Нов трус в патриотичната коалиция привлече вниманието ни тази седмица.

Нов трус в патриотичната коалиция притегли вниманието ни тази седмица. Този път провокиран от следващото взривоопасно изявление на един от вицепремиерите - Валери Симеонов. Поводът този път - Истанбулската спогодба и броят на медийните участия на депутатите от сякаш партньорската Вътрешна македонска революционна организация. С което съумя да изненада освен сътрудниците си-патриоти.

Задочната война през медиите беше поведена от вицепремиера Валери Симеонов, на който, би трябвало да признаем майсторството непрестанно да си отваря фронтове.

Самопровъзгласил се за идеолог и създател на концепцията за Обединени патриоти Волен Сидеров реши да приложи на процедура поговорката за двама се карат – трети печели: Скромността краси индивида, само че не знам дали краси съдружния сътрудник.  Аз в тази ситуация съм по средата. Имам главната задача да ги помирявам, тъй като те от време на време през медиите си разменят някакви реплики. Надявам се тази детска градина към този момент леко да минава обратно, другояче дефинитивно ще се срине доверието на хората.

Какво се случва в патриотичната коалиция? Ще разклати ли кабинета? Има ли прав в разногласието и какви са скритите подбуди за от време на време избухващите спорове и не беше ли ясно още в самото начало, че заварката сред топ патриотите е прекомерно хлабава. Според политолога Страхил Делийски до този миг целостта на тройната коалиция е държана от две вярно избрани цели. Първо – сливане в името на по-значим електорален резултат и второ – присъединяване във властта, способно да тушира несъгласия, само че, става известно, единствено за известно време:

На първо място тези партии са мощни, когато са отвън властта, когато могат да заемат избрани антисистемни позиции и да подлагат на критика. От това те черпят своята легитимност и това е типично за този вид дясно популистки партии. /…/ Струва ми се, че има преосмисляне на вероятността на това ръководство. Много е евентуално да се усеща вътре в обединението, че дните на ръководството са преброени. Могат да не са малко, най-малко до лятото, от позиция на Европредседателството, само че сигурно надали някой в обединението чака цялостен мандат.

Специфичен фактор е отношението на премиера Бойко Борисов към всеки от съдружните сътрудници – нещо, което към този момент бе играно сполучливо:

Видяхме по какъв начин Борисов съумя да раздели, да постави чеп в партиите на Реформаторския блок. Много евентуално е сходно нещо да се случва и сега. На Борисов сигурно му е по-удобно да има разграничено патриотично пространство, в сравнение с обединено. Той си дава сметка, че главната отговорност на поемането на негативите на властта, елементарно може да бъде трансферирана на по-малките съдружни сътрудници.

Георги Харизанов от Института за дясна политика, който не крие политическите си пристрастия, не е склонен с тезите на Страхил Делийски и търси другаде повода за гнева на Симеонов:

Валери Симеонов е човек, който поведе няколко борби и заради функциите, които играят неговите сътрудници в обединението на Обединените патриоти, може да не усеща просто задоволителна поддръжка.

Медийният специалист Соня Момчилова счита, че патриотичните игри са част от политическото двуличие, а заканите на Симеонов към сътрудниците му, техните отговори и функциите, които се мъчат да заемат са по-скоро комични.

Целия репортаж чуйте в звуковия файл.