Новият треньор в школата на „Лъвчетата“ Александър Бранеков е добре

Новият треньор в школата на „ Лъвчетата “ Александър Бранеков е добре познато име в българския футбол – с над 200 мача в елита като състезател на ЦСКА, Славия, Локомотив (Сф), Локомотив (Пд), Септември и Видима. 32-годишният някогашен юношески национал пое набор 2008/2009 година точно на рождения си ден – 31 май и единствено след седмица заведе тима на шампионат в Созопол. За Бранеков работата в нашия клуб е първото ходило в треньорската му кариера и всички се надяваме той да стане неизменима част от „ Лъвчетата “. Пред клубния уебсайт Сашо даде първото си изявление.

- Сашо, с какво те притегли нашият клуб и бързо ли се съгласи да започнеш работа в „ Лъвчетата “?

- Най-напред желая да кажа, че аз самичък се свързах с президента на клуба Венцислав Гаврилов. Затова не бе нужно да ме убеждава, веселя се че той повярва в мен и ми подаде ръка. Многото травми (б.р. претърпял е 4 интервенции на коляното) ме накараха да се откажа от футбола преди 1 година и дълго мислих с какво желая да се занимавам. Когато взех решение, че желая да работя с деца, избрах „ Лъвчетата “. Убеден съм, че при качествена работа този тим го чака положително бъдеще.

- Какви са първите ти усещания от тима?

- В тази възраст децата хем са дребни, хем не са. На 10-11 година се построяват привички, които са за цялостен живот. Първото ми усещане беше неналичието на дисциплинираност в тима. И още от първия ден започнах да работя в тази тенденция. Веднага по-късно забелязах, че има доста надарени деца. Трябва доста работа и за възстановяване на организацията на играта.

- Колко време ще ти е нужно за тези промени?

- Мисля, че до 2-3 месеца децата ще свикнат с моите условия, тъй като те по-лесно усвояват рекомендации и извършения, в сравнение с възрастните. Казал съм им, че постоянно съм отсреща - в случай че имат проблеми отвън футбола, в случай че желаят да споделят нещо. Треньорът е значима част от построяването им като футболисти и хора.

- Как видя представянето на тима на шампионата в Созопол?

- Доволен съм и от метода, по който играхме, и от желанието. Смятам, че това е пътят за развиване – с доста дисциплинираност и предпочитание. Още на първата подготовка им споделих, че би трябвало те да желаят да станат футболисти, а не родителите.

- Можеш ли да направиш съпоставяне с футбола от детските ти години?

- Преди упражняваха по-малко деца, само че имаше повече гении. Освен това треньорите по мое време бяха сносно готови и всички бяха някогашни футболисти. А в този момент какъв брой от треньорите в детско-юношеския футбол са играли на професионално равнище? Имам другари, които обичат да гледат футбол, след това вземат решение да запишат треньорска школа и не след дълго стават треньори. Като нямаш опита от терена, няма по какъв начин да го предадеш на децата.

- Кой е твоят принцип във футбола?

- Първо да се научиш да се защитаваш и по-късно да атакуваш – придържам се към този принцип. Защото отбраните печелят всички шампионати и нямам поради единствено вратаря и бранителите пред него. За мен най-важни са дейностите на тима, когато не владее топката. Това е главното, върху което работя с децата, тъй като по този начин се построяват привички.

- Какво би споделил на децата, които имат предпочитание да се причислят към нашата школа?

- Ще намерят добра организация и дисциплинираност. Както и положителни условия за подготовка, които не се разграничават от тези във водещите тимове. И в ЦСКА, и в Левски децата упражняват на изкуствени терени. При мен тренировките са сходни на тези в професионалния футбол, естествено съобразени с възрастта като времетраене и метражи.

- Какви цели си поставяш с този тим на „ Лъвчетата “?

- По-предно класиране в края на идния сезон би ме удовлетворило. Нужна е доста работа и самообладание, с цел да се вдигне равнището на тима. Искам и децата да израснат като единици. Няма по какъв начин всички да стигнат до професионалния футбол, само че трима-четирима би било супер достижение.