Нови тестове за хранителните инфекции подготвят от БАН
Ново потомство проби за разкриване на точния извършител на хранителни инфекции приготвя Институтът по микробиология " Стефан Ангелов " при Българска академия на науките.
Това са ДНК основани проби с висока сензитивност и специфика. Те са елементарно използвани и могат да дадат резултати за часове, без да е нужна специфична инсталация.
Това заяви член кор. Христо Найденски, който е и член на Европейския орган по сигурност на хранитe (EFSA).
Тестовете са доста подобаващи и за настоящ надзор при произвеждане на храни в промишлеността. В случай на гърмеж на хранителна зараза дават опция да се лимитират рисковете от поява на устойчивост.
Източник:
Стандартните проби, които са наложителни и се употребяват сега всеобщо в практиката и в Европа, са микробиологични. При тях се прави посявка на патогена, при което са нужни от време на време 3-4 дни, до момента в който се потвърди и разпознава. Но с цел да се вкарат ДНК тестванията, създадени в института, е нужен дълъг административен и нормативен път, който е добре да се облекчи оптимално. В противоположен случай, ще изгубим години до момента в който тези проби навлязат в практиката. А те биха икономисали доста стопански и здравни вреди. Още повече, че потреблението на теста е на доста допустима цена, на този стадий по-ниска даже спрямо актуалните общоприети проби, изяснява Найденски.
Екипът на проф. Найденски към този момент е изцяло подготвен с тестванията за Yersinia enterocolitica, третата по значителност хранителна зараза за Европа. Учените се надяват в скоро време да имат опция да доразвият триумфа си и с бързи ДНК проби за други инфекции.
Най-честите хранителни инфекции , докладвани от Европейската организация по сигурност на храните, са причинявани от Сampylobacter, Salmonellа и Yersinia. Това са патогени, които се срещат главно в месото (вкл. птичето месо), млякото и техните артикули.
Източник:
Висок риск крият каймите приготвени на скара, пържолите полусурово и пилетата на грил, защото в дълбочина температурата не съумява да обезврежда патогените.
Риск крият и студените екзотични салати с морски блага, даже съхранявани в ледник. Някои от причинителите, като Listeria не престават да се развиват доста добре и на студено.
През лятото е д обре да се заобикалят и супите, застроени с яйце. Тези патогени предизвикват стомашно-чревни инфекции, които са изключително настоящи по време на морските почивки.
За предпочитане са добре опечените или сварени храни, употребявани скоро след приемането им и кулинарната обработка.
Често хората са подложени на стрес заради високите температури на плажа и преохлаждането с климатиците, внезапната промяна на ситуацията и ритъма на живот.
Това води до срив в имунната система и организмът по-трудно се бори с питателните инфекции. Те могат да са доста рискови с затрудненията си - като развиване на реактивен артрит и някои тежки автоимунни болести.
Това са ДНК основани проби с висока сензитивност и специфика. Те са елементарно използвани и могат да дадат резултати за часове, без да е нужна специфична инсталация.
Това заяви член кор. Христо Найденски, който е и член на Европейския орган по сигурност на хранитe (EFSA).
Тестовете са доста подобаващи и за настоящ надзор при произвеждане на храни в промишлеността. В случай на гърмеж на хранителна зараза дават опция да се лимитират рисковете от поява на устойчивост.
Източник:
Стандартните проби, които са наложителни и се употребяват сега всеобщо в практиката и в Европа, са микробиологични. При тях се прави посявка на патогена, при което са нужни от време на време 3-4 дни, до момента в който се потвърди и разпознава. Но с цел да се вкарат ДНК тестванията, създадени в института, е нужен дълъг административен и нормативен път, който е добре да се облекчи оптимално. В противоположен случай, ще изгубим години до момента в който тези проби навлязат в практиката. А те биха икономисали доста стопански и здравни вреди. Още повече, че потреблението на теста е на доста допустима цена, на този стадий по-ниска даже спрямо актуалните общоприети проби, изяснява Найденски.
Екипът на проф. Найденски към този момент е изцяло подготвен с тестванията за Yersinia enterocolitica, третата по значителност хранителна зараза за Европа. Учените се надяват в скоро време да имат опция да доразвият триумфа си и с бързи ДНК проби за други инфекции.
Най-честите хранителни инфекции , докладвани от Европейската организация по сигурност на храните, са причинявани от Сampylobacter, Salmonellа и Yersinia. Това са патогени, които се срещат главно в месото (вкл. птичето месо), млякото и техните артикули.
Източник:
Висок риск крият каймите приготвени на скара, пържолите полусурово и пилетата на грил, защото в дълбочина температурата не съумява да обезврежда патогените.
Риск крият и студените екзотични салати с морски блага, даже съхранявани в ледник. Някои от причинителите, като Listeria не престават да се развиват доста добре и на студено.
През лятото е д обре да се заобикалят и супите, застроени с яйце. Тези патогени предизвикват стомашно-чревни инфекции, които са изключително настоящи по време на морските почивки.
За предпочитане са добре опечените или сварени храни, употребявани скоро след приемането им и кулинарната обработка.
Често хората са подложени на стрес заради високите температури на плажа и преохлаждането с климатиците, внезапната промяна на ситуацията и ритъма на живот.
Това води до срив в имунната система и организмът по-трудно се бори с питателните инфекции. Те могат да са доста рискови с затрудненията си - като развиване на реактивен артрит и някои тежки автоимунни болести.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ