Търговската война на Тръмп
Новите мита върху стоманата и алуминия към този момент важат за Канада, Мексико и Европейски Съюз
Политиката не оказва помощ на производителите на коли
През март президентът Доналд Тръмп стартира комерсиална война. Мащабът є тогава беше по-малък, защото от обсега на нововъведените мита бяха изключени обичайните съдружници на Съединени американски щати – Европейският съюз, Канада и Мексико. Още тогава той предизвести, че е подготвил ограничения и против посочените стопански системи, които към този момент влязоха в действие. Така при вноса на алуминий и стомана се постановат мита надлежно от 10% и 25%, а също така могат да бъдат нараснали ставките при вноса на коли.
Прав ли е Тръмп?
Всъщност ограниченията на Тръмп не са напълно без съображение. Средната митническа ставка при търговията сред Съединените щати и Европейския съюз е под 2%, като съвсем половината от стокообмена не предстои на обмитяване. При останалите артикули митата варират от 3% при суровините до 30% при облеклата и обувките. В някои случаи митата при импорт на едни и същи артикули са разнообразни. Пример за това са колите. Митото за импорт на коли от Европейски Съюз в Съединени американски щати е 2,5%, до момента в който при импорт на американски коли в Европейски Съюз то е 10%. Според Тръмп това основава непочтено ценово преимущество на европейските коли и намалява доста търсенето на американски коли в Европейски Съюз.
По този метод европейски автомобил, който коства 20 000 евро, да вземем за пример, след обмитяването в Съединени американски щати ще има цена от 20 500 евро, до момента в който американски автомобил със същата първична цена след обмитяването в Европейски Съюз ще коства 22 000 евро. Тази разлика (от 7,3%) не е пренебрежима по мярка и би могла да повлияе върху избора на потребителите сред европейски и американски коли.
Себестойността както на американските коли, по този начин и в останалите промишлености, които употребяват алуминия за суровина, се покачва.
Автомобилният пазар е мощно конкурентен и също така колите са стока за по-дълготрайна приложимост, която съставлява немалка част от бюджета на потребителите. Покупката на нов автомобил по принцип би могла да бъде отсрочена във времето, което подсказва, че търсенето е по-скоро еластично. Покупката на съответен вид автомобил може да бъде мощно еластично, защото са налице доста разнообразни благоприятни условия. Според изследвания еластичността на търсене на коли по отношение на цената им варира съгласно класа им от – от 1,2 до 3,4 %. Това значи, че при 1% повишение (понижаване) на цената търсенето се намалява (повишава) с сред 1,2% и 3,4%. Тоест при спад на митата в Европейски Съюз за американски коли до ставката, с която се ползва в Съединени американски щати, от 2,5%, това, при равни други условия, би могло да докара до повишение на търсенето им с сред 8,8% и 24,9%. Това би означавало, че износът на коли от Съединени американски щати към Европейски Съюз може да се усили доста.
От друга страна в някои случаи облагането на някои артикули е по-високо в Съединени американски щати, в сравнение с оттатък Атлантическия океан. Митническата ставка по вагоните, импортирани в Съединени американски щати от Европейски Съюз, е 14%, до момента в който Европейски Съюз постанова 1,7% мито на вагоните от Съединени американски щати. Дори при някои артикули митата са толкоз високи, че на процедура стопират търговията. Например, митата при импорт в Съединени американски щати на тютюн са 350%, а при фъстъците са 130%.
Нееднозначни резултати
Политиката на Тръмп при сегашните митнически ставки в действителност не оказва помощ на производителите на коли. Увеличените ставки върху стоманата и алуминия, които са съществени първични материали при произвеждане на коли, покачват цените им. Освен това през април бяха наложени наказания върху съветските производители на алуминий. Тогава, към месец след налагането на вносно мито от 10% върху алуминия, цената на този метал доближи $2 600 за метричен звук, най-високата стойност от шест години насам. Самият Тръмп твърди, че в действителност резултатът от налагането на митото е позитивен, като съгласно него цената на алуминия даже се е намалила в следствие от това.
В последна сметка обаче себестойността както на американските коли, по този начин и в останалите промишлености, които употребяват алуминия за суровина, се покачва. В кратковременен интервал това в действителност ще докара до утежняване на финансовите им резултати. Тоест тази политика на Тръмп краткотрайно подтиква облагите на производителите на алуминий и стомана за сметка на всички промишлености, които употребяват техните артикули за суровина.
Какъв е моделът на Тръмп?
Търговската политика на Тръмп не може да бъде избрана като поредна. Например, от една страна бяха подхванати наказания против китайската софтуерна компания ZTE. След това решението беше преразгледано, с любопитна мотивация от позиция на Съединени американски щати – да се запазят работните места в тази корпорация. Тъкмо откакто финансовият министър Мнучин разгласи, че комерсиалната война с Китай краткотрайно стопира, бяха оповестени нови ограничения, посредством които се постановат мита върху вносни артикули от тази страна на стойност $50 милиарда
Веднага след встъпването си в служба Тръмп спря договарянията по Трансатлантическото партньорство за търговия и вложения и извади Съединените щати от Транстихоокеанското партньорство. Последното би основало правила и стандарти, с които даже Китай би бил заставен да се преценява, макар че не участваше в него. Друг проблематичен, съгласно Тръмп, контракт е Северноамериканското съглашение за свободна търговия (NAFTA) с Канада и Мексико. То не е анулирано, само че изискванията по него сега се предоговарят, като това може да докара в последна сметка и до анулацията му.
Преди подписването на това съглашение към 2/3 от външната търговия на Канада и към три четвърти от тази на Мексико е със Съединени американски щати, до момента в който към една четвърт от търговията на Съединените щати е с Канада и Мексико. Средната ставка по вноса в Съединени американски щати от Мексико е към 2%, до момента в който при вноса в Мексико от Съединени американски щати тя е към 10%. Ясно е, че Съединени американски щати биха спечелили повече от удобства достъп до мексиканския пазар и това фактически се случи. Въпреки това преди подписването са изразени голям брой отзиви срещу съглашението.
Ускоряването на икономическия напредък и на приходите в Мексико в следствие от съглашението способстваха за по-висок експорт от Съединени американски щати, което поддържа основаването на работни места и в двете страни. Настоящите претенции от страна на Съединени американски щати към Мексико обаче могат да трансформират радикално обстановката. Част от тях са свързани с повишение на заплатите в автомобилостроенето в Мексико до нивото им в Съединени американски щати. Това е еквивалентно на увеличение с към 21 пъти, което явно е невероятно. Така даже представителите на автомобилните компании от Съединените щати се опълчват на тази концепция, защото чакат тя да увеличи себестойността на продукцията им по линия на доставките на съставни елементи от Мексико.
Искането към Канада също е мъчно за осъществяване – изискванията по NAFTA да се предоговарят на всеки пет години. Това значи, че съглашението в действителност има краен период, което ще води до неустановеност във връзка с вложенията и основаването на работни места.
Тарифните ставки по вноса на стомана и алуминий към този момент важат за Канада, Мексико и Европейския съюз. Те не се отнасят само за Южна Корея, защото за нея се ползва квота за размера на износа за Съединените щати. Това обаче е обвързвано с спомагателни разноски както за корейската, по този начин и за американската митническа администрация, защото поради нея е належащо да се следят голям брой разнообразни категории артикули и дали размерът им не надвишава 70% от междинната стойност за интервала 2014-2017 година
Като цяло интервалите, през които в Съединени американски щати се постановат спънки пред външната търговия, се характеризират с по-бавен стопански напредък. Това обаче ще се отнася и за техните сътрудници и като цяло ще повлияе отрицателно върху световната стопанска система. Освен това се чака засегнатите страни да отговорят, което в допълнение ще утежни обстановката. Световната комерсиална организация евентуално ще им разреши да реагират до размера на предстоящите им загуби. Това може да се случи, в случай че аргументът за отбрана на националната сигурност не бъде признат.
Какви са вероятностите?
Действията на Съединените щати обаче биха могли да са тактически способ. Чрез краткотрайното повишение на митата те показват образно несъстоятелността на тази политика и в действителност демонстрират на останалите страни какво не би трябвало да вършат. На скорошната среща на водачите на седемте най-развити стопански системи Тръмп съобщи, че желае премахването на комерсиалните бариери сред Съединени американски щати и най-близките им съдружници. Всъщност това би означавало наличните съглашения за свободна търговия с присъединяване на Съединени американски щати да бъдат изменени. Както теорията, по този начин и практиката на такива съглашения демонстрира, че те предизвикват търговията, само че единствено в границите на партниращите си страни. С всички останали страни обаче търговията се свива.
Ако Съединени американски щати съумеят да предоговорят всички съглашения и това докара до понижаване или даже унищожаване на митата, това в действителност би било положително както за тяхната стопанска система, по този начин и за международната. Освен митата обаче различен значим детайл от комерсиалната политика е даването на дотации при производството. Тръмп твърди, че те също би трябвало да бъдат отстранени, защото основават нечестни преимущества за едни производители по отношение на съперниците им от други стопански системи. борбата за премахването им може да бъде даже по-трудна, в сравнение с тази за митата.
По-песимистичният прочит на дейностите на Тръмп и неговата администрация обаче допуска следването на неправилни хрумвания по отношение на резултатите от въвеждането или повишението на митата. Той основава упования за ескалация на комерсиалната война, която в последна сметка би лимитирала интернационалната търговия към и от Съединените щати. В дълготраен аспект това би намалило капацитета за напредък както на Съединени американски щати, по този начин и на международната стопанска система.
Политиката не оказва помощ на производителите на коли
През март президентът Доналд Тръмп стартира комерсиална война. Мащабът є тогава беше по-малък, защото от обсега на нововъведените мита бяха изключени обичайните съдружници на Съединени американски щати – Европейският съюз, Канада и Мексико. Още тогава той предизвести, че е подготвил ограничения и против посочените стопански системи, които към този момент влязоха в действие. Така при вноса на алуминий и стомана се постановат мита надлежно от 10% и 25%, а също така могат да бъдат нараснали ставките при вноса на коли.
Прав ли е Тръмп?
Всъщност ограниченията на Тръмп не са напълно без съображение. Средната митническа ставка при търговията сред Съединените щати и Европейския съюз е под 2%, като съвсем половината от стокообмена не предстои на обмитяване. При останалите артикули митата варират от 3% при суровините до 30% при облеклата и обувките. В някои случаи митата при импорт на едни и същи артикули са разнообразни. Пример за това са колите. Митото за импорт на коли от Европейски Съюз в Съединени американски щати е 2,5%, до момента в който при импорт на американски коли в Европейски Съюз то е 10%. Според Тръмп това основава непочтено ценово преимущество на европейските коли и намалява доста търсенето на американски коли в Европейски Съюз.
По този метод европейски автомобил, който коства 20 000 евро, да вземем за пример, след обмитяването в Съединени американски щати ще има цена от 20 500 евро, до момента в който американски автомобил със същата първична цена след обмитяването в Европейски Съюз ще коства 22 000 евро. Тази разлика (от 7,3%) не е пренебрежима по мярка и би могла да повлияе върху избора на потребителите сред европейски и американски коли.
Себестойността както на американските коли, по този начин и в останалите промишлености, които употребяват алуминия за суровина, се покачва. Автомобилният пазар е мощно конкурентен и също така колите са стока за по-дълготрайна приложимост, която съставлява немалка част от бюджета на потребителите. Покупката на нов автомобил по принцип би могла да бъде отсрочена във времето, което подсказва, че търсенето е по-скоро еластично. Покупката на съответен вид автомобил може да бъде мощно еластично, защото са налице доста разнообразни благоприятни условия. Според изследвания еластичността на търсене на коли по отношение на цената им варира съгласно класа им от – от 1,2 до 3,4 %. Това значи, че при 1% повишение (понижаване) на цената търсенето се намалява (повишава) с сред 1,2% и 3,4%. Тоест при спад на митата в Европейски Съюз за американски коли до ставката, с която се ползва в Съединени американски щати, от 2,5%, това, при равни други условия, би могло да докара до повишение на търсенето им с сред 8,8% и 24,9%. Това би означавало, че износът на коли от Съединени американски щати към Европейски Съюз може да се усили доста.
От друга страна в някои случаи облагането на някои артикули е по-високо в Съединени американски щати, в сравнение с оттатък Атлантическия океан. Митническата ставка по вагоните, импортирани в Съединени американски щати от Европейски Съюз, е 14%, до момента в който Европейски Съюз постанова 1,7% мито на вагоните от Съединени американски щати. Дори при някои артикули митата са толкоз високи, че на процедура стопират търговията. Например, митата при импорт в Съединени американски щати на тютюн са 350%, а при фъстъците са 130%.
Нееднозначни резултати
Политиката на Тръмп при сегашните митнически ставки в действителност не оказва помощ на производителите на коли. Увеличените ставки върху стоманата и алуминия, които са съществени първични материали при произвеждане на коли, покачват цените им. Освен това през април бяха наложени наказания върху съветските производители на алуминий. Тогава, към месец след налагането на вносно мито от 10% върху алуминия, цената на този метал доближи $2 600 за метричен звук, най-високата стойност от шест години насам. Самият Тръмп твърди, че в действителност резултатът от налагането на митото е позитивен, като съгласно него цената на алуминия даже се е намалила в следствие от това. В последна сметка обаче себестойността както на американските коли, по този начин и в останалите промишлености, които употребяват алуминия за суровина, се покачва. В кратковременен интервал това в действителност ще докара до утежняване на финансовите им резултати. Тоест тази политика на Тръмп краткотрайно подтиква облагите на производителите на алуминий и стомана за сметка на всички промишлености, които употребяват техните артикули за суровина.
Какъв е моделът на Тръмп?
Търговската политика на Тръмп не може да бъде избрана като поредна. Например, от една страна бяха подхванати наказания против китайската софтуерна компания ZTE. След това решението беше преразгледано, с любопитна мотивация от позиция на Съединени американски щати – да се запазят работните места в тази корпорация. Тъкмо откакто финансовият министър Мнучин разгласи, че комерсиалната война с Китай краткотрайно стопира, бяха оповестени нови ограничения, посредством които се постановат мита върху вносни артикули от тази страна на стойност $50 милиарда
Веднага след встъпването си в служба Тръмп спря договарянията по Трансатлантическото партньорство за търговия и вложения и извади Съединените щати от Транстихоокеанското партньорство. Последното би основало правила и стандарти, с които даже Китай би бил заставен да се преценява, макар че не участваше в него. Друг проблематичен, съгласно Тръмп, контракт е Северноамериканското съглашение за свободна търговия (NAFTA) с Канада и Мексико. То не е анулирано, само че изискванията по него сега се предоговарят, като това може да докара в последна сметка и до анулацията му.
Преди подписването на това съглашение към 2/3 от външната търговия на Канада и към три четвърти от тази на Мексико е със Съединени американски щати, до момента в който към една четвърт от търговията на Съединените щати е с Канада и Мексико. Средната ставка по вноса в Съединени американски щати от Мексико е към 2%, до момента в който при вноса в Мексико от Съединени американски щати тя е към 10%. Ясно е, че Съединени американски щати биха спечелили повече от удобства достъп до мексиканския пазар и това фактически се случи. Въпреки това преди подписването са изразени голям брой отзиви срещу съглашението.
Ускоряването на икономическия напредък и на приходите в Мексико в следствие от съглашението способстваха за по-висок експорт от Съединени американски щати, което поддържа основаването на работни места и в двете страни. Настоящите претенции от страна на Съединени американски щати към Мексико обаче могат да трансформират радикално обстановката. Част от тях са свързани с повишение на заплатите в автомобилостроенето в Мексико до нивото им в Съединени американски щати. Това е еквивалентно на увеличение с към 21 пъти, което явно е невероятно. Така даже представителите на автомобилните компании от Съединените щати се опълчват на тази концепция, защото чакат тя да увеличи себестойността на продукцията им по линия на доставките на съставни елементи от Мексико.
Искането към Канада също е мъчно за осъществяване – изискванията по NAFTA да се предоговарят на всеки пет години. Това значи, че съглашението в действителност има краен период, което ще води до неустановеност във връзка с вложенията и основаването на работни места.
Тарифните ставки по вноса на стомана и алуминий към този момент важат за Канада, Мексико и Европейския съюз. Те не се отнасят само за Южна Корея, защото за нея се ползва квота за размера на износа за Съединените щати. Това обаче е обвързвано с спомагателни разноски както за корейската, по този начин и за американската митническа администрация, защото поради нея е належащо да се следят голям брой разнообразни категории артикули и дали размерът им не надвишава 70% от междинната стойност за интервала 2014-2017 година
Като цяло интервалите, през които в Съединени американски щати се постановат спънки пред външната търговия, се характеризират с по-бавен стопански напредък. Това обаче ще се отнася и за техните сътрудници и като цяло ще повлияе отрицателно върху световната стопанска система. Освен това се чака засегнатите страни да отговорят, което в допълнение ще утежни обстановката. Световната комерсиална организация евентуално ще им разреши да реагират до размера на предстоящите им загуби. Това може да се случи, в случай че аргументът за отбрана на националната сигурност не бъде признат.
Какви са вероятностите?
Действията на Съединените щати обаче биха могли да са тактически способ. Чрез краткотрайното повишение на митата те показват образно несъстоятелността на тази политика и в действителност демонстрират на останалите страни какво не би трябвало да вършат. На скорошната среща на водачите на седемте най-развити стопански системи Тръмп съобщи, че желае премахването на комерсиалните бариери сред Съединени американски щати и най-близките им съдружници. Всъщност това би означавало наличните съглашения за свободна търговия с присъединяване на Съединени американски щати да бъдат изменени. Както теорията, по този начин и практиката на такива съглашения демонстрира, че те предизвикват търговията, само че единствено в границите на партниращите си страни. С всички останали страни обаче търговията се свива.
Ако Съединени американски щати съумеят да предоговорят всички съглашения и това докара до понижаване или даже унищожаване на митата, това в действителност би било положително както за тяхната стопанска система, по този начин и за международната. Освен митата обаче различен значим детайл от комерсиалната политика е даването на дотации при производството. Тръмп твърди, че те също би трябвало да бъдат отстранени, защото основават нечестни преимущества за едни производители по отношение на съперниците им от други стопански системи. борбата за премахването им може да бъде даже по-трудна, в сравнение с тази за митата.
По-песимистичният прочит на дейностите на Тръмп и неговата администрация обаче допуска следването на неправилни хрумвания по отношение на резултатите от въвеждането или повишението на митата. Той основава упования за ескалация на комерсиалната война, която в последна сметка би лимитирала интернационалната търговия към и от Съединените щати. В дълготраен аспект това би намалило капацитета за напредък както на Съединени американски щати, по този начин и на международната стопанска система.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ