Въведение в кръговата икономика за премиери
Новата зелена договорка на Европа има два съществени съставния елемент – декарбонизация на силата и кръгова стопанска система на материалите. Почти цялото внимание в публичната полемика у нас се концентрира върху първия, само че медийното отразяване на търговията с боклуци и реакцията на държавното управление демонстрират, че и вторият напълно не е незначителен.
Промяната към кръгова стопанска система се обосновава с аргумента, че днешната стопанска система следва линеен модел: рандеман – произвеждане – ползване – боклук, който не е резистентен, тъй като изисква непрестанен рандеман на нови първични материали. Идеята е всичко да се уреди по този начин, че продуктите да имат дълъг живот, материалите да се въртят оптимално дълго в кръг, да се образуват минимални количества боклуци за депониране и по този метод да се понижи потребността от рандеман на първоначални първични материали и зависимостта от импорт на такива.
Тук няма да разясня какъв брой свястно е всичко това и какви проблеми основава, тъй като те напълно не са малко. Приемам го за даденост, тъй като европейската политика го постанова – Пакетът за кръгова стопанска система от 2018 година, който включва възобновяване на законодателството на Европейски Съюз в региона на отпадъците, е реалност. Целта на текста ми е да обясня по какъв начин действително действат бизнес моделите, свързани с постигането на кръгова стопанска система и къде се намира България в този развой.
Практическата реализация на кръговост в стопанската система се случва посредством следните 9 съществени метода:
Вътрешно оползотворяване: Добивната и преработвателната промишленост образуват голям брой разнообразни материални потоци, които могат да се трансфорат в боклуци или да бъдат употребявани вътрешно за задачите на производството – или като суровина за различен артикул или за някакви други цели. ADM Амилум в Разград да вземем за пример преработва съвсем половината от реколтата от царевица в страната, като създава големи количества подсладители, нишесте и етанол, което се случва на голям брой софтуерни стъпки – всяка последваща употребява отпадъка от миналата. Подземният рудник на DPM Челопеч запълва конфискуваните минни пространства с втвърдяващ се материал, който включва всички стерилни скални маси и огромна част от флотационния боклук, забъркани с цимент. По този метод освен остава минимално количество минен боклук за предпазване, само че и няма потребност да се вършат кариери за рандеман на скална маса. Индустриалната симбиоза включва потреблението на отпадъка от една промишленост като суровина за друга. Заводът на Кнауф за гипсови плоскости неслучайно е ситуиран в комплекса Марица-изток – главната суровина съставлява отпадъкът от сероочистващите съоръжения на ТЕЦ-овете. Днес въглищните ТЕЦ-ове по света създават повече гипс от мините. Някои характерни боклуци от Стомана Перник се употребяват за рандеман на цинк от КЦМ. Платформи за шерване е един от „ модерните “ бизнес модели на кръговата стопанска система. Идеята е да се улесни шерването на благосъстоятелност или артикули, тъй че те да бъдат по-често и дейно употребявани. Uber и Airbnb са типични образци. Тези платформи обаче работят деструктивно върху открити сектори със мощно лоби. Неслучайно, Uber беше неразрешен в България, а Airbnb среща опозиция в доста градове. Дори и без „ платформа “ шерването на благосъстоятелност е нещо обикновено за България – за какво да си закупувам нова косачка, в случай че съседът има и можем да си поделим разноските по нея? Продукт като услуга: Вместо да си купите лична пералня можете да ползвате услугата „ изпиране “, предлагана всеобщо в Студентска град или пък услугата „ подвижност “, предлагана от Spark в София. Има дори бизнес модели за услугата „ светлина “ вместо покупка на осветителни тела. Този модел отстранява потребността от инвестиция и поддръжка и евентуално ще става все по-търсен за доста артикули. Удължаването на живота на всеки артикул е най-логичното нещо, което може да се направи, в случай че не желаем да има боклук. Отнася се за безусловно всичко – от торбички, през облекла и всевъзможни уреди, до коли и къщи. Точно тъй като сме релативно небогати, в България в действителност сме доста напред в това отношение – тук към момента всеобщо се стараем да употребяваме един артикул оптимално дълго. Правим го непрестанно и с детските облекла и играчки, които обменяме с родственици и другари. Повторната приложимост се случва откакто нещо към този момент е било изхвърлено и публично класифицирано като „ боклук “. Класическият образец са облеклата втора употреба, които се събират, сортират и продават в магазини като тези на веригата Мания. Това де-факто удължава живота им неведнъж и дава опция на релативно небогати хора да се обличат добре. Бях им значим клиент през студентските години, а и през днешния ден имам доста другари, които ги избират – най-много поради опцията да се снабдят с доста качествено облекло на необикновено ниски цени. Рециклирането е единствено един от бизнес моделите на кръговата стопанска система. Типичен образец са хартията, стъклото, металите, пластмасите, които се събират като индустриални или битови боклуци и се употребяват в съответните фабрики като суровина за произвеждане на същия материал. И по този начин вършат голям брой цикли в стопанската система – металите и стъклото могат да се въртят на практика безпределно, само че всички други материали имат лимитирани благоприятни условия за преработване. България има голяма рециклираща промишленост за съвсем всевъзможни материали, която доставя витално нужни първични материали както за нашата, по този начин и за европейската стопанска система. Почти всеки огромен цех в преработвателната ни индустрия го прави в една или друга степен. Материалното оползотворяване е стъпката, която прибавя стойност в живота на материали, които към този момент не подлежат на преработване. Типичен образец са вкарването на стъклен прахуляк в бетона, пластмасови боклуци в асфалта или за заряд в нещо друго, потреблението на остарели гуми за настилки. Енергийното оползотворяване е последната допустима стъпка преди депониране, която се прави с боклуци с висока калорийна стойност, от които към този момент не може да се създаде нищо – биомаса, пластмаси, гуми, текстил, хартия, утайки от пречиствателни станции. Най-богатите и чисти градове в Западна Европа се топлят отчасти посредством енергийно оползотворяване на боклуци (чрез непосредствено изгаряне или газификация). Дори внасят големи количества с тази цел. Ние обаче сме застинали в ступор във връзка с тази последна, само че неизбежна стъпка в кръговата стопанска система. Единствено циментовите ни фабрики и Софийска вода го вършат в важен мащаб.
България е доста напред в реализирането на множеството бизнес модели на кръговата стопанска система. Всички те обаче работят единствено в случай че в тях има стопански смисъл. А това не е даденост или в случай че през днешния ден е допустимо, тъй като цената на някой артикул или суровина е доста висока, то на следващия ден става безсмислено, тъй като цената е към този момент ниска. Възспиращо работят и бюрократични пречки или ограничавания. И това в действителност постоянно се явява съществена спирачка пред кръговата стопанска система. В България такава роля играе Законът за отпадъците и наредбите му, които на доктрина би трябвало да улесняват използването на бизнес моделите на кръговата стопанска система, само че на процедура повече пречат.
Промяната към кръгова стопанска система се обосновава с аргумента, че днешната стопанска система следва линеен модел: рандеман – произвеждане – ползване – боклук, който не е резистентен, тъй като изисква непрестанен рандеман на нови първични материали. Идеята е всичко да се уреди по този начин, че продуктите да имат дълъг живот, материалите да се въртят оптимално дълго в кръг, да се образуват минимални количества боклуци за депониране и по този метод да се понижи потребността от рандеман на първоначални първични материали и зависимостта от импорт на такива.
Тук няма да разясня какъв брой свястно е всичко това и какви проблеми основава, тъй като те напълно не са малко. Приемам го за даденост, тъй като европейската политика го постанова – Пакетът за кръгова стопанска система от 2018 година, който включва възобновяване на законодателството на Европейски Съюз в региона на отпадъците, е реалност. Целта на текста ми е да обясня по какъв начин действително действат бизнес моделите, свързани с постигането на кръгова стопанска система и къде се намира България в този развой.
Практическата реализация на кръговост в стопанската система се случва посредством следните 9 съществени метода:
Вътрешно оползотворяване: Добивната и преработвателната промишленост образуват голям брой разнообразни материални потоци, които могат да се трансфорат в боклуци или да бъдат употребявани вътрешно за задачите на производството – или като суровина за различен артикул или за някакви други цели. ADM Амилум в Разград да вземем за пример преработва съвсем половината от реколтата от царевица в страната, като създава големи количества подсладители, нишесте и етанол, което се случва на голям брой софтуерни стъпки – всяка последваща употребява отпадъка от миналата. Подземният рудник на DPM Челопеч запълва конфискуваните минни пространства с втвърдяващ се материал, който включва всички стерилни скални маси и огромна част от флотационния боклук, забъркани с цимент. По този метод освен остава минимално количество минен боклук за предпазване, само че и няма потребност да се вършат кариери за рандеман на скална маса. Индустриалната симбиоза включва потреблението на отпадъка от една промишленост като суровина за друга. Заводът на Кнауф за гипсови плоскости неслучайно е ситуиран в комплекса Марица-изток – главната суровина съставлява отпадъкът от сероочистващите съоръжения на ТЕЦ-овете. Днес въглищните ТЕЦ-ове по света създават повече гипс от мините. Някои характерни боклуци от Стомана Перник се употребяват за рандеман на цинк от КЦМ. Платформи за шерване е един от „ модерните “ бизнес модели на кръговата стопанска система. Идеята е да се улесни шерването на благосъстоятелност или артикули, тъй че те да бъдат по-често и дейно употребявани. Uber и Airbnb са типични образци. Тези платформи обаче работят деструктивно върху открити сектори със мощно лоби. Неслучайно, Uber беше неразрешен в България, а Airbnb среща опозиция в доста градове. Дори и без „ платформа “ шерването на благосъстоятелност е нещо обикновено за България – за какво да си закупувам нова косачка, в случай че съседът има и можем да си поделим разноските по нея? Продукт като услуга: Вместо да си купите лична пералня можете да ползвате услугата „ изпиране “, предлагана всеобщо в Студентска град или пък услугата „ подвижност “, предлагана от Spark в София. Има дори бизнес модели за услугата „ светлина “ вместо покупка на осветителни тела. Този модел отстранява потребността от инвестиция и поддръжка и евентуално ще става все по-търсен за доста артикули. Удължаването на живота на всеки артикул е най-логичното нещо, което може да се направи, в случай че не желаем да има боклук. Отнася се за безусловно всичко – от торбички, през облекла и всевъзможни уреди, до коли и къщи. Точно тъй като сме релативно небогати, в България в действителност сме доста напред в това отношение – тук към момента всеобщо се стараем да употребяваме един артикул оптимално дълго. Правим го непрестанно и с детските облекла и играчки, които обменяме с родственици и другари. Повторната приложимост се случва откакто нещо към този момент е било изхвърлено и публично класифицирано като „ боклук “. Класическият образец са облеклата втора употреба, които се събират, сортират и продават в магазини като тези на веригата Мания. Това де-факто удължава живота им неведнъж и дава опция на релативно небогати хора да се обличат добре. Бях им значим клиент през студентските години, а и през днешния ден имам доста другари, които ги избират – най-много поради опцията да се снабдят с доста качествено облекло на необикновено ниски цени. Рециклирането е единствено един от бизнес моделите на кръговата стопанска система. Типичен образец са хартията, стъклото, металите, пластмасите, които се събират като индустриални или битови боклуци и се употребяват в съответните фабрики като суровина за произвеждане на същия материал. И по този начин вършат голям брой цикли в стопанската система – металите и стъклото могат да се въртят на практика безпределно, само че всички други материали имат лимитирани благоприятни условия за преработване. България има голяма рециклираща промишленост за съвсем всевъзможни материали, която доставя витално нужни първични материали както за нашата, по този начин и за европейската стопанска система. Почти всеки огромен цех в преработвателната ни индустрия го прави в една или друга степен. Материалното оползотворяване е стъпката, която прибавя стойност в живота на материали, които към този момент не подлежат на преработване. Типичен образец са вкарването на стъклен прахуляк в бетона, пластмасови боклуци в асфалта или за заряд в нещо друго, потреблението на остарели гуми за настилки. Енергийното оползотворяване е последната допустима стъпка преди депониране, която се прави с боклуци с висока калорийна стойност, от които към този момент не може да се създаде нищо – биомаса, пластмаси, гуми, текстил, хартия, утайки от пречиствателни станции. Най-богатите и чисти градове в Западна Европа се топлят отчасти посредством енергийно оползотворяване на боклуци (чрез непосредствено изгаряне или газификация). Дори внасят големи количества с тази цел. Ние обаче сме застинали в ступор във връзка с тази последна, само че неизбежна стъпка в кръговата стопанска система. Единствено циментовите ни фабрики и Софийска вода го вършат в важен мащаб.
България е доста напред в реализирането на множеството бизнес модели на кръговата стопанска система. Всички те обаче работят единствено в случай че в тях има стопански смисъл. А това не е даденост или в случай че през днешния ден е допустимо, тъй като цената на някой артикул или суровина е доста висока, то на следващия ден става безсмислено, тъй като цената е към този момент ниска. Възспиращо работят и бюрократични пречки или ограничавания. И това в действителност постоянно се явява съществена спирачка пред кръговата стопанска система. В България такава роля играе Законът за отпадъците и наредбите му, които на доктрина би трябвало да улесняват използването на бизнес моделите на кръговата стопанска система, само че на процедура повече пречат.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ