Как пандемията срина психическото здраве на родителите
Новата образователна година едвам стартира и доста родители споделят, че към този момент са изтощени. Отново - учебници, раници, подготвяне на обяд за учебно заведение, пособия... Но тази година е друго. Тази година е по-зле. Така стартира публикацията на френската журналистка Титю Льокок за френското издание Slate.fr.
" Може би единствено аз и родителите, които познавам, само че към този момент съм на границата на силите си. На 5 септември още веднъж започнахме да крещим на децата и си пращаме на едно особено място Мария Монтесори с нейната педагогическа система, тъй като ние не можем да поносим повече - в този момент ще избухнем, разбирате ли? ", споделя още Льокок.
Но за какво по този начин се случва? Отговорът е в заглавието на публикацията на The New York Times: " Пандемията - рецесия за психическото здраве за родителите. "
" Смятам, че карантината се отрази на душeвността на родителите, изключително на майките. А след анулацията на карантината компликациите не изчезнаха. Първо, ние се уморихме душевен и аз персонално не съм сигурна, че съумях да възстановя предходното си психическо положение. Не съм в меланхолия, а в стрес, напрегнат, на ръба. Много по-лесно се нервирам, като че ли търпението ми е протрито въже, което се държи на няколко кончета. ", изяснява Льокок.
Във Франция доста се говореше за родителите по време на карантината, само че в този момент като че ли тематиката е затворена. Истината е, че животът към момента не се е върнал в естественото си русло. Противоепидемичните ограничения задължават, само че ние се лишихме от помощта, която нормално получаваме от бабите и дядовците, изключително при гледането на децата през седмицата или по време на празниците. Ние освен се лишихме от помощ, само че и се грижим за тях. Обръща ли им се внимание? Как да ги защитим? Не са ли прекомерно потиснати? Разбира се, съществува и душевното задължение, обвързвано с маските, дезинфектантите, само че не толкоз поради нас самите, а заради непрекъснатият боязън да не заразим уязвимия човек, написа още Льокок и прибавя:
" Освен това, като една непрекъсната опасност, дебнеща на хоризонта, поражда ужасната горест, че във всеки един миг може да ни се обадят от учебно заведение, с цел да ни предупредят, че класът е подложен под карантина, поради доказан случай на . Същото се отнася и за яслите, детските градини... Повтаряме си, че това е невероятно, че не се устоя, въпреки да знаем, че нямаме избор и ще би трябвало да намерим в себе си сили и досетливост, с цел да се оправим. Така управляваме всеки един ден, запълвайки го до най-много, като че ли всеки " естествен " ден е откраднато време от . И това е източникът на психическото безсилие.
Когато вечер се пробвам да заспя се появяват, прокрадват се, излизат из под леглото и и раздират с острите си нокти нощните мисли, пропити с адска паника. Пандемия. Жега през септември. Пожари на всички места. В какъв свят порастват нашите деца? Ще бъде ли животът им поредност от екологични произшествия? Ще имат ли опция за благополучие в света, който, както ни се коства, се разпада на части. "
В своя публикация журналистът на The New York Times Джесика Гроуз пише: " Макар да влизаме в седмия месец на пандемията, въздействието върху психическото здраве на родителите остава доста и няма никакви признаци да понижава. Пандемията несъмнено повлия на психическото здраве на всички демографски групи, само че проучвания на Американската психическа асоциация демонстрират, че през април и май родителите с деца на възраст под 18 години са изпитали доста по-силен стрес, спрямо хората без деца. "
Какво демонстрират изследванията
По данни на изследване на най-силен стрес са подложени две подгрупи родители: бременните дами и тези, които одеве са родили, както и родителите с по-тежко материално състояние. Пейдж Посладек е бременна и е в стрес. Тя има две деца, на 2 и 4 години, работи на половин работен ден като текстописец и от няколко години е посещавала терапевт, с цел да се оправи с следродилната меланхолия. Тя е взела участие в групови сеанси, само че с пандемията тази поддръжка изчезва. Сега натискът да вземеш най-хубавото решение за детето си е още по-голям, споделя майката пред New York Times.Ситуацията, в която не е ясно кой е верният избор по отношение на здравето и образованието на децата утежнява психическото здраве на доста родители и покачва равнището им на тревога. Как да възпитаваме и отглеждаме децата в тази среда, в която на нас самите не е ни е ясно по какъв начин да се оправим?
Проучване на Американската психическа асоциация демонстрира, че през април и май родителите с деца у дома под 18 години са били доста по-стресирани от не-родителите. По-нови данни от проучване на RAPID-EC на Университета в Орегон, в което са интервюирани 1000 родители с деца под 5 години демонстрира, че точно родителите на дребни деца са най-силно подложени на стрес. 63% от родителите споделят, че са изгубили прочувствена поддръжка по време на . Според изследване на Harvard’s Graduate School of Education, 61% от родителите на деца на 5, 6 и 7-годишни в Масачузетс споделят, че се усещат „ нервни, тревожни или напрегнати “ поради пандемията.
![Учени: Карантината не е супероръжието против ковид]( "Учени: Карантината не е супероръжието против ковид")
Учени: Карантината не е супероръжието против ковид
" По-добре да действаме през днешния ден, в сравнение с да съжаляваме за бездействието си на следващия ден ". Това сподели министър председателят на Дания Мете Фредериксен през...
Преди пандемията тревогата и депресията са засягали някъде сред 10% и 25% от дамите по време на бременност и в годината след раждането. Резултатите от две изследвания, извършени в Канада демонстрират, че тези числа са скочили внезапно след налагането на карантината. Изследване, извършено измежду близо 2000 бременни дами сподели, че 37% демонстрират клинично значими равнища на меланхолия и 57% - съществени равнища на тревога. Друго изследване измежду 900 дами, някои бременни и някои с новородени, демонстрира, че равнищата на меланхолия са се нараснали до 40% от 15% по време на , а степента на тревога нараства до големите 72% от 29%.
Въпреки че доста родители на дребни деца в другите демографски групи изпитват нараснали равнища на стрес, две подгрупи сега могат да бъдат изключително изложени на риск от клинични равнища на тревога и меланхолия сега: дами, които са бременни или неотдавна са родили, и родители, които се борят финансово за реализиране на съществени потребности на децата.
И какво мислят специалистите
" Това е хронична дестабилизираща мощ за живота ни, фамилиите ни, родителите и децата. Ние би трябвало да преглеждаме обстановката като рецесия на психическото здраве, на която към момента не се вижда краят. " , счита доктор Пооя Лакшмин, професор по психиатрия в Университета " Джордж Вашингтон ".
![Очаква ли ни век на пандемии?]( "Очаква ли ни век на пандемии?")
Очаква ли ни век на пандемии?
Международна група учени ще изследва вероятността за " приключване " на Sars-Cov-2 от лаборатория в границите на разследва за произх...
" Преди си мислехме, че страхът от заразяване ще е максимален, само че се оказва, че родителите доста повече се тревожат по какъв начин да обезпечат потребностите на децата си ", разяснява проф. Филип Фишер.
Експертите поучават родителите да се запитат от какви грижи нуждая се в този момент, разнообразни от тези преди 6 месеца. Психолозите означават, че обичайните механизми за справяне с тревогата през днешния ден не работят или най-малко не по метода, по който са помагали преди и хората би трябвало да търсят различен тип отдушници. Вече са създадени приложения, които разрешават да се изпрати известие на терапевт. Специалистите поучават всеки да търси своя отдушник в къс диалог с другар, по-засилена връзка с децата или домашните животни, йога или медитация. Краткосрочното обмисляне също разрешава на човек да се откъсне от общата паника.
Споделено от български родители
" Напрежението да очакваш във всеки един миг, че здравната сестра от детската градина може да ти се обади и да каже: " елате да вземете детето си - имаме в групата ", е повече от стресиращо. То е непрекъсната надвиснала опасност, която в по-напрегнати моменти от всекидневието ми, ме кара да подрипвам всякога, щом телефонът ми звънне. Приемам ограниченията в детските градини, само че истината е, че съгласно мен, цялото това напрежение може да бъде спестено на работещите родители, които от началото на пандемията не са някак приоритет на страната, а в това време са главната движеща мощ на стопанската система и публичния живот. Не бяхме подкрепени при започване на пандемията, бяха подкрепени нашите работодатели. Не бяхме подкрепени и психически - никой от нас не беше квалифициран по какъв начин да реагира и изясни на детето си за какво към този момент не може да си излиза на открито и да си играе със съседчето. Не бяхме готови и за това по какъв начин да се оправим с последствията от това блокиране. Сега под тежестта на непрестанното очакване, че може да се наложи да се затворим още веднъж за 14 дни, ми се желае да прикани всички към повече успокоение, здрава мисъл и отговорност. Няма кой да ни помогне, би трябвало да си помогнем сами - това разбрах аз от последните няколко месеца в пандемия. ", Мария
" Като татко, огромното ми терзание за не е толкоз за детето ми, а че то би могло да болести нас и родителите ни и с това в действителност по индиректен път " вредата " да се трансформира в доста директен удар. Основната тенденция в сериозните осведомителни материали е, че децата карат COVID-19 много по-леко от по-възрастните. В моето семейство обаче има както диабетик, по този начин и човек с аритмия - и това ме кара да бъда допустимо най-предпазлив, да нося маска или шлем на работа и на обществени места, където знам, че няма по какъв начин да избегна скупчване на хора. Детето ми обаче няма по какъв начин да го направи - прекомерно дребна е още. Затова и действително там разгадавам на шанса (макар че гледаме да не я водим тук-там със скупчване на доста хора, изключително затворени места), на това да водим колкото се може по-здравословен живот като цяло и да не мисля прекомерно доста какво би било, в случай че детето или някой от нас се разболее. Защото най-голямото ми терзание е по какъв начин при един болен в фамилията може да не се заразят и други - няма сигурна формула! Ако детето е болно, не можем да го карантинираме - дете на 2 годинки по какъв начин може да съблюдава строга карантина, затворено в някоя стая и с най-малък допир с родителите си? Та тя още съвсем не заспива сама без майка си, която е с автоимунен диабет - ето това ми е най-големият боязън! ", Ивайло
![Проф. Матанова: Време е за тактика за излизане от рецесията с фокус върху децата]( "Проф. Матанова: Време е за тактика за излизане от рецесията с фокус върху децата")
Проф. Матанова: Време е за тактика за излизане от рецесията с фокус върху децата
Дали си даваме сметка, че би трябвало да се погрижим за психологичното здраве на тези, които си останаха у дома? Вече е извънредно неотложно да пре...
" Тъкмо децата отраснаха и като че ли всичко рухна. Години, вложени във образование и обучение в този момент наподобяват с неразбираем край. Сякаш нищо не зависи от теб - какво ще бъде, по какъв начин ще се случват нещата, по какъв начин ще се приспособяват към новите условия. До по кое време ще продължи всичко това. Опитвам се да се успокоя, че светът е живял и в по-лоши времена, само че това работи единствено краткотрайно. Думата " обмисляне " загуби смисъла и наличието си. Живеем ден за ден и не смеем да вършим проекти, да мечтаем. Това като че ли е най-страшното. ", Евгения
Малък трик по какъв начин да мине по-лесно денят
Големият триумф идва с дребни стъпки. Все още ни е боязън да планираме с обсег, само че може да стартираме да подреждаме деня си и това сигурно ще ни накара да се почувстваме по-добре, счита психологът Дмитрий Ковпак. Ето кои са стъпките:
1. Направете си проект за деня.
![Експерт: Всяко преодоляване на рецесия изисква ограничения на психологично равнище, ние не вършим нищо]( "Експерт: Всяко преодоляване на рецесия изисква ограничения на психологично равнище, ние не вършим нищо")
Експерт: Всяко преодоляване на рецесия изисква ограничения на психологично равнище, ние не вършим нищо
Закъсняваме с спешните ограничения за опазване на психологичното здраве в условия на зараза, а всяко преодоляване на рецесия изисква сходни мер...
2. Започнете деня с дейности.
3. Следете какво вършиме всеки час
4. В края на деня си дайте сметка какво сте свършили.
5. Оценявайте активността си по скалите на удоволствието и на майсторството.
6. Благодарете си и започнете да планирате идващия си ден.
" Може би единствено аз и родителите, които познавам, само че към този момент съм на границата на силите си. На 5 септември още веднъж започнахме да крещим на децата и си пращаме на едно особено място Мария Монтесори с нейната педагогическа система, тъй като ние не можем да поносим повече - в този момент ще избухнем, разбирате ли? ", споделя още Льокок.
Но за какво по този начин се случва? Отговорът е в заглавието на публикацията на The New York Times: " Пандемията - рецесия за психическото здраве за родителите. "
" Смятам, че карантината се отрази на душeвността на родителите, изключително на майките. А след анулацията на карантината компликациите не изчезнаха. Първо, ние се уморихме душевен и аз персонално не съм сигурна, че съумях да възстановя предходното си психическо положение. Не съм в меланхолия, а в стрес, напрегнат, на ръба. Много по-лесно се нервирам, като че ли търпението ми е протрито въже, което се държи на няколко кончета. ", изяснява Льокок.
Във Франция доста се говореше за родителите по време на карантината, само че в този момент като че ли тематиката е затворена. Истината е, че животът към момента не се е върнал в естественото си русло. Противоепидемичните ограничения задължават, само че ние се лишихме от помощта, която нормално получаваме от бабите и дядовците, изключително при гледането на децата през седмицата или по време на празниците. Ние освен се лишихме от помощ, само че и се грижим за тях. Обръща ли им се внимание? Как да ги защитим? Не са ли прекомерно потиснати? Разбира се, съществува и душевното задължение, обвързвано с маските, дезинфектантите, само че не толкоз поради нас самите, а заради непрекъснатият боязън да не заразим уязвимия човек, написа още Льокок и прибавя:
" Освен това, като една непрекъсната опасност, дебнеща на хоризонта, поражда ужасната горест, че във всеки един миг може да ни се обадят от учебно заведение, с цел да ни предупредят, че класът е подложен под карантина, поради доказан случай на . Същото се отнася и за яслите, детските градини... Повтаряме си, че това е невероятно, че не се устоя, въпреки да знаем, че нямаме избор и ще би трябвало да намерим в себе си сили и досетливост, с цел да се оправим. Така управляваме всеки един ден, запълвайки го до най-много, като че ли всеки " естествен " ден е откраднато време от . И това е източникът на психическото безсилие.
Когато вечер се пробвам да заспя се появяват, прокрадват се, излизат из под леглото и и раздират с острите си нокти нощните мисли, пропити с адска паника. Пандемия. Жега през септември. Пожари на всички места. В какъв свят порастват нашите деца? Ще бъде ли животът им поредност от екологични произшествия? Ще имат ли опция за благополучие в света, който, както ни се коства, се разпада на части. "
В своя публикация журналистът на The New York Times Джесика Гроуз пише: " Макар да влизаме в седмия месец на пандемията, въздействието върху психическото здраве на родителите остава доста и няма никакви признаци да понижава. Пандемията несъмнено повлия на психическото здраве на всички демографски групи, само че проучвания на Американската психическа асоциация демонстрират, че през април и май родителите с деца на възраст под 18 години са изпитали доста по-силен стрес, спрямо хората без деца. "
Какво демонстрират изследванията
По данни на изследване на най-силен стрес са подложени две подгрупи родители: бременните дами и тези, които одеве са родили, както и родителите с по-тежко материално състояние. Пейдж Посладек е бременна и е в стрес. Тя има две деца, на 2 и 4 години, работи на половин работен ден като текстописец и от няколко години е посещавала терапевт, с цел да се оправи с следродилната меланхолия. Тя е взела участие в групови сеанси, само че с пандемията тази поддръжка изчезва. Сега натискът да вземеш най-хубавото решение за детето си е още по-голям, споделя майката пред New York Times.Ситуацията, в която не е ясно кой е верният избор по отношение на здравето и образованието на децата утежнява психическото здраве на доста родители и покачва равнището им на тревога. Как да възпитаваме и отглеждаме децата в тази среда, в която на нас самите не е ни е ясно по какъв начин да се оправим?
Проучване на Американската психическа асоциация демонстрира, че през април и май родителите с деца у дома под 18 години са били доста по-стресирани от не-родителите. По-нови данни от проучване на RAPID-EC на Университета в Орегон, в което са интервюирани 1000 родители с деца под 5 години демонстрира, че точно родителите на дребни деца са най-силно подложени на стрес. 63% от родителите споделят, че са изгубили прочувствена поддръжка по време на . Според изследване на Harvard’s Graduate School of Education, 61% от родителите на деца на 5, 6 и 7-годишни в Масачузетс споделят, че се усещат „ нервни, тревожни или напрегнати “ поради пандемията.
" По-добре да действаме през днешния ден, в сравнение с да съжаляваме за бездействието си на следващия ден ". Това сподели министър председателят на Дания Мете Фредериксен през...
Преди пандемията тревогата и депресията са засягали някъде сред 10% и 25% от дамите по време на бременност и в годината след раждането. Резултатите от две изследвания, извършени в Канада демонстрират, че тези числа са скочили внезапно след налагането на карантината. Изследване, извършено измежду близо 2000 бременни дами сподели, че 37% демонстрират клинично значими равнища на меланхолия и 57% - съществени равнища на тревога. Друго изследване измежду 900 дами, някои бременни и някои с новородени, демонстрира, че равнищата на меланхолия са се нараснали до 40% от 15% по време на , а степента на тревога нараства до големите 72% от 29%.
Въпреки че доста родители на дребни деца в другите демографски групи изпитват нараснали равнища на стрес, две подгрупи сега могат да бъдат изключително изложени на риск от клинични равнища на тревога и меланхолия сега: дами, които са бременни или неотдавна са родили, и родители, които се борят финансово за реализиране на съществени потребности на децата.
И какво мислят специалистите
" Това е хронична дестабилизираща мощ за живота ни, фамилиите ни, родителите и децата. Ние би трябвало да преглеждаме обстановката като рецесия на психическото здраве, на която към момента не се вижда краят. " , счита доктор Пооя Лакшмин, професор по психиатрия в Университета " Джордж Вашингтон ".
Международна група учени ще изследва вероятността за " приключване " на Sars-Cov-2 от лаборатория в границите на разследва за произх...
" Преди си мислехме, че страхът от заразяване ще е максимален, само че се оказва, че родителите доста повече се тревожат по какъв начин да обезпечат потребностите на децата си ", разяснява проф. Филип Фишер.
Експертите поучават родителите да се запитат от какви грижи нуждая се в този момент, разнообразни от тези преди 6 месеца. Психолозите означават, че обичайните механизми за справяне с тревогата през днешния ден не работят или най-малко не по метода, по който са помагали преди и хората би трябвало да търсят различен тип отдушници. Вече са създадени приложения, които разрешават да се изпрати известие на терапевт. Специалистите поучават всеки да търси своя отдушник в къс диалог с другар, по-засилена връзка с децата или домашните животни, йога или медитация. Краткосрочното обмисляне също разрешава на човек да се откъсне от общата паника.
Споделено от български родители
" Напрежението да очакваш във всеки един миг, че здравната сестра от детската градина може да ти се обади и да каже: " елате да вземете детето си - имаме в групата ", е повече от стресиращо. То е непрекъсната надвиснала опасност, която в по-напрегнати моменти от всекидневието ми, ме кара да подрипвам всякога, щом телефонът ми звънне. Приемам ограниченията в детските градини, само че истината е, че съгласно мен, цялото това напрежение може да бъде спестено на работещите родители, които от началото на пандемията не са някак приоритет на страната, а в това време са главната движеща мощ на стопанската система и публичния живот. Не бяхме подкрепени при започване на пандемията, бяха подкрепени нашите работодатели. Не бяхме подкрепени и психически - никой от нас не беше квалифициран по какъв начин да реагира и изясни на детето си за какво към този момент не може да си излиза на открито и да си играе със съседчето. Не бяхме готови и за това по какъв начин да се оправим с последствията от това блокиране. Сега под тежестта на непрестанното очакване, че може да се наложи да се затворим още веднъж за 14 дни, ми се желае да прикани всички към повече успокоение, здрава мисъл и отговорност. Няма кой да ни помогне, би трябвало да си помогнем сами - това разбрах аз от последните няколко месеца в пандемия. ", Мария
" Като татко, огромното ми терзание за не е толкоз за детето ми, а че то би могло да болести нас и родителите ни и с това в действителност по индиректен път " вредата " да се трансформира в доста директен удар. Основната тенденция в сериозните осведомителни материали е, че децата карат COVID-19 много по-леко от по-възрастните. В моето семейство обаче има както диабетик, по този начин и човек с аритмия - и това ме кара да бъда допустимо най-предпазлив, да нося маска или шлем на работа и на обществени места, където знам, че няма по какъв начин да избегна скупчване на хора. Детето ми обаче няма по какъв начин да го направи - прекомерно дребна е още. Затова и действително там разгадавам на шанса (макар че гледаме да не я водим тук-там със скупчване на доста хора, изключително затворени места), на това да водим колкото се може по-здравословен живот като цяло и да не мисля прекомерно доста какво би било, в случай че детето или някой от нас се разболее. Защото най-голямото ми терзание е по какъв начин при един болен в фамилията може да не се заразят и други - няма сигурна формула! Ако детето е болно, не можем да го карантинираме - дете на 2 годинки по какъв начин може да съблюдава строга карантина, затворено в някоя стая и с най-малък допир с родителите си? Та тя още съвсем не заспива сама без майка си, която е с автоимунен диабет - ето това ми е най-големият боязън! ", Ивайло
Дали си даваме сметка, че би трябвало да се погрижим за психологичното здраве на тези, които си останаха у дома? Вече е извънредно неотложно да пре...
" Тъкмо децата отраснаха и като че ли всичко рухна. Години, вложени във образование и обучение в този момент наподобяват с неразбираем край. Сякаш нищо не зависи от теб - какво ще бъде, по какъв начин ще се случват нещата, по какъв начин ще се приспособяват към новите условия. До по кое време ще продължи всичко това. Опитвам се да се успокоя, че светът е живял и в по-лоши времена, само че това работи единствено краткотрайно. Думата " обмисляне " загуби смисъла и наличието си. Живеем ден за ден и не смеем да вършим проекти, да мечтаем. Това като че ли е най-страшното. ", Евгения
Малък трик по какъв начин да мине по-лесно денят
Големият триумф идва с дребни стъпки. Все още ни е боязън да планираме с обсег, само че може да стартираме да подреждаме деня си и това сигурно ще ни накара да се почувстваме по-добре, счита психологът Дмитрий Ковпак. Ето кои са стъпките:
1. Направете си проект за деня.
Закъсняваме с спешните ограничения за опазване на психологичното здраве в условия на зараза, а всяко преодоляване на рецесия изисква сходни мер...
2. Започнете деня с дейности.
3. Следете какво вършиме всеки час
4. В края на деня си дайте сметка какво сте свършили.
5. Оценявайте активността си по скалите на удоволствието и на майсторството.
6. Благодарете си и започнете да планирате идващия си ден.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ