Новата книга на проф. Рандал Бейкър проследява интересната история на

...
Новата книга на проф. Рандал Бейкър проследява интересната история на
Коментари Харесай

Историята на британските изследователи, попаднали у нас преди Втората световна

Новата книга на проф. Рандал Бейкър наблюдава забавната история на двама английски откриватели, които попадат в планините на България и Югославия преди Втората международна война.

Те се озовават в свят, който за тях е другоземен и чудноват,правят фотоси и водят мемоари, които документират бита на хората в дребните планински селца в Пиринска и Вардарска Македония. Десетилетия по-късно фотосите притеглят интереса на проф. Рандал Бейкър, който взема решение да разплете тяхната история и да онагледи метода на живот на елементарните хора на Балканите през първата половина на XX век.

С помощта на доста хора, въвлечени в тази самобитна детективска история, както и на инцидентни съвпадения, които му оказват помощ по пътя, създателят на „ Изгубените Балкани ” подрежда пъзела към една история, която дава друга и неподправена позиция за обстановката на Балканския полуостров в този интервал. Книгата демонстрира бита и живота на елементарните хора в годините директно преди техническия напредък и започването на Втората международна война да ги трансформират радикално. Снимките в това издание се демонстрират за първи път пред необятна публика.

Проф. Рандал Бейкър е роден в Княжество Уелс. Отива в Източна Африка през 60-те години на XX век, с цел да направи проучване за доктората си. През последвалата му академична кариера няма индикации за това коя част от света ще завладее вниманието му, а по-късно и живота му. Оказва се, че това са точно Балканите. Рандал Бейкър идва в България за пръв път през 1990 година, с цел да помогне за построяването на Нов български университет. Оттогава се завръща в страната всяка последваща година. През 2007 година той се отдръпва от поста си в Университета на Индиана и се открива в София, където преподава в Нов български университет до пенсионирането си през 2016 година

Проф. Бейкър е създател на повече от 15 книги, част от които са превеждани и на български език.

Прочетете фрагмент от " Изгубените Балкани " в идващите редове:

Честно, тази история фактически е забавна. Става дума за детектив, който намира гниещи остан¬ки в три дървени сандъка и стартира следствие, с цел да се откри кои са били тези хора? Къде са били? И какви, да му се не види, са ги правили?

Нещо повече, уликите мощно загатват, че по вре¬мето, когато пишем, останките са на 78 години и дос¬та похабени – гледката по никакъв начин не е приятна!

Сега е моментът да ви успокоя, че дървените сан¬дъци с полепнала по тях пръст съдържат не хора, а изобра¬жения на хора върху стъклени плаки. Стотици диапо¬зитиви. Първоначално разпознати и класифицирани като „ непродаваеми вехтории “ от единия от тройка¬та, засмукана в един загубен свят от тези фотогра¬фии по изцяло неразбираем метод. Перипетиите към съживяването на реликвите се изляха в актуалната книга – признавам, плод на положение, граничещо с вманиачаване.

А какво е толкоз забавно, че да притегли любознанието на цели трима души – единия, работещ върху документален филм за Наполеон за Би Би Си, другия – ръководещ известна книжарница в Лайм Риджис, а третия – полупенсионер в българската столица София?

Първият фактор е „ мястото “. Случките, изобра¬зени на тези диапозитиви, се развиват основно в двете тогавашни монархии Югославия и България. И двете от дълго време не съществуват като монархии, а след кървясъл погром през 90-те едната от тях напълно отпътува в не¬битието като страна.

Голяма част от това, което виждаме от Югосла¬вия на диапозитивите, е снимано в днешната Република Македония, Република Черна гора, любопитната държа¬ва Косово (призната от едни, от други – не) и някое и друго кътче от Сърбия и Албания. Но във времената, когато са правени тези фотоси, всички те (без Албания) се намират в рамките на една страна. Тези две монар¬хии, като изключим Адриатическото крайбрежие, не са постоянно посещавани от туристи. България със сигур¬ност не попада в безстопанствен маршрут, въпреки и „ Ориент експрес “ да минава през нея напът за Истанбул. Въпреки че през 80-те години на ХХ в. уважаваното американско издание „ Форин афеърс “ съумява да пусне публикация със загла¬вие „ България: последното неопознато място “. Тъй че към този миг това са „ екзотични “ места, пораждащи безредици и любознание измежду евентуалната пуб¬лика вкъщи, посред уютната Англия на междинната кла¬са. Точно за сходни апетити са готови тези три илюстровани лекции.

Но има и още един фактор „ място “. Нашите субекти, снимали и изобразени на диапозитивите, са били алпинисти – не от вида изкатерващи отвесни скални сте¬ни, а от походния вид. Те търсели редки, по опция към момента неоткрити растителни типове, та след това да може да ги кръстят на някой от тях. Събирали в грамадни, теж¬ки дървени хербарии мостри от цветята, на които се натъквали, и представяли мостри пред Кю Гардънс, извест¬ния международен център по градинарство в Англия. В няколко случая те се демонстрират ненапълно като предприемачи, зареждащи разсадниците си, които обезпечават фешън продукти за алпийските градини и алпинеумите по това време.

Тези подбуди и общата им пристрастеност ги отвели в ня¬кои от най-затънтените краища на Балканите, без друго задоволително отдалечени от Западна Европа. Върху фактора „ раздалеченост “ се подчертава и от допълни¬телното основание, че търсят растителни типове и места, „ неизбродени и необработени “ от предходни експедиции. И така, ние сме изтикани в още по-недостъпни кътчета от Южните Балкани и по този начин съумяваме да забележим места, рядко зървани и посещавани от външни хора в този поначало другоземен ъгъл на Европа. Следователно това са необикновени пътувания, изискващи съоръжение, подготовка, устойчивост и някои значително значими придружителни писма от дипломати, с цел да се обезпечи въобще някакъв триумф.

Факторът „ време “. 30-те години на ХХ в. са интервал на възходящо напрежение в цяла Европа, приключило с кресчендото от 1939 година, когато се възцарява хаосът. И двете страни, Югославия и България, са подложени на вътрешни разтърсвания, убийства и идеологически край¬ности, с които Балканите целесъобразно са фамозни, и са дали името си на процеса на разпад на страните на националистически парчета. Ала там, горе, в света на алпийската флора, нещата не са се влошили толкоз, колкото може би е видно изпод. Има прочут крах, породен от двете балкански войни и Първата международна война, и в резултат на този крах стартират преселвания – изключително на македонски българи, които се връщат в България, въпреки да са живели в Македония от епохи. Сега България и Югославия се намират от противоположните страни на по-широки спорове, основно вследствие на Македонския въпрос. Но общо взето, животът си тече, както си е текъл постоянно. Различните общности – власи, българи, роми, турци, албанци, черногорци и така на¬татък – от пръв взор се разграничават по облеклото си. То постоянно си е било такова. И демонстрира кои са те. Постройките, в известна степен, са безконечни, а методите за обра¬ботка на земята са още от времето на османлиите, че и от по-отдавна.

И през всичко това минава нашата група с нейните мъчително понятни ползи, запечатваща пътьом облици в търсене на алпийска флора. Онова, което те няма по какъв начин да знаят, е, че пътят на историята след тях се навива като килим, до момента в който крачат през тези видимо нескончаеми пейзажи.

Отстрани чакат идеологическите крайности фашизъм и болшевизъм, изгладнял противодействуващ национализъм, антични етнически разделения и имперските упоритости на съседите от край до край по Адриатика и Централна Европа. Целият този район ще бъде преобърнат с главата надолу и с хастара на открито от революция, от упоритостите на Германия и Италия, както и от някои доморасли териториални упоритости, като тези на България и Македония. Тези планини ще се трансфорат в леговище на партизани, патриоти, бежанци и други, които бягат от хаоса, но го водят подире си.

Докато цялото това безвластие се развихря по въпросните територии, в този ъгъл на Европа идва възходът на комунизма, в резултат на договореностите от Ялтенската конференция. Въпросният нов стопанин ще събере отломките на обичайния живот и ще ги преработи в групови и общи модели, натиквайки старите традиции в „ кошчето за исторически боклуци “ на Троцки.

И така, без да знаят, нашите другари прекосявали през спокойното предпоследно деяние на една дълга и тежка драма на взаимовръзки. Те запечатали за нас тези последни мигове като инцидентен декор на това, което считали за своя основна цел – едно екзотично отклонение на градинарството. Ала оставили пленително и ненадейно завещание, изскочило на бял свят под формата на вехтории, около необяснимия ентусиазъм на Боб по време на онази наквасена от дъжда и тъжна привидно ликвидация на движимости в Дорсет.
Източник: offnews.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР