Тихи и зелени: водородните самолети литват до 2035 г.
Новите екологични самолети ще могат да транспортират повече от 100 пасажера на полет на хиляди километри, бързо като обичайните
Самолетите, употребяващи водород, биха отделяли единствено вода при летенето си.
(снимка: CC0 Public Domain)
Днес авиацията е виновна за 3,6% от излъчванията на парникови газове в Европейски Съюз. Съвременните самолети употребяват горивото керосин, примесено с редица характерни химикали, само че то се явява сериозен замърсител на атмосферата. Самолетите, задвижвани от водород, могат да се окажат жизнеспособна опция за континенталните полети и, изненадващо, прогнозата е те да полетят в небето още през 2035 година.
Едно от вероятните решения за въздушния превоз е потреблението на нов вид „ гориво ” за самолетите, тъй че при летенето си те да не създават нездравословни излъчвания – става дума за водород. Дълго рекламиран като „ стабилно гориво ”, водородът се обрисува като обещаваща опция за авиацията. Вече са на ход тестванията за доказване на неговата успеваемост.
Самолетите, употребяващи водород, биха отделяли единствено вода при летенето си. Първоначалните проби допускат, че този тип въздухоплавателни средства могат да бъдат също толкоз бързи, колкото „ обичайните ” самолети. Те ще са способни да транспортират повече от 100 пасажера на полет на хиляди километри. Неотдавнашен отчет за капацитета на „ водородната авиация ” сочи, че такива самолети могат да се появят на пазара още през 2035 година.
Водородното гориво
Разбира се, че самото разбиране „ гориво ” тук се употребява метафорично, защото летенето с атомна двигателна сила не допуска горивен развой, отбелязва Horizon – The EU Research & Innovation Magazine.
Водородните самолети биха изглеждали сходно на обичайните самолети, въпреки и с малко по-голяма дължина, споделят експертите. По-малките самолети евентуално ще употребяват витлови мотори, като силата от тях ще идва от водородни горивни кафези. По-големите самолети пък ще могат да употребяват водород за зареждане на огромни, реактивни мотори.
В отчет на Европейски Съюз по отношение на водородната авиация, оповестен на 22 юни, се споделя, че водородът е допустимо да се употребява още през 2035 година за зареждане на комерсиален пътнически аероплан при полет на разстояние 3000 км. До 2040 година или по-нататък би трябвало да е допустимо да се извърши и полет със междинен пробег 7000 километра. При това състояние единствено полетите на далечни дистанции ще останат „ за обичайна авиация ”.
„ До 2035 година би трябвало са вероятни полетите с водороден аероплан на къси дистанции ”, споделя доктор Барт Бийбък, изпълнителен шеф на взаимното дружество „ Горивни кафези и водород ”, европейско публично-частно партньорство за ускорение на въвеждането на тези технологии на пазара. „ Това значи, че на европейска земя бихме могли да свържем всички огромни градове в Европа, употребявайки единствено самолети, захранвани с водород. До 2050 година амбициозният сюжет е 40% от авиопарка (на европейската авиация) да се зарежда от водород ”.
още по тематиката
Постигането на тази цел ще зависи от редица фактори. Първо и най-важно, технологиите за предпазване на водород би трябвало да се развият, с цел да може да се обезпечава задоволително течен водород за самолетите за тези пътувания. Необходимо е да бъдат открити нови способи за превозване на водорода до летищата. Ще е нужно известно препроектиране на самолетите, най-много от позиция на интериора, с цел да се откри най-подходящ метод за вграждане на водородните системи в тях.
„ От позиция на интеграцията към момента нищо не е направено в огромните самолети ”, споделя доктор Бийбък. „ Това ще бъде огромно предизвикателство. Ще би трябвало да подготвим доста стандарти, кодекси и наредби. Например, какво би било условието за изпитване на резервоарите за водород за авиацията? Все още доста от тези проучвания не са стартирани ”.
Голям прогрес обаче е реализиран в създаването на главната технология на водородните самолети. През 2008 година Boeing подвигна във въздуха първия в света аероплан с водород от летище покрай Мадрид, Испания. Това бе едноместно транспортно средство, което потвърди, че технологията е жизнеспособна. А през 2016 година на летището в Щутгарт полетя първият четириместен водороден аероплан, издигнат в Германия от немската организация за аеронавигационни проучвания (DLR) и университета в Улм дружно с частна компания, наречена H2FLY.
Четири съставния елемент
Водородните самолети всъщност имат четири съществени съставния елемент – система за безвредно запазване на течен водород, горивни кафези за превръщане на водорода в електричество, устройство за надзор на мощността на клетките и най-после – електромотор за завъртане на витлата. За да можем да имаме комерсиални водородни самолети, всички тези четири области би трябвало да бъдат задоволително развити.
В Испания план, наименуван HEAVEN, работи по консолидираното на четирите съставния елемент в пробен аероплан. Разработва се тягов елемент за задвижване на витлата с висока скорост посредством електрическа сила, като се употребяват системи за предпазване на течен водород сходни на тези, вграждани във водородните коли.
„ Това ще бъде първата система за предпазване на течен водород (за самолети), която ще бъде обвързвана с горивна клетка и електрически мотор и по-късно ще лети в тестов полет ”, споделя доктор Йозеф Кало от DLR и член на екипа на HEAVEN. „ Съхранението на водород (направено от френската компания Air Liquide) е построено и ще бъде приключено през тази година. Следващата година ще бъде време за интеграция. И след това, в края на 2022 година, ще създадем първия полет ”.
Разработеният по плана мотор е високоефективен и в това време работи напълно спокоен. Той генерира звук почти същия като от авто мотор с вътрешно горене, споделят основателите му. Това значи, че пасажерите могат да се насладят на прелестен спокоен полет.
За 45-местен аероплан витловият водороден модел ще може да доближава скорост 600 километра в час. Това е малко по-малко от обичайното за в този момент употребяваните самолети, които летят с към 850 километра в час. Затова старателно се работи по създаване на водородни турбини, които са по-ефективни при по-висока скорост.
Зелена авиация
По-голямата част от водорода в света през днешния ден се създава посредством превръщане на метан, придобит от природен газ – изкопаемо гориво, при което се отделя огромно количество въглероден диоксид. В бъдеще обаче се чака водородът да се добива на първо място посредством потребление на електрически ток от възобновим източник, „ разцепващ ” вода на съставните й субстанции – О2 и водород. Това ще значи фрапантно понижаване на излъчванията за произвеждане на водород. Когато технологията стартира да се ползва в мащаб, авиацията ще може да се трансформира в в действителност „ зелена ” форма на пътешестване.
„ До 2050 година би трябвало да станем въглеродно неутрално общество и авиационният бранш би трябвало да даде своя принос ”, сподели доктор Бийбък. „ Разбира се, освен авиацията ще би трябвало да се приспособява. Всички би трябвало да работим дружно. Но ние не можем да победим измененията в климата, без авиацията да бъде декарбонизирана ”.
Европа има упоритостта да играе съществена роля в този преход, разработвайки най-съвременни и екологични водородни технологии, измежду които водородните самолети са единствено една част. Тогава ще можем умерено да кажем, че полет от Париж до Мадрид или от Мюнхен до Рим е „ зелен ”, екологичен, изпълнен посредством екологично чист въздухоплавателен съд, който не създава нездравословни излъчвания и не оказва въздействие върху изменението на климата – трогателен взор към нашето декарбонизирано бъдеще.
Самолетите, употребяващи водород, биха отделяли единствено вода при летенето си.
(снимка: CC0 Public Domain)
Днес авиацията е виновна за 3,6% от излъчванията на парникови газове в Европейски Съюз. Съвременните самолети употребяват горивото керосин, примесено с редица характерни химикали, само че то се явява сериозен замърсител на атмосферата. Самолетите, задвижвани от водород, могат да се окажат жизнеспособна опция за континенталните полети и, изненадващо, прогнозата е те да полетят в небето още през 2035 година.
Едно от вероятните решения за въздушния превоз е потреблението на нов вид „ гориво ” за самолетите, тъй че при летенето си те да не създават нездравословни излъчвания – става дума за водород. Дълго рекламиран като „ стабилно гориво ”, водородът се обрисува като обещаваща опция за авиацията. Вече са на ход тестванията за доказване на неговата успеваемост.
Самолетите, употребяващи водород, биха отделяли единствено вода при летенето си. Първоначалните проби допускат, че този тип въздухоплавателни средства могат да бъдат също толкоз бързи, колкото „ обичайните ” самолети. Те ще са способни да транспортират повече от 100 пасажера на полет на хиляди километри. Неотдавнашен отчет за капацитета на „ водородната авиация ” сочи, че такива самолети могат да се появят на пазара още през 2035 година.
Водородното гориво
Разбира се, че самото разбиране „ гориво ” тук се употребява метафорично, защото летенето с атомна двигателна сила не допуска горивен развой, отбелязва Horizon – The EU Research & Innovation Magazine.
Водородните самолети биха изглеждали сходно на обичайните самолети, въпреки и с малко по-голяма дължина, споделят експертите. По-малките самолети евентуално ще употребяват витлови мотори, като силата от тях ще идва от водородни горивни кафези. По-големите самолети пък ще могат да употребяват водород за зареждане на огромни, реактивни мотори.
В отчет на Европейски Съюз по отношение на водородната авиация, оповестен на 22 юни, се споделя, че водородът е допустимо да се употребява още през 2035 година за зареждане на комерсиален пътнически аероплан при полет на разстояние 3000 км. До 2040 година или по-нататък би трябвало да е допустимо да се извърши и полет със междинен пробег 7000 километра. При това състояние единствено полетите на далечни дистанции ще останат „ за обичайна авиация ”.
„ До 2035 година би трябвало са вероятни полетите с водороден аероплан на къси дистанции ”, споделя доктор Барт Бийбък, изпълнителен шеф на взаимното дружество „ Горивни кафези и водород ”, европейско публично-частно партньорство за ускорение на въвеждането на тези технологии на пазара. „ Това значи, че на европейска земя бихме могли да свържем всички огромни градове в Европа, употребявайки единствено самолети, захранвани с водород. До 2050 година амбициозният сюжет е 40% от авиопарка (на европейската авиация) да се зарежда от водород ”.
още по тематиката
Постигането на тази цел ще зависи от редица фактори. Първо и най-важно, технологиите за предпазване на водород би трябвало да се развият, с цел да може да се обезпечава задоволително течен водород за самолетите за тези пътувания. Необходимо е да бъдат открити нови способи за превозване на водорода до летищата. Ще е нужно известно препроектиране на самолетите, най-много от позиция на интериора, с цел да се откри най-подходящ метод за вграждане на водородните системи в тях.
„ От позиция на интеграцията към момента нищо не е направено в огромните самолети ”, споделя доктор Бийбък. „ Това ще бъде огромно предизвикателство. Ще би трябвало да подготвим доста стандарти, кодекси и наредби. Например, какво би било условието за изпитване на резервоарите за водород за авиацията? Все още доста от тези проучвания не са стартирани ”.
Голям прогрес обаче е реализиран в създаването на главната технология на водородните самолети. През 2008 година Boeing подвигна във въздуха първия в света аероплан с водород от летище покрай Мадрид, Испания. Това бе едноместно транспортно средство, което потвърди, че технологията е жизнеспособна. А през 2016 година на летището в Щутгарт полетя първият четириместен водороден аероплан, издигнат в Германия от немската организация за аеронавигационни проучвания (DLR) и университета в Улм дружно с частна компания, наречена H2FLY.
Четири съставния елемент
Водородните самолети всъщност имат четири съществени съставния елемент – система за безвредно запазване на течен водород, горивни кафези за превръщане на водорода в електричество, устройство за надзор на мощността на клетките и най-после – електромотор за завъртане на витлата. За да можем да имаме комерсиални водородни самолети, всички тези четири области би трябвало да бъдат задоволително развити.
В Испания план, наименуван HEAVEN, работи по консолидираното на четирите съставния елемент в пробен аероплан. Разработва се тягов елемент за задвижване на витлата с висока скорост посредством електрическа сила, като се употребяват системи за предпазване на течен водород сходни на тези, вграждани във водородните коли.
„ Това ще бъде първата система за предпазване на течен водород (за самолети), която ще бъде обвързвана с горивна клетка и електрически мотор и по-късно ще лети в тестов полет ”, споделя доктор Йозеф Кало от DLR и член на екипа на HEAVEN. „ Съхранението на водород (направено от френската компания Air Liquide) е построено и ще бъде приключено през тази година. Следващата година ще бъде време за интеграция. И след това, в края на 2022 година, ще създадем първия полет ”.
Разработеният по плана мотор е високоефективен и в това време работи напълно спокоен. Той генерира звук почти същия като от авто мотор с вътрешно горене, споделят основателите му. Това значи, че пасажерите могат да се насладят на прелестен спокоен полет.
За 45-местен аероплан витловият водороден модел ще може да доближава скорост 600 километра в час. Това е малко по-малко от обичайното за в този момент употребяваните самолети, които летят с към 850 километра в час. Затова старателно се работи по създаване на водородни турбини, които са по-ефективни при по-висока скорост.
Зелена авиация
По-голямата част от водорода в света през днешния ден се създава посредством превръщане на метан, придобит от природен газ – изкопаемо гориво, при което се отделя огромно количество въглероден диоксид. В бъдеще обаче се чака водородът да се добива на първо място посредством потребление на електрически ток от възобновим източник, „ разцепващ ” вода на съставните й субстанции – О2 и водород. Това ще значи фрапантно понижаване на излъчванията за произвеждане на водород. Когато технологията стартира да се ползва в мащаб, авиацията ще може да се трансформира в в действителност „ зелена ” форма на пътешестване.
„ До 2050 година би трябвало да станем въглеродно неутрално общество и авиационният бранш би трябвало да даде своя принос ”, сподели доктор Бийбък. „ Разбира се, освен авиацията ще би трябвало да се приспособява. Всички би трябвало да работим дружно. Но ние не можем да победим измененията в климата, без авиацията да бъде декарбонизирана ”.
Европа има упоритостта да играе съществена роля в този преход, разработвайки най-съвременни и екологични водородни технологии, измежду които водородните самолети са единствено една част. Тогава ще можем умерено да кажем, че полет от Париж до Мадрид или от Мюнхен до Рим е „ зелен ”, екологичен, изпълнен посредством екологично чист въздухоплавателен съд, който не създава нездравословни излъчвания и не оказва въздействие върху изменението на климата – трогателен взор към нашето декарбонизирано бъдеще.
Източник: technews.bg
КОМЕНТАРИ