Какво направи акад. Сендов за математиката и учениците
Нов модел за висше обучение по математика и механика.
През 1970, когато Благовест Сендов към този момент е декан на Факултета по математика и механика на СУ, влиза в деяние " Нов модел за висше обучение по математика и механика ", който значително се отличава от всичко, практикувано в България до оня миг, написа уеб сайтът Музей на математиката и информатиката в България.
Новото обучение е " степенувано и профилирано ". Степените са наречени " Блок А ", " Блок " и " Блок С ". След сполучливо довеждане докрай на " Блок А ", където образованието продължава 3,5 – 4 години, се получава тапия за приключено висше обучение.
След " Блок В " с дълготрайност 1,5 – 2 години дипломата е за " магистър ", а след " Блок С " (3 години) и сполучлива отбрана на дисертация се дава научната степен " Кандидат на науките ". По-късно последната е преименувана в " Образователна и научна степен " лекар.
Лесно е, даже единствено по тези официални белези, да се разпознае приликата сред този модел на обучение и настоящата през днешния ден у нас система за висше обучение, описвана с основните думи „ бакалавър – магистър – лекар “ и „ Болонски развой “. Нека незабавно напомним, че днешната система, която има англосаксонски генезис, е наложена с огромни старания и големи средства в континенталната част на Европейския съюз едвам в края на 90-те години на предишния век, т.е. повече от 25 години откакто е почнало потреблението й в България.
Освен със структурните си белези, новият модел на обучение по математика и механика се отличава от тогавашното обучение със стабилен " настоящ надзор ", който включва постоянно предоставяне (и оценяване) на домашни и осъществяване на контролни работи през семестъра.
Намален е броят на студентите в една група до най-много 15 души, като освен това занятията се водят единствено заран и без " празни часове ".
Всяка седмица на студентите се дават помощни образователни материали, развъдени на циклостил. За всеки курс и поток се назначава обособен екип, който дава отговор за всички аспекти на просветителния развой – от програмата до подбора на преподавателите по обособените предмети.
Чрез анонимно проучване на студентите се реализира " противоположната връзка ". Така кръгът на хората, които вземат участие в процеса на взимане на управнически решения, се уголемява доста. Тази самобитна демократизация отприщва забележителна съзидателна сила и у преподавателите, и у студентите, а и при ръководителите.
Традиционните невидими стени, ограждащи и ограничаващи дейностите в другите катедри във Факултета (и секциите в Института), стартират да отстъпват място на интердисциплинарното взаимоотношение. И това е единствено един от многото странични резултати на " Модела за висше обучение “.
Има и редица други нововъведения, които тласкат мощно напред мотивацията и на преподавателите, и на студентите.
Да напомним, че образованието е степенувано и профилирано. Профилирането стартира в " Блок В ", в който могат да влязат единствено студенти с висок триумф от приключилите " Блок А ". В " Блок С ", аспирантурата, е засилена и одобрена " просветителната съставния елемент ", състояща се в проучването на не дребен брой " наложителни " и " избираеми " курсове, които уголемяват кръгозора на аспирантите и ги приготвят за ефикасна изследователска работа.
Има чувство за обмисленост и съзидателност на промяната, предпочитание за вземане предвид с особеностите на нашата математическа среда и съответните условия за работа. Например, за реализацията на новия модел на математическо обучение е належащо съвсем да се утрои преподавателският състав във Факултета по математика и механика. Тъкмо тази нужда е в основата на основаването и развиването на Единния център по математика и механика, сплотяващ ресурсите на Българска академия на науките и СУ за възстановяване на висшето обучение и усилване и разширение на изследователската активност.
С огромния си възторг, сила и твърдоглав труд екипът на Благовест Сендов съумява да реализира огромна смяна – и в наличието, и в стила на просветителния развой, както и в съзнанието на участниците.
Резултатите не закъсняват. Повишената дисциплинираност и постоянната работа на студентите довежда до повишение на успеваемостта.
Изграждащите се в оня миг териториални и ведомствени изчислителни центрове одобряват с ненаситност и признателност питомците на " Блок А ". Преодолян е и обичайният за Българска академия на науките минус – неналичието на директен и всеобщ контакт на учените със студентите. Чрез този контакти благодарение на руската математическа школа за малко време у нас се приготвят експерти във всички съвременни области на математиката и информатиката.
Българската математика и информатика претърпяват нечуван и чужд до оня миг подем, резултатите от който се виждат и през днешния ден. Съблазнено от този триумф, само че без да направи изчерпателен разбор на предпоставките и аргументите за него, държавното и партийно управление на страната взема решение да организира аналогични промени и в другите науки, където също биват основани Единни центрове, без публичното развиване у нас да изисква това в оня миг и без да са налице други значими предпоставки за сполучлива интеграция на Българска академия на науките и СУ – да вземем за пример съществуването на стимулирани водачи като Благовест Сендов и Любомир Илиев.
След съвсем 10-годишни опити да бъдат наложени, след търкания и битки, излиза наяве, че множеството Единни центрове са неефективни. Това компрометира самата концепция за тези центрове и те биват закрити. Закрит е и математическият Единен център, който до тогава е продължавал да дава положителни плодове...
С това стартира едно последователно оттегляне от завоюваните позиции и връщане към обичайните форми на образование отпреди 1970 година. Така се стига до това през днешния ден да внасяме от европейските страни и да внедряваме, като нещо напълно ново и непознато, просветителни практики, които сме употребявали преди 20 години.
Проблемна група по образованието (ПГО).
В края на август 1979 година със заповед на Министерството на националната култура на незначителен екип, отпред с акад. Благовест Сендов, е предоставено написването на " пробен буквар и математика за първи клас ".
В екипа влизат изтъкнати дейци на българската просвета и просвета, поети, езиковеди, психолози, опитни педагози, които създават и образователно пособие от напълно нов и несвойствен за оня миг вид.
В него са заложени и осъществени концепциите за обучение, при които не принудата, а любознанието и познавателната нужда на детето са мотори на просветителния развой. Поощрява се въображението и креативното начало. Целта е да се сложат основите на трайни привички за независимо учене.
Най-характерен е " интегралният метод ", сплотяващ неща, които дотогава в образователните стратегии се назовават Български език, Родинознание, Математика, Рисуване и така нататък, и се учат разграничено. Букварът е експериментиран в три пилотни паралелки с шестгодишни деца през образователната 1979–1980 година
Резултатите са обнадеждаващи, публичните упования - високи, само че реакциите са полюсни – от екстаз до гневно отказване. Колективът ясно вижда, че е нужна цялостна промяна на просветителната система и си дава сметка, че единствено " Букварът " няма да е задоволителен за реализиране на задачата.
Затова на 10 февруари 1980 година акад. Благовест Сендов написа докладна бележка до проф. Александър Фол, тогава министър на националната култура, в която предлага в интервала 1980–1985 година към Министерството и Българска академия на науките да се сътвори работна група, която да създаде " един от разновидностите за промяна на образованието ".
" За да бъдат реализирани задачите, написа акад. Сендов, би трябвало да бъде приложена нова технология за направа на образователна документи, за обмисляне, образуване и ръководство на единния учебно-възпитателен развой. " " Вариантът, който ще създаде групата - продължава Сендов, би трябвало да бъде „ научно експериментиран и модернизиран в самото учебно заведение, преди да бъде внедрен ".
Докладната бележка съдържа подробна и детайлна стратегия за деяние. Предложението е признато. Работата продължава повече от 10 години. Групата бързо създава основните постановки и правила и на тяхна основа основава добре структурирана цялостна просветителна система с внушителна по размер, план и автентичност образователна документи, с добре поднесено и забавно образователно наличие, в което компютърните технологии са натурален детайл, с нови взаимоотношения сред преподавател и възпитаник, със стимулиране на независимата работа на учениците.
Образователният развой се концентрира не върху преподаването на подготвени познания, а върху усвояването на привички за независимо придобиване (откриване) на нужната информация и навлизане в същността на проучвания материал.
През 1992 година ПГО е закрита. Не се стига до продължение на този учебен опит даже и откакто направеното по поръчка на Министерството проучване недвусмислено демонстрира, че училите по системата на ПГО възпитаници демонстрират по-добри резултати от обучаваните по обичайна система.
Образователната система на ПГО съдържа главните белези на нещо, което през днешния ден се назовава Изследователски метод към образованието (Inquiry Based Education). Този метод се характеризира с асимилиране от страна на обучаемите на изследователско отношение към обкръжаващия свят.
Това се реализира посредством фокусиране върху решаването на задания, (а не върху запомняне на факти) и интензивно присъединяване на ученика в образователния развой – със задаване на въпроси, формулиране и инспекция на хипотези, експериментиране на разнообразни благоприятни условия, осъществяване на опити, работа в колектив и така нататък
През последните 5 години Европейският съюз влага десетки милиони евро за разпространяването на този способ в европейските учебни заведения, в това число и в България. Отново се постанова да усвояваме неща, в развиването на които България има интернационално приет принос. /24chasa.bg
През 1970, когато Благовест Сендов към този момент е декан на Факултета по математика и механика на СУ, влиза в деяние " Нов модел за висше обучение по математика и механика ", който значително се отличава от всичко, практикувано в България до оня миг, написа уеб сайтът Музей на математиката и информатиката в България.
Новото обучение е " степенувано и профилирано ". Степените са наречени " Блок А ", " Блок " и " Блок С ". След сполучливо довеждане докрай на " Блок А ", където образованието продължава 3,5 – 4 години, се получава тапия за приключено висше обучение.
След " Блок В " с дълготрайност 1,5 – 2 години дипломата е за " магистър ", а след " Блок С " (3 години) и сполучлива отбрана на дисертация се дава научната степен " Кандидат на науките ". По-късно последната е преименувана в " Образователна и научна степен " лекар.
Лесно е, даже единствено по тези официални белези, да се разпознае приликата сред този модел на обучение и настоящата през днешния ден у нас система за висше обучение, описвана с основните думи „ бакалавър – магистър – лекар “ и „ Болонски развой “. Нека незабавно напомним, че днешната система, която има англосаксонски генезис, е наложена с огромни старания и големи средства в континенталната част на Европейския съюз едвам в края на 90-те години на предишния век, т.е. повече от 25 години откакто е почнало потреблението й в България.
Освен със структурните си белези, новият модел на обучение по математика и механика се отличава от тогавашното обучение със стабилен " настоящ надзор ", който включва постоянно предоставяне (и оценяване) на домашни и осъществяване на контролни работи през семестъра.
Намален е броят на студентите в една група до най-много 15 души, като освен това занятията се водят единствено заран и без " празни часове ".
Всяка седмица на студентите се дават помощни образователни материали, развъдени на циклостил. За всеки курс и поток се назначава обособен екип, който дава отговор за всички аспекти на просветителния развой – от програмата до подбора на преподавателите по обособените предмети.
Чрез анонимно проучване на студентите се реализира " противоположната връзка ". Така кръгът на хората, които вземат участие в процеса на взимане на управнически решения, се уголемява доста. Тази самобитна демократизация отприщва забележителна съзидателна сила и у преподавателите, и у студентите, а и при ръководителите.
Традиционните невидими стени, ограждащи и ограничаващи дейностите в другите катедри във Факултета (и секциите в Института), стартират да отстъпват място на интердисциплинарното взаимоотношение. И това е единствено един от многото странични резултати на " Модела за висше обучение “.
Има и редица други нововъведения, които тласкат мощно напред мотивацията и на преподавателите, и на студентите.
Да напомним, че образованието е степенувано и профилирано. Профилирането стартира в " Блок В ", в който могат да влязат единствено студенти с висок триумф от приключилите " Блок А ". В " Блок С ", аспирантурата, е засилена и одобрена " просветителната съставния елемент ", състояща се в проучването на не дребен брой " наложителни " и " избираеми " курсове, които уголемяват кръгозора на аспирантите и ги приготвят за ефикасна изследователска работа.
Има чувство за обмисленост и съзидателност на промяната, предпочитание за вземане предвид с особеностите на нашата математическа среда и съответните условия за работа. Например, за реализацията на новия модел на математическо обучение е належащо съвсем да се утрои преподавателският състав във Факултета по математика и механика. Тъкмо тази нужда е в основата на основаването и развиването на Единния център по математика и механика, сплотяващ ресурсите на Българска академия на науките и СУ за възстановяване на висшето обучение и усилване и разширение на изследователската активност.
С огромния си възторг, сила и твърдоглав труд екипът на Благовест Сендов съумява да реализира огромна смяна – и в наличието, и в стила на просветителния развой, както и в съзнанието на участниците.
Резултатите не закъсняват. Повишената дисциплинираност и постоянната работа на студентите довежда до повишение на успеваемостта.
Изграждащите се в оня миг териториални и ведомствени изчислителни центрове одобряват с ненаситност и признателност питомците на " Блок А ". Преодолян е и обичайният за Българска академия на науките минус – неналичието на директен и всеобщ контакт на учените със студентите. Чрез този контакти благодарение на руската математическа школа за малко време у нас се приготвят експерти във всички съвременни области на математиката и информатиката.
Българската математика и информатика претърпяват нечуван и чужд до оня миг подем, резултатите от който се виждат и през днешния ден. Съблазнено от този триумф, само че без да направи изчерпателен разбор на предпоставките и аргументите за него, държавното и партийно управление на страната взема решение да организира аналогични промени и в другите науки, където също биват основани Единни центрове, без публичното развиване у нас да изисква това в оня миг и без да са налице други значими предпоставки за сполучлива интеграция на Българска академия на науките и СУ – да вземем за пример съществуването на стимулирани водачи като Благовест Сендов и Любомир Илиев.
След съвсем 10-годишни опити да бъдат наложени, след търкания и битки, излиза наяве, че множеството Единни центрове са неефективни. Това компрометира самата концепция за тези центрове и те биват закрити. Закрит е и математическият Единен център, който до тогава е продължавал да дава положителни плодове...
С това стартира едно последователно оттегляне от завоюваните позиции и връщане към обичайните форми на образование отпреди 1970 година. Така се стига до това през днешния ден да внасяме от европейските страни и да внедряваме, като нещо напълно ново и непознато, просветителни практики, които сме употребявали преди 20 години.
Проблемна група по образованието (ПГО).
В края на август 1979 година със заповед на Министерството на националната култура на незначителен екип, отпред с акад. Благовест Сендов, е предоставено написването на " пробен буквар и математика за първи клас ".
В екипа влизат изтъкнати дейци на българската просвета и просвета, поети, езиковеди, психолози, опитни педагози, които създават и образователно пособие от напълно нов и несвойствен за оня миг вид.
В него са заложени и осъществени концепциите за обучение, при които не принудата, а любознанието и познавателната нужда на детето са мотори на просветителния развой. Поощрява се въображението и креативното начало. Целта е да се сложат основите на трайни привички за независимо учене.
Най-характерен е " интегралният метод ", сплотяващ неща, които дотогава в образователните стратегии се назовават Български език, Родинознание, Математика, Рисуване и така нататък, и се учат разграничено. Букварът е експериментиран в три пилотни паралелки с шестгодишни деца през образователната 1979–1980 година
Резултатите са обнадеждаващи, публичните упования - високи, само че реакциите са полюсни – от екстаз до гневно отказване. Колективът ясно вижда, че е нужна цялостна промяна на просветителната система и си дава сметка, че единствено " Букварът " няма да е задоволителен за реализиране на задачата.
Затова на 10 февруари 1980 година акад. Благовест Сендов написа докладна бележка до проф. Александър Фол, тогава министър на националната култура, в която предлага в интервала 1980–1985 година към Министерството и Българска академия на науките да се сътвори работна група, която да създаде " един от разновидностите за промяна на образованието ".
" За да бъдат реализирани задачите, написа акад. Сендов, би трябвало да бъде приложена нова технология за направа на образователна документи, за обмисляне, образуване и ръководство на единния учебно-възпитателен развой. " " Вариантът, който ще създаде групата - продължава Сендов, би трябвало да бъде „ научно експериментиран и модернизиран в самото учебно заведение, преди да бъде внедрен ".
Докладната бележка съдържа подробна и детайлна стратегия за деяние. Предложението е признато. Работата продължава повече от 10 години. Групата бързо създава основните постановки и правила и на тяхна основа основава добре структурирана цялостна просветителна система с внушителна по размер, план и автентичност образователна документи, с добре поднесено и забавно образователно наличие, в което компютърните технологии са натурален детайл, с нови взаимоотношения сред преподавател и възпитаник, със стимулиране на независимата работа на учениците.
Образователният развой се концентрира не върху преподаването на подготвени познания, а върху усвояването на привички за независимо придобиване (откриване) на нужната информация и навлизане в същността на проучвания материал.
През 1992 година ПГО е закрита. Не се стига до продължение на този учебен опит даже и откакто направеното по поръчка на Министерството проучване недвусмислено демонстрира, че училите по системата на ПГО възпитаници демонстрират по-добри резултати от обучаваните по обичайна система.
Образователната система на ПГО съдържа главните белези на нещо, което през днешния ден се назовава Изследователски метод към образованието (Inquiry Based Education). Този метод се характеризира с асимилиране от страна на обучаемите на изследователско отношение към обкръжаващия свят.
Това се реализира посредством фокусиране върху решаването на задания, (а не върху запомняне на факти) и интензивно присъединяване на ученика в образователния развой – със задаване на въпроси, формулиране и инспекция на хипотези, експериментиране на разнообразни благоприятни условия, осъществяване на опити, работа в колектив и така нататък
През последните 5 години Европейският съюз влага десетки милиони евро за разпространяването на този способ в европейските учебни заведения, в това число и в България. Отново се постанова да усвояваме неща, в развиването на които България има интернационално приет принос. /24chasa.bg
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ