За свободното каране, свободния дух и мечтите
Новата седмица още веднъж пристигна с положителни вести от българските фрирайдъри. За следващ път те ни потвърдиха, че мястото им е точно там, където са – измежду най-хубавите. Това въодушеви сътрудниците от “360mag.bg да ни потопят за момент в света на нашите фрирайръди и да разберем малко повече за свободното каране, свободния дух и фантазиите им. Отговорите получаваме от трима от представителите на първия български фрийрайд тим – Божана, Елена и Симеон.
- Кога стартира да караш?
Божана : Започнах да карам ски, когато бях на три. Когато бях на 14, се трансферирах на сноуборд. Това ми беше фантазия. Планината беше Витоша, несъмнено, велико място. Леля ми ми докара дъската от Щатите, защото в България нямаше моя размер.
Елена : Когато бях на 3.
Симеон : Карам ски от 4-годишен.
- А по какъв начин се възпламени по фрирайда?
Божана : Стана изцяло естествено. Винаги ме е дърпало по-далеч от курорта и хората и по-дълбоко в планината. Беше ми дотегнало от цялата позьорщина около този спорт. Преместихме се в Пирин, а там си е меката на фрирайда. Беше цялостно със мощни карачи. Най-важното е, че имах верните хора, с които да карам и да се развъртвам.
Елена : Главно около брат ми и първите фрирайд филми.
Симеон : От момента, в който карах за първи път с татко ми отвън писта и от филми.
- Кой беше първият скат, по който се спусна свободно?
Божана : Олеле, това беше много от дълго време. Още на Витоша със ските ми " Младост " и една торба другари сме карали извънпистово, само че не сме го знаели. Съзнателно мисля, че бяха " Чашките " и северната стена на връх Тодорка,Пирин (все още ми е любима).
Елена : Имало е доста пъти, когато съм излизала отвън пистите на места, без да я е имала концепцията за " фрирайд ". Може би първото осъзнато втурване е било на Боровец, Маркуджик 3.
Симеон : Около и под лифта и на същински скат – северната стена на връх Тодорка.
- Какво почувства?
Божана : Почувствах се на място. От това чувство, което ти споделя, че тъкмо това би трябвало да правиш. Но от другата страна на монетата, ме беше доста боязън и разбрах какъв брой доста имам да изучавам. И към момента има толкоз доста, което е хубавото.
Елена : Много сняг във врата.
Симеон : Чувствах мекия сняг и независимост до момента в който караш в планината.
- Кога беше първото ти съревнование?
Божана : Нямам спомен дали беше бордър крос или фристайл на Витоша, Алеко. Годината e накъде 2010, може и да неистина.
Елена : 2014 година
Симеон : Първото ми съревнование във Freeride Junior Tour през сезон 2014-2015, на което приключих 13-и.
- Как се подготвяш за идни съревнования?
Божана : С каране във всевъзможни условия. Лед, кора, навявки, пудра, скали. Много рядко можеш да случиш на съвършения сняг на съревнование. Когато карам единствено за себе си, виждам да диря мекото на хляба, харесва ми да карам в нов сняг. Не съм почитател на техничните линия в твърди условия. Но по време на надпревари, на стена, на която карат още 50-60 индивида, е напълно друго и главата ти работи по различен метод. Има огромна доза стрес. Което обаче те развива и прави по-добър в това, което правиш.
Елена : С допустимо най-вече каране по разнообразни терени.
Симеон : Карам допустимо най-вече време.
- По-специфични ли са тренировките?
Божана : От позиция на настройката, с която отиваш да караш дните преди надпреварата, да, по- характерно е. Имаме няколко места да упражняваме дропове. Паркът също оказва помощ, в случай че искаш да заключиш накой трик или да се чувстваш по-сигурно във въздуха. Пистата доприняса с друго. Това е хубавото на този спорт, много е сложен.
Елена : Не бих споделила, че упражнявам по по-специфичен метод, може би единствено настройката ми, когато караме преди съревнование, е по-различна. Вярвам, че стига да има условия, самото каране е най-хубавата подготовка.
Симеон : Тренирам в зала, както и у дома извършения за баланс и мощ. През лятото се занимавам с колело ендуро жанр.
- А къде караш най-вече? Кое е обичаното ти място?
Божана : Пирин ми е обичано място. В Австрия карам от три сезона и тук имам няколко. Склоновете всякога са разнообразни, зависи най-много от изискванията и какво искаш от деня пред теб.
Елена : В момента живеем в Цилертал, Австрия и караме най-вече в тази котловина. Любими места имам доста – от Хохфюген на паудър дни, до Пирин с другари.
Симеон : В Пирин и Банско. В Алпите на всички места е неповторимо, само че обичаното ми място си остава северната стена на връх Тодорка в Пирин.
- Как избираш линиите си?
Божана : Със комплицирани уравнения и огромна доза въображение. Ако е по време на съревнование, отпадат някои елементи от математиката. Средата, в която караш, е доста по-контролирана и безвредна. Но изкачат доста други фактори и стрес. Общото сред надпреварите и естествен ден е визуализирането на линията и да си представиш мащаба на ската. Ако карам за себе си, е много по-различно. Но линията би трябвало да е технична, естетична, с прекрасен сняг, най-малко един огромен дроп и един трик. Няма да встъпвам в елементи, тъй като ще напиша разказ. Контрол, постоянност и да не се стресирам от цялата суетност към надпреварите – върху това работя аз. Изборът на линия е развой, преценка на изискванията и това, което можеш ти, в общи " линии " баланс, както при всичко останало в живота.
Елена : Има разлика, когато караш за себе си или избираш линия за съревнование. Най-общо, преди всичко са снежните условия и това какъв е снегът или дали има по-добър на друго ревю, да вземем за пример. След това постоянно просто те притегля несъмнено място и елементарно можеш да си представиш по какъв начин би го пуснал и от къде може да се скочи. Винаги е добре, в случай че има лесни маркери, които да са ти ориентири. Веднъж щом си на върха, всичко наподобява по-различно.
Симеон : Линиите си ги предпочитам съгласно опциите ми.
- За какво мечтаеш?
Божана : Колиба някъде във вътрешността в планината и зима най-малко шест месеца. Никакъв телефон!
Елена : Да мога да не преставам да върша неща, които обичам още дълго време.
Симеон : Мечтая да обикалям света и да карам ски на всевъзможни места.
Снимки : Манол Чалъков
- Кога стартира да караш?
Божана : Започнах да карам ски, когато бях на три. Когато бях на 14, се трансферирах на сноуборд. Това ми беше фантазия. Планината беше Витоша, несъмнено, велико място. Леля ми ми докара дъската от Щатите, защото в България нямаше моя размер.
Елена : Когато бях на 3.
Симеон : Карам ски от 4-годишен.
- А по какъв начин се възпламени по фрирайда?
Божана : Стана изцяло естествено. Винаги ме е дърпало по-далеч от курорта и хората и по-дълбоко в планината. Беше ми дотегнало от цялата позьорщина около този спорт. Преместихме се в Пирин, а там си е меката на фрирайда. Беше цялостно със мощни карачи. Най-важното е, че имах верните хора, с които да карам и да се развъртвам.
Елена : Главно около брат ми и първите фрирайд филми.
Симеон : От момента, в който карах за първи път с татко ми отвън писта и от филми.
- Кой беше първият скат, по който се спусна свободно?
Божана : Олеле, това беше много от дълго време. Още на Витоша със ските ми " Младост " и една торба другари сме карали извънпистово, само че не сме го знаели. Съзнателно мисля, че бяха " Чашките " и северната стена на връх Тодорка,Пирин (все още ми е любима).
Елена : Имало е доста пъти, когато съм излизала отвън пистите на места, без да я е имала концепцията за " фрирайд ". Може би първото осъзнато втурване е било на Боровец, Маркуджик 3.
Симеон : Около и под лифта и на същински скат – северната стена на връх Тодорка.
- Какво почувства?
Божана : Почувствах се на място. От това чувство, което ти споделя, че тъкмо това би трябвало да правиш. Но от другата страна на монетата, ме беше доста боязън и разбрах какъв брой доста имам да изучавам. И към момента има толкоз доста, което е хубавото.
Елена : Много сняг във врата.
Симеон : Чувствах мекия сняг и независимост до момента в който караш в планината.
- Кога беше първото ти съревнование?
Божана : Нямам спомен дали беше бордър крос или фристайл на Витоша, Алеко. Годината e накъде 2010, може и да неистина.
Елена : 2014 година
Симеон : Първото ми съревнование във Freeride Junior Tour през сезон 2014-2015, на което приключих 13-и.
- Как се подготвяш за идни съревнования?
Божана : С каране във всевъзможни условия. Лед, кора, навявки, пудра, скали. Много рядко можеш да случиш на съвършения сняг на съревнование. Когато карам единствено за себе си, виждам да диря мекото на хляба, харесва ми да карам в нов сняг. Не съм почитател на техничните линия в твърди условия. Но по време на надпревари, на стена, на която карат още 50-60 индивида, е напълно друго и главата ти работи по различен метод. Има огромна доза стрес. Което обаче те развива и прави по-добър в това, което правиш.
Елена : С допустимо най-вече каране по разнообразни терени.
Симеон : Карам допустимо най-вече време.
- По-специфични ли са тренировките?
Божана : От позиция на настройката, с която отиваш да караш дните преди надпреварата, да, по- характерно е. Имаме няколко места да упражняваме дропове. Паркът също оказва помощ, в случай че искаш да заключиш накой трик или да се чувстваш по-сигурно във въздуха. Пистата доприняса с друго. Това е хубавото на този спорт, много е сложен.
Елена : Не бих споделила, че упражнявам по по-специфичен метод, може би единствено настройката ми, когато караме преди съревнование, е по-различна. Вярвам, че стига да има условия, самото каране е най-хубавата подготовка.
Симеон : Тренирам в зала, както и у дома извършения за баланс и мощ. През лятото се занимавам с колело ендуро жанр.
- А къде караш най-вече? Кое е обичаното ти място?
Божана : Пирин ми е обичано място. В Австрия карам от три сезона и тук имам няколко. Склоновете всякога са разнообразни, зависи най-много от изискванията и какво искаш от деня пред теб.
Елена : В момента живеем в Цилертал, Австрия и караме най-вече в тази котловина. Любими места имам доста – от Хохфюген на паудър дни, до Пирин с другари.
Симеон : В Пирин и Банско. В Алпите на всички места е неповторимо, само че обичаното ми място си остава северната стена на връх Тодорка в Пирин.
- Как избираш линиите си?
Божана : Със комплицирани уравнения и огромна доза въображение. Ако е по време на съревнование, отпадат някои елементи от математиката. Средата, в която караш, е доста по-контролирана и безвредна. Но изкачат доста други фактори и стрес. Общото сред надпреварите и естествен ден е визуализирането на линията и да си представиш мащаба на ската. Ако карам за себе си, е много по-различно. Но линията би трябвало да е технична, естетична, с прекрасен сняг, най-малко един огромен дроп и един трик. Няма да встъпвам в елементи, тъй като ще напиша разказ. Контрол, постоянност и да не се стресирам от цялата суетност към надпреварите – върху това работя аз. Изборът на линия е развой, преценка на изискванията и това, което можеш ти, в общи " линии " баланс, както при всичко останало в живота.
Елена : Има разлика, когато караш за себе си или избираш линия за съревнование. Най-общо, преди всичко са снежните условия и това какъв е снегът или дали има по-добър на друго ревю, да вземем за пример. След това постоянно просто те притегля несъмнено място и елементарно можеш да си представиш по какъв начин би го пуснал и от къде може да се скочи. Винаги е добре, в случай че има лесни маркери, които да са ти ориентири. Веднъж щом си на върха, всичко наподобява по-различно.
Симеон : Линиите си ги предпочитам съгласно опциите ми.
- За какво мечтаеш?
Божана : Колиба някъде във вътрешността в планината и зима най-малко шест месеца. Никакъв телефон!
Елена : Да мога да не преставам да върша неща, които обичам още дълго време.
Симеон : Мечтая да обикалям света и да карам ски на всевъзможни места.
Снимки : Манол Чалъков
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ