Ново изследване сочи, че делта на река, която се е

Ново проучване сочи, че делта на река, която се е вливала в кратера Йезеро (Jezero) на Марс – ще бъде дестинацията на идващия роувър на НАСА на Червената планета.

Разнообразните линии земя, забележими и от космоса, разкриват реки, преди време пресичали повърхността на Марс. Учените се питат обаче – за какъв брой време там е текла вода? Достатъчно време, с цел да резервира доказателства за античния живот на планетата, съгласно ново изследване на университета в Станфорд.

Учените допускат, че кратерът Jezero на Марс – мястото на идната задача на НАСА с роувър на Червената планета – може да бъде положително място за търсене на маркери на живота.

Нов разбор на сателитни изображения поддържа тази догадка. Моделирайки продължителността на времето, належащо за образуване на пластовете на утайката в упоменатата делта, подадена от антична река, до момента в който се излива в кратера, откривателите стигат до извода, че в случай че животът един път е съществувал покрай повърхността на Марс, следи от него биха могли да бъдат уловени в пластовете на делтата.

„ Вероятно е имало вода за доста време на Марс и тази среда е била сигурно обитаема, даже и да е била в избрани интервали суха “, съгласно водещия създател Матьо Лапотре, доцент по геоложки науки в Станфордския университет. „ Показахме, че утайките се отсрочват бързо и че в случай че има органични субстанции, те биха били заровени бързо, което значи, че евентуално биха били непокътнати и предпазени. “

Кратерът Jezero е определен за идната задача на роувър на НАСА, частично тъй като мястото съдържа делта, за която на Земята е известно, че дейно съхранява органичните молекули, свързани с живота. Но без схващане на скоростите и продължителността на събитията за създаване на делта, аналогията остава спекулативна.

Новото проучване, предлага насоки за възобновяване на проби, с цел да се разбере по-добре античния марсиански климат и продължителността на групировката на делтата, която ще изследва роувърът Perseverance на НАСА. Той се чака да започва през юли 2020 година като част от първата задача за връщане на проби от почвата на Марс.

Проучването включва неотдавнашно изобретение, което учените направиха за Земята: Еднонишковите синусовидни реки, които нямат растения над крайбрежията си, се движат встрани към 10 пъти по-бързо от тези с растителност. Въз основа на силата на гравитацията на Марс и приемайки, че Червената планета не е имала растения, учените пресмятат, че образуването на делта в кратера Jezero е лишила най-малко 20 до 40 години, само че евентуално това е ставало с спирания и в последна сметка е траяло към 400 000 години.

„ Една от огромните неизвестности на Марс е продължителността на процесите “, споделя Лапотре. „ Като намерим метод да изчислим скоростта на процеса, можем да стартираме да изясняваме самия развой. “

Тъй като реките с меандри най-често се срещат с растителност на Земята, реки без растения значително липсват. Смятало се е, че преди появяването на растенията са съществували единствено реки, формирани от голям брой преплетени канали. Сега, откакто откривателите знаят по какъв начин да ги търсят, те са разкрили напластяващи реки и на Земята, където също няма растения, като да вземем за пример в McLeod Springs Wash в басейна на Тоябе на Невада.

Изследователите също по този начин пресметнали, че наводненията и излизанията на водата от коритата на реките, допринасящи за доста струпване на делта, са били към 20 пъти по-редки на античен Марс, в сравнение с са на Земята през днешния ден.

„ Хората от ден на ден мислят за обстоятелството, че потоците на Марс евентуално не са били непрекъснати и че е имало моменти, когато всичко е било изсъхнало “, споделя Лапотре. „ Това е нов метод за слагане на количествени ограничавания за установяване на това какъв брой постоянно потоците са съществували на Марс. “

Откритията от кратера Jezero могат да оказват помощ на разбирането за това по какъв начин се е развил животът на Земята. Ако животът в миналото е съществувал на Марс, той евентуално не се е развил оттатък едноклетъчния етап, споделят учените. Това е по този начин, тъй като кратерът Jezero се е образувал преди повече от 3,5 милиарда години, доста преди организмите на Земята да станат многоклетъчни.

Ако животът в миналото е съществувал на повърхността, еволюцията му е била спряна от някакво незнайно събитие, стерилизирало планетата. Това значи, че марсианският кратер би могъл да служи като самобитна капсула на времето, запазваща признаци на живота, какъвто в миналото е съществувал и на Земята.

„ Да можем да използваме друга планета като лабораторен опит за това по какъв начин животът би могъл да стартира някъде другаде или където има по-добър запис за това по какъв начин животът е почнал въобще – това в действителност би могло да ни научи доста за това по какъв начин е зародил живота на Земята “, споделя Лапотре, „ Това ще бъдат първите мостри, които ще получим от почвата на Марс и по-късно ще върнем на Земята, тъй че ще е много вълнуващо. “