Лондон се изправя срещу Пекин и Москва
Новата английска външна политика, ориентирана към отстояване на западните полезности, е композиция от идеализъм и прагматизъм, показва анализаторът от " Frankfurter Allgemeine Zeitung " Йохен Бухщайнер, представен от Дойче веле.
Забележително е по какъв начин Обединеното кралство се възправя против две велики сили по едно и също време. От една страна, държавното управление на Джонсън дефинира Русия като " опасност за националната сигурност " и постанова наказания против съветски държавни чиновници, от друга - афишира се срещу новия китайски Закон за национална сигурност на Хонконг, предлага леговище на три милиона хонконгски жители и лимитира наличието на китайски компании като " Хуауей " и " БайтДенс " (създателите на " Тик Ток " ) на английския пазар.
За финален британците водят война на два фронта като империя - през 19-и век те се борят с Русия за Крим, а с Китай - за отварянето на комерсиалните пътища. Тогава обаче Британската империя е в апогея на своята мощност, а Китай е единствено неясно свое сходство. През 21-и век Англия не пази хегемониални ползи, а ценностна система. Военните конфликти не са на дневен ред, само че все пак връзките са обтегнати. Лондон упорства за по-силно наличие на НАТО в балтийските страни, а неотдавна разгласи, че ще трансферира самолетоносача " Кралица Елизабет " в Южнокитайско море.
Циниците могат да сметнат държанието на държавното управление на Джонсън за опит да отклони вниманието от вътрешнополитическите проблеми. А те са доста: раните, които референдумът за Брекзит отвори, още не са заздравели. Те могат даже да станат по-болезнени, в случай че договарянията за комерсиално съглашение с Европейския съюз тази есен се провалят. Тези проблеми са и в допълнение изострени от пандемията, която удари Англия изключително мощно. Никъде в Европа жертвите на ковид не са толкоз доста, а в случай че специалистите са прави - английската стопанска система е и най-пострадала.
Новата външна политика на Лондон следва своя лична логичност, самобитна композиция от идеализъм и прагматизъм. Може да наподобява носталгично или самоуверено, само че доста от последователите на Брекзит считат, че точно Англия е непоколебимият страж на западните полезности. Джонсън включва в съвсем всяка тирада за Брекзит обещанието за " същински световна Англия ", която ще се застъпва още по-силно за демокрацията, върховенството на закона и правата на индивида.
Британската акция против похищенията към свободата и автокрацията евентуално би била по-ефективна в коалиция с Европейския съюз, само че истината е, че 27-те рядко съумяват да се спогодят за координирана външна политика. По-строгият метод против Русия сега мъчно би бил признат както от френския президент Макрон, по този начин и от Берлин. Заради икономическите ползи на страните от Европейски Съюз и обстановката с Китай е аналогична. Британската позиция е следната: по-добре ние сами да създадем нещо дребно, в сравнение с дружно да не вършим нищо.
Този идеалистичен претекст - съпроводен в тази ситуация с Хонконг от възприятието за историческа отговорност, подхожда на новите английски ползи в Америка. Колкото по-неясен е резултатът от комерсиалните договаряния с Европейски Съюз - главния стопански сътрудник на Лондон, толкоз по-голяма тежест получават паралелните договаряния със Съединени американски щати, които са вторият най-съществен търговски съдружник на Англия. Доналд Тръмп знае това и го употребява като средство за напън. Когато неотдавна държавният секретар Помпео пътува до Лондон, той изрази удовлетворение от смяната на курса на Лондон към Китай - и прикани за по-нататъшно сгъстяване на тона.
Русия под ръководството на Путин се трансформира за Европа в чума, даже в избрана степен - в опасност. Но в геополитически мащаб по-тоталитарната, по-могъща и 10 пъти по-населена Китайска национална република на Си Цзинпин изправя Запада пред още по-големи провокации. След дълготрайно съмнение Англия се причисли към антикитайската коалиция, включваща страни като Съединени американски щати, Япония, Индия и Австралия. Предстои да се види дали увеличението на борбата ще помогне да се ограничи въздействието на Пекин. Но натискът по отношение на Германия и Европейски Съюз на собствен ред да заемат позиция, нараства.
Забележително е по какъв начин Обединеното кралство се възправя против две велики сили по едно и също време. От една страна, държавното управление на Джонсън дефинира Русия като " опасност за националната сигурност " и постанова наказания против съветски държавни чиновници, от друга - афишира се срещу новия китайски Закон за национална сигурност на Хонконг, предлага леговище на три милиона хонконгски жители и лимитира наличието на китайски компании като " Хуауей " и " БайтДенс " (създателите на " Тик Ток " ) на английския пазар.
За финален британците водят война на два фронта като империя - през 19-и век те се борят с Русия за Крим, а с Китай - за отварянето на комерсиалните пътища. Тогава обаче Британската империя е в апогея на своята мощност, а Китай е единствено неясно свое сходство. През 21-и век Англия не пази хегемониални ползи, а ценностна система. Военните конфликти не са на дневен ред, само че все пак връзките са обтегнати. Лондон упорства за по-силно наличие на НАТО в балтийските страни, а неотдавна разгласи, че ще трансферира самолетоносача " Кралица Елизабет " в Южнокитайско море.
Циниците могат да сметнат държанието на държавното управление на Джонсън за опит да отклони вниманието от вътрешнополитическите проблеми. А те са доста: раните, които референдумът за Брекзит отвори, още не са заздравели. Те могат даже да станат по-болезнени, в случай че договарянията за комерсиално съглашение с Европейския съюз тази есен се провалят. Тези проблеми са и в допълнение изострени от пандемията, която удари Англия изключително мощно. Никъде в Европа жертвите на ковид не са толкоз доста, а в случай че специалистите са прави - английската стопанска система е и най-пострадала.
Новата външна политика на Лондон следва своя лична логичност, самобитна композиция от идеализъм и прагматизъм. Може да наподобява носталгично или самоуверено, само че доста от последователите на Брекзит считат, че точно Англия е непоколебимият страж на западните полезности. Джонсън включва в съвсем всяка тирада за Брекзит обещанието за " същински световна Англия ", която ще се застъпва още по-силно за демокрацията, върховенството на закона и правата на индивида.
Британската акция против похищенията към свободата и автокрацията евентуално би била по-ефективна в коалиция с Европейския съюз, само че истината е, че 27-те рядко съумяват да се спогодят за координирана външна политика. По-строгият метод против Русия сега мъчно би бил признат както от френския президент Макрон, по този начин и от Берлин. Заради икономическите ползи на страните от Европейски Съюз и обстановката с Китай е аналогична. Британската позиция е следната: по-добре ние сами да създадем нещо дребно, в сравнение с дружно да не вършим нищо.
Този идеалистичен претекст - съпроводен в тази ситуация с Хонконг от възприятието за историческа отговорност, подхожда на новите английски ползи в Америка. Колкото по-неясен е резултатът от комерсиалните договаряния с Европейски Съюз - главния стопански сътрудник на Лондон, толкоз по-голяма тежест получават паралелните договаряния със Съединени американски щати, които са вторият най-съществен търговски съдружник на Англия. Доналд Тръмп знае това и го употребява като средство за напън. Когато неотдавна държавният секретар Помпео пътува до Лондон, той изрази удовлетворение от смяната на курса на Лондон към Китай - и прикани за по-нататъшно сгъстяване на тона.
Русия под ръководството на Путин се трансформира за Европа в чума, даже в избрана степен - в опасност. Но в геополитически мащаб по-тоталитарната, по-могъща и 10 пъти по-населена Китайска национална република на Си Цзинпин изправя Запада пред още по-големи провокации. След дълготрайно съмнение Англия се причисли към антикитайската коалиция, включваща страни като Съединени американски щати, Япония, Индия и Австралия. Предстои да се види дали увеличението на борбата ще помогне да се ограничи въздействието на Пекин. Но натискът по отношение на Германия и Европейски Съюз на собствен ред да заемат позиция, нараства.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ