Добре дошла, 7528-а!
Новата година към този момент пристигна. За тези, които съблюдават древнобългарския календар, а не чертаят живота и дните си съгласно Григорианския, през днешния ден е първият ден от 7528 година
Този ден (първи ден от Първи Месец (1.I)) съгласно възстановителя на календара Йордан Вълчев е бил обвързван с античният бит " Коледа " и клането на прасе, като съгласно него названието " коледа " идва от " кръвопролитие ". Този ден се е падал постоянно в първия ден на българската седмица - неделя. Бил е втори пореден почивен ден след деня " Ени " (Нова година, Еднажден, Игнажден).
В българския календар нечетните дати където цифрата на деня съответствува с цифрата на месеца. Така, да вземем за пример, нечетните за първото полугодие дати: 1-ви ден Първи Месец (1.I), 3-ти ден Трети Месец (3.III) и 5-ти ден Пети Mесец (5.V) в българският календар са постоянно в първия ден от седмицата.
Приема се още, че първият ден от седмица и последният са публични " мъжки " празници, на които са се вземали значими решения за страната.
Обратно, четните дати се считат за женски и се отделят за дома и фамилията.
Българският календар е календарът на античните българи възобновен по писмени исторически данни (Именник на Българските Владетели) и по национални предания и митове. Съществуват проучвания на разнообразни учени, които от време на време много се разграничават по направените заключения.
Различни откриватели одобряват друга точка за начало на келендара. В нашият календарен модел датата, която е призната за начало на календара е денят на зимното слънцестоене (21-ви Декември) през 5506 година преди Христа - с други думи можем да приемем, че първата година от българското летоброене съответствува съвсем изцяло със 5505 година преди Христа по Григорианския календар.
Зимно слънцестоене (най-къс ден, най-дълга нощ)
При калкулации и параленост с Григорианския и/или Юлианския календар би трябвало да се има поради че и при двата календара не съществува нулева година - т.е. 1-ва година преди Христа е директно следвана от 1-ва година след Христа.
Според откривателите годината се е деляла на 12 месеца + един или два (при високосна година) служебни дни които са били отвън рамките на месеците. Месеците били групирани на тримесечия от по 3 месеца. В рамките на всяко всяко тримесечие първият месец имал 31 дни, а останалите два месеца по 30 дни.
Така всяко тримесечие има 91 дни или това прави 364 дни за 4-те тримесечия. В края на годината (а съгласно някои в началото) е добавян един спомагателен ден който е отвън рамките на месец и се е наричал Ени.
Аналог на денят Ени е днешният Игнажден, именуван също и еднажден. Считано дружно с денят Ени, годината има към този момент 365 дни.
Подобно на Юлиянския и Грегориянския календар, един път на 4 години по избрани правила се прибавя високосен ден. Високосният ден, сходно на денят Ени е отвън рамките на месец и се постава след края на 6-ти месец и преди началото на 7-мия месец. Високосният ден се е наричал Бехти. Аналог на денят Бехти е днешният Еньовден.
Предполага се, че дните Ени и Бехти, не влизат и в границите на седмица. Това са по този начин наречените - дни които не се броят. Без тях, останалите дни, които се броят, образуват тъкмо кръгло 52 седмици. Така че в случай че годината стартира в понеделник, идната година ще стартира също в понеделник. Всяка календарна дата остава закрепена вечно в тъкмо избран ден от седмицата.
Някои откриватели допускат, че българската седмица е започвала с неделя. Основание за такова съмнение е името дневно сряда - със значение среда (на седмицата).
Алтернативно съмнение е че понеделник е бил считан за първи ден. Основанията за сходно различно съмнение са имената на дните вторник, четвъртък и петък - със значение надлежно - втори, четвърти и пети. Тоест в случай че вторник е втори ден, то понеделник би трябвало да е първи.
При всички положения дните от седмицата са се разминавали с дните от седмицата, които отчитаме по актуалния Грегориянски календар. Това е по този начин тъй като при актуалния календар няма дни, които не се броят и не влизат в състава на седмицата.
Дължина на месеците
Съществуват също хипотези че в границите на тримесечие първият и вторият месец са били с по 30 дни а третият месец е имал 31 дни. Общото при всички хипотези е, че годината се разделя на тримесечия от по 91 дни.
Отделно от това, всеки 12-годишен интервал е бил или мъжки или женски. При мъжки интервал - всички години в границите на този интервал са били мъжки - съответствали са на животни от мъжки пол. При женски интервал - годините в границите на интервала са съответствали на животни от женски пол. Дванадесетгодишните интервали са се редували поредно - мъжки и женски.
Периодът от 60 години или 5 дванайсетгодишни цикъла или 15 четиригодишни цикъла е условно наименуван от Йордан Вълчев - звезден ден. Тъй като 60-годишният цикъл е кратен на 4, то той по принцип приключва на високосна година. Това в действителност е и високосният ден.
В избрани случаи, поради корекцията на календара, се постанова високосният ден на последната година от 60 годишния звезден ден да бъде отнета - следователно денят се назовава невисокосен.
Този ден (първи ден от Първи Месец (1.I)) съгласно възстановителя на календара Йордан Вълчев е бил обвързван с античният бит " Коледа " и клането на прасе, като съгласно него названието " коледа " идва от " кръвопролитие ". Този ден се е падал постоянно в първия ден на българската седмица - неделя. Бил е втори пореден почивен ден след деня " Ени " (Нова година, Еднажден, Игнажден).
В българския календар нечетните дати където цифрата на деня съответствува с цифрата на месеца. Така, да вземем за пример, нечетните за първото полугодие дати: 1-ви ден Първи Месец (1.I), 3-ти ден Трети Месец (3.III) и 5-ти ден Пети Mесец (5.V) в българският календар са постоянно в първия ден от седмицата.
Приема се още, че първият ден от седмица и последният са публични " мъжки " празници, на които са се вземали значими решения за страната.
Обратно, четните дати се считат за женски и се отделят за дома и фамилията.
Българският календар е календарът на античните българи възобновен по писмени исторически данни (Именник на Българските Владетели) и по национални предания и митове. Съществуват проучвания на разнообразни учени, които от време на време много се разграничават по направените заключения.
Различни откриватели одобряват друга точка за начало на келендара. В нашият календарен модел датата, която е призната за начало на календара е денят на зимното слънцестоене (21-ви Декември) през 5506 година преди Христа - с други думи можем да приемем, че първата година от българското летоброене съответствува съвсем изцяло със 5505 година преди Христа по Григорианския календар.
Зимно слънцестоене (най-къс ден, най-дълга нощ)
При калкулации и параленост с Григорианския и/или Юлианския календар би трябвало да се има поради че и при двата календара не съществува нулева година - т.е. 1-ва година преди Христа е директно следвана от 1-ва година след Христа.
Според откривателите годината се е деляла на 12 месеца + един или два (при високосна година) служебни дни които са били отвън рамките на месеците. Месеците били групирани на тримесечия от по 3 месеца. В рамките на всяко всяко тримесечие първият месец имал 31 дни, а останалите два месеца по 30 дни.
Така всяко тримесечие има 91 дни или това прави 364 дни за 4-те тримесечия. В края на годината (а съгласно някои в началото) е добавян един спомагателен ден който е отвън рамките на месец и се е наричал Ени.
Аналог на денят Ени е днешният Игнажден, именуван също и еднажден. Считано дружно с денят Ени, годината има към този момент 365 дни.
Подобно на Юлиянския и Грегориянския календар, един път на 4 години по избрани правила се прибавя високосен ден. Високосният ден, сходно на денят Ени е отвън рамките на месец и се постава след края на 6-ти месец и преди началото на 7-мия месец. Високосният ден се е наричал Бехти. Аналог на денят Бехти е днешният Еньовден.
Предполага се, че дните Ени и Бехти, не влизат и в границите на седмица. Това са по този начин наречените - дни които не се броят. Без тях, останалите дни, които се броят, образуват тъкмо кръгло 52 седмици. Така че в случай че годината стартира в понеделник, идната година ще стартира също в понеделник. Всяка календарна дата остава закрепена вечно в тъкмо избран ден от седмицата.
Някои откриватели допускат, че българската седмица е започвала с неделя. Основание за такова съмнение е името дневно сряда - със значение среда (на седмицата).
Алтернативно съмнение е че понеделник е бил считан за първи ден. Основанията за сходно различно съмнение са имената на дните вторник, четвъртък и петък - със значение надлежно - втори, четвърти и пети. Тоест в случай че вторник е втори ден, то понеделник би трябвало да е първи.
При всички положения дните от седмицата са се разминавали с дните от седмицата, които отчитаме по актуалния Грегориянски календар. Това е по този начин тъй като при актуалния календар няма дни, които не се броят и не влизат в състава на седмицата.
Дължина на месеците
Съществуват също хипотези че в границите на тримесечие първият и вторият месец са били с по 30 дни а третият месец е имал 31 дни. Общото при всички хипотези е, че годината се разделя на тримесечия от по 91 дни.
Отделно от това, всеки 12-годишен интервал е бил или мъжки или женски. При мъжки интервал - всички години в границите на този интервал са били мъжки - съответствали са на животни от мъжки пол. При женски интервал - годините в границите на интервала са съответствали на животни от женски пол. Дванадесетгодишните интервали са се редували поредно - мъжки и женски.
Периодът от 60 години или 5 дванайсетгодишни цикъла или 15 четиригодишни цикъла е условно наименуван от Йордан Вълчев - звезден ден. Тъй като 60-годишният цикъл е кратен на 4, то той по принцип приключва на високосна година. Това в действителност е и високосният ден.
В избрани случаи, поради корекцията на календара, се постанова високосният ден на последната година от 60 годишния звезден ден да бъде отнета - следователно денят се назовава невисокосен.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ