Новият председател на ЕК Урсула фон дер Лайен ще трябва

...
Новият председател на ЕК Урсула фон дер Лайен ще трябва
Коментари Харесай

Новата еврокомисия: по-малко целувки

Новият ръководител на Европейска комисия Урсула фон дер Лайен ще би трябвало да се преценява с доста повече ползи

© Reuters - Новият ръководител на Европейска комисия Урсула фон дер Лайен уточни климатичните промени като главен приоритет. Това значи, че България ще би трябвало да се готви за огромни промени в енергийната си политика- Българското държавно управление ще изгуби огромна част от партийната си поддръжка на европейско равнище.- Засега новата Европейска комисия не наподобява да приоритизира върховенството на закона С утвърждението в сряда на новата Европейска комисия, водена от германката Урсула фон дер Лайен, България би трябвало да се приготви за завой. Ако езикът на тялото е някакъв индикатор, " Комисията Юнкер " и " Комисията Фон дер Лайен " ще бъдат радикално разнообразни. Фон дер Лайен несъмнено няма свойското държание на предшественика си, тъй че президентите и министър председателите на страните членки ще изгубят познатите потупвания по рамото, прегръдките и пощипванията по бузите на досегашния ръководител на Европейска комисия Жан-Клод Юнкер. Отвъд шегата смяната на стила и политиката на институцията, която в границите на Европейския съюз играе ролята на изпълнителна власт, оказва непосредствено въздействие на страните членки. Особено на такива като България, които разчитат на европейско финансиране и малко бутане от страна на Брюксел, с цел да оправят я правораздавателната си система, я непорочност на въздуха. Ясен образец за това е така наречен мониторинг над българската правоохранителна система, който беше въведен през 2007 година Докато задачата на Европейската комисия водена от Жозе Мануел Барозу (2004 - 2014 г.) беше да се реализира качествена смяна в правосъдните системи на България и Румъния, Европейска комисия на Юнкер съществено смъкна упоритостите и в последна сметка заключи, че София е напът да извърши поетите задължения, макар че " постигането на постоянни резултати във връзка с окончателните присъди по каузи за корупция по високите етажи на властта към момента следва ".

Подобни промени може да се чакат и в този момент. Фон дер Лайен идва със напълно друг политически багаж по отношение на предшественика си Жан-Клод Юнкер както като персонални качества и опит, по този начин и като политическа поддръжка. Например за разлика от Юнкер, който през 2014 година значително самичък начерта целите си, в този момент Фон дер Лайен трябваше да обещае прекалено много неща на прекалено много страни и партийни групи, тъй че да завоюва нужния политически тил, с цел да бъде определена на поста. Юнкер имаше и политическата тежест да приказва като еднакъв с водачите на страните членки от първия си ден като ръководител на Европейска комисия - нещо, което Фон дер Лайен занапред би трябвало да извоюва. " Въпреки тромавата си осанка, Юнкер имаше отличен усет за политическите цели на страните членки ", сподели за " Капитал " Даниел Грос от авторитетния брюкселски тинк-танк CEPS. Като цяло това значи по-слаба комисия, което кардинално в никакъв случай не е добра вест за дребните страни.

Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Но какви могат да са резултатите за България?

Голямата промяна на целите

Преди пет години главната цел на Юнкер беше да стабилизира еврозоната и да подкрепи излизането на страните членки от рецесията от 2009 година За България тези цели бяха добре пристигнали както директно поради стабилизирането на европейските стопански системи, по този начин и индиректно, защото пред страната не се поставяха някакви съществени провокации.

Фотограф: Reuters Сега пред Фон дер Лайен няма непосредствена рецесия за решение. За сметка на това тя има упоритостта главната задача на Европейска комисия да стане провеждането на политики за битката с измененията в климата. " Ние имаме обвързване да действаме и силата да водим ", сподели в сряда новият ръководител на Европейската комисия.
Централната роля на ограниченията за битка с смяната на климата значи коренна смяна в метода на потребление на европейските фондове. За България, която в последните 13 години едвам привикна с актуалните правила, това ще бъде съществено предизвикателство. Заради срутва на промишлеността след 1990 година до момента България изпълняваше задачите си за понижение на излъчванията на въглероден двуокис, без да поставя старания. И все пак напълно умереното нахлуване на възобновими източници на сила в интервала 2009 - 2012 година беше една от главните аргументи за сериозните финансови проблеми на енергийната система на страната, които към момента не са излекувани.

Друг приоритет е " пребалансирането на Европа сред огромните и дребните страни членки, сред старите и новите ", както Фон дер Лайен сподели в края на юли. Фразата може да се пояснява по доста способи и в Източна Европа тя звучи като завършек на натиска за спазването на главните правила за върховенството на закона. Но в Западна Европа се възприема по-скоро като завършек на безплатния обяд за източноевропейците.

Например поверяването на отговорността за " по-нататъшното задълбочаване на вътрешния пазар " на французина Тиери Бретон от позиция на източноевропейците не е добра вест. Именно Франция прокарва ограничения за ограничаване на свободното даване на услуги, като тази политика не е от през вчерашния ден. Фондът за " обективен енергиен преход ", който беше обещан на източноевропейците, с цел да се подкрепи трансформацията на техните стопански системи (и те да поддържат амбициозните климатични цели), към този момент се планува да е за всички страни в Европейски Съюз, в това число Германия.
Друга смяна в тона е определението на новата Европейска комисия от Урсула фон дер Лайен като " геополитическа ". Какво значи това следва да се види, само че сигурно Европейска комисия ще се опита да увлече и други страни отвън Европейски Съюз да следват неговата климатична политика. Ако комисията насочи главната си сила към решаването на климатичните проблеми, към въпроса с бежанците, развиването на Африка и комерсиалните връзки с Китай и Съединени американски щати, това ще е проблем за България, защото страната няма такива световни ползи и ще бъде в миманса на взимането на решения в Брюксел. Спорът за парите

България ще бъде и в доста особена обстановка, когато става дума за европейския бюджет, решителните договарянията по който ще започват в средата на декември на срещата на върха на 27-те страни членки. В предлагането на Европейска комисия за бъдещия седемгодишен бюджет на Европейски Съюз страната получи добра договорка – парите по политиката за доближаване (всички тези автомагистрали, метра и нови плочки в градовете) ще набъбнат малко, до момента в който в региона на земеделието ще останат съвсем непроменени. Като цяло България ще бъде един от най-големите чисти получатели на еврофондове като % от брутния си артикул.

Всичко това обаче е годно единствено в случай че огромните страни, които са чисти донори, са съгласни с предлагането да дават повече пари. А те към този момент не са. Шест страни отпред с Германия желаят европейският бюджет за интервала 2021 - 2027 година да се ореже с малко повече от 10%. Дори и понижението да не бъде толкоз огромно, стесняване на парите евентуално ще има. Въпросът е от кое място да бъде направено. Големите страни биха предпочели по-малко пари да отиват за политиката на доближаване за сметка на запазването на средствата да вземем за пример за просвета. В сряда Фон дер Лайен акцентира, че новите технологии и научните проучвания ще бъдат приоритет за нея.

Източна Европа и България в частност постоянно са упорствали, че кохезионната политика им оказва помощ да настигат Западна Европа и се борят по всякакъв начин да запазят достъпа си до това финансиране. Интересното в тази ситуация, че ресорът просвета отиде в българския комисар Мария Габриел, а министър председателят Бойко Борисов беше изключително горделив със сумата, която тя ще ръководи – към 140 милиарда евро. Сега обаче той евентуално ще бъде изправен пред алтернативата дали да пази ресора на Габриел или кохезионната политика.

Върховенството на закона

Засега не е доста ясно какъв метод ще има новата Европейска комисия в региона на върховенството на закона - тематика, която визира България доста директно. Заявката на Фон дер Лайен е, че базовите демократични полезности ще бъдат в главния фокус на водената от нея институция.

Преди месец Европейска комисия реши да предложи прекъсването на Механизма за съдействие и инспекция за България, като обаче акцентира, че той ще бъде заместен с нов механизъм, който ще бъде доста по-всеобхватен и ще следи всички страни членки. Засега обаче предложенията на Европейска комисия в действителност са по-скоро за обзор, който " ще бъде стеснен до въпроси от директно значение за върховенството на закона в Европейски Съюз ". Тоест той няма да визира действителното действие на правосъдните системи на страните членки, стига те да не водят до проблеми на общностно равнище. Същото важи и за предлагания в този момент " Регламент по отношение на отбраната на бюджета на Съюза в случаите на необятно публикувано неуважение на правилата на правовата страна в страните членки ", който макар гръмкото си име ще има много лимитирано поле на деяние – единствено до " вярното действие " на органите, които оперират с парите на съюза.

Тоест, в случай че Фон дер Лайен не предложи нови ограничения, въпросът с върховенството на закона ще потъне в полумерки за наслада на огромна част от източноевропейските страни членки. Словашкият евродепутат Михал Симечка сподели след речта на новият ръководител на Европейска комисия, че не чул задоволително по този въпрос.

В същото време новият състав на Европейския парламент ще има доста повече въздействие, както се видя в последния месец, когато евродепутатите интензивно се намесиха в избира на състава на Европейска комисия. Въпросът за върховенството на закона е един от дребното, по които и леви, и десни биха били единомислещи.

По-малко политически бонуси

Друга смяна ще настъпи на политическо равнище. Партийната поддръжка за държавното управление в България, без значение от кого е водено, ще намалее доста. Досега да вземем за пример държавното управление на Бойко Борисов се ползваше със мощна поддръжка на Европейската национална партия (ЕНП), само че сега разпределението на силите както в Европейския парламент, по този начин и измежду страните членки е напълно друго. За да може да прокара каквото и да е решение, Фон дер Лайен ще би трябвало да разчита на доста по-широка политическа коалиция. " Интересите на либералите и зелените са напълно разнообразни, тъй че България ще може доста по-малко да се осланя на ЕНП ", споделя Грос.

В България ролята на ЕНП за триумфа на Бойко Борисов постоянно се надценява. Например " Комисията Барозу " беше по-строга в условията си към България в региона на промените в правораздаването и битката с корупцията, защото точно по нейно време страната стана член на Европейски Съюз и тя трябваше да дава отговор на рецензиите, че е позволила неподготвена страна. Юнкер нямаше подобен багаж. В същото време, макар че при започване на мандата си през 2014 година той сподели, че желае да завърши мониторинга върху България и Румъния до края на мандата си, това към този момент няма по какъв начин да стане. Европейска комисия сподели, че ще желае мнението на страните членки, с което отсрочи решението за новата Европейска комисия. Тоест даже и позицията на Юнкер да е била подбудена от политически сметки, те не са надвили върху крайния резултат.

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР