Ново откритие променя представите за човешката еволюция
Нова находка на интернационален екип учени от Германия, Канада, България и Съединените щати трансформира радикално досегашните показа ранната еволюция на човешкото семейство.
Учените се натъкват на скелетни остатъци от човекоподобни маймуни на 11.62 млн. год. в Германия, а информацията за откритието бе публикувана в списание NATURЕ .
Откритието на представители от незнаен до момента тип примат, движещ се на два крайници, милиони години по-рано, в сравнение с се смяташе, трансформира научните показа, че цялата човешка история и предистория е обвързвана единствено с Африканския континент.
Фосилните остатъци на новия за науката жанр и тип Danuvius guggenmosi са открити от екипа на проф. Мадлен Бьоме от Университета в Тюбинген, в глинестите отсрочения до Хамершмиде (района на Алгау) в Бавария. Водещите създатели на публикацията проф. Мадлен Бьоме от Университета в Тюбинген, проф. Дейвид Бигън от Университета в Торонто и проф. Николай Спасов от Националния природонаучен музей при Българска академия на науките назовават рода " Данувиус " на името на келтско-римския господ на река Дунав, заради близостта на палеонтологичното находище Хамершмиде до изворите на Дунав. При разкопките в Хамершмиде екипът на проф. Бьоме попада на неповторима находка от съвсем 40 кости, принадлежали на четири индивида - един мъжки, два женски и едно младо създание. Най-пълен е скелетът на мъжкия субект. Неговите пропорции са сходни с тези на шимпанзето бонобо. Благодарение на непокътнати кости от крайниците, от пръстите и прешлените, откривателите са съумели да възстановят метода, по който Данувиус се е придвижвал. „ За нас бе изненадващо да установим какъв брой по-близки са някои от костите до човешките, спрямо тези на днешните човекопокобни маймуни “, отбелязва Мадлен Бьоме, водещият създател в това проучване.
В съпоставяне с днешния човек, Данувиус е бил много по-дребен, достигал е на височина към 1 м. Изчисленията, направени по данни от бедрени кости сочат, че женският субект е бил към 18 кг, а мъжкият – към 31 кг. Имал е плосък и необятен гръден панер и удължени разясни прешлени, по-скоро като при индивида, което способства за слагане на центъра на тежестта над изправените бедра, при напредване на два крайници.
Откритието, което създателите на публикацията формулират, е обвързвано с метода на напредване на Данувиус. Изводът на откривателите е, че човешкият вървеж на два крайници евентуално се е появил, въпреки и за напредване по дърветата, преди повече от 12 млн. год.
Още от времето на Дарвин човешката еволюция и тази на нашите родственици, актуалните огромни човекоподобни маймуни (орангутана, горилата и шимпанзето) са предмет на дейни полемики. Един от главните противоречиви въпроси е този за произхода на изправената походка на индивида: дали произлиза от четирикраки дървесни предшественици сходни по напредване на маймуните, които стъпват на дланта си, или от прародители, придвижващи се по дърветата като орангутана, най-вече благодарение на предните крака, или от такива, които по земята се придвижват сходно на шимпанзето, опирайки се на подвитите си пръсти на ръцете. През последните 150 години редица хипотези са били предлагани в това отношение, само че досега палеонтологически доказателства на практика липсваха. Множеството фосилни остатъци от новоописаната човекоподобна маймуна от Германия трансформира тази обстановка и дава нови данни за произхода на двуногия вървеж.
За първи път създателите имат опция да проучват съвсем напълно непокътнати дълги кости на скелета от човекоподобни маймуни с такава възраст. Анализите на четирите скелета демонстрират неповторимо комбиниране на детайли, даващи опция за напредване по дърветата, във висящо състояние с предните крака, сходно на днешните човекоподобни маймуни, с такива, които демонстрират опция за изправено напредване на изпънатите задни крака, както го вършим ние. Тези двигателни умения са толкоз неповторими, че откривателите основават за тях нов термин – катерене с изпънати крака. Дейвид Бигън от университета в Торонто прави извода, че това би трябвало да съставлява метода на напредване на нашите най-късни общи предшественици с огромните човекоподобните маймуни, тъй като „ комбинира човешкия метод на вървене на два крайници с този на днешните човекоподобни, които употребяват главно предните си крака при напредване по дърветата “.
По проучването на кости от крайниците учените стигат до извода, че най-вероятно Данувиус се е придвижвал изправен на двата си задни крайници по съвсем хоризонталните клони на гигантските дъбове, които са растели тогава. „ Можем да кажем, че той е тази изходна форма, от която по-нататък стартира, от една страна, еволюцията на човекоподобните маймуни, които живеят през днешния ден, а въпреки това - еволюцията на линията, водеща до актуалния човек “, споделя проф. доктор Николай Спасов.
Според създателите на това проучване, откритието e значимо събитие в палеоантропологията, тъй като трансформира редица наши показа. Откритието на новия фосилен жанр Данувиус демонстрира още един път значимата роля на Европа в еволюцията на човекоподобните маймуни и индивида.
„ Съвсем до неотдавна се смяташе, че цялата човешка история и предистория е обвързвана единствено с Африканския континент. Преди две години наш екип разгласява две публикации, които демонстрираха, че грекопитекът, който е живял на Балканите, разказан с две известни находки - едната от Гърция, другата от България, би трябвало да бъде първият хоминин (според научната зоологична класификация), т.е. първият пред-човек. Това значи, че не Екваториална Африка, а Източното Средиземноморие би трябвало да е обвързвано с произхода на първите прародители, които водят към индивида. Ето, че виждаме още един път през днешния ден с находката от Германия на новата човекоподобна маймуна, че Европа е била извънредно значима за първите стъпки, водещи към индивида ”, добавя проф. доктор Николай Спасов.
Източник: Мениджър Нюз
