Нови граждани на САЩ по време на церемония по натурализация

...
Нови граждани на САЩ по време на церемония по натурализация
Коментари Харесай

Социални проблеми тегнат над САЩ в Деня на независимостта


Нови жители на Съединени американски щати по време на гала по натурализация в Обществената библиотека в Ню Йорк на 3 юли.

В тези комплицирани времена един елементарен въпрос за същността на най-американския празник, отбелязван с фойерверки, барбекюта навън и паради, не постоянно наподобява толкоз елементарен.

Американците се готвят да честват 242-та годишнина от раждането на страната им и някои от тях изпитват надълбоко възприятие на национализъм. За други обаче обществените проблеми, налегнали страната, поставят тежък отпечатък върху тазгодишния Ден на независимостта.

Застанала пред историческата постройка Фенъл хол в Бостън, екскурзоводката Кара Макинтайър споделя, че изпитва особена горделивост по това време на годината, припомняйки смелостта на американски колонисти като Семюъл Адамс, призовал с пламенни речи от тук, от тогавашния затрупан пазар, на протест против британската корона.

Но тя се усеща съкрушена, че способността на американците да водят градивен спор по най-горещите тематики на деня - да показват противоречие без да изпитват злост - наподобява безнадеждно изгубена.

" Това остро разделяне от последното десетилетие..., мисля, че бащите създатели (на САЩ) биха го приели с надълбоко страдание - споделя 57-годишната локална жена от Масачузетс, поздравявайки минувачи, облечена в рокля на цветя от колониалната ера. - Социалните медии ни трансфораха всички в грубияни. Хората споделят неща, които в никакъв случай не биха споделили, в случай че са лице в лице с някого. "

В Чикаго 77-годишният Филип Уайли - пенсиониран консултант в държавно учебно заведение, напълно искрено приказва за това, от което страната боледува. " Проблемите значително са свързани със сегашната администрация във Вашингтон ", споделя той, спрял да се порадва на голямото американско знаме, което виси от паметното за града здание " Ригли билдинг ".

В Алабама обаче пенсионираният водач на камион Флойд Чемпиън е възхитен оптимист. Той счита, че Америка претърпява най-хубавите си времена. Смята да означи празника по този начин, както прекарва множеството от дните си - продавайки дини, домати, зърнени произведения, сливи и други артикули от каросерията на камиона си край шосе на към 50 км южно от Бирмингам, щата Алабама. " Зная, че това е огромен празник и го обичам, тъй като е обвързван с нашата самостоятелност, - споделя 77-годишният Чемпиън от община Шелби. - Но би трябвало да продавам тази стока и да спечелвам пари. "

Далеч отсам - в Анкъридж, щата Аляска, Даръл Шлаф споделя, че Четвърти юли би трябвало да е ден, в който надълбоко разграничената страна да загърби политическите пристрастености. " В този ден няма политика - споделя той по време на пауза от уговорката си да приготви празненствата в града. - Тук става дума за основаването на нашата страна и за нашата независимост. "

Анджела Лим е родена и израснала в най-големия град на Аляска, само че е от мексикански генезис. Разказва, че непознати са идвали в нейния супермаркет и са ѝ казвали да се върне в страната си. Това я кара да съжалява тези хора, отбелязва тя, разхождайки 10-годишните си близнаци на брега на Гъшето езеро в Анкъридж. Тя е щастлива, че е американка и счита да означи Деня на независимостта уместно. " Празнувам го. Искам децата ми да се гордеят със страната си и да се отнасят еднообразно към всички ", споделя тя.

Ветеранът от войната във Виетнам, полковник от запаса на Военновъздушни сили Томас Моу, в Ланкастър, Охайо, споделя, че празникът би трябвало да бъде ден, в който да означаваме това, което прави Америка друга и велика. " Във времена, когато наподобява, че сме се хванали за гушите по-яко от всеки различен път, мисля, че би трябвало да създадем крачка обратно - споделя 74-годишният някогашен боен, прекарал над 5 години като военнопленник, а по-късно работил като шеф на департамента за ветерани в Охайо. - Можеше да бъдем като Венецуела, Русия или Китай, където всеки споделя или мисли едно и също нещо, а ние не желаеме в никакъв случай да е по този начин. "

В Портланд, щата Мейн, готвачът Брад Месиър е склонен с тези настроения, само че прибавя, че раздялите в страната са прекомерно огромни, с цел да бъдат пренебрегнати. " Това е празник, който на доктрина би трябвало да ни сближава като страна, само че в действителност към момента сме разграничени на два доста изолирани лагера ", споделя Месиър, който продава ягоди и други аграрни артикули на сергия на фермерския пазар в центъра на Портланд. " Това, коства ми се, образно илюстрира дълбоките пропасти, които ни разделят. Онова, което ни събира (на този ден) е доста незадълбочено. Колко в действителност може да сближи хората ходенето и зяпането на фойерверки "?, пита той риторично.

В Ню Йорк обаче 32-годишният Иван Осория Ерера е изпълнен с признателност към новата си страна. Баща на две деца, той е пристигнал в Бронкс от Мексико, когато е бил единствено на 7 година А във вторник бе един от групата от 200 имигранти, които се заклеха като американски жители в Обществената библиотека на Ню Йорк. Това особено събитие няма да се изтрие от паметта му. " Имам деца, имам дом. Може да се каже, че нашата фантазия се сбъдна ", сподели Ерера.

Край постройката на фериботния терминал в Сан Франциско Мери Сондърс също показва признателност, гледайки уличните празненства. " Като преселник и натурализиран американски жител, за мен е чест да вземам участие в тях - споделя 53-годишната Сондърс, теоретичен служащ, която живее в Брентуд, Калифорния. - Това е ден за празненства, на които можеш да спреш и да се радваш дружно със фамилията. "

По БТА
Източник: mediapool.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР