И законът срещу шума ще падне жертва на корумпираните местни власти
Новите текстове в Закона за отбрана от шума в околната среда нямат безусловно никаква стойност, както нямаше стойност и досегашният му вид. А използването му ще е все по този начин имитационно или репресивно – съгласно случая, в който би трябвало да бъде употребен. Защото законотворното лицемерие в България стана норма, с която се показва безконтролна власт, а не надзор на властта.
В съответния случай с поправките в Закона за отбрана от шума в околната среда всички упования за резултат от използването им са изцяло безпочвени по една елементарна и банална причина: Общинските и локални администрации на държавната власт, които би трябвало да пазят жителите от своеволията на други жители, са
корумпирани до кости.
При това без воля за лекуване.
Точно тези институции са виновни за изработването на наредбите за контролиране на шума в градове, села и курорти, за съгласуването им с националното законодателството и налагането на санкции за неизпълнението им.
Но нищо от това не се случваше и преди Народното събрание да гласоподава поправките в закона, съгласно които музиката на заведенията навън би трябвало да стопира в 23 ч, а кръчмите в здания с повече от едно жилище да показват нотариално удостоверен протокол от общо заседание на етажната благосъстоятелност, с цел да получат позволение за работа.
Имам персонална история в борбата с шума в най-големия курортен град на страната – Варна. В нея има всичко – от десетки среднощни диалози с полицията, до тъжби, редовно изчезващи по пътя от близкото Районно ръководство на Министерство на вътрешните работи до общинската администрация.
От
явни симулации на работа
- до демонстративното безучастие на общински ченгета.
От имитация на документи - до назидателна безочливост от страна на тези, които са го направили.
От среднощни закани по телефона, до наказателно рязане на гуми. Всичко може да мине през главата на човек, решил да оправя непоправимото, или даже обикновен проблем с механа, бар, клуб или каквото и да е, боботещо под носа му колкото, както и до когато си желае.
Резултатът от всички старания е нулев! Даже по-лошо – в сходни случки човек се усеща " на минус " от
унижението на беззаконието,
трансферирало границите на поносимостта!
Така локалните управляващи по всички краища на територията правят едни и същи имитационни придвижвания, с които предизвикват наглостта на извършители от всевъзможен диаметър. Вместо да вдъхва убеденост у жителите, че не са оставени на произвола им.
Издаването на разрешителни за удължено работно време, контролът и глобите за неспазването на общинските наредби са поверени съзнателно на дребни служители. По-голямата част от тях са някогашни чиновници на полицията, напуснали непринудено поради монетаризирана злост към правилата на правото и реда. За тях общинските администрации са най-гостоприемната екосистема.
В нея те претърпяват от " бакшишите " на мошеници, работещи най-често за сметка или под покровителството на Остап Бендеровци в локалните общински препоръки.
Така кръговете от неутрализатори на всеки закон от дълго време са структурирани по стоманените правила на
проведените незаконни групи.
На всичко от горната страна - облечени във власт.
" Фундаменталните проблеми в България остават. Корупцията в страната е ендемична ". Това са думи на евродепутата Джефри ван Орден от 2008 година Той беше докладчик за напредъка на България по пътя към участието й в Европейския съюз.
След Орден в отчетите за проблемите с корупцията в България, изготвяни от време на време от интернационалните специалисти и организации, епитетът " ендемична " стана резистентен. Той значи " присъщ, присъщ за дадена област или регион ". А образецът, с които е илюстриран в тълковния речник е " ендемичността на маларията в някои региони към екватора ".
Точно поради тази ендемичност няма да има резултат нито една и от чисто новите ремонти в Закона за отбрана от шума в околната среда. В България законите не работят. Поправките им – също! Освен с едно изключение – за почистване на пътя пред политически правилния бизнес. На бъдещи партийни донори, да речем.
В съответния случай с поправките в Закона за отбрана от шума в околната среда всички упования за резултат от използването им са изцяло безпочвени по една елементарна и банална причина: Общинските и локални администрации на държавната власт, които би трябвало да пазят жителите от своеволията на други жители, са
корумпирани до кости.
При това без воля за лекуване.
Точно тези институции са виновни за изработването на наредбите за контролиране на шума в градове, села и курорти, за съгласуването им с националното законодателството и налагането на санкции за неизпълнението им.
Но нищо от това не се случваше и преди Народното събрание да гласоподава поправките в закона, съгласно които музиката на заведенията навън би трябвало да стопира в 23 ч, а кръчмите в здания с повече от едно жилище да показват нотариално удостоверен протокол от общо заседание на етажната благосъстоятелност, с цел да получат позволение за работа.
Имам персонална история в борбата с шума в най-големия курортен град на страната – Варна. В нея има всичко – от десетки среднощни диалози с полицията, до тъжби, редовно изчезващи по пътя от близкото Районно ръководство на Министерство на вътрешните работи до общинската администрация.
От
явни симулации на работа
- до демонстративното безучастие на общински ченгета.
От имитация на документи - до назидателна безочливост от страна на тези, които са го направили.
От среднощни закани по телефона, до наказателно рязане на гуми. Всичко може да мине през главата на човек, решил да оправя непоправимото, или даже обикновен проблем с механа, бар, клуб или каквото и да е, боботещо под носа му колкото, както и до когато си желае.
Резултатът от всички старания е нулев! Даже по-лошо – в сходни случки човек се усеща " на минус " от
унижението на беззаконието,
трансферирало границите на поносимостта!
Така локалните управляващи по всички краища на територията правят едни и същи имитационни придвижвания, с които предизвикват наглостта на извършители от всевъзможен диаметър. Вместо да вдъхва убеденост у жителите, че не са оставени на произвола им.
Издаването на разрешителни за удължено работно време, контролът и глобите за неспазването на общинските наредби са поверени съзнателно на дребни служители. По-голямата част от тях са някогашни чиновници на полицията, напуснали непринудено поради монетаризирана злост към правилата на правото и реда. За тях общинските администрации са най-гостоприемната екосистема.
В нея те претърпяват от " бакшишите " на мошеници, работещи най-често за сметка или под покровителството на Остап Бендеровци в локалните общински препоръки.
Така кръговете от неутрализатори на всеки закон от дълго време са структурирани по стоманените правила на
проведените незаконни групи.
На всичко от горната страна - облечени във власт.
" Фундаменталните проблеми в България остават. Корупцията в страната е ендемична ". Това са думи на евродепутата Джефри ван Орден от 2008 година Той беше докладчик за напредъка на България по пътя към участието й в Европейския съюз.
След Орден в отчетите за проблемите с корупцията в България, изготвяни от време на време от интернационалните специалисти и организации, епитетът " ендемична " стана резистентен. Той значи " присъщ, присъщ за дадена област или регион ". А образецът, с които е илюстриран в тълковния речник е " ендемичността на маларията в някои региони към екватора ".
Точно поради тази ендемичност няма да има резултат нито една и от чисто новите ремонти в Закона за отбрана от шума в околната среда. В България законите не работят. Поправките им – също! Освен с едно изключение – за почистване на пътя пред политически правилния бизнес. На бъдещи партийни донори, да речем.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ