Нови Искър пак прикова вниманието на медиите и на обществото

Нови Искър отново прикова вниманието на медиите и на обществото и още веднъж не за положително. В понеделник сутринта градчето осъмна, обкръжено от полиция, публицисти и любопитни съседи, навирили нос да видят какво се случва зад червено-бялата лента. " Новината " - едно младо момче избило най-близките си хора - майка си, татко си, по-малкия си брат и баба си. 25-годишният Георги Георгиев ги съсякъл с секира. Пред полицията твърдял, че фамилията му било на заравяне в Пловдив. Държал се несъответстващо, само че наподобява бил задоволително съответен, с цел да разбере, че е убивал и да се опита да прикрие следите и да избърше кръвта. От тук нататък следват арести, разпити, експертизи, въпроси и разбори - вменяем ли е бил, пил ли е преди убийствата, дали е бил наркозависим, какъв е претекстът за закононарушението. И на финала пред Георги стоят два пътя - да прекара огромна част от живота си в затвор за четворно ликвидиране или да бъде лекуван в психиатрия.

Дали и какви проблеми е имал Георги към този момент няма значение, тъй като след понеделник те са доста повече. Кървавата фамилна покруса е следващата, която можеше да бъде предотвратена, в случай че институциите си бяха на мястото. Сега чакаме да чуем една позната мантра, която непроменяемо следва след всяко закононарушение, в което е забъркан психичноболен българин (преглеждан, регистриран и/или лекуван, без значение). А мантрата е следната - няма обединен указател на психичноболните, никой не знае какъв брой са, дали и по какъв начин се лекуват.

В България няма нито една институция, която да следи кой, по кое време, какъв брой пъти и от какво се е лекувал, каква е диагнозата, бил ли е одобряван в болнично заведение и дали и по кое време е бил изписван. Никой не следи дали има усъвършенстване на положението и дали след " проблясъка " пациентът към момента си пие медикаментите. С две думи - никой не се интересува от тях, с изключение на околните им. А те, най-често, са най-потърпевши и страдат най-вече.

Абсолютно доказателство са думите на майката на Георги, споделяни през последните години във Facebook. " Мисълта ми е в моите деца, тъй като всеки ден пострадвам за тях. Животът ми е низ от страдалчество към този момент 26 година Минавам по пътя на пъкъла ден след ден, само че няма мощ, която да ме спре. Ще се боря, до момента в който мога ", написа през 2017 година към този момент починалата Ирена. " Днес пратих сина си Георги в болница. Просто не мога да опиша страданието си. Много е зле. Борих се с заболяването досега ", споделя дамата на 18 април 2018 година " Днес ме редуцираха от програмата " Независим живот ". Без предизвестие, когато и двете ми деца лежаха в болница в София. На някой му харесва моето място, само че не знае, че всичко е единствено на книга. Никой не се интересува от болните в тази страна. Сега ще ходя по пътя на пъкъла всеки ден. Благодаря на страната за разбирането към болните си деца в Нови Искър ". Последните редове са написани при започване на месец май 2018 година Да, съвсем цяла България прочете тези думи, само че това към този момент няма значение, тъй като дамата не е измежду живите. Малкият й наследник, с доста болести, също е измежду жертвите, а огромният - в ареста.

Семейството е събирало средства за лекуване на Георги, оповестило е и банкова сметка, а в акцията предходната година се е присъединила и Българската национална телевизия, която разпространявала благотворителната самодейност. Момчето се нуждаело от 6 хиляди лева, с цел да се лекува от туберкулоза. Заболяването му било в финален етап. Освен от туберкулоза Георги е страдал още от психологично заболяване, травматична епилепсия, алергичен артрит, себореен дерматит и ред други болести. По-малкият му брат също имал потребност от помощ. Майката Ирена била персонален помощник и на двамата си сина. Баща им - пенсиониран боен, който опитвал да заработва на трудов контракт към поделението в Костинброд. Още предходната година Георги е трябвало да постъпи за лекуване в Държавната психиатрична болница в село Карвуна, само че по някакви аргументи това не се е случило.

Как се живее с толкоз болести? Без задоволително средства? Без помощ, без вяра?

Георги можеше да бъде измежду " положителните вести ", които все липсват на читателите и феновете. Ако някой му беше обърнал внимание в точния момент. Българската национална телевизия е обърнала внимание на фамилията, само че българската страна е обърнала тил. А можеше в този момент да разкажем за това по какъв начин едно 25-годишно момче е съумяло да събере по този начин нужните средства за лекуване и към този момент се усеща по-добре. За Георги обаче в този момент ще приказваме като за принудител. Като за палач. Защото изчезналата страна го е трансформирала в подобен. Защото някой му е споделил, че отива в психиатрия и това го е вбесило. Защото е решил, че някой го гледа изкривено. Защото майка му не е издържала и е вдигнала скандал, че не може повече да живее по този метод. Защото татко му е бил обезверен, че не може да свърже двата края... Може да е всяко едно от тези неща. Но това към този момент няма безусловно никакво значение, тъй като Георги не е станал пациент, вместо това е станал палач и клиент на правораздаването.

Вероятно ще бъде клиент и на някоя психиатрична клиника, да вземем за пример в Ловеч, където се настаняват за наложително лекуване нарушители с психологични отклонения.

Там бе откаран за прегледи и полежа известно време Марио Любенов-Заека, който отвлече и умъртви 17-годишната Мирослава от Перник през 2011 година В Ловеч бе настанен и Петко Петков от Лясковец, който, барикадирал се в дома си, умъртви служител на реда. Там лежат още доста други пациенти, които не са получили навременно лекуване, само че са получили краткотрайна популярност - за ден-два или няколко месеца са се прочули с закононарушенията си. Утре за тях ще си спомнят единствено околните им и санитарите.

А ние, ние вероятно единствено ще си ги напомним... при идващото ликвидиране.