КЗК: Общият презастрахователен договор за "Зелена карта" не вреди на конкуренцията
Новият началник на Националното бюро Борислав Богоев не дава информация за това по какъв начин се извършва мониторинговата процедура по " Зелена карта ", тъй като законът не го задължавал
© Георги Кожухаров Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) не оказа помощ на българските застрахователи да избегнат общия презастрахователен контракт, натрапен с наказателния мониторинг по системата " Зелена карта ". След като договарянията по разпределението на разноските по него доведоха до такава степен, че три компании, измежду които и водачът на пазара на " Гражданска отговорност " " Лев инс ", ще би трябвало да поемат 80% от разхода, Националното бюро на автомобилните застрахователи опита да отсрочи с още малко сключването на контракта, сезирайки Комисия за защита на конкуренцията с въпроса дали подобен общ презастрахователен контракт не би навредил на пазарната конкуренция.
Решението от 21 ноември е изрично, че такава заплаха няма и задължението към интернационалната система може да бъде спазен. Междувременно, защото тълкуването на локалния регулатор не въздейства върху мониторинговата процедура, а срокът за сключването на презастрахователен контракт изтече, от Брюксел постановиха спомагателни наказания за България. По информация от източници на " Капитал " те са под формата на парични санкции в размер на 138 хиляди евро за всеки две седмици забавяне, като една от тях към този момент е била платена.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Без терзания за конкуренцията
Общият презастрахователен контракт, с който се покриват рисковете от неплащане на вреди при произшествия в чужбина, не заплашва конкуренцията сред играчите, предлагащи " Гражданска отговорност ", тъй като всяка компания е длъжна да дефинира цените си самостоятелно и даже и да има промени в разхода за презастраховане, то не би следвало цените на наложителната застраховка да се вдигнат с еднакъв % при всички компании. Това в синтезиран тип е мнението на 5-членния състав на Комисия за защита на конкуренцията, което значи, че Националното бюро на автомобилните застрахователи ще би трябвало да пристъпи към завършването на процедурата по подписване на общ презастрахователен контракт, още повече че периодите за него от дълго време изтекоха. Това е наказателна мярка за българския пазар, наложена с мониторинг от края на предходната година и по предварителна информация се договаря с консорциум, предвождан от немската компания Munich Re.
Изследвайки поставения въпрос за възможната щета върху конкуренцията, от Комисия за защита на конкуренцията са потърсили мнение от Съвета на бюрата " Зелена карта ", което преразказват обстойно в претекстовете си. От текста му излиза наяве, че казусът на България с интернационалната система за компенсации " Зелена карта " напълно не е сподавен близо година след налагането на невиждания удар.
От Съвета на бюрата показват, че " актуалната обстановка в България заплашва финансовата непоклатимост на системата " на европейско равнище и че " съгласно наличните данни тази обстановка е породена от един български осигурител ", без да го посочват. Европейският орган е уведомил за това способените управляващи в България, Европейската комисия и Икономическата комисия за Европа и Организация на обединените нации.
Твърдението, че има експоненциално повишаване на настояванията към българското бюро, се поддържа с цифри: от 354 през 2017 година броят на исковете доближава 5710 през 2018 година, в случай че общият брой на исковете в системата към предходната година е бил 7608. По принцип до искане към бюрото се стига, когато осигурител не е покрил самичък искания по злополука - от " Лев инс " от години изясняват, че не вършат това за да избегнат източване на компанията от недобросъвестни лица, в това число представители и репортери. Претенциите към българските застрахователи към този миг са възлизали на 19.6 млн. евро по отношение на предявените 27.8 млн. евро във всички страни, участващи в интернационалната система.
Според Съвета на бюрата българските застрахователи са изцяло свободни в избора си на презастраховател досега, в който не изпаднат в състояние на редовно нарушаване. В същото време общият презастрахователен контракт би донесъл изгоди за самия български пазар, защото би подсигурил покритието и платежоспособността на участниците.
Става ясно и че България ще може да се възползва от временен интервал, в който обособените застрахователи ще могат да се причисляват към общия презастрахователен контракт при приключване на досегашните им, само че това би трябвало да стане най-късно до 1 януари 2020 година Като недопустим се дефинира разновидността за подписване на общ презастрахователен контракт с 16 поддоговора, какъвто е бил обсъждан в сектора.
Цената на извоюваното време
Любопитна детайлност от текста на решението на Комисия за защита на конкуренцията е хронологията на ограниченията по мониторинга, за които информацията до момента постоянно е била неофициална. Причината е, че новоизбраният началник на Националното бюро Борислав Богоев отхвърля да дава всякаква информация с оправданието, че в закона не било написано да се изяснява на публицисти. Според Съвета на бюрата на 12 април българското бюро е било известено, че следва да обезпечи общ презастрахователен контракт до 15 май 2019 година, в противоположен случай ще последват наказания. Такива са наложени с единомислещо решение на Управителния комитет от 12 юни, като се планува глобите да са считани от 1 септември.
Информацията за глобите до момента е била неофициална и съгласно източници те са под формата на парична санкция в размер на 138 хиляди евро за всеки две седмици веселба. По информация от източник от застрахователния отрасъл една санкция към този момент е била платена. Това прави производството за печелене на време посредством произвеждане в Комисия за защита на конкуренцията много скъпо упражнение.
© Георги Кожухаров Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) не оказа помощ на българските застрахователи да избегнат общия презастрахователен контракт, натрапен с наказателния мониторинг по системата " Зелена карта ". След като договарянията по разпределението на разноските по него доведоха до такава степен, че три компании, измежду които и водачът на пазара на " Гражданска отговорност " " Лев инс ", ще би трябвало да поемат 80% от разхода, Националното бюро на автомобилните застрахователи опита да отсрочи с още малко сключването на контракта, сезирайки Комисия за защита на конкуренцията с въпроса дали подобен общ презастрахователен контракт не би навредил на пазарната конкуренция.
Решението от 21 ноември е изрично, че такава заплаха няма и задължението към интернационалната система може да бъде спазен. Междувременно, защото тълкуването на локалния регулатор не въздейства върху мониторинговата процедура, а срокът за сключването на презастрахователен контракт изтече, от Брюксел постановиха спомагателни наказания за България. По информация от източници на " Капитал " те са под формата на парични санкции в размер на 138 хиляди евро за всеки две седмици забавяне, като една от тях към този момент е била платена.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Без терзания за конкуренцията
Общият презастрахователен контракт, с който се покриват рисковете от неплащане на вреди при произшествия в чужбина, не заплашва конкуренцията сред играчите, предлагащи " Гражданска отговорност ", тъй като всяка компания е длъжна да дефинира цените си самостоятелно и даже и да има промени в разхода за презастраховане, то не би следвало цените на наложителната застраховка да се вдигнат с еднакъв % при всички компании. Това в синтезиран тип е мнението на 5-членния състав на Комисия за защита на конкуренцията, което значи, че Националното бюро на автомобилните застрахователи ще би трябвало да пристъпи към завършването на процедурата по подписване на общ презастрахователен контракт, още повече че периодите за него от дълго време изтекоха. Това е наказателна мярка за българския пазар, наложена с мониторинг от края на предходната година и по предварителна информация се договаря с консорциум, предвождан от немската компания Munich Re.
Изследвайки поставения въпрос за възможната щета върху конкуренцията, от Комисия за защита на конкуренцията са потърсили мнение от Съвета на бюрата " Зелена карта ", което преразказват обстойно в претекстовете си. От текста му излиза наяве, че казусът на България с интернационалната система за компенсации " Зелена карта " напълно не е сподавен близо година след налагането на невиждания удар.
От Съвета на бюрата показват, че " актуалната обстановка в България заплашва финансовата непоклатимост на системата " на европейско равнище и че " съгласно наличните данни тази обстановка е породена от един български осигурител ", без да го посочват. Европейският орган е уведомил за това способените управляващи в България, Европейската комисия и Икономическата комисия за Европа и Организация на обединените нации.
Твърдението, че има експоненциално повишаване на настояванията към българското бюро, се поддържа с цифри: от 354 през 2017 година броят на исковете доближава 5710 през 2018 година, в случай че общият брой на исковете в системата към предходната година е бил 7608. По принцип до искане към бюрото се стига, когато осигурител не е покрил самичък искания по злополука - от " Лев инс " от години изясняват, че не вършат това за да избегнат източване на компанията от недобросъвестни лица, в това число представители и репортери. Претенциите към българските застрахователи към този миг са възлизали на 19.6 млн. евро по отношение на предявените 27.8 млн. евро във всички страни, участващи в интернационалната система.
Според Съвета на бюрата българските застрахователи са изцяло свободни в избора си на презастраховател досега, в който не изпаднат в състояние на редовно нарушаване. В същото време общият презастрахователен контракт би донесъл изгоди за самия български пазар, защото би подсигурил покритието и платежоспособността на участниците.
Става ясно и че България ще може да се възползва от временен интервал, в който обособените застрахователи ще могат да се причисляват към общия презастрахователен контракт при приключване на досегашните им, само че това би трябвало да стане най-късно до 1 януари 2020 година Като недопустим се дефинира разновидността за подписване на общ презастрахователен контракт с 16 поддоговора, какъвто е бил обсъждан в сектора.
Цената на извоюваното време
Любопитна детайлност от текста на решението на Комисия за защита на конкуренцията е хронологията на ограниченията по мониторинга, за които информацията до момента постоянно е била неофициална. Причината е, че новоизбраният началник на Националното бюро Борислав Богоев отхвърля да дава всякаква информация с оправданието, че в закона не било написано да се изяснява на публицисти. Според Съвета на бюрата на 12 април българското бюро е било известено, че следва да обезпечи общ презастрахователен контракт до 15 май 2019 година, в противоположен случай ще последват наказания. Такива са наложени с единомислещо решение на Управителния комитет от 12 юни, като се планува глобите да са считани от 1 септември.
Информацията за глобите до момента е била неофициална и съгласно източници те са под формата на парична санкция в размер на 138 хиляди евро за всеки две седмици веселба. По информация от източник от застрахователния отрасъл една санкция към този момент е била платена. Това прави производството за печелене на време посредством произвеждане в Комисия за защита на конкуренцията много скъпо упражнение.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ