Какво стана при пандемията SARS преди 17 г. в Китай. Учен от БАН разказва от първо лице
Новият ковид COVID-19 е генетично тясно обвързван с вируса на SARS (ТОРС) от 2003 година, само че силата му на разпространяване е доста по-голяма.
Тежкият изострен респираторен синдром (SARS или ТОРС) се появи в Китай в края на 2002 година и в продължение на 8 месеца бяха инфектирани над 8000 души от 33 страни. Процентът на смъртност измежду инфектираните доближи 10% т.е. всеки 10-и почива.
17 години по-късно инфектираните с COVID-19 са над 270 000 души в 184 страни в света, умрелите са над 11 000, а броят им пораства при към 4-процентова смъртност.
Изглежда никоя от европейските страни не си взе поука от пандемята през 2003 година в Азия. Днес на Стария континент няма страна, в която да няма инфектиран с COVRD-19.
А какво в действителност се случи преди 17 години? По това време етнологът доцент доктор Еля Цонева живее в Пекин и съпреживя непосредствено цялата скàла на разпространяването, пика и отшумяването на болестта.
След превъзмогването на болестта, стимулирана от всичко забелязано, влиза в контакт с етнолози от университетите в Пекин и Китайската обществена академия за образуване на общ екип за проучване и търсене на научни решения за анализиране, предварителна защита и превъзмогване на сходни обстановки. Резултатът е три издадени тома, два на британски и един на китайски, който е превод на втория британски алманах. В университета в Пекин прави курс по тематиката в продължение на 3 години до приготовление на техни преподаватели. Преди три години се насочва към сходен чисто български план " Локални бедствия и качество на живот: Културни тактики в превъзмогване на естествени, софтуерни и биологични произшествия ". Екипът й изследва анторопологичните особености на 4 местни бедствени събития, сполетели региони в България през интервала 2011-2017 година: Земетресението в Перник 2012 г.; Наводнението и свлачището в Аспарухово 2014 г.; Шапът в Странджа 2011 г.; Експлозията в Хитрино 2016 година
Тежкият изострен респираторен синдром (SARS или ТОРС) се появи в Китай в края на 2002 година и в продължение на 8 месеца бяха инфектирани над 8000 души от 33 страни. Процентът на смъртност измежду инфектираните доближи 10% т.е. всеки 10-и почива.
17 години по-късно инфектираните с COVID-19 са над 270 000 души в 184 страни в света, умрелите са над 11 000, а броят им пораства при към 4-процентова смъртност.
Изглежда никоя от европейските страни не си взе поука от пандемята през 2003 година в Азия. Днес на Стария континент няма страна, в която да няма инфектиран с COVRD-19.
А какво в действителност се случи преди 17 години? По това време етнологът доцент доктор Еля Цонева живее в Пекин и съпреживя непосредствено цялата скàла на разпространяването, пика и отшумяването на болестта.
След превъзмогването на болестта, стимулирана от всичко забелязано, влиза в контакт с етнолози от университетите в Пекин и Китайската обществена академия за образуване на общ екип за проучване и търсене на научни решения за анализиране, предварителна защита и превъзмогване на сходни обстановки. Резултатът е три издадени тома, два на британски и един на китайски, който е превод на втория британски алманах. В университета в Пекин прави курс по тематиката в продължение на 3 години до приготовление на техни преподаватели. Преди три години се насочва към сходен чисто български план " Локални бедствия и качество на живот: Културни тактики в превъзмогване на естествени, софтуерни и биологични произшествия ". Екипът й изследва анторопологичните особености на 4 местни бедствени събития, сполетели региони в България през интервала 2011-2017 година: Земетресението в Перник 2012 г.; Наводнението и свлачището в Аспарухово 2014 г.; Шапът в Странджа 2011 г.; Експлозията в Хитрино 2016 година
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ