Откриха 37-метрофа котка в долината Наска
Нов геоглиф на голяма котка беше открит от археолози върху рид в южната част на Перу. Това прави гигантската котка най-новата рисунка от линиите в долината Наска - част от листата на ЮНЕСКО за международното завещание от 1994 година
Котката, която наподобява на най-голямата детска рисунка правена в миналото, е с дължина към 37 метра, и лежи на песъчлив рид в Пампа де Наска.
Според археолозите и министерството на културата на Перу, възрастта на този геоглиф е към 2000 години, което го прави по-стар от всеки различен геоглиф, открит в региона.
Снимка: EPA/БГНЕС
Котката е изсечена на скатовете на рид в средата на пустинята в региона на Наска към двеста години преди нашата епоха, доста преди появяването на известни фигури като „ маймуната “, „ паякът “ или „ птицата “, които направиха региона едно от местата с максимален археологически интерес в Перу.
Новооткритата рисунка остава скрита съвсем 2000 години, на няколко метра от Панамерикана, основната автомагистрала, която минава от север на юг през цялата страна.
Случайно изобретение
Откритието на котката станало напълно инцидентно, когато управляващите вземат решение да подобрят достъпа до мястото за наблюдаване на удивителните рисунки. Докато работели по преустройството на естествената наблюдателница, наречена Mirador Natural, която разрешава на посетителите да видят част от гигантските фигури от земята, архолозите осъзнали, че пътят към няблюдателницата в действителност минава през геоглифа.
„ От Министерството на културата разбрахме, че достъпът до наблюдателната точка в действителност е минал през геоглиф и обмислихме да го променим, защото не е допустимо да се обезпечи достъп като се поврежда наследството... Друг е въпросът, че изкачването е комплицирано и искахме да улесним по-безопасно прекосяване... И в процеса на работа осъзнахме, че по този скат има следи, които по никакъв метод не са естествени ", споделя археолога Джони Исла, основен археолог за археологическия парк Наска-Палпа пред испанската организация EFE.
Отначало служащите едвам забелязали котката, тъй като естествената ерозия на ската съвсем била изтрила античните котешки контури. С помощта на фотоси, направени с дронове, археолозите намерено нещо, което през цялото време „ изглеждало като зооморфна фигура на котка ". След към седмица работа по консервацията на изображението, археолозите възстановили геоглифа, излежавал се стотици години прикрит от очите на всички.
" Поразително е, че към момента могат да бъдат разпознати нови фигури, само че знаем, че има и други неоткрити. През последните години благодарение на дронове, които ни разрешават да вършим фотоси на скатове, прави това допустимо ", изяснява археологът.
Откритието е станало при започване на тази година, само че поради прекъсването на дейностите в страната заради covid-19, досега не е приключена теренната работа по разкриването на фигурата на животното, обрисувана с линии с дебелина към 30 сантиметра.
Културата Паракас
Всичко демонстрира, че изображението на животното принадлежи на културата Паракас, която предшества с няколко века културата Наска, основала геоглифите, с които е прочут този район. Това също прави котката по-стара от всеки различен геоглиф, открит в региона.
" През последните години сред долините Палпа и Наска бяха разпознати към 80 или 100 нови фигури, които предшестват тези на културата на Наска. Те са по-малки и са обрисувани по скатовете на хълмове, явно от тази традиция съгласно иконографските съпоставения. Например в текстила на Паракас има птици, котки или персонажи, елементарно сравними с тези глифи “, изяснява откривателят.
Снимка: shutterstock
Исла показва, че историческата и културна интерпретация на тези находки е друга от тази на геоглифите от Наска, които са доста по-големи и сложни за разбиране с невъоръжено око.
" За смисъла на геоглифите от Наска има нещо несъмнено като отговор: те са свързани с водата и плодородието. Нищо необичайно за хора, живеещи в пустиня и за които водата е значима (...) Но тези новооткрити дребни изображения включват друга идея: те са основани, с цел да ги виждат хората “, разсъждава археологът.
По този метод, до момента в който фигурите на културата на Наска се вършат " от хората за боговете, " тези от културата Паракас " са от хората за хората ", съобщи Исла.
„ Във всеки случай е явно, че тази необятна пустиня съставлява културен пейзаж и има доста особено значение в продължение на стотици години “, прибавя археологът.
Линиите на Наска, открити през 1927 година, съставляват голям комплекс от зооморфни, геометрични или растителни изображения, чието разкриване за света става допустимо с помощта на Мария Райхе (1903-1998), която посвещава огромна част от живота си на изследване и запазване на геоглифите в Наска.
Снимка: shutterstock
Линиите на Наска са големи рисунки в почвата на пустинята Наска, основани най-вече от културата Наска сред 500 година прочие н. е. И 500 година сл. н. е.
Под червеникаво-кафявите камъчета на пустинята има жълто-сива почва. Когато горният пласт се отстрани, той излага по-светъл цвят изпод. В района няма доста дъжд, вятър или ерозия, тъй че основаните от индивида изображения биха могли да останат в относително положително положение в продължение на хиляди години.
Долният слои на почвата съдържа и огромни количества вар, която се втвърдява при излагане на влага (например от утринната мъгла) и оказва помощ да се запазят линиите непокътнати от ерозия в продължение на хиляди години.
Някои от линиите на Наска са геометрични фигури, други са елементарни линии, а някои са комбинирани в комплицирани изображения на животни и обекти, постоянно разпростряли се на няколко километра и най-добре забелязвани отдалеко или от горната страна от небето.
" Откритието за следващ път демонстрира богатото и разнообразно културно завещание на това място ", се споделя в изказване на министерството.
Котката, която наподобява на най-голямата детска рисунка правена в миналото, е с дължина към 37 метра, и лежи на песъчлив рид в Пампа де Наска.
Според археолозите и министерството на културата на Перу, възрастта на този геоглиф е към 2000 години, което го прави по-стар от всеки различен геоглиф, открит в региона.
Снимка: EPA/БГНЕС
Котката е изсечена на скатовете на рид в средата на пустинята в региона на Наска към двеста години преди нашата епоха, доста преди появяването на известни фигури като „ маймуната “, „ паякът “ или „ птицата “, които направиха региона едно от местата с максимален археологически интерес в Перу.
Новооткритата рисунка остава скрита съвсем 2000 години, на няколко метра от Панамерикана, основната автомагистрала, която минава от север на юг през цялата страна.
Случайно изобретение
Откритието на котката станало напълно инцидентно, когато управляващите вземат решение да подобрят достъпа до мястото за наблюдаване на удивителните рисунки. Докато работели по преустройството на естествената наблюдателница, наречена Mirador Natural, която разрешава на посетителите да видят част от гигантските фигури от земята, архолозите осъзнали, че пътят към няблюдателницата в действителност минава през геоглифа.
„ От Министерството на културата разбрахме, че достъпът до наблюдателната точка в действителност е минал през геоглиф и обмислихме да го променим, защото не е допустимо да се обезпечи достъп като се поврежда наследството... Друг е въпросът, че изкачването е комплицирано и искахме да улесним по-безопасно прекосяване... И в процеса на работа осъзнахме, че по този скат има следи, които по никакъв метод не са естествени ", споделя археолога Джони Исла, основен археолог за археологическия парк Наска-Палпа пред испанската организация EFE.
Отначало служащите едвам забелязали котката, тъй като естествената ерозия на ската съвсем била изтрила античните котешки контури. С помощта на фотоси, направени с дронове, археолозите намерено нещо, което през цялото време „ изглеждало като зооморфна фигура на котка ". След към седмица работа по консервацията на изображението, археолозите възстановили геоглифа, излежавал се стотици години прикрит от очите на всички.
" Поразително е, че към момента могат да бъдат разпознати нови фигури, само че знаем, че има и други неоткрити. През последните години благодарение на дронове, които ни разрешават да вършим фотоси на скатове, прави това допустимо ", изяснява археологът.
Откритието е станало при започване на тази година, само че поради прекъсването на дейностите в страната заради covid-19, досега не е приключена теренната работа по разкриването на фигурата на животното, обрисувана с линии с дебелина към 30 сантиметра.
Културата Паракас
Всичко демонстрира, че изображението на животното принадлежи на културата Паракас, която предшества с няколко века културата Наска, основала геоглифите, с които е прочут този район. Това също прави котката по-стара от всеки различен геоглиф, открит в региона.
" През последните години сред долините Палпа и Наска бяха разпознати към 80 или 100 нови фигури, които предшестват тези на културата на Наска. Те са по-малки и са обрисувани по скатовете на хълмове, явно от тази традиция съгласно иконографските съпоставения. Например в текстила на Паракас има птици, котки или персонажи, елементарно сравними с тези глифи “, изяснява откривателят.
Снимка: shutterstock
Исла показва, че историческата и културна интерпретация на тези находки е друга от тази на геоглифите от Наска, които са доста по-големи и сложни за разбиране с невъоръжено око.
" За смисъла на геоглифите от Наска има нещо несъмнено като отговор: те са свързани с водата и плодородието. Нищо необичайно за хора, живеещи в пустиня и за които водата е значима (...) Но тези новооткрити дребни изображения включват друга идея: те са основани, с цел да ги виждат хората “, разсъждава археологът.
По този метод, до момента в който фигурите на културата на Наска се вършат " от хората за боговете, " тези от културата Паракас " са от хората за хората ", съобщи Исла.
„ Във всеки случай е явно, че тази необятна пустиня съставлява културен пейзаж и има доста особено значение в продължение на стотици години “, прибавя археологът.
Линиите на Наска, открити през 1927 година, съставляват голям комплекс от зооморфни, геометрични или растителни изображения, чието разкриване за света става допустимо с помощта на Мария Райхе (1903-1998), която посвещава огромна част от живота си на изследване и запазване на геоглифите в Наска.
Снимка: shutterstock
Линиите на Наска са големи рисунки в почвата на пустинята Наска, основани най-вече от културата Наска сред 500 година прочие н. е. И 500 година сл. н. е.
Под червеникаво-кафявите камъчета на пустинята има жълто-сива почва. Когато горният пласт се отстрани, той излага по-светъл цвят изпод. В района няма доста дъжд, вятър или ерозия, тъй че основаните от индивида изображения биха могли да останат в относително положително положение в продължение на хиляди години.
Долният слои на почвата съдържа и огромни количества вар, която се втвърдява при излагане на влага (например от утринната мъгла) и оказва помощ да се запазят линиите непокътнати от ерозия в продължение на хиляди години.
Някои от линиите на Наска са геометрични фигури, други са елементарни линии, а някои са комбинирани в комплицирани изображения на животни и обекти, постоянно разпростряли се на няколко километра и най-добре забелязвани отдалеко или от горната страна от небето.
" Откритието за следващ път демонстрира богатото и разнообразно културно завещание на това място ", се споделя в изказване на министерството.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ