В Австралия откриха нов вид отровни и много бързи змии
Нова отровна змия беше открита в Австралия, която по-рано беше считана за различен тип. Известна като пустинна камшикова змия (Demansia cyanochasma), учените я отделиха като обособен тип в границите на рода Demansia.
Първоначално са били приети единствено няколко типа Demansia, само че преди към две десетилетия херпетолозите са осъзнали, че родът е доста по-разнообразен, в сравнение с се считало преди. Днес тя има 14 типа, пише IFLScience.
За да обясни таксономията на рода, Джеймс Нанкивел от университета в Аделаида управлява проучвателен екип, който употребява композиция от генетични проби и обичайни способи. С този метод те съумяват да опишат още веднъж два съществуващи типа, D. psammophis и D. reticulata, по-тясно съвпадащи с техните характерности с генетични данни.
В допълнение, те са създали значимото изобретение, че D. cyanochasma има обилни генетични разлики, потвърждавайки статута му на неповторим и обособен тип.
За разлика от множеството новооткрити типове, Demansia cyanochasma не е нито необичаен, нито заплашен, защото е много необятно публикуван в едва обитаемоте региони на Австралия. Експертите постоянно изпитвали усложнения при различаването на тясно обвързваните типове заради споделени адаптивни характерности, като медния цвят на главата и опашката, който дейно ги маскира в червеникави пейзажи.
Обикновено в избрани фамилии змии, обвързваните типове могат да бъдат разграничени по разликата в броя на люспите, само че змиите демонстрират по-консервативни признаци по този въпрос. За да се разграничи D. cyanochasma от неговите родственици, би трябвало да се търсят фини признаци, като черни полета на люспите или цвят на очите.
Въпреки това не е елементарно да се приближите задоволително до отровни змии, с цел да ги наблюдавате, изключително поради изключителната им скорост. Nankivell отбелязва, че тези змии употребяват своята сръчност най-вече за отбрана, избирайки бягството пред борбата, когато са изправени пред по-големи закани.
Въпреки че информацията за отровата на D. cyanochasma е лимитирана, наподобява, че сходно на своите родственици, тя предизвиква болежка и не съставлява забележителна опасност за хората. Това се дължи на дребното количество създадена отрова и еволюцията на токсините, ориентирани по-скоро към влечугите, в сравнение с към бозайниците.
Разнообразието на типа може да е обвързвано с желанията му за плячка. Като се има поради огромният брой типове гущери в Австралия, тези змии може да се специализират в ловуването им. Това значи, че до шест или седем типа плъзгачи могат да съществуват взаимно в един географски район, всеки от които разчита на разнообразни типове гущери като главен източник на храна.
Превод: GlasNews.bg / Снимка: Wikipedia
Първоначално са били приети единствено няколко типа Demansia, само че преди към две десетилетия херпетолозите са осъзнали, че родът е доста по-разнообразен, в сравнение с се считало преди. Днес тя има 14 типа, пише IFLScience.
За да обясни таксономията на рода, Джеймс Нанкивел от университета в Аделаида управлява проучвателен екип, който употребява композиция от генетични проби и обичайни способи. С този метод те съумяват да опишат още веднъж два съществуващи типа, D. psammophis и D. reticulata, по-тясно съвпадащи с техните характерности с генетични данни.
В допълнение, те са създали значимото изобретение, че D. cyanochasma има обилни генетични разлики, потвърждавайки статута му на неповторим и обособен тип.
За разлика от множеството новооткрити типове, Demansia cyanochasma не е нито необичаен, нито заплашен, защото е много необятно публикуван в едва обитаемоте региони на Австралия. Експертите постоянно изпитвали усложнения при различаването на тясно обвързваните типове заради споделени адаптивни характерности, като медния цвят на главата и опашката, който дейно ги маскира в червеникави пейзажи.
Обикновено в избрани фамилии змии, обвързваните типове могат да бъдат разграничени по разликата в броя на люспите, само че змиите демонстрират по-консервативни признаци по този въпрос. За да се разграничи D. cyanochasma от неговите родственици, би трябвало да се търсят фини признаци, като черни полета на люспите или цвят на очите.
Въпреки това не е елементарно да се приближите задоволително до отровни змии, с цел да ги наблюдавате, изключително поради изключителната им скорост. Nankivell отбелязва, че тези змии употребяват своята сръчност най-вече за отбрана, избирайки бягството пред борбата, когато са изправени пред по-големи закани.
Въпреки че информацията за отровата на D. cyanochasma е лимитирана, наподобява, че сходно на своите родственици, тя предизвиква болежка и не съставлява забележителна опасност за хората. Това се дължи на дребното количество създадена отрова и еволюцията на токсините, ориентирани по-скоро към влечугите, в сравнение с към бозайниците.
Разнообразието на типа може да е обвързвано с желанията му за плячка. Като се има поради огромният брой типове гущери в Австралия, тези змии може да се специализират в ловуването им. Това значи, че до шест или седем типа плъзгачи могат да съществуват взаимно в един географски район, всеки от които разчита на разнообразни типове гущери като главен източник на храна.
Превод: GlasNews.bg / Снимка: Wikipedia
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ