВАдС не следва да са по-високи както от тези на служебните юристи по признатата от Министерския съвет Наредба за заплащането на правната помощ.
А черешката на тортата е сложена с неуместния намек за приравняването им даже с присъжданите хонорари за юрисконсулти, които са чиновници на трудови контракти към съответните работодатели.
Исковата рекламация била почетена отчасти, като с оглед изхода на разногласието на ищеца е присъдена съответната част от разноските. При поискано отсъждане на 1070 лева за адвокатски хонорар, което е малко над планувания в наредбата най-малък размер, съдията освен почел обаче направеното от застрахователя възражението за прекаленост на тази сума, само че я намалил на 943 лева, което е под минимума.
Намалението е стимулирано с аргумента, че при пазарни условия в България може да се обезпечи качествена адвокатска отбрана при часова ставка от 42 лева към оня миг, а съгласно съда работата по делото била към 23 часа. В добавка е изразено противоречие с откритата от Върховния касационен съд (ВКС) -
в това число и с тълкувателно решение,
наложителна правосъдна процедура.
Позовавайки се на наредбата за хонорарите, ищецът изискал преразглеждане на решението в частта за разноските, като му бъде присъден най-малко минималният размер на адвокатския хонорар според наредбата на Висшия адвокатски съвет (ВАдС). Съдията обаче не отстъпил и решил да сезира Съда на Европейски Съюз, който се произнесе към този момент преди 5 години по предишно преюдициално питане - с подобен предмет и във връзка незначителни искания за адвокатски хонорар. Това стана също по самодейност на арбитър от Софийския областен съд (СРС), който след това напусна магистратската служба и стана юрист.
Всичко това се случи в разгара на бурните диспути за приемане на нов организационен Закон за адвокатурата, който да пресече кражбата на адвокатски труд. Проектите за подобен обаче срещнаха гневна опозиция от страна на други професионални гилдии и организации - нотариуси, счетоводители, частни правосъдни реализатори, синдикати, работодатели. Именно това роди съмненията за напън, целящ отпадане на избраните с наредбата на ВАдС
прагове на адвокатските хонорари.
По първото питане съдът Съдът на Европейски Съюз беше въпреки всичко уравновесен и съобщи, че национална правна уредба, според която юристът под опасността от дисциплинарно наказване не може да уговори, а съдът няма право да присъди разходи за заплащане в по-нисък от минималния размер, би могла да ограничи конкуренцията в границите на вътрешния пазар. Указанието беше националните съдилища да проверяват дали предвид на съответните условия за използването ѝ такава правна уредба фактически дава отговор на законни цели и дали по този начин наложените ограничавания се свеждат до това, което е належащо, с цел да се обезпечи осъществяването им.
Но, макар че съдът в Люксембург удостовери на процедура още тогава правото на съдиите да понижават по своя преценка адвокатските възнаграждения и под минималните размери, те всеобщо не се възползват от тази опция. Новото преюдициално запитване очевидно цели да предизвика по-категорично изговаряне против хонорарните минимуми на адвокатурата, което проличава недвусмислено от предпоставената теза за несъгласието им с правото на Европейски Съюз и за
наложената от Върховен касационен съд правосъдна процедура.
„ В националната процедура липсва синхронно схващане по какъв начин следва да бъде съответно обезпечено използването на правото на Европейски Съюз.В множеството случаи съдилищата пробват да одобряват с бланкетни претекстове, че щом размерът е очакван в Наредбата за минималните размери на адвокатските хонорари, той постоянно е аргументиран, или да дефинират по свое убеждение размери, които не почиват на никакви справедливи индикатори (вероятно за икономисване на време). В последна сметка се стига до там, че заложеното от Съда на Европейски Съюз схващане стига до личното си отричане, тъй като в преобладаващия брой случай заради липса на активен аршин се стига до отвод от действителен надзор за допустимост на решението на сдружението на предприятия. Оттук поражда и казусът дали цитираните нагоре актове на Съда на Европейски Съюз по отношение на успеваемостта на приложение на правото на Съюза позволяват сходен метод – да се ползва едно противоречащо на Договора за действие на Европейски Съюз решение на сдружения от предприятия като сурогат на самото себе си. В последна сметка налаганата от Върховен касационен съд процедура, приемаща за използвана Наредбата, без значение от редакцията ѝ, без значение от конкретиката на делото и без значение от икономическата обстановка, дава на сдружението „ бланков чек “ при налагането на цени “, стимулира се районният арбитър.
В последна сметка преюдициалното питане е дефинирано в цели 10 въпроса, в които
отговорите са заложени авансово
по този начин, че да не оставят на Съда на Европейски Съюз място за маневриране. И да отворят необятно вратата на правната ни система за несъобразяване с наредбата на Висшия адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските хонорари. Цел, която преследва радикализиране позицията на съда в Люксембург, което да обърне практиката и на националните съдилища.
Въпросите са свързани с тълкуването на член 101, пар. 1 Договора за действа на Европейски Съюз, Хартата на главните права, Регламент (ЕО) № 1/2003 година и Решението по съединени каузи C-427/16 и C-428/16 ЧЕЗ Електро България. И тъй като предстоящите отговори изпълват напълно наличието им, излиза наяве какво цели да реализира районният арбитър с питането си. Първо - националните съдилища могат да присъждат против изгубилата делото страна разходи за адвокатско заплащане в по-нисък от най-малък размер, избран с наредбата. И второ - самата разпоредба, приета от Висшия адвокатски съвет (в качеството му на съсловна организация), не цели постигането на законни цели освен по отношение на страните по контракта, само че и по отношение на наказаните да заплатят разноските по делото.
Атакувано е непосредствено пълномощието
на ВАдС да дефинира еднолично хонорарните минимуми на адвокатските хонорари. И тъй като това става по силата на законова делегация, открита в Закона за адвокатурата, застъпена е тезата че това пълномощие следва да бъде лимитирано от Народното събрание, което " да уточни категорично характерни способи, по които да се дефинира пропорционалността на ограничаването ".
Подсказан е и алтернативен вариант в тази тенденция - съсловната организация да бъде задължена да разиска такива способи при приемането на наредбата. А ако не го направи, съдът да откаже използването й без да изследва съответните размери на минималните хонорари, като преценя самичък съществуването на законни цели.
Друга теза в питането е, че в случай че гарантирането на качествени правни услуг може въобще да бъде считано за законна цел на хонорарните минимуми, присъждането им не следва да зависи единствено от типа на делото, материалния интерес броя извършените съвещания. А следва съдията да преценя случая и с оглед " фактическа сложност на делото, използвани национални и интернационалните разпореждания и други ". Нещо повече - направено е внушението, че хонорарните минимуми по наредбата на ВАдС не следва да са по-високи както от тези на служебните юристи по признатата от Министерския съвет Наредба за заплащането на правната помощ.
А черешката на тортата е сложена с неуместния намек за приравняването им даже с присъжданите хонорари за юрисконсулти, които са чиновници на трудови контракти към съответните работодатели.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ