Идва ли нова война в Близкия Изток
Новият спор към Иран, зародил след мистериозните произшествия с танкерите в Оманския залив, се разгаря като запален нефт. Миналата неделя тематиката бе продължена от израелския министър председател Бинямин Нетаняху, който прикани „ да се спре рисковата иранска експанзия и да се подсигурява свободата на навигацията в интернационалните води “.
Въпросът кои са тези „ подпалвачи на водата “ остава основен . На процедура това изцяло биха могли да създадат съдружниците на Съединени американски щати в Близкия Изток, за които Иран е екзистенциална опасност. И въпреки всичко не е наложително това да е Израел. Непримиримият районен противник на Иран – Саудитска Арабия по-рано завърши разиграната като по ноти провокация срещу своя съдружник в Персийския залив – Катар, като го упрекна в скришен скрит план с Иран, и за броени дни се снабди с изолираност.
След като по този начин постъпи с Доха, Рияд още повече би направил сходна акция с отдалечен обсег и във връзка с Иран. Колкото до обвиняванията на Техеран, то без значение от неналичието на доказателства, не следва да се изключва иранската диря.
От една страна, за държавното управление на иранските реформатори да се хвърлят в такава случка би било безумство, поради това, че президентът Рохани и обкръжението му са заложили целия си политически капитал на вероятността Иран да излезе от изолацията. От друга страна, иранската власт – това е пердах на булдози под персийски килим. Там върви „ борба на кулите “ или по-точно на минаретата – около „ либералите “ има още авторитетни консерватори. Те биха желали по-скоро да се върнат към предходния конфронтационен модел на връзките със Запада от времето на президента Ахмадинеджад.
В последна сметка, в Техеран прозвучаха заканите за затварянето на Ормузкия проток и за удар по „ главата “ на Съединени американски щати . А и не доста от дълго време иранският военачалник Муртаза Курбани предизвести: „ Ако Съединени американски щати проявят и най-малкото неблагоразумие, техните кораби ще се окажат на дъното на морето след нашите ракети и новото секретно оръжие “. Историята с танкерите е мегаскандал, кадърен да развърже ръцете на всички тези сили от двете страни, които не са удовлетворени от настоящето нежно статукво.
Но който и да стои зад тези произшествия, основния въпрос е ще съумеят ли провокаторите да стартират нова война в Близкия Изток.
И тук най-после всичко ще зависи от един единствен човек – президента на Съединени американски щати и неговия избор.Преди 15 години Джордж Буш-младши стартира война в Ирак, „ след контакт с Бога “, както споделят биографите му, който все едно го е пратил на поход срещу Саддам Хусейн. Сега на Тръмп му следва да направи своя избор – той би трябвало да реши да се вслуша ли в най-близкото си обграждане и нетърпеливите интернационалните съдружници, задаващи еднакъв въпрос: „ Кога започваме? “ .
Принципната разлика сред иранската обстановка и тази в Ирак е в несъпоставимата цена на въпроса. Политици, дипломати и специалисти, които няма по какъв начин да бъдат обвинени в благосклонности към Техеран, предизвестяват, че с оглед цялостния военно-икономически капацитет на Иран и следените от него групировки в района, следствията от една такава война ще надвишават всички близкоизточни войни през последния половин век, взети дружно.
Поради това за Доналд Тръмп евентуално е по-добре да не провокира ориста, към което го подтикват „ подпалвачите на водата “.
В близко време Пентагонът ще изпрати в Близкия Изток над 1 000 военни в отговор на офанзивите върху танкерите в Оманския залив, оповестиха организациите. Съединени американски щати настояват, че Техеран е уредникът на гърмежите и за доказателство разгласиха нови фотоси от мястото на случая. Иранските управляващи, на собствен ред, дадоха отговор с предизвестието, че могат да изоставен нуклеарната договорка.
Началникът на генералния щаб на Иран Мухаммед Бакири дефинира като несериозни обвиняванията на Съединени американски щати, Израел и Саудитска Арабия, отправени към Техеран поради офанзивите върху танкерите. „ Ако Иран реши да затвори Ормузкия проток, ще го направи намерено. Безопасността в региона на Ормузкия проток и Персийския залив са извънредно значими за Иран и сигурността на страната “, уточни Бакири.
Въпросът кои са тези „ подпалвачи на водата “ остава основен . На процедура това изцяло биха могли да създадат съдружниците на Съединени американски щати в Близкия Изток, за които Иран е екзистенциална опасност. И въпреки всичко не е наложително това да е Израел. Непримиримият районен противник на Иран – Саудитска Арабия по-рано завърши разиграната като по ноти провокация срещу своя съдружник в Персийския залив – Катар, като го упрекна в скришен скрит план с Иран, и за броени дни се снабди с изолираност.
След като по този начин постъпи с Доха, Рияд още повече би направил сходна акция с отдалечен обсег и във връзка с Иран. Колкото до обвиняванията на Техеран, то без значение от неналичието на доказателства, не следва да се изключва иранската диря.
От една страна, за държавното управление на иранските реформатори да се хвърлят в такава случка би било безумство, поради това, че президентът Рохани и обкръжението му са заложили целия си политически капитал на вероятността Иран да излезе от изолацията. От друга страна, иранската власт – това е пердах на булдози под персийски килим. Там върви „ борба на кулите “ или по-точно на минаретата – около „ либералите “ има още авторитетни консерватори. Те биха желали по-скоро да се върнат към предходния конфронтационен модел на връзките със Запада от времето на президента Ахмадинеджад.
В последна сметка, в Техеран прозвучаха заканите за затварянето на Ормузкия проток и за удар по „ главата “ на Съединени американски щати . А и не доста от дълго време иранският военачалник Муртаза Курбани предизвести: „ Ако Съединени американски щати проявят и най-малкото неблагоразумие, техните кораби ще се окажат на дъното на морето след нашите ракети и новото секретно оръжие “. Историята с танкерите е мегаскандал, кадърен да развърже ръцете на всички тези сили от двете страни, които не са удовлетворени от настоящето нежно статукво.
Но който и да стои зад тези произшествия, основния въпрос е ще съумеят ли провокаторите да стартират нова война в Близкия Изток.
И тук най-после всичко ще зависи от един единствен човек – президента на Съединени американски щати и неговия избор.Преди 15 години Джордж Буш-младши стартира война в Ирак, „ след контакт с Бога “, както споделят биографите му, който все едно го е пратил на поход срещу Саддам Хусейн. Сега на Тръмп му следва да направи своя избор – той би трябвало да реши да се вслуша ли в най-близкото си обграждане и нетърпеливите интернационалните съдружници, задаващи еднакъв въпрос: „ Кога започваме? “ .
Принципната разлика сред иранската обстановка и тази в Ирак е в несъпоставимата цена на въпроса. Политици, дипломати и специалисти, които няма по какъв начин да бъдат обвинени в благосклонности към Техеран, предизвестяват, че с оглед цялостния военно-икономически капацитет на Иран и следените от него групировки в района, следствията от една такава война ще надвишават всички близкоизточни войни през последния половин век, взети дружно.
Поради това за Доналд Тръмп евентуално е по-добре да не провокира ориста, към което го подтикват „ подпалвачите на водата “.
В близко време Пентагонът ще изпрати в Близкия Изток над 1 000 военни в отговор на офанзивите върху танкерите в Оманския залив, оповестиха организациите. Съединени американски щати настояват, че Техеран е уредникът на гърмежите и за доказателство разгласиха нови фотоси от мястото на случая. Иранските управляващи, на собствен ред, дадоха отговор с предизвестието, че могат да изоставен нуклеарната договорка.
Началникът на генералния щаб на Иран Мухаммед Бакири дефинира като несериозни обвиняванията на Съединени американски щати, Израел и Саудитска Арабия, отправени към Техеран поради офанзивите върху танкерите. „ Ако Иран реши да затвори Ормузкия проток, ще го направи намерено. Безопасността в региона на Ормузкия проток и Персийския залив са извънредно значими за Иран и сигурността на страната “, уточни Бакири.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ