Миражът еврозона силно избледнява
Новината бе предстояща, само че попари с вряла вода предизборните фантазии на ГЕРБ за политико-финансов успех "ERM II " на идните избори. Според заместник-председателя на Европейска комисия Валдис Домбровскис, България може да влезе в еврозоната най-рано след три години - през далечната 2022 година. И това е най-оптимистичният сюжет. Който е и най-труден за реализиране. Реалният небосвод е най-малко едно десетилетие напред - някъде към 2030 година.
Впрочем има един въпрос, на който властта не дава отговор към този момент, тъй като една по-реална оценка на българските благоприятни условия към днешна дата би разсеяла като плевел ураган синьо-розовата мъгла от фантазиите на властта за някакъв грамаден евро триумф тъкмо преди изборите. А питането е напълно просто:
"Готова ли е българската финансово-банкова система и действителната стопанска система на страната за влизането в клуба на еврото? И за какво страни като Дания, Швеция, Полша и Чехия не възнамеряват към този момент сходен съдбоносен ход като приемането на еврото? "
Отговорът на първия въпрос е изрично "Не! " Слабата българска стопанска система, генерираща продукция с ниска добавена стойност и страдаща от ниска продуктивност на труда - към 30-40% от средноевропейската, няма място в еврозоната. Примерът на Португалия, Гърция и даже на Италия потвърждава до какви несъответствия могат да стигнат тези небогати родственици, когато застанат на стартовата линия, където ще си мерят силите с богатите и уравновесени стопанства от Стара Европа.
Вярно е, че политпатриотите могат и да се вбесят от тези мисли, само че такава е истината. И не е нужно да забиваме сходно на щрауси главите в пясъка на фантазиите. Страни като Чехия и Полша, които са надалеч по-напред от нас в пазарното си развиване, към този момент въобще не мислят да одобряват еврото вместо злотата и кроната. И аргументите за това са напълно ясни: и двете страни не се усещат подготвени да се конкурират фронтално с немската стопанска система.
Впрочем и богати стопански системи като стопанствата на Дания и Швеция изрично се държат за своите национални валути - кроните, които - при една уравновесена и рационална политика на централните им банки, основават спомагателни конкурентни преимущества пред страните, където еврото се е наложило като единствена парична единица и които зависят напълно и изцяло от решенията на ЕЦБ.
На другия край в Европейски Съюз е бедната България. Първо, чииито банки не са напълно подготвени - като размер на активите, балансовите си цифри и генерираната облага, да оперират наедно с финансови колоси от страните в еврозоната. Горчивият опит на Гърция - а частично и на модерна Италия, потвърждава тъкмо това.
Второ, компаниите у нас към момента не са задоволително мощни стопански, с цел да работят като равни в една пазарна конкуренция без никакви преимущества.
Опитът обаче сочи, че единствено стопански системи, генериращи високи равнища на добавена стойност, могат дейно да претърпяват в средата на еврото. Но българската стопанска система не е измежду тях. Тя страда и от най-ниската в Европейски Съюз продуктивност на труда. Структурата на българския експорт пък е несъответстваща на актуалните индустриални технологии, тъй че обрича страната на дълголетна беднотия. Резервни елементи, аграрни артикули, храни, първични материали и текстилни произведения - всичко това с дребна или с оскъдна степен на преправка, плюс малко програмен продукт от аутсорсинга - и това е!
Дори Виетнам и Тайланд имат по-добра конструкция на износа си към този момент. И ще реализиран по-високи заплати още в близко бъдеще. Докато ниските трудови хонорари в България да доведат до неконтролируем импорт на неквалифицирана работна мощ у нас.
Така че хайде да не споделяме "Хоп! ", преди въобще да можем да скочим. Вярно е, че приемането на еврото носи позитиви като по-ниски лихви, по-прозрачно образуване на паричната политика и предвидимост на бизнес средата, само че най-малко по парична политика, съставка от тези преимущества, ние от дълго време сме на "Ти " посредством валутния ръб. За да влезем обаче с вдигната глава в еврозоната, ни трябват нов вид структурни промени и една ускорена индустриализация в свят, който съвсем на тичешком навлиза в цифровата ера. А това е напълно нова реалност, в която няма място за предизборни или за политикономически сметчици.
Впрочем има един въпрос, на който властта не дава отговор към този момент, тъй като една по-реална оценка на българските благоприятни условия към днешна дата би разсеяла като плевел ураган синьо-розовата мъгла от фантазиите на властта за някакъв грамаден евро триумф тъкмо преди изборите. А питането е напълно просто:
"Готова ли е българската финансово-банкова система и действителната стопанска система на страната за влизането в клуба на еврото? И за какво страни като Дания, Швеция, Полша и Чехия не възнамеряват към този момент сходен съдбоносен ход като приемането на еврото? "
Отговорът на първия въпрос е изрично "Не! " Слабата българска стопанска система, генерираща продукция с ниска добавена стойност и страдаща от ниска продуктивност на труда - към 30-40% от средноевропейската, няма място в еврозоната. Примерът на Португалия, Гърция и даже на Италия потвърждава до какви несъответствия могат да стигнат тези небогати родственици, когато застанат на стартовата линия, където ще си мерят силите с богатите и уравновесени стопанства от Стара Европа.
Вярно е, че политпатриотите могат и да се вбесят от тези мисли, само че такава е истината. И не е нужно да забиваме сходно на щрауси главите в пясъка на фантазиите. Страни като Чехия и Полша, които са надалеч по-напред от нас в пазарното си развиване, към този момент въобще не мислят да одобряват еврото вместо злотата и кроната. И аргументите за това са напълно ясни: и двете страни не се усещат подготвени да се конкурират фронтално с немската стопанска система.
Впрочем и богати стопански системи като стопанствата на Дания и Швеция изрично се държат за своите национални валути - кроните, които - при една уравновесена и рационална политика на централните им банки, основават спомагателни конкурентни преимущества пред страните, където еврото се е наложило като единствена парична единица и които зависят напълно и изцяло от решенията на ЕЦБ.
На другия край в Европейски Съюз е бедната България. Първо, чииито банки не са напълно подготвени - като размер на активите, балансовите си цифри и генерираната облага, да оперират наедно с финансови колоси от страните в еврозоната. Горчивият опит на Гърция - а частично и на модерна Италия, потвърждава тъкмо това.
Второ, компаниите у нас към момента не са задоволително мощни стопански, с цел да работят като равни в една пазарна конкуренция без никакви преимущества.
Опитът обаче сочи, че единствено стопански системи, генериращи високи равнища на добавена стойност, могат дейно да претърпяват в средата на еврото. Но българската стопанска система не е измежду тях. Тя страда и от най-ниската в Европейски Съюз продуктивност на труда. Структурата на българския експорт пък е несъответстваща на актуалните индустриални технологии, тъй че обрича страната на дълголетна беднотия. Резервни елементи, аграрни артикули, храни, първични материали и текстилни произведения - всичко това с дребна или с оскъдна степен на преправка, плюс малко програмен продукт от аутсорсинга - и това е!
Дори Виетнам и Тайланд имат по-добра конструкция на износа си към този момент. И ще реализиран по-високи заплати още в близко бъдеще. Докато ниските трудови хонорари в България да доведат до неконтролируем импорт на неквалифицирана работна мощ у нас.
Така че хайде да не споделяме "Хоп! ", преди въобще да можем да скочим. Вярно е, че приемането на еврото носи позитиви като по-ниски лихви, по-прозрачно образуване на паричната политика и предвидимост на бизнес средата, само че най-малко по парична политика, съставка от тези преимущества, ние от дълго време сме на "Ти " посредством валутния ръб. За да влезем обаче с вдигната глава в еврозоната, ни трябват нов вид структурни промени и една ускорена индустриализация в свят, който съвсем на тичешком навлиза в цифровата ера. А това е напълно нова реалност, в която няма място за предизборни или за политикономически сметчици.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ