Асен Букарев, новият силен човек на „Герена“: „Левски“ трябва да е по-модерен и продуктивен
Новият мощен човек в „ Левски “ Асен Букарев до неотдавна бе в щаба на италианския експерт Делио Роси. Стартира кариерата си в школата на ЦСКА. След това облича поредно екипите на Хасково, „ Академик “, ЦСКА, „ Черно море “ и „ Левски “. Ликува с шампионската купа и суперкупата на България през 2005 година със „ сините “. С ЦСКА е притежател на купата на страната през 1999 година. В шампионата на УЕФА има 36 мача и 2 гола. За националния тим е изиграл 4 срещи, а за младежкия отбор, на който е бил и капитан, е взел участие в 18 дуела и е осъществил 3 попадения.
– В какво се показва новата ви позиция в клуба? Някои някогашни ваши съотборници посредством медиите питаха какво тъкмо ще работи Асен Букарев?
– Мениджър на тима, координиращ спортно-техническата активност. Беше оповестено публично. Ако питате какво е наличието на този етикет, аз съм индивидът, който ще оказва помощ на всички отдели в клуба да правят по-добре своята работа. Не съм пенкилер, който схваща от всичко, само че ще координираме активността и ще гледаме да си оказваме помощ, с цел да намерим точните хора за отделите, които да правят същинска работа и „ Левски “ да наподобява по-добре.
– Кое наложи да се закрие длъжността състезателен шеф и доколко вие ще съвместявате тези функционалности?
– Няма да ги съвместявам. Това е решение на висшето управление – Управителния съвет. Дискутирано е и излезе решение. Аз не съм в позиция да разясня кое го е наложило и кои са претекстовете, с цел да се закрие тази служба. Ще получа някои от функционалностите на спортния шеф чисто като организационна работа и отговорности. Но няма да съм състезателен шеф.
– Първото, което направихте на новия си пост?
– Прибрах си футболните обувки в една торбичка, почерпих хората към стадиона, подписах няколко докладни за червени топки. Знаете, че през зимата би трябвало да имаме такива и т. н. Разбира се започнах да работя за тактиката и визията на клуба за в бъдеще. Нужни са ни освен краткосрочни цели. Трябва да помислим и за бъдещето на „ Левски “ след няколко години.
– По-конкретно в какво се показва визията? Как виждате „ Левски “? Някои експерти и ваши сътрудници са на мнение, че желаете да промениш доста неща в „ синия “ клуб.
– Не аз желая да ги трансформира, а цялото управление. Хората, които се занимават с ръководенето на клуба, а сега аз съм част от този екип. Идеята на актуалната администрация е „ Левски “ да наподобява по-модерен клуб и да е по-продуктивен.
– Какво значи това?
– Това значи всеки отдел да усъвършенства работата си. Да играем по-добър футбол, да привличаме по-добри футболисти, школата да създава по-добри играчи, които да се приспособяват в първия тим и да имат цена. Клубът не може единствено да генерира разноски, би трябвало да има и доходи. Това би трябвало да стане по един професионален метод. Пак дублирам, че няма да съм индивидът, който ще свърши цялата тази работа. Трябва един доста добър екип от хора за тази активност.
– Имате ли тактика за детско-юношеската школа на „ Левски “? Какво би трябвало да се направи, с цел да действа тя по-добре?
– Това е прекрасен въпрос. Детско-юношеската школа сега има управление. Хубаво е, че казахте „ по-добре “. Ние считаме, че школата действа на равнище и досега. Въпреки че постоянно има запаси и може да е по-добре. Сега е моментът всички, които се занимават там да дадат стратегия, защото се бюджетира идната година – какви ще са стъпките за оптималното действие. Ще разясняваме дали „ Левски “ има потребност и опция да сътвори втори тим, където нашите играчи, излизащи от юношеския отбор да получат късмет и да се приспособяват към първия тим. Това са едни стъпки, които би трябвало да се създадат и да се реши генерално въпросът каква е задачата на школата. Най-общо казано дали ще търсим количество или качество. Дали ще съберем безчет деца, които да могат да практикуват футбол и да заплащат такси или ще се опитаме по някакъв метод да търсим качеството с по-малък брой деца в нашата школа, само че да заложим напълно на такива с вероятност да станат професионални футболисти.
– Мислил ли сте чужденец да оглави школата на „ Левски “ по сходство на Делио Роси, който води мъжкия състав?
– Този въпрос не е към мен, защото сега приоритет не ми е школата, тъй като тя си има управление.
– Отказал ли се е клубът от школата на „ Раковски “ и ще се изяснят ли връзките със Станислав Ангелов?
– По принцип „ Левски “ не може да влага в нещо, което не управлява. Не може да се занимава с една частна школа. А връзките със Станислав Ангелов най-вероятно мъчно ще бъдат затоплени, тъй като сега клубът е в спор с тази персона.
– А по какъв начин виждате скаутското звено в клуба? Вие започнахте там своята работа. Доста години се говореше за „ прехвърляния на кг “, за неточности. Как се нещата там в този момент?
– Звено е доста мощна дума, по-скоро е отдел. Трябва да претърпи огромни промени в посока да се развие неведнъж, в случай че желаеме в действителност да го назоваваме звено, тъй като сега там работят двама души. Това е извънредно незадоволително.
– А какъв брой би трябвало да бъдат?
– Колкото е нужно. Трябва да проучваме обстановката, а това не е за ден-два. Бях там и видях, че е доста мъчно да се прави работата единствено от един човек или от двама. Всъщност скаутският отдел е разграничен на две елементи – скаути, които разузнават съперници и гледат футболисти и анализатори, включително статистици. Трябва да се намерят експертни, можещи и младежи, които са механически грамотни, могат да употребяват модерните технологии, схващат от футбол, способени са и да се построи една мрежа от контакти в страната и на Запад, която да ни оказва помощ. Независимо дали ще се водят на работа в „ Левски “ или просто ще работим в синхрон с тях. Тепърва това звено или отдел ще бъде разработвано.
– Това ще би трябвало да се отбрани от вас пред управлението.
– Да, това е част от моята работа – да подобря работата на това и други звена, да дам оферти за по-доброто действие на всички отдели в клуба.
– Какви опасности поемате с приемането на новия пост?
– Освен най-после да бъда разпънат на кръст или да изгубя килограми? Брат ми се обади и ми сподели, че ме е гледал по малкия екран и се е изумил, че съм бил изглеждал стар. Рисковете са ясни. Има подводни камъни на всяка крачка. Правото за неточност във всеки един избор е сведено съвсем до най-малко, само че това не ни плаши. По-скоро предизвикателство за мен е да се оправим с нещата и да променим фасона на Левски.
– Ще търсите ли мнение от фрагменти на „ Левски “, които в този момент не са в клуба? Публична загадка е, че се приказва, че който не е на работа в „ Левски “, надали не е зложелател на клуба. Приемате ли това?
– Не, аз съм на друго мнение. Не го споделям по популистки аргументи. През годините „ Левски “ мина през много катарзиси и през доста отрицателни моменти. Факт е, че от сезон 2008/09 не сме първенци и не сме взели трофей. Клубът се пробва по всякакъв начин да се измъкне от тази обстановка. Давам правото на всеки един човек, освен на митове на „ Левски “ или на хора, свързани в предишното с клуба, да подлагат на критика. Те са в безспорното си право. Ако вземем за образец мача с „ Витоша “ (Бистрица), където направихме едно ненадейно тъждество, какво можеш да кажеш на хората? Не критикувайте или не изказвайте искания към играта на „ Левски “. В подобен смисъл аз съм отворен за всевъзможни разговори. Ще се веселя да са градивни и да са в помощ на клуба. Разбира се не можем да отговаряме на всички рецензии, само че ще изслушваме всеки един и ще вземем под внимание мнението на всеки човек.
– Понеже споменахте дуела с „ Витоша “ – по кое време „ Левски “ ще заиграе по този начин, както желаят почитателите, а и управлението на клуба?
– Стъпките в тази посока са направени с наемането на един италиански екип, отпред с ерудиран човек с доста познания във футбола и с доста опит. Надяваме се времето за реализиране на това нещо да е по-кратко.
– Но хората не обичат да чакат.
– Това го знам прелестно, само че ще би трябвало време. Нито един добър план не се е случил незабавно.
– Оптимист сте за задачата на Делио Роси най-малкото, тъй като е чужденец и по-дълго време ще бъде търпян. Ако беше български експерт след мача с „ Витоша “…
– Да, това е реалност. Надявам се да е за положително това, че е чужденец и ще бъде търпян по-дълго, тъй като в действителност работата с хора е доста сложна. Той в никакъв случай не е излизал от Италия. Все отново това би трябвало да се регистрира. Идва в една страна на Балканския полуостров, където порядките са напълно други, традициите са други. Идва в клуб, който е припрян да завоюва незабавно. Затова предизвикването пред него е огромно, а работата му е доста сложна, само че ние имаме цялостното доверие към него.
– Кое забавя този развой толкоз дълго?
– Мисля, че най-логичното пояснение е това, че Делио Роси не е работил в чужбина. Идва тук в една друга атмосфера, друга конюнктура. Тотално не познава българското състезание, другите тимове, стадионите, треньорите против себе си. Не става единствено да му дадем един отчет и да му осигурим нужния скаутинг за разузнаване на съперниците. Той би трябвало да попие от ситуацията и да си построи тактиката по какъв начин ще се оправи с тези противници в България и по какъв начин да се запознае обширно с характерите на футболистите. Мисля, че три месеца не са задоволителни, с цел да се реализира нещо в действителност стойностно и да се направи разликата.
– При какви условия италианският експерт може да не извърши контракта си с „ Левски “ и още веднъж да поемете по познатия път да търсите нов експерт?
– Засега сме надалеч от този път. Предполагам, че събитията ще бъдат, в случай че „ Левски “ спре да гони първото място и спре да желае да се развива. Малко дипломатично давам отговор, само че в действителност желанието на клуба е да спре с честите промени. Да има непоклатимост, успокоение и позитивизъм в този клуб.
– Как вървят уроците на терен при Делио Роси? Говори се, че той натъртва на тактиката най-много в отбранителен проект и това допуска тимът да играе повече защитно, което е нетипично за „ сините “.
– Тренировките са много дълги. Наистина доста се натъртва на тактичност. Докато бях на терена с него и черпех от първо лице, Делио Роси се опитваше да засегне всеки подробност. Мисля, че това е една от аргументите на тима да му би трябвало време, с цел да заиграе добър футбол – това, което всички желаят. Не че е почнал от нулата, само че той тотално промени подготвителния развой. Футболистите, желаейки да изпълнят неговите инструкции, съгласно мен не го вършат автоматизирано, а малко изкуствено. Ще им би трябвало време да се провиснал, да схванат концепциите му и да ги ползват и в формалните мачове.
– Голмайсторът на „ Левски “ за всички времена Наско Сираков сподели, че някой би трябвало да преведе на Делио Роси, че „ Левски “ значи офанзива. Говорихте ли с треньора на тази тематика?
– Когато Наско Сираков приказва за „ Левски “, за спорт и за футбол, и боговете мълчат. Ние също би трябвало да мълчим, изключително когато гоним нужните резултати. Делио Роси доста добре знае какво значи „ Левски “ и без да му го превеждаме. В последно време имахме диалози в тази тенденция, в случай че в последна сметка инцидентно не е схванал защо става въпрос. Говорехме, че публиката на „ Левски “ е доста взискателна на тази тематика и доста сензитивна. Мога да ви уверя, че в нито един миг Делио Роси не е провеждал единствено отбранителни тренировки, обръща еднообразно внимание и на офанзивните. Въпрос на време е тимът да се освободи и да заиграе добре.
– Сираков съобщи: „ Всички, които са на работа в „ Левски “, когато аз не съм там, имат някакъв боязън или терзание, че като се върна, ще ги изгоня. “ Какво изпитвате към една от легендите на клуба?
– Изпитвам почитание и почит първо от направеното като футболист, а по-късно и като началник в „ Левски “. Не знам какво повече можем да кажем за Наско Сираков. Един човек, който е дал доста на футбола и на „ Левски “. Относно вълненията – не знам. Всеки си има жанр, всеки си има екип. Не ме тормози това съмнение.
– А не ви ли липсва треньорската работа? Започнахте като асистент на Вили Вуцов, по-късно бяхте старши треньор, беше в щабовете на разнообразни експерти.
– Ще излъжа, в случай че кажа, че не ми липсва. Липсва ми ежедневният аромат на тревата на терена. Но има оферти, на които човек не може да откаже и да каже „ не “, в случай че си упорит и искаш да се развиваш. Аз не преставам да владея лиценз от треньорската школа, тъй че за в бъдеще нищо не се знае. Но не съм от хората, които обичат да подскачат по веригата и да си сменят позициите. Като вървиш нагоре, вървиш нагоре. Надявам се оптимално дълго да упражнявам това, което в този момент ще върша.
– Играчът с най-хубава визитка, който бе притеглен в Левски, бе Габриел Обертан. Ще си тръгне ли французинът от „ сините “?
– Както споделя нашият изпълнителен шеф, против 5 милиона евро ще сме склонни да го освободим. Засега нямаме планове да се разделяме с него. Разбира се има интерес към Габриел Обертан. Той е огромно име във футбола, само че в последна сметка желаеме дълготрайно да заложим на един гръбнак на отбора, към който да се притеглят и други футболисти и тимът да израства.
– На кои постове „ Левски “ търси футболисти и към този момент имате ли съответни имена?
– Нека го запазим в загадка. Наблюдаваме и търсим футболисти, които би трябвало да са по-добри от актуалните. Това е деликатна тематика, сезонът продължава. Имаме футболисти с контракти и сме удовлетворени от тях, само че няма да откажем, в случай че успеем да притеглим добър състезател.
– Започнаха ли към този момент да ви търсят мениджъри и да оферират разнообразни имена?
– Започнаха.
– Това не е ли също проблем – да работите с толкоз необятен кръг от мениджъри, каквито са усещанията ни от „ Левски “?
– Аз съм „ за “ доста контакти, тъй като не знаеш под кой камък какво ще изскочи. Ако работиш единствено с един или с двама, ставаш тясно привързан с тях и пленник на техните ползи. Отворен съм за всевъзможни контакти и от България, и от чужбина. Няма никакъв проблем.
– Преди две години казахте, че в България не се дава късмет на младите треньори. Още ли е по този начин?
– Не бих споделил. Еднакъв късмет се дава и на млади, и на остарели. Но стигаме до остарялата максима, която Христо Стоичков обича да споделя, че „ има можещи и неможещи “. Дава се късмет и на млади треньори, уверен съм в това, само че търпението към тях е по-малко. И има доста по-кратко време за доказване.
– По-възрастен и чужденец има повече шансове…
– Зависи.
– Ще ви върнем обратно в кариерата ви. Кои бяха най-хубавите ви години на терена?
– Имам възприятието, че е било в различен живот! Връщайки се обратно, всичките години са били хубави, без значение от отстъпванията обратно. Независимо от върховете и спадовете, всички моменти са били едно премеждие, което е доста вълнуващо. Като стартираме от детските ми години в школата на ЦСКА, а след това и в първия тим. Срещнах доста хубави хора, имах опция да израсна с футболисти и персони, които след това се качиха на върха в международния футбол като Бербатов, Стилиян Петров и Мартин Петров. Имах опция да работя с доста треньори през годините. Благодарен съм на всички за другарството, за отношението и за това, което са ми дали.
– Къде се чувствахте по-комфортно – като нападател като младеж или като халф в „ Левски “ по-късно?
– Чувството да отбележиш гол е ужасно. Няма друго такова възприятие във футбола! Но изпитвах компликации с реализацията на попадения и последователно се върнах обратно, където пък реализирах положителни неща. Стигнах до националния тим като полузащитник. И на двете места се усещах добре, само че сякаш по-успешно играх като халф.
– Споменахте треньорите – има ли подобен, който ви е дал късмет и подобен, който ви е зачеркнал?
– От сегашната ми позиция разбирам, че да зачеркнеш някой не е точната дума. По-скоро треньорът е длъжен да гони своя интерес и този на клуба. Понякога би трябвало да взима и непопулярни решения. Като състезател съм бил обиден, може би афектиран, било ми е болно, само че годините минават и си даваш сметка, че този човек е пленник на резултати. Симпатията не е водещото нещо. Човекът, който ми е дал късмет за професионален футбол, несъмнено е Димитър Пенев. А в юношеските години е Александър Станков. После колоритната фигура на Вили Вуцов, който ме трансформира в полузащитник в „ Черно море “. Оттам ме изиска „ Левски “ – Георги Тодоров, Георги Василев, Мъри Стоилов ми помогнаха да бъда по-добър футболист. И несъмнено Христо Стоичков, който ме повика в националния тим.
– Отказахте се от футбола на 27 години. Каква беше повода?
– Един проблем в гръбнака. Направих интервенция в Швейцария. Там бяха безапелационни в мнението си, че би трябвало да спра да играя и че няма да мога да продължа. Избрах здравето пред кариерата.
– Преподавател сте в НСА, катедра „ Футбол “. Как ще съчетавате всичко това?
– Тук е моментът да благодаря на сътрудниците, които даже и в този момент ме заместват в някои от часовете. Млади, остарели, мъже, дами – безусловно колегиални, доста положителни и свестни хора. Благодаря им още един път за положителното отношение и за поддръжката. Справяме се, аз също оказвам помощ.
– Някои считат, че сте прекомерно учтив за „ джунглата “, наречена български футбол. Приемате ли това?
– Не знам дали съм учтив, само че ще се веселя в случай че превърнем „ джунглата “ в българския футбол в един „ оазис “. Това ми е фантазията. Но както споделят фантазиите са смели, непостижими и безвъзмездни.
– Синът ви Иван е надалеч от футбола. Може ли да продължи лекарските обичаи в рода Букареви?
– Не отричайте футбола, тъй като не знаете какви дузпи ми бие у дома! Надявам се да избере нещо, което да прави на драго сърце и с копнеж. Оттам нататък ние единствено ще го поддържаме. Ако избере спорта, ще му оказвам помощ аз. Ако избере медицината, ще му оказват помощ дядо му и чичо му. Подсигурен е.
– Как бягате от напрежението, което в този момент ще е доста по-голямо?
– Не е нещо особено или друго от всички останали. Имам един кръг от другари и то отвън футбола, с които обичам да се срещам. Филми, книги, почивки в планината. Най-общо казано е това.
– В какво се показва новата ви позиция в клуба? Някои някогашни ваши съотборници посредством медиите питаха какво тъкмо ще работи Асен Букарев?
– Мениджър на тима, координиращ спортно-техническата активност. Беше оповестено публично. Ако питате какво е наличието на този етикет, аз съм индивидът, който ще оказва помощ на всички отдели в клуба да правят по-добре своята работа. Не съм пенкилер, който схваща от всичко, само че ще координираме активността и ще гледаме да си оказваме помощ, с цел да намерим точните хора за отделите, които да правят същинска работа и „ Левски “ да наподобява по-добре.
– Кое наложи да се закрие длъжността състезателен шеф и доколко вие ще съвместявате тези функционалности?
– Няма да ги съвместявам. Това е решение на висшето управление – Управителния съвет. Дискутирано е и излезе решение. Аз не съм в позиция да разясня кое го е наложило и кои са претекстовете, с цел да се закрие тази служба. Ще получа някои от функционалностите на спортния шеф чисто като организационна работа и отговорности. Но няма да съм състезателен шеф.
– Първото, което направихте на новия си пост?
– Прибрах си футболните обувки в една торбичка, почерпих хората към стадиона, подписах няколко докладни за червени топки. Знаете, че през зимата би трябвало да имаме такива и т. н. Разбира се започнах да работя за тактиката и визията на клуба за в бъдеще. Нужни са ни освен краткосрочни цели. Трябва да помислим и за бъдещето на „ Левски “ след няколко години.
– По-конкретно в какво се показва визията? Как виждате „ Левски “? Някои експерти и ваши сътрудници са на мнение, че желаете да промениш доста неща в „ синия “ клуб.
– Не аз желая да ги трансформира, а цялото управление. Хората, които се занимават с ръководенето на клуба, а сега аз съм част от този екип. Идеята на актуалната администрация е „ Левски “ да наподобява по-модерен клуб и да е по-продуктивен.
– Какво значи това?
– Това значи всеки отдел да усъвършенства работата си. Да играем по-добър футбол, да привличаме по-добри футболисти, школата да създава по-добри играчи, които да се приспособяват в първия тим и да имат цена. Клубът не може единствено да генерира разноски, би трябвало да има и доходи. Това би трябвало да стане по един професионален метод. Пак дублирам, че няма да съм индивидът, който ще свърши цялата тази работа. Трябва един доста добър екип от хора за тази активност.
– Имате ли тактика за детско-юношеската школа на „ Левски “? Какво би трябвало да се направи, с цел да действа тя по-добре?
– Това е прекрасен въпрос. Детско-юношеската школа сега има управление. Хубаво е, че казахте „ по-добре “. Ние считаме, че школата действа на равнище и досега. Въпреки че постоянно има запаси и може да е по-добре. Сега е моментът всички, които се занимават там да дадат стратегия, защото се бюджетира идната година – какви ще са стъпките за оптималното действие. Ще разясняваме дали „ Левски “ има потребност и опция да сътвори втори тим, където нашите играчи, излизащи от юношеския отбор да получат късмет и да се приспособяват към първия тим. Това са едни стъпки, които би трябвало да се създадат и да се реши генерално въпросът каква е задачата на школата. Най-общо казано дали ще търсим количество или качество. Дали ще съберем безчет деца, които да могат да практикуват футбол и да заплащат такси или ще се опитаме по някакъв метод да търсим качеството с по-малък брой деца в нашата школа, само че да заложим напълно на такива с вероятност да станат професионални футболисти.
– Мислил ли сте чужденец да оглави школата на „ Левски “ по сходство на Делио Роси, който води мъжкия състав?
– Този въпрос не е към мен, защото сега приоритет не ми е школата, тъй като тя си има управление.
– Отказал ли се е клубът от школата на „ Раковски “ и ще се изяснят ли връзките със Станислав Ангелов?
– По принцип „ Левски “ не може да влага в нещо, което не управлява. Не може да се занимава с една частна школа. А връзките със Станислав Ангелов най-вероятно мъчно ще бъдат затоплени, тъй като сега клубът е в спор с тази персона.
– А по какъв начин виждате скаутското звено в клуба? Вие започнахте там своята работа. Доста години се говореше за „ прехвърляния на кг “, за неточности. Как се нещата там в този момент?
– Звено е доста мощна дума, по-скоро е отдел. Трябва да претърпи огромни промени в посока да се развие неведнъж, в случай че желаеме в действителност да го назоваваме звено, тъй като сега там работят двама души. Това е извънредно незадоволително.
– А какъв брой би трябвало да бъдат?
– Колкото е нужно. Трябва да проучваме обстановката, а това не е за ден-два. Бях там и видях, че е доста мъчно да се прави работата единствено от един човек или от двама. Всъщност скаутският отдел е разграничен на две елементи – скаути, които разузнават съперници и гледат футболисти и анализатори, включително статистици. Трябва да се намерят експертни, можещи и младежи, които са механически грамотни, могат да употребяват модерните технологии, схващат от футбол, способени са и да се построи една мрежа от контакти в страната и на Запад, която да ни оказва помощ. Независимо дали ще се водят на работа в „ Левски “ или просто ще работим в синхрон с тях. Тепърва това звено или отдел ще бъде разработвано.
– Това ще би трябвало да се отбрани от вас пред управлението.
– Да, това е част от моята работа – да подобря работата на това и други звена, да дам оферти за по-доброто действие на всички отдели в клуба.
– Какви опасности поемате с приемането на новия пост?
– Освен най-после да бъда разпънат на кръст или да изгубя килограми? Брат ми се обади и ми сподели, че ме е гледал по малкия екран и се е изумил, че съм бил изглеждал стар. Рисковете са ясни. Има подводни камъни на всяка крачка. Правото за неточност във всеки един избор е сведено съвсем до най-малко, само че това не ни плаши. По-скоро предизвикателство за мен е да се оправим с нещата и да променим фасона на Левски.
– Ще търсите ли мнение от фрагменти на „ Левски “, които в този момент не са в клуба? Публична загадка е, че се приказва, че който не е на работа в „ Левски “, надали не е зложелател на клуба. Приемате ли това?
– Не, аз съм на друго мнение. Не го споделям по популистки аргументи. През годините „ Левски “ мина през много катарзиси и през доста отрицателни моменти. Факт е, че от сезон 2008/09 не сме първенци и не сме взели трофей. Клубът се пробва по всякакъв начин да се измъкне от тази обстановка. Давам правото на всеки един човек, освен на митове на „ Левски “ или на хора, свързани в предишното с клуба, да подлагат на критика. Те са в безспорното си право. Ако вземем за образец мача с „ Витоша “ (Бистрица), където направихме едно ненадейно тъждество, какво можеш да кажеш на хората? Не критикувайте или не изказвайте искания към играта на „ Левски “. В подобен смисъл аз съм отворен за всевъзможни разговори. Ще се веселя да са градивни и да са в помощ на клуба. Разбира се не можем да отговаряме на всички рецензии, само че ще изслушваме всеки един и ще вземем под внимание мнението на всеки човек.
– Понеже споменахте дуела с „ Витоша “ – по кое време „ Левски “ ще заиграе по този начин, както желаят почитателите, а и управлението на клуба?
– Стъпките в тази посока са направени с наемането на един италиански екип, отпред с ерудиран човек с доста познания във футбола и с доста опит. Надяваме се времето за реализиране на това нещо да е по-кратко.
– Но хората не обичат да чакат.
– Това го знам прелестно, само че ще би трябвало време. Нито един добър план не се е случил незабавно.
– Оптимист сте за задачата на Делио Роси най-малкото, тъй като е чужденец и по-дълго време ще бъде търпян. Ако беше български експерт след мача с „ Витоша “…
– Да, това е реалност. Надявам се да е за положително това, че е чужденец и ще бъде търпян по-дълго, тъй като в действителност работата с хора е доста сложна. Той в никакъв случай не е излизал от Италия. Все отново това би трябвало да се регистрира. Идва в една страна на Балканския полуостров, където порядките са напълно други, традициите са други. Идва в клуб, който е припрян да завоюва незабавно. Затова предизвикването пред него е огромно, а работата му е доста сложна, само че ние имаме цялостното доверие към него.
– Кое забавя този развой толкоз дълго?
– Мисля, че най-логичното пояснение е това, че Делио Роси не е работил в чужбина. Идва тук в една друга атмосфера, друга конюнктура. Тотално не познава българското състезание, другите тимове, стадионите, треньорите против себе си. Не става единствено да му дадем един отчет и да му осигурим нужния скаутинг за разузнаване на съперниците. Той би трябвало да попие от ситуацията и да си построи тактиката по какъв начин ще се оправи с тези противници в България и по какъв начин да се запознае обширно с характерите на футболистите. Мисля, че три месеца не са задоволителни, с цел да се реализира нещо в действителност стойностно и да се направи разликата.
– При какви условия италианският експерт може да не извърши контракта си с „ Левски “ и още веднъж да поемете по познатия път да търсите нов експерт?
– Засега сме надалеч от този път. Предполагам, че събитията ще бъдат, в случай че „ Левски “ спре да гони първото място и спре да желае да се развива. Малко дипломатично давам отговор, само че в действителност желанието на клуба е да спре с честите промени. Да има непоклатимост, успокоение и позитивизъм в този клуб.
– Как вървят уроците на терен при Делио Роси? Говори се, че той натъртва на тактиката най-много в отбранителен проект и това допуска тимът да играе повече защитно, което е нетипично за „ сините “.
– Тренировките са много дълги. Наистина доста се натъртва на тактичност. Докато бях на терена с него и черпех от първо лице, Делио Роси се опитваше да засегне всеки подробност. Мисля, че това е една от аргументите на тима да му би трябвало време, с цел да заиграе добър футбол – това, което всички желаят. Не че е почнал от нулата, само че той тотално промени подготвителния развой. Футболистите, желаейки да изпълнят неговите инструкции, съгласно мен не го вършат автоматизирано, а малко изкуствено. Ще им би трябвало време да се провиснал, да схванат концепциите му и да ги ползват и в формалните мачове.
– Голмайсторът на „ Левски “ за всички времена Наско Сираков сподели, че някой би трябвало да преведе на Делио Роси, че „ Левски “ значи офанзива. Говорихте ли с треньора на тази тематика?
– Когато Наско Сираков приказва за „ Левски “, за спорт и за футбол, и боговете мълчат. Ние също би трябвало да мълчим, изключително когато гоним нужните резултати. Делио Роси доста добре знае какво значи „ Левски “ и без да му го превеждаме. В последно време имахме диалози в тази тенденция, в случай че в последна сметка инцидентно не е схванал защо става въпрос. Говорехме, че публиката на „ Левски “ е доста взискателна на тази тематика и доста сензитивна. Мога да ви уверя, че в нито един миг Делио Роси не е провеждал единствено отбранителни тренировки, обръща еднообразно внимание и на офанзивните. Въпрос на време е тимът да се освободи и да заиграе добре.
– Сираков съобщи: „ Всички, които са на работа в „ Левски “, когато аз не съм там, имат някакъв боязън или терзание, че като се върна, ще ги изгоня. “ Какво изпитвате към една от легендите на клуба?
– Изпитвам почитание и почит първо от направеното като футболист, а по-късно и като началник в „ Левски “. Не знам какво повече можем да кажем за Наско Сираков. Един човек, който е дал доста на футбола и на „ Левски “. Относно вълненията – не знам. Всеки си има жанр, всеки си има екип. Не ме тормози това съмнение.
– А не ви ли липсва треньорската работа? Започнахте като асистент на Вили Вуцов, по-късно бяхте старши треньор, беше в щабовете на разнообразни експерти.
– Ще излъжа, в случай че кажа, че не ми липсва. Липсва ми ежедневният аромат на тревата на терена. Но има оферти, на които човек не може да откаже и да каже „ не “, в случай че си упорит и искаш да се развиваш. Аз не преставам да владея лиценз от треньорската школа, тъй че за в бъдеще нищо не се знае. Но не съм от хората, които обичат да подскачат по веригата и да си сменят позициите. Като вървиш нагоре, вървиш нагоре. Надявам се оптимално дълго да упражнявам това, което в този момент ще върша.
– Играчът с най-хубава визитка, който бе притеглен в Левски, бе Габриел Обертан. Ще си тръгне ли французинът от „ сините “?
– Както споделя нашият изпълнителен шеф, против 5 милиона евро ще сме склонни да го освободим. Засега нямаме планове да се разделяме с него. Разбира се има интерес към Габриел Обертан. Той е огромно име във футбола, само че в последна сметка желаеме дълготрайно да заложим на един гръбнак на отбора, към който да се притеглят и други футболисти и тимът да израства.
– На кои постове „ Левски “ търси футболисти и към този момент имате ли съответни имена?
– Нека го запазим в загадка. Наблюдаваме и търсим футболисти, които би трябвало да са по-добри от актуалните. Това е деликатна тематика, сезонът продължава. Имаме футболисти с контракти и сме удовлетворени от тях, само че няма да откажем, в случай че успеем да притеглим добър състезател.
– Започнаха ли към този момент да ви търсят мениджъри и да оферират разнообразни имена?
– Започнаха.
– Това не е ли също проблем – да работите с толкоз необятен кръг от мениджъри, каквито са усещанията ни от „ Левски “?
– Аз съм „ за “ доста контакти, тъй като не знаеш под кой камък какво ще изскочи. Ако работиш единствено с един или с двама, ставаш тясно привързан с тях и пленник на техните ползи. Отворен съм за всевъзможни контакти и от България, и от чужбина. Няма никакъв проблем.
– Преди две години казахте, че в България не се дава късмет на младите треньори. Още ли е по този начин?
– Не бих споделил. Еднакъв късмет се дава и на млади, и на остарели. Но стигаме до остарялата максима, която Христо Стоичков обича да споделя, че „ има можещи и неможещи “. Дава се късмет и на млади треньори, уверен съм в това, само че търпението към тях е по-малко. И има доста по-кратко време за доказване.
– По-възрастен и чужденец има повече шансове…
– Зависи.
– Ще ви върнем обратно в кариерата ви. Кои бяха най-хубавите ви години на терена?
– Имам възприятието, че е било в различен живот! Връщайки се обратно, всичките години са били хубави, без значение от отстъпванията обратно. Независимо от върховете и спадовете, всички моменти са били едно премеждие, което е доста вълнуващо. Като стартираме от детските ми години в школата на ЦСКА, а след това и в първия тим. Срещнах доста хубави хора, имах опция да израсна с футболисти и персони, които след това се качиха на върха в международния футбол като Бербатов, Стилиян Петров и Мартин Петров. Имах опция да работя с доста треньори през годините. Благодарен съм на всички за другарството, за отношението и за това, което са ми дали.
– Къде се чувствахте по-комфортно – като нападател като младеж или като халф в „ Левски “ по-късно?
– Чувството да отбележиш гол е ужасно. Няма друго такова възприятие във футбола! Но изпитвах компликации с реализацията на попадения и последователно се върнах обратно, където пък реализирах положителни неща. Стигнах до националния тим като полузащитник. И на двете места се усещах добре, само че сякаш по-успешно играх като халф.
– Споменахте треньорите – има ли подобен, който ви е дал късмет и подобен, който ви е зачеркнал?
– От сегашната ми позиция разбирам, че да зачеркнеш някой не е точната дума. По-скоро треньорът е длъжен да гони своя интерес и този на клуба. Понякога би трябвало да взима и непопулярни решения. Като състезател съм бил обиден, може би афектиран, било ми е болно, само че годините минават и си даваш сметка, че този човек е пленник на резултати. Симпатията не е водещото нещо. Човекът, който ми е дал късмет за професионален футбол, несъмнено е Димитър Пенев. А в юношеските години е Александър Станков. После колоритната фигура на Вили Вуцов, който ме трансформира в полузащитник в „ Черно море “. Оттам ме изиска „ Левски “ – Георги Тодоров, Георги Василев, Мъри Стоилов ми помогнаха да бъда по-добър футболист. И несъмнено Христо Стоичков, който ме повика в националния тим.
– Отказахте се от футбола на 27 години. Каква беше повода?
– Един проблем в гръбнака. Направих интервенция в Швейцария. Там бяха безапелационни в мнението си, че би трябвало да спра да играя и че няма да мога да продължа. Избрах здравето пред кариерата.
– Преподавател сте в НСА, катедра „ Футбол “. Как ще съчетавате всичко това?
– Тук е моментът да благодаря на сътрудниците, които даже и в този момент ме заместват в някои от часовете. Млади, остарели, мъже, дами – безусловно колегиални, доста положителни и свестни хора. Благодаря им още един път за положителното отношение и за поддръжката. Справяме се, аз също оказвам помощ.
– Някои считат, че сте прекомерно учтив за „ джунглата “, наречена български футбол. Приемате ли това?
– Не знам дали съм учтив, само че ще се веселя в случай че превърнем „ джунглата “ в българския футбол в един „ оазис “. Това ми е фантазията. Но както споделят фантазиите са смели, непостижими и безвъзмездни.
– Синът ви Иван е надалеч от футбола. Може ли да продължи лекарските обичаи в рода Букареви?
– Не отричайте футбола, тъй като не знаете какви дузпи ми бие у дома! Надявам се да избере нещо, което да прави на драго сърце и с копнеж. Оттам нататък ние единствено ще го поддържаме. Ако избере спорта, ще му оказвам помощ аз. Ако избере медицината, ще му оказват помощ дядо му и чичо му. Подсигурен е.
– Как бягате от напрежението, което в този момент ще е доста по-голямо?
– Не е нещо особено или друго от всички останали. Имам един кръг от другари и то отвън футбола, с които обичам да се срещам. Филми, книги, почивки в планината. Най-общо казано е това.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ