Нов преносен газов оператор влиза на българския пазар
Нов метафоричен газов оператор влиза на българския пазар. Това ще стане през днешния ден, откакто Комисията за енергийно и водно контролиране (КЕВР), взаимно с Националния енергиен регулатор на Гърция - RAE връчат Окончателно взаимно решение за узаконяване на ICGB като самостоятелен метафоричен оператор на природен газ. В събитието ще взе участие и представител на Европейската комисия в България.
След сполучливото привършване на процедурата по узаконяване ICGB става вторият самостоятелен газопреносен оператор в страната. С Окончателното взаимно решение на КЕВР и RAE се извършват всички регулаторни условия за въвеждане в комерсиална употреба на газовата връзка „ Гърция-България “ (IGB) след 1 юли 2022 година Решението на националните енергийни регулатори на България и Гърция е
признато след сполучливо изпълнена процедура по координиране с Европейската комисия.
Целият развой мина при съкратени периоди, поради извънредно значимата роля на интерконектора.
С признатото Съвместно решение двата национални регулаторни органа дават своя важен принос за старта на газовата връзка IGB, която е от стратегическо значение за района. Чрез нея се свързват газопреносните системи на България и Гърция и се обезпечава диверсификация на източниците и маршрутите на газовите доставки за България и за Югоизточна Европа. Интерконекторът е нов маршрут за импорт на газ в България, който
оказва помощ непосредствено за сигурността на доставките и реализиране на конкурентни цени.
Проектният му потенциал за транспорт на 3 милиарда куб. м природен газ основава спомагателни благоприятни условия за доставки от Южния газов кулоар и от пазарите на полутечен природен газ от разнообразни точки на света. В по-дългосрочна вероятност по интерконектора IGB ще може да бъде превозен природен газ от Израел и Кипър, както и спомагателни размери от Азербайджан и други страни.
Окончателното взаимно решение за узаконяване ще бъде връчено на изпълнителните шефове на ICGB Теодора Георгиева и Константинос Караянакос от ръководителите на двата национални регулаторни органа - Станислав Тодоров и Атанасиос Дагумас.
След връчването и изявленията на формалните лица представителите на медиите ще имат опция за въпроси.
Проектът IGB (Междусистемна газова връзка Гърция-България) се осъществя от смесеното капиталово сдружение ICGB, записано в България през 2011 година с акционери БЕХ ЕАД (50%) и IGI Poseidon (50%). Съакционерът IGI Poseidon e сдружение, записано в Гърция, с акционери гръцката компания DEPA International Projects (50%) и италианската енергийна група Edison S.p.A (50%).
В сходство с устава си, ICGB следва да бъде притежател на газопровода IGB, като прави финансиране на реализацията му,
разпределение на преносния му потенциал и приемане приходите от преноса на природен газ.
Газопроводът IGB е планиран за свързване с гръцката национална газопреносна система (DESFA S.A.) и с Трансадриатическия газопровод (TAP AG) в региона на Комотини (Гърция), и с българската газопреносна система (Булгартрансгаз ЕАД) в региона на Стара Загора. Oбщата дължина на интерконектора е 182 км. В взаимозависимост от пазарния интерес към потребление на по-голям потенциал и опциите на прилежащите газопреносни системи, потенциалът на газопровода е планиран да се усили до 5 милиарда куб. м/год. с в допълнение създаване на компресорна станция.
След сполучливото привършване на процедурата по узаконяване ICGB става вторият самостоятелен газопреносен оператор в страната. С Окончателното взаимно решение на КЕВР и RAE се извършват всички регулаторни условия за въвеждане в комерсиална употреба на газовата връзка „ Гърция-България “ (IGB) след 1 юли 2022 година Решението на националните енергийни регулатори на България и Гърция е
признато след сполучливо изпълнена процедура по координиране с Европейската комисия.
Целият развой мина при съкратени периоди, поради извънредно значимата роля на интерконектора.
С признатото Съвместно решение двата национални регулаторни органа дават своя важен принос за старта на газовата връзка IGB, която е от стратегическо значение за района. Чрез нея се свързват газопреносните системи на България и Гърция и се обезпечава диверсификация на източниците и маршрутите на газовите доставки за България и за Югоизточна Европа. Интерконекторът е нов маршрут за импорт на газ в България, който
оказва помощ непосредствено за сигурността на доставките и реализиране на конкурентни цени.
Проектният му потенциал за транспорт на 3 милиарда куб. м природен газ основава спомагателни благоприятни условия за доставки от Южния газов кулоар и от пазарите на полутечен природен газ от разнообразни точки на света. В по-дългосрочна вероятност по интерконектора IGB ще може да бъде превозен природен газ от Израел и Кипър, както и спомагателни размери от Азербайджан и други страни.
Окончателното взаимно решение за узаконяване ще бъде връчено на изпълнителните шефове на ICGB Теодора Георгиева и Константинос Караянакос от ръководителите на двата национални регулаторни органа - Станислав Тодоров и Атанасиос Дагумас.
След връчването и изявленията на формалните лица представителите на медиите ще имат опция за въпроси.
Проектът IGB (Междусистемна газова връзка Гърция-България) се осъществя от смесеното капиталово сдружение ICGB, записано в България през 2011 година с акционери БЕХ ЕАД (50%) и IGI Poseidon (50%). Съакционерът IGI Poseidon e сдружение, записано в Гърция, с акционери гръцката компания DEPA International Projects (50%) и италианската енергийна група Edison S.p.A (50%).
В сходство с устава си, ICGB следва да бъде притежател на газопровода IGB, като прави финансиране на реализацията му,
разпределение на преносния му потенциал и приемане приходите от преноса на природен газ.
Газопроводът IGB е планиран за свързване с гръцката национална газопреносна система (DESFA S.A.) и с Трансадриатическия газопровод (TAP AG) в региона на Комотини (Гърция), и с българската газопреносна система (Булгартрансгаз ЕАД) в региона на Стара Загора. Oбщата дължина на интерконектора е 182 км. В взаимозависимост от пазарния интерес към потребление на по-голям потенциал и опциите на прилежащите газопреносни системи, потенциалът на газопровода е планиран да се усили до 5 милиарда куб. м/год. с в допълнение създаване на компресорна станция.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ