Един плъх ли дели „Пирогов“ от ”Правителствена” или милиони и ”шоколадовия поток”?
Нова тв сподели фрагменти с плъх. Видеото било снимано в „ Пирогов “ – злител го изпратил в малкия екран. Неприятна панорама, няма спор. Почти колкото и държанието на момата в студиото, която разясняваше с усмивка.
Не е неприятно публицистите и водещите преди да си лепнат усмивката към сходни фрагменти да отидат на място и да видят защо иде тирада. Или най-малко да помислят двайсетина секунди и тогава да изричат каквото й да е.
Ще споделя напълно свеж персонален опит от престоя си в най-известната болница в страната. Получих рецесия, болеше пъклен, нещата загрубяха и се оказах в операционната на Института за незабавна помощ. Оперираха ме по неотложност във Втора хирургия на проф. Хистов. След това почнаха да ме възвръщат. Участваха хора и от други звена на болничното заведение. Направиха го професионално и с респектиращ разсъдък. Не пресилвам. Не съм от вида „ признателният пациент “, който величае тези, които са му помогнали. Имам дълъг и нелек стаж в български лечебни заведения. Разговарял съм с десетки медици, за протичащото се в опазването на здравето. Категоричен съм, че „ проблемите в бяло “ не произлизат от медиците – от санитарите до професорите. Идват от кръгове, близки повече до мафията и властта, в сравнение с до здравната колегия.
Та за „ Пирогов “. Всеки ден – а в събота и неделя умножено по три-четири – по дебит „ шоколадовият поток “ припомня водопада „ Ниагара “ с неговите 5700 куб. метра в секунда… Ето защо приказвам. Влиза бай Илия в незабавния 105-и кабинет. „ Сньощи имъш пердах “, изрича наместо добър ден. И сочи корема, ребрата, гърба, лицето си… Синини и лилавини на всички места. Яко е млатен. Поема го млад, изтощен, само че безпрепятствено избръснат доктор. В този миг вратата се отваря, рамката се запълва от мургава дунда: „ Снощи съ бихъ “. Ръцете й облазват гърдите, корема, лицето… Втори доктор се включва. Задава въпроси и кани дамата да седне. Тя мъчно схваща, какво се желае от нея.
На „ сцената “ се появява трети персонаж: Снощи са млатиеме сие ебало майката. Той е млад, мускулест, татуиран огромно, с окървавена вежда, ожулени ръце, още няколко рани по тялото. Личи, че се гордее, само че му би трябвало помощ. Медицинска. Усмивки озаряват лицата и на тримата незабавни посетители, когато ги питат за здравните осигоровки. Усмивки от българските ленти.
Прегледите обаче са съществено и дълго нещо. Следват проучвания, рентген и прочие
Отвън потокът от Факултето – тази заран, - не понижава. Като споделям приток си представете тъмните води на Рио Негро по какъв начин се вливат в Амазонка.
Оттам насетне „ шоколадовият “ и нешоколодовият потоци се разливат по етажите. Заемат се кревати в съответните клиники, операционни, манипулационни, превързочни и прочие Включват се системи, висят банки, вливат се антибиотици, носят се памперси и уринатори на нуждаещите се. Веригата за здравно обгрижване работи. Не са изключение изтръгнатите абокати, превръзки и обидите към личния състав. Включват се медсестри, лекари, професори с по хиляда труда зад тила си. Организмът „ Пирогов “ не стопира. Такава му е задачата. Това го прави толкоз скъп.
Това не е ода за „ Пирогов “. Всички лекари и сестри, с които имах опция да поговоря бяха наясно с проблемите, гадостите и тайните в родното опазване на здравето. Най-смъртоносното опазване на здравето в Европа. Констатацията не е моя, на Евростат е. Пироговци обаче рядко се оплакват. Чувствителни са обаче към несправедливостите. Знаят, за какво ситуацията не е цветущо, знаят и аргументите. Както и виновните за това. Но не престават да работят, да избавят животи и да дават здраве. Невероятно, само че факт. Много неща са направени през последните години клиники са ремонтирани, доставена е съвременна техника и съоръжение. Разбира се, че не е задоволително. Точно по тази причина ми е думата.
Правителствена болница, наричана към този момент База „ Лозенец “ има към 65 млн бюджет, отпускан от страната. Само през 2014 г този бюджет е поправян няколко пъти, като в базата са изляти в допълнение над 22 милиона. Пироговци не могат даже да мечтаят за такива числа. Но обслужват и лекуват над 200 000 пациенти годишно. База " Лозенец " е бутиково заведение по този индикатор. Тя обаче е заредена със скъпа инсталация, която има потенциал за доста повече пациенти. Затова ми хрумна концепция: част от потока към „ Пирогов “ да се пренасочи към Правителствена. Хем „ шоколадовите “ ще получат нужната помощ, хем ще се смесят с тези, които са избрали да ги ръководят. Да полежат легло до легло, да си поговорят за светлото бъдеще и не толкоз светлото настояще. Ползата е обезпечена.
Колкото до медиите - да не забравяме плъховете шетат из коридорите на словото. Както и други грухтящи животни.
Огнян Стефанов
(Позицията е персонална и не показва мнението на работещите в " Пирогов " )
Не е неприятно публицистите и водещите преди да си лепнат усмивката към сходни фрагменти да отидат на място и да видят защо иде тирада. Или най-малко да помислят двайсетина секунди и тогава да изричат каквото й да е.
Ще споделя напълно свеж персонален опит от престоя си в най-известната болница в страната. Получих рецесия, болеше пъклен, нещата загрубяха и се оказах в операционната на Института за незабавна помощ. Оперираха ме по неотложност във Втора хирургия на проф. Хистов. След това почнаха да ме възвръщат. Участваха хора и от други звена на болничното заведение. Направиха го професионално и с респектиращ разсъдък. Не пресилвам. Не съм от вида „ признателният пациент “, който величае тези, които са му помогнали. Имам дълъг и нелек стаж в български лечебни заведения. Разговарял съм с десетки медици, за протичащото се в опазването на здравето. Категоричен съм, че „ проблемите в бяло “ не произлизат от медиците – от санитарите до професорите. Идват от кръгове, близки повече до мафията и властта, в сравнение с до здравната колегия.
Та за „ Пирогов “. Всеки ден – а в събота и неделя умножено по три-четири – по дебит „ шоколадовият поток “ припомня водопада „ Ниагара “ с неговите 5700 куб. метра в секунда… Ето защо приказвам. Влиза бай Илия в незабавния 105-и кабинет. „ Сньощи имъш пердах “, изрича наместо добър ден. И сочи корема, ребрата, гърба, лицето си… Синини и лилавини на всички места. Яко е млатен. Поема го млад, изтощен, само че безпрепятствено избръснат доктор. В този миг вратата се отваря, рамката се запълва от мургава дунда: „ Снощи съ бихъ “. Ръцете й облазват гърдите, корема, лицето… Втори доктор се включва. Задава въпроси и кани дамата да седне. Тя мъчно схваща, какво се желае от нея.
На „ сцената “ се появява трети персонаж: Снощи са млатиеме сие ебало майката. Той е млад, мускулест, татуиран огромно, с окървавена вежда, ожулени ръце, още няколко рани по тялото. Личи, че се гордее, само че му би трябвало помощ. Медицинска. Усмивки озаряват лицата и на тримата незабавни посетители, когато ги питат за здравните осигоровки. Усмивки от българските ленти.
Прегледите обаче са съществено и дълго нещо. Следват проучвания, рентген и прочие
Отвън потокът от Факултето – тази заран, - не понижава. Като споделям приток си представете тъмните води на Рио Негро по какъв начин се вливат в Амазонка.
Оттам насетне „ шоколадовият “ и нешоколодовият потоци се разливат по етажите. Заемат се кревати в съответните клиники, операционни, манипулационни, превързочни и прочие Включват се системи, висят банки, вливат се антибиотици, носят се памперси и уринатори на нуждаещите се. Веригата за здравно обгрижване работи. Не са изключение изтръгнатите абокати, превръзки и обидите към личния състав. Включват се медсестри, лекари, професори с по хиляда труда зад тила си. Организмът „ Пирогов “ не стопира. Такава му е задачата. Това го прави толкоз скъп.
Това не е ода за „ Пирогов “. Всички лекари и сестри, с които имах опция да поговоря бяха наясно с проблемите, гадостите и тайните в родното опазване на здравето. Най-смъртоносното опазване на здравето в Европа. Констатацията не е моя, на Евростат е. Пироговци обаче рядко се оплакват. Чувствителни са обаче към несправедливостите. Знаят, за какво ситуацията не е цветущо, знаят и аргументите. Както и виновните за това. Но не престават да работят, да избавят животи и да дават здраве. Невероятно, само че факт. Много неща са направени през последните години клиники са ремонтирани, доставена е съвременна техника и съоръжение. Разбира се, че не е задоволително. Точно по тази причина ми е думата.
Правителствена болница, наричана към този момент База „ Лозенец “ има към 65 млн бюджет, отпускан от страната. Само през 2014 г този бюджет е поправян няколко пъти, като в базата са изляти в допълнение над 22 милиона. Пироговци не могат даже да мечтаят за такива числа. Но обслужват и лекуват над 200 000 пациенти годишно. База " Лозенец " е бутиково заведение по този индикатор. Тя обаче е заредена със скъпа инсталация, която има потенциал за доста повече пациенти. Затова ми хрумна концепция: част от потока към „ Пирогов “ да се пренасочи към Правителствена. Хем „ шоколадовите “ ще получат нужната помощ, хем ще се смесят с тези, които са избрали да ги ръководят. Да полежат легло до легло, да си поговорят за светлото бъдеще и не толкоз светлото настояще. Ползата е обезпечена.
Колкото до медиите - да не забравяме плъховете шетат из коридорите на словото. Както и други грухтящи животни.
Огнян Стефанов
(Позицията е персонална и не показва мнението на работещите в " Пирогов " )
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ