Проф. д-р Радка Аргирова: Оригиналният вирус „Ухан“ вече го няма
Нови разновидности се появяват на всеки 6-7 месеца
Генетични фактори въздействат върху особеното протичане на коронавирус инфекцията
Няма различен толкоз проучен вирус, колкото този, който предизвиква коронавирус инфекцията. Въпреки това най-малко три неща към момента не са изяснени, споделя проф. доктор Радка Аргирова, вирусолог в УМБАЛ „ Токуда “, която беше един от лекторите на XXII Национална среща „ Профилактика, скрининг и лекуване: на фокус “, проведена от фондация МОСТ.
Единият въпрос е за какво 20% от инфектираните с Ковид-19 прекарват инфекцията асимптомно. Това има голямо епидемиологично значение – тези хора не боледуват, само че способстват за разпространяване на инфекцията. Ако знаем на какво се дължи, това би имало значение освен за епидемиологията, само че и за метода на лекуване на хората със напълно дребна симптоматика или които са покрай болния.
Второто неизяснено нещо е на какво се дължи особеното протичане на инфекцията. Някои пациенти карат видимо леко коронавирус, а внезапно след няколко дни научаваме, че са умряли. И назад – хора в извънредно тежко положение съумяват да излязат от него и да оздравеят. Може би тук имат значение някои генетични комбинации, каквито изследвания бяха оповестени тази година, само че тези познания мъчно могат да оказват помощ в лечението.
Следващото неизяснено нещо е, че 10-15 % от преболедувалите коронавирус развиват постковид синдром. Това са формалните данни, само че наблюденията на проф. Аргирова са, че този % е доста по-висок. В международната литература до момента са разказани 200 признака на постковид и описът продължава да се обогатява.
Знаем, че при инфекциите генетични фактори управляват вирусния товар (това важи и за ХИВ/СПИН, хепатит В и С), както и това дали ще има трансмисия на вируса, т.е. заразяване. Оказва се, че същото важи и за Ковид. Открит е алел (структурно положение на гена) въз основа на изследване на 24 000 души, прекарали асимптомна зараза, който е най-вероятното пояснение за този метод на протичане на заболяването. Нещо повече, потвърдено е, че хора, които имат две копия от този алел, 8 пъти по-често имат асимптомно протичане на инфекцията. Това е генетика и не зависи от нас.
Интересно изследване на хора с постковид синдром открива съществуването на ген, който се свързва с рака на белия дроб. Генът кодира белтък, който може да е отговорен за този тип рак и за белодробните промени след Ковид. Но не може да се каже къде е мястото на този ген при мозъчната мъгла и други постковид признаци. Въпреки това учени към този момент са разкрили интензивно вещество, което може да влияе върху кодирания белтък и това дава очаквания за бъдещо лекуване.
„ При генетичните фактори можем доста малко да влияем – споделя проф. Аргирова. - Съществуват и такива, свързани с еволюцията на самия вирус. Вариантът на вируса се сменя на всеки 6-7 месеца. Всеки нов вид има от ден на ден и повече промени на антигенния състав. Това е методът на пригаждане на вируса към това, че ние сме преболедували или сме имунизирани. Сегашният „ Омикрон “ доста се разграничава от „ Делта “ – толкоз, колкото „ Делта “ се различаваше от първичния вид. Оригиналният „ Ухан “ към този момент го няма. “
В момента настоящ е разновидността ВА.2.86. Най-новата ваксина е дейна против него и проф. Аргирова предлага всички над 60 година да си я слагат.
Генетични фактори въздействат върху особеното протичане на коронавирус инфекцията
Няма различен толкоз проучен вирус, колкото този, който предизвиква коронавирус инфекцията. Въпреки това най-малко три неща към момента не са изяснени, споделя проф. доктор Радка Аргирова, вирусолог в УМБАЛ „ Токуда “, която беше един от лекторите на XXII Национална среща „ Профилактика, скрининг и лекуване: на фокус “, проведена от фондация МОСТ.
Единият въпрос е за какво 20% от инфектираните с Ковид-19 прекарват инфекцията асимптомно. Това има голямо епидемиологично значение – тези хора не боледуват, само че способстват за разпространяване на инфекцията. Ако знаем на какво се дължи, това би имало значение освен за епидемиологията, само че и за метода на лекуване на хората със напълно дребна симптоматика или които са покрай болния.
Второто неизяснено нещо е на какво се дължи особеното протичане на инфекцията. Някои пациенти карат видимо леко коронавирус, а внезапно след няколко дни научаваме, че са умряли. И назад – хора в извънредно тежко положение съумяват да излязат от него и да оздравеят. Може би тук имат значение някои генетични комбинации, каквито изследвания бяха оповестени тази година, само че тези познания мъчно могат да оказват помощ в лечението.
Следващото неизяснено нещо е, че 10-15 % от преболедувалите коронавирус развиват постковид синдром. Това са формалните данни, само че наблюденията на проф. Аргирова са, че този % е доста по-висок. В международната литература до момента са разказани 200 признака на постковид и описът продължава да се обогатява.
Знаем, че при инфекциите генетични фактори управляват вирусния товар (това важи и за ХИВ/СПИН, хепатит В и С), както и това дали ще има трансмисия на вируса, т.е. заразяване. Оказва се, че същото важи и за Ковид. Открит е алел (структурно положение на гена) въз основа на изследване на 24 000 души, прекарали асимптомна зараза, който е най-вероятното пояснение за този метод на протичане на заболяването. Нещо повече, потвърдено е, че хора, които имат две копия от този алел, 8 пъти по-често имат асимптомно протичане на инфекцията. Това е генетика и не зависи от нас.
Интересно изследване на хора с постковид синдром открива съществуването на ген, който се свързва с рака на белия дроб. Генът кодира белтък, който може да е отговорен за този тип рак и за белодробните промени след Ковид. Но не може да се каже къде е мястото на този ген при мозъчната мъгла и други постковид признаци. Въпреки това учени към този момент са разкрили интензивно вещество, което може да влияе върху кодирания белтък и това дава очаквания за бъдещо лекуване.
„ При генетичните фактори можем доста малко да влияем – споделя проф. Аргирова. - Съществуват и такива, свързани с еволюцията на самия вирус. Вариантът на вируса се сменя на всеки 6-7 месеца. Всеки нов вид има от ден на ден и повече промени на антигенния състав. Това е методът на пригаждане на вируса към това, че ние сме преболедували или сме имунизирани. Сегашният „ Омикрон “ доста се разграничава от „ Делта “ – толкоз, колкото „ Делта “ се различаваше от първичния вид. Оригиналният „ Ухан “ към този момент го няма. “
В момента настоящ е разновидността ВА.2.86. Най-новата ваксина е дейна против него и проф. Аргирова предлага всички над 60 година да си я слагат.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ