Нови железни доказателства за участието в атаката срещу НАП от

Нови стоманени доказателства за присъединяване в офанзивата против Национална агенция за приходите от страна на боса на хакерската компания „ ТАД груп “ Иван Тодоров са разкрили проверяващите в дома му, научи ПИК. Съседи на арестувания през вчерашния ден за непрекъснато в ареста предприемач, които преди ден разкриха, че в дома му е имало акция на спецпрокуратурата и полицията, оповестиха, че от резиденцията му е изнесена много техника.

Свалени са и охранителните камери, които Тодорв бил сложил по терасите и прозорците си, което значи, че проверяващите евентуално са иззели и тях, както и записите от тях. Именно видео материалите от камерите в офиса на „ ТАД груп “ се оказаха основни за следствието досега и по тази причина и в този момент чиновниците на ГДБОП са ги иззели от вкъщи на хакерския необут.

От първокласната му резиденция, разпростряла се на цялостен етаж в първокласния комплекс „ Стела Бояна “, проверяващите изнесли голямо количество техника, както и доста харддискове. Спецакцията пък траяла над 6 часа, разкриват още очевидци.

Именно в конфискуваната техника проверяващите са разкрили още данни за присъединяване на Тодоров в офанзивата, както и чатове с Кристиян Бойков, които през вчерашния ден бяха представени от прокурорите в съда по време на съвещанието, на което бе решено той да остане в ареста.

“Тази вечер Национална агенция за приходите отпътува! Ударихме на бате Митко машината и окрадохме всички документи.”, "Ще смъквам държавното управление, ха-ха ", бяха някои от цитираните от прокурор Даниела Ангелова реплики, които са открити в хакерски чатове сред Бойков и Тодоров. Тепърва проверяващите благодарение на киберекспертите от ГДБОП ще проучват и останалата събрана информация и данни от компютрите и телефоните.

ПИК разкри още преди време, че притежателят на компанията за киберсигурност "ТАД Груп " е много състоятелен и има няколко парцела. Много е евентуално прокуратурата да ревизира и дома му във Варна, където той също прекарвал много време и където главно живеел преди да отвори хакерската компания и да се реалокира в София.

Междувременно проктуратурата разгласява и част от доказателствата, показани през вчерашния ден в съда.

В известието се споделя, че осъщественото закононарушение разкрива извънредно висока степен на социална заплаха поради настъпилите нездравословни последствия и други отегчаващи условия. От сървърите на Национална агенция за приходите са източени персоналните данни на над пет милиона български жители, а в публичен уебсайт във файл „ NE SE CHISTIIIIIII “ са събрани данни за 2099 лица, заемащи висши държавни длъжности /три имена, ЕГН и заемана длъжност/. Засегната е осведомителната сигурност на десетки търговски сдружения и държавни органи.

На 08.08.2019 година Апелативният профилиран углавен съд не почете настояването на прокуратурата за разглеждане при закрити порти на мярката за неотклонение на обвинения Иван Тодоров. Пред въззивната инстанция Апелативната профилирана прокуратура показа нови доказателства - протоколи от разпити на очевидци, експертни информации, както и други документи, имащи директно отношение към предмета на доказване. След като съобрази събрания доказателствен материал съдът реши, че са налице предпоставките на чл.63 от Наказателно-процесуален кодекс и наложи на обв. Тодоров най-тежката мярка за неотклонение „ задържане под стража “.

Припомняме, че Иван Тодоров бе арестуван при идването си в РБългария на Летище София, като Специализираната прокуратура му повдигна обвиняване за закононарушение по чл.108а, ал.1 вр. чл.20, ал.3 вр. ал.1 от Наказателен кодекс. Към наказателна отговорност са привлечени Кристиян Бойков за закононарушение по чл.108а, ал.1 вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 от Наказателен кодекс и Георги Янков за закононарушение по чл.108а, ал.1 вр. чл.20, ал.3 вр. ал.1 от Наказателен кодекс.

В края на предходната седмица, след импортирано искане от СпП по реда на чл.64 ал.1 от Наказателно-процесуален кодекс, обвиненият Иван Тодоров беше освободен от Специализирания углавен съд против парична гаранция в размер на 100 000 лв.. Срещу определението на съда беше подаден митинг от страна на държавното обвиняване и тъжба от бранителя на обвиненото лице с искане за по-лека мярка за неотклонение.

На 01.08.2019 година с оглед огромния публичен интерес и след позволение от наблюдаващия прокурор, Специализираната прокуратура оповести част от събраните по досъдебното произвеждане доказателства. Към този миг същите към този момент са били показани и разисквани от СпНС в хода на производството по чл.64 ал.1 от Наказателно-процесуален кодекс.

В сходство с чл.41, ал.2 от Конституция на Република България, Апелативната профилирана прокуратура и Специализираната прокуратура смятат, че българските жители имат право на информация по въпроси, които съставляват за тях легален интерес, в случай че информацията не е държавна или друга предпазена от закона загадка или не се засягат непознати права.

Представянето на данни и/или доказателства, част от досъдебни производства е опция за обществото да си построи вярна преценка за обосноваността на наказателното гонене по проблеми предизвикващи огромен интерес. Специализираната прокуратура и Апелативната профилирана прокуратура ще съблюдават, както и досега презумпцията за невиновност и няма да оповестяват информация, която би заплашила хода на наказателното произвеждане. Водени от това схващане, при безусловно съблюдаване на закона ще продължим да осведомяваме обществеността по въпроси, представляващи огромен публичен интерес. Българските жители имат право да знаят.

Предвид изложеното и след позволение на прокурор по реда на чл.198, ал.1 от Наказателно-процесуален кодекс /който в хода на досъдебното произвеждане само може да даде позволение за оповестяване на информация от същото/, представяме част от доказателствения материал по досъдебно произвеждане № 142/2019 година по разказа на Следствен отдел към окръжна прокуратура – СП. С цел оптималната уместност и отбягване на клевети за влияние върху съда, това става след разискването им от АпСпНС. Файловете са със заличени персонални данни и не съдържат обстоятелства и условия, увреждащи ползите на трети страни, както и нецензурни думи или изрази.