Новата година е хубаво нещо. Лошото в нея е, че

Новата година е хубаво нещо. Лошото в нея е, че идва със старите заеми. А те не са като старите обещания.

Старите обещания от която и висока трибуна да са изказани, бързо се забравят. Но я се опитай да забравиш кредит. Всъщност не се опитвай, няма да стане. Има кой да ти напомня за него и насън.
Но нека се съсредоточим върху обещанията. Те са изключително важен, при това положителен фактор в живота ни. Първо, защото дори не са на промоция, а направо безплатни. Освен това са изпълнени с добри намерения, въпреки че още не са ни отвели до рая.

Стара истина е, че най-много се лъже преди избори и след лов. Привидно между лъжа и обещание няма нищо общо, но в родния политически живот те отдавна са синоними.
През 2019 година в България ще има избори: някои казват - два пъти, други (опозицията) се надяват, че ще са три на брой.

Хубавото в този иначе скапан живот е, че не само обещанията, но и мечтите са безплатни. А най-сладки са мечтите за власт. И най- горчи, когато те си останат само мечти. И то заради някакви си тъпи бюлетини, които някой не бил пуснал не за този, а за онзи. Какво тук значи някаква си личност?

Въпросът за обещанията вълнува хората от векове

Ето например Бисмарк: Който може да обещае, той може да бъде и избран. Железният канцлер не отваря и дума за изпълнението. Явно и за него това не е било от значение. Друг мъдрец (Бредзински) пък твърди: Не обещавай това, което не можеш след една година да обещаеш отново.

Обещанията могат да бъдат мащабни (Светлото бъдеще!), смешни, макар че малцина им повярваха (Ще оправя България за осемстотин дни!), и специализирани - за печелене на избори. За тях трябва майсторлък и малко гьонсуратлък. Защото да обещаеш, че ще вдигнеш пенсиите с пет процента и в същото време да премълчиш, че инфлацията ще ги изяде, си е доста подличко. Но се случва. Правили са го всички партии, които са били на власт. Или да твърдиш колко много са се увеличили средствата за българското здравеопазване, а когато трябва да се спаси животът на едно детенце, родителите му започват да събират пари като просяци, е пък направо престъпление. Защото в държавата,

когато става въпрос за по-първи хора, парите не свършват, останалите да се оправят

Субсидия е хубава дума. Има важно значение за живота на една група хора. Ще кажете, че навлизам в популизма. Имам примери. Няколко партии направиха актив с това, че искаха да се премахнат, намалят, развенчаят и сложат на гилотината субсидиите. Това не е ли популизъм, след като много добре знаеха, че това няма да стане. Че тези единадесет лева на бюлетина, или повече от тридесет милиона лева на година, наистина са сладки пари, с които никой не иска да се прости. Независимо какво говори. Особено тези измислени партийки, които с клизма успяват да прескочат един процент и като от тотото им се изсипват няколкостотин хиляди лева. Ами защо да работиш тогава.

Пиши си професия политик и вей знамето

Помните ли патриотите от “Възраждане”. На отминалите парламентарни избори те бяха хит. Не можаха да влязат в парламента, но прескочиха границата от един процент, даже повече. И за това им помогна много обещанието, че ще се откажат от субсидиите, ако се доберат до тях. Добраха се. И какво стана. Като че ли не стана. Казаха, че ще ги вземат, но ще ги харчат за благотворителност, после смънкаха нещо друго и накрая не се разбра финалът, но малко заприлича на приказката за лъжливото овчарче.
Такива мисли му идват на човек в началото на годината. Колкото и да дава ухо на обещанията, мисълта му е само в кредитите. А за тях никой нищо хубаво не обещава.

Исак ГОЗЕС
/вестник " Над 55 " /