Новият директор на Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ)

Новият шеф на Българската организация по сигурност на храните (БАБХ) Паскал Желязков има подозрения, че убити диви прасета се укриват. Подозрението си той изрече пред публицисти, откакто взе участие в годишната конференция на тематика: "За чисто земеделие и сигурна околна среда 2019 година ", учредена от Асоциация растителнозащитна промишленост България (АРИБ).
"Силно съм смутен, че не се откриват убити диви прасета по време на лова. Доколкото съм осведомен, са открити едвам 2-3 прасета, само че не би трябвало да бъде по този начин ", съобщи шефът на БАБХ.
Желязков подозира, че не се оповестява за всички убити диви прасета, само че заради каква причина той не се нае да каже.
Той уточни, че доста малко са позитивните проби за африканска чума при диви свине - към 10-15 случая. Повече обаче били случаите на дивите свине, заболели от трихенела.
Тепърва БАБХ би трябвало да вземе решение какви ограничения да предприеме оттук насетне.
Желязков увери, че няма никакви проблеми с проучването на дивеча. Първоначално били написани ограничения, само че през първата седмица, когато почнал ловът, трябвало да бъдат наложени корекции, защото пробите постъпват доста постепенно и хората би трябвало да съхраняват простреляния дивеч повече от 3-4 дни. За това били поправени ограниченията и пробите се чака да постъпват разграничено, изясни Желязков.
Пробите за африканската чума за свинете могат да бъдат подготвени в границите на 1 ден, до момента в който тестът за трихинелоза е по-бавна, защото методите на проучване са по-трудни.
За желанието на хората от свинекомплекса в Голямо Враново, Русенско, да съдят страната, в случай че не получат повече обезщетения, Желязков съобщи, че не се опасяват от техните дейности.
Доколкото шефът на БАБХ е осведомен, притежателите на свинекомплекса ще получат още средства от страната при стерилизация. Нямат кой знае какво съображение да не бъдат недоволни, установи той.
Желязков напомни, че когато е почнал процесът по умъртвяване на болните от африканска чума свине, дейностите на чиновниците на организацията са се забавили болести съпротивата на хората.
"Фермата в Голямо Враново беше свободна от инфекцията и когато болестта доближи до такава степен, притежателите започнаха да претендират половината плантация да бъде отцепена и да бъдат наложени ограничения за биосигурност, с цел да може животните, които са здрави, да се отглеждат. Това обаче опонира с европейските правила ", предизвести Паскал Желязков.
Той уточни, че последното огнище на африканската чума по свинете е във Видинско. Там убитите свине са към 4000, от които 300 майки под селекционен надзор. Желязков не е чул обаче оттова да имат някакви искания, че притежателите не са обезщетени. Той изясни, че има статистика, която се употребява при компенсациите. Там, където няма такава статистика, се употребява фактурите на продадените животни през последните месеци.
Припомняме, на 14 октомври беше доказан първи случай на заболяването в Асеновград. В същия ден стана ясно, че източнобалканската свиня е застрашена от изгубване поради разпространяването на заболяването.
В Русенско при започване на октомври бе открит нов случай на африканска чума по свинете.
През юли бе регистриран първия случай на африканска чума по свинете в Бургаско.
Също тогава оповестиха и за първи случай на африканска чува по свинете и в област Велико Търново.