Тя си отиде...
Новата стихосбирка на поета Ивайло Терзийски " Сърце в ремонт " е заредена с прочувствени послания, асоциативни съсредоточия и метафоричност, стиховете са изчистени от словесни добавки, страстите са омекотени за сметка на промислите. В " Сърце в ремонт " споделянията на поета са обединени в единно цяло, без значение от тяхната тоналност, акцентът е подложен върху сърдечните прекарвания, а прочувствената оркестровка излъчва осезаемо болките и горчилките, които любовта носи непроменяемо в себе си. В множеството случаи любовните усеща са завършени - и като наличие, и като конструкция, от облици и мисли, вътрешни пулсации и психически елементи в разнообразни вариации на усещанията.
Водещата идейно-художествена цел може да се дефинира, както в общи линии я е определил и поетът - тя си потегля, а той е придружен от чувството за празнина и мъка, лутания и неустановеност и доста въпросителни: какво да прави с живота си без нея - обичаната. Усещането за беззащитност се укрепва от учестените трептения на възприятието, уплътняването на вътрешния темп, многопластовостта на изразните средства - без обичаната мъгли тропосват сърцето, градът кашля от досада и се смалява като петаче, всичко към него е призрачно, самият той не съществува, единствено нощите ще му бъдат същински съдружници и ще притъпяват мислите му - стихнали и заболели, тъжни, тъй като не е съумял да прошепне най-малко две думи прашасали и стръмни.
Когато тръгнеш да си стягаш куфара
и слагаш непостижимата ми деликатност,
почтените смешки и меланхолии,
нека да ти остане потаен ъгъл
за две думи, прашасали и стръмни,
които не съумях да ти прошепна.
Независимо от образните и символни вариации на интимните прекарвания и разтърсвания, поетът съумява да реализира самобитен порядък в потока на думи и мисли, с цел да се получи известно утешение или носталгична примирителност със протичащото се, и с това, че хоризонтите се смаляват, появяват се сенки и полусенки, тъгата е изместила предходните любовни пориви, с цел да се настанят признаците на зрелостта, до която паралелно пристъпва страхливо и вярата, а паралелно с нея и все по-отслабващите прочувствени извисявания и все по-разширяващите се мисловни пространства.
Мисля, че стойностната във всяко отношение поетична книга на Ивайло Терзийски е заредена с настойчиво търсене на себе си в любовното преживяване, на света към себе си и пътя, който ще го води до " слънчевата стълба ". Той не е лек и ароматен, повежда го в друга посока, осеяна с криволици, ями, клопки, раздели, към момента незараснали рани, боязън от самотата, от дългите - изграждани през времето, лабиринти. Ярко синтезираните естетически послания са самородни и достоверни и това е един от белезите на поетиката на Ивайло Терзийски. Също и да съизмерва минало с настояще, пресътворявайки го в символни облици, които в допълнение уплътняват споделеното тонално, с пастелно обагрени прочувствени проекции.
Към края на стихосбирката " Сърце в ремонт " е поместено стихотворение, което може да се дефинира и като дребна поема, озаглавено " Лекомислено ". В него Ивайло Терзийски чистосърдечно изповедно - и то освен метафорично, е постигнал впечатляващ синхрон сред мисъл и възприятие, или в случай че употребявам думите на Белински за един от съветските поети декабристи, стиховете са написани с мъдро сърце и сърдечен разум. А това води до мисълта, че е почнал развой на поправяне на сърцето и точно този, можем да го определим и като идейно-естетически развой, е отразен най-точно в една от знаковите произведения в стихосбирката - " Лекомислено ".
И най-после ми се желае да кажа единствено простичките думи - Ивайло Терзийски в действителност е стихотворец. И в случай че на някого му се костват малко, ще допълня: изповеден лирик, който съумява по изумителен метод да съчетае несъчетаемото на пръв взор, да хармонизира точната мисъл и нещадящата истина с превземащата с пастелната си тоналност и метафоричност своя стилистика, заредена още с душевни зигзази, неотъпкани към момента пътища към любовта, диктат на страстите, които в последна сметка оформят и креативния, и човешкия му облик.
Водещата идейно-художествена цел може да се дефинира, както в общи линии я е определил и поетът - тя си потегля, а той е придружен от чувството за празнина и мъка, лутания и неустановеност и доста въпросителни: какво да прави с живота си без нея - обичаната. Усещането за беззащитност се укрепва от учестените трептения на възприятието, уплътняването на вътрешния темп, многопластовостта на изразните средства - без обичаната мъгли тропосват сърцето, градът кашля от досада и се смалява като петаче, всичко към него е призрачно, самият той не съществува, единствено нощите ще му бъдат същински съдружници и ще притъпяват мислите му - стихнали и заболели, тъжни, тъй като не е съумял да прошепне най-малко две думи прашасали и стръмни.
Когато тръгнеш да си стягаш куфара
и слагаш непостижимата ми деликатност,
почтените смешки и меланхолии,
нека да ти остане потаен ъгъл
за две думи, прашасали и стръмни,
които не съумях да ти прошепна.
Независимо от образните и символни вариации на интимните прекарвания и разтърсвания, поетът съумява да реализира самобитен порядък в потока на думи и мисли, с цел да се получи известно утешение или носталгична примирителност със протичащото се, и с това, че хоризонтите се смаляват, появяват се сенки и полусенки, тъгата е изместила предходните любовни пориви, с цел да се настанят признаците на зрелостта, до която паралелно пристъпва страхливо и вярата, а паралелно с нея и все по-отслабващите прочувствени извисявания и все по-разширяващите се мисловни пространства.
Мисля, че стойностната във всяко отношение поетична книга на Ивайло Терзийски е заредена с настойчиво търсене на себе си в любовното преживяване, на света към себе си и пътя, който ще го води до " слънчевата стълба ". Той не е лек и ароматен, повежда го в друга посока, осеяна с криволици, ями, клопки, раздели, към момента незараснали рани, боязън от самотата, от дългите - изграждани през времето, лабиринти. Ярко синтезираните естетически послания са самородни и достоверни и това е един от белезите на поетиката на Ивайло Терзийски. Също и да съизмерва минало с настояще, пресътворявайки го в символни облици, които в допълнение уплътняват споделеното тонално, с пастелно обагрени прочувствени проекции.
Към края на стихосбирката " Сърце в ремонт " е поместено стихотворение, което може да се дефинира и като дребна поема, озаглавено " Лекомислено ". В него Ивайло Терзийски чистосърдечно изповедно - и то освен метафорично, е постигнал впечатляващ синхрон сред мисъл и възприятие, или в случай че употребявам думите на Белински за един от съветските поети декабристи, стиховете са написани с мъдро сърце и сърдечен разум. А това води до мисълта, че е почнал развой на поправяне на сърцето и точно този, можем да го определим и като идейно-естетически развой, е отразен най-точно в една от знаковите произведения в стихосбирката - " Лекомислено ".
И най-после ми се желае да кажа единствено простичките думи - Ивайло Терзийски в действителност е стихотворец. И в случай че на някого му се костват малко, ще допълня: изповеден лирик, който съумява по изумителен метод да съчетае несъчетаемото на пръв взор, да хармонизира точната мисъл и нещадящата истина с превземащата с пастелната си тоналност и метафоричност своя стилистика, заредена още с душевни зигзази, неотъпкани към момента пътища към любовта, диктат на страстите, които в последна сметка оформят и креативния, и човешкия му облик.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ