Д-р Боб Балард за "Експедиция "Амелия Еърхарт": Ние сме като разследващи журналисти
Носителката на премия " Еми " и " Оскар " Алисън Джени влиза в ролята на повествовател в документалната продукция " Експедиция " Амелия Еърхарт ", чиято премиера в българския ефир е през днешния ден, 16 ноември, от 22 ч. по National Geographic. В нея откривателя доктор Боб Балард, прочут с откритието на останките на " Титаник " през 1985 година, потегля на експедиция с упоритостта да открие мистерията към изгубването на Амелия Еърхарт - първата жена, прелетяла Атлантическия океан, която по-късно - през 1937 година изчезва мистериозно някъде над Тихия океан по време на различен околосветски полет.
Докато доктор Балард изследва и търси, актрисата Алисън Джени пък ни вкарва в приключенията на екипа, впуснал се в търсене на доказателства и добавя описа с елементи за живота и историята на самата Амелия Еърхарт.
" Дневник " разгласява диалог с доктор Балард и основния действен уредник на експедицията Алисън Фъндис, възложен особено от National Geographic.
© Public Domain
Амелия Еърхарт
Какво ви накара да се заемете точно с тази тематика и какъв беше първичният ви метод, откакто към този момент имате толкоз доста проучвания зад тила си, като откриването на " Титаник ", с което сте известен?
Д-р Боб Балард (ББ): Предизвикателството. Както знаете, съм откривател от доста, доста години. Правил съм проучвания и в България. В Черно море открихме извънредно непокътнати антични кораби. Знаем, че морските дълбини съхраняват човешката история и също, че, в случай че самолетът на Амелия Еърхарт е някъде там, към този момент имаме технологията и знанията, нужни, с цел да го открием. Но дано и Алисън показа своята мотивация от вероятността на жена по тематиката за Амелия.
Алисън Фъндис (АФ): Мисля, че огромна част от вдъхновението и взаимните старания с National Geographic по този план се дължат точно на това, че става дума за Амелия Еърхарт. На това коя е била и какъв живот е водила. Това е очебийно по един прелестен метод в документалния филм. Тя е разбивала бариери, била е пионер, била е ентусиазъм и продължава да бъде след толкоз доста време – 82 години след изгубването си.
Така, че градим върху 30 години проучвания на този съответен остров, тихоокеански атол, наименуван Никумароро. Бяхме подтикнати от някои от доказателствата, открити по време на този 30-годишен интервал, най-много от триангулацията на радио сигналите за помощ, както и от някои следи на острова, като бурканче от крем, плътно дамско огледало, кутийка от козметика, както и кости, открити през 40-те години.
Има голям брой аргументи, които ни привлякоха към тематиката и към местоположението и ни подтикнаха да работим дружно, с цел да опитаме да затворим тази глава, представяща последните дни от живота на Амелия Еърхарт.
© National Geographic
Кадри от експедицията на National Geographic
Боб, бил сте на към 2 години, когато Амелия изчезва, а и споменавате, че сте се захванал с това поради майка си, която се е отказала от кариерата си, с цел да отгледа три деца. Майка Ви обсъждала ли е събитията по това време и какви бяха настроенията в Америка, до момента в който всички търсеха знак от Амелия?
ББ: Да, а също и баба ми. Всички сме от Канзас. Амелия също е родена там. Баба ми е от Топека, а майка ми и аз сме родени в Уичита. Баща ми пък беше летец, тъй че да, Амелия Еърхарт беше доста значима фигура за нашето семейство. И в доста връзки го върша поради тях, тъй като тя е същински пионер и ентусиазъм за дамите. Тя разрушава границите и не приема " не " за отговор.
Освен това го намирам за доста предизвикателно. " Титаник " беше сложна задача. Тази беше още по-трудна. Не можеш да направиш всичко с едно пътешестване. Нужни са няколко експедиции. За благополучие получихме финансиране от държавното управление, което да използваме през идващите 10 години за проучване, разказване и работа в този регион. В момента чакаме доказателствата от местоположението, където са открити костите, с цел да разберем дали ДНК-то в почвата е нейно. Взето е ДНК от сестра ѝ и знаят какъв би бил нейният профил. Очакваме да забележим дали почвата ще даде позитивен резултат, тъй като кучетата, които са подготвени да откриват къде има остатъци от човек, показаха това място, тъй че ще забележим.
Но до момента в който криминолозите работят по това, ние преминахме в по-тежкия интервал на проучване към остров Хауланд, където имаме доста по-голямо софтуерно предизвикателство. Сега пренасочваме вниманието си към този остров и ще продължаваме да поставяме старания, до момента в който не успеем. Имаме финансиране безусловно за 10 години, с цел да създадем разкритията.
Какъв беше процесът по обмисляне на това пътешестване, какъв брой места трябваше да изследвате?
Акционерна фирма: Тази експедиция бе доста тежка за нас във връзка с логистика. На остров Никумароро имахме два кораба на място и защото не знаехме на какво ще попаднем, когато стигнем на острова, трябваше доста съществено да се подготвим за всевъзможни разновидности. Това означаваше да се подготвим за няколко разнообразни методологии на търсене и възобновяване на остатъци, в случай че намерим част от самолета.
© National Geographic
Имахме двата кораба и екип, основан на сушата, включващ археолози и специфични кучета, които използвахме на острова, както и екип гмуркачи. На нашия транспортен съд EV Nautilus имахме няколко инженерни екипа. Единият беше екипът, който ръководи ASV (автономен транспортен съд, движещ се на повърхността), който използвахме с цел да създадем карта на по-плитките елементи, където корабът ни не може да достъпи. На нашия транспортен съд имахме прикачен сонар, който може да направи карта на по-дълбоките подводни терени.
След това използвахме тези карти, с цел да пуснем отдалечено ръководени плавателни съдове, завързани за кораба, които се ръководят от борда му. Имаме и голям брой разнообразни датчици. Използваме ги за образното си проучване. Имаме HD и 4K камери на тези транспортни средства и ги използваме за развой, който назоваваме " косене ". Той съставлява систематично претършуване на морското дъно за образни следи от нещо, което може да прилича алуминий или парче от самолета на Амелия. Имахме и дронове, с които изучавахме периметъра на острова, където не доближиха колите ни и с изключение на всичко това имахме и гмурци.
Имаше ли нещо, което ви шокира или изненада до момента в който правехте изследването за продукцията, обвързвано с Амелия и живота ѝ?
ББ: Имаше няколко неща. Това, за което незабавно се сещам е, че е имало транспортен съд, наименуван USS Norwich City, който е обикалял рифовете години преди времето, в което се допуска, че самолетът на Амелия е кацнал тук. Този транспортен съд е седял тук и постепенно се е разпадал с времето до наши дни. Интересно е, че имаше опция самолетът да се е търкулил в профил на вулкана и да е спрял на ската. Съществуваше и опцията да е бил изместен надолу по ската от естетвени процеси, също както седиментът се отделя от планината. Така, че преглеждаме дали е допустимо самолетът да се е преместил надалеч от истинското си местонахождение и да е навлязъл в по-дълбоки води.
Успяхме да открием, че корабът Norwich City не е бил изработен от алуминий, а от желязо, което се е разпадало с благи надолу по ската, чак до хиляди метри под водата. Интересно е, тъй като ни показва по какъв начин се движат нещата по ската. Можем да използваме това познание и да си кажем – добре, в случай че самолетът на Амелия Еърхарт е кацнал на север, както специалистите имат вяра, че е станало, тогава по какъв начин частите му са се свлекли надолу по ската? Успяхме да проучваме картата на всички канали, като потоци с притоци да вземем за пример, и проследихме по какъв начин се движат коралите надолу по ската. Очаквахме в тези остатъци от корал да открием алуминиеви частици от самолета, само че не открихме нищо.
Не се застъпваме за избрана доктрина. Ние сме като проверяващи публицисти, разучаваме всяка доктрина и събирахме доводи, с цел да сме уверени, когато споделяме – не е тук. Но къде е тогава? После се преместваме на последваща и последваща локация и продължаваме нашето следствие. Сега прекосяваме към втора доктрина, която е към остров Хауланд. Вече сме почнали работа по нея.
© National Geographic
Кадри от експедицията на National Geographic
Алисън, постоянно ли сте се интересувала от проучване на морските дълбини? Била учителка в даден миг. Как започнахте да се занимавате с тази работа?
Акционерна фирма: Хубав въпрос. Бях млада, когато Боб откри " Титаник ". Израснах в Тенеси, което по никакъв начин не е покрай океана, само че постоянно съм носила в себе си авантюристичен дух. Аз и по-големият ми брат четяхме с интерес National Geographic в горичката зад къщата ни. Преструвахме се, че и самите ние сме откриватели. Боб доста ме въодушевяваше и за мен е чест да бъда част от този екип и да работя паралелно с него на сходна експедиция. Направо сбъдната фантазия.
Защо историята на Амелия Еърхарт продължава да бъде завладяваща за толкоз доста генерации и по какъв начин бихте описали тази жена?
Акционерна фирма: Бих я описала като пионер, който разрушава граници. Тя е била удивителна жена и ѝ личи от доста ранна възраст. Мисля, че постоянно е имала този авантюристичен дух и постоянно е преследвала буйно задачите и ползите си. Смятам, че е имала шанс, тъй като фамилията ѝ значително я е подкрепяло, а тя е имала малко по-бунтарски дух и сама е проправяла пътя си. Определено е изпреварила времето си във връзка с застъпничеството си за дамите и равноправието. Наистина невероятна жена.
ББ: Да, татко ѝ не ѝ е подарявал кукли. Дал ѝ е револвер. Дал ѝ е топка. Искала е момчешка шейна. Тя е от този вид дами, които не си поплюват, както се споделя. Била е умна и никой не е можел да я спре. Мисля, че това е и концепцията тук, да разкажем за една невероятна жена, живяла във време, в което всички дами е трябвало да имат опциите, които Амелия е имала.
Боб, по какъв начин те приготви опитът ти с " Титаник " за тази задача? Има ли нещо, с което тогава си сбъркал, което ще направиш друго в този момент?
ББ: Трябва да призная - към този момент съм възрастен човек, на 77 години съм. Трудно е за поверие, само че пътувам на такива морски експедиции от 60 години. Направил съм 150 такива. Всяка една е друга, само че и всяка те учи на нови техники за лов. Аз съм ловджия. Имам този ген. Така че съответно за тази експедиция точно това, че е предизвикателна и сложна, е занимателното. Представете си планина, на която се е разрушил аероплан. Той е на върна на вулкан, като Везувий, или който желаете различен вулкан. След което този аероплан се свлича надолу по вулкана. Сега си представете, че би трябвало да го намерите в някое дере или в някоя пролука, тъй като точно това правехме. Този остров е на върха на планина, ситуирана от напълно малко над надморското ниво до 5000 метра дълбочина. Освен това е на стъпала и нещата се свличат по него и падат надолу по всеки от стръмните скатове.
Предизвикателството беше по какъв начин да търсим нещо в сходен регион и да използваме дронове за местата, на които се разрушават талази и не можем да достигнем с гмурци. Беше доста занимателно.
Трябва да призная, че доста ми харесват сходни софтуерни провокации и потреблението на системи, с които не сме боравили преди. Тренирахме в региона на Американска Самоа преди да се подготвим за всичко това. Чувствах се като Артър Фидлър, до момента в който дирижира оркестъра Boston Pops. Беше проведено по един прелестен метод. И като го видиш, резултатът е добре хореогфрафирано знамение на модерната технология. Нямам самообладание да се върнем и да продължим търсенето. Сега ще си починем за зимата. Екипът ни беше в морето седем месеца и се завръща след няколко дни.
© National Geographic
Имаше ли някаква заплаха за вас по време на това пътешестване? Бяхте ли изцяло обезопасени и имаше ли последици за здравето ви?
ББ: Не бих споделил, че е било рисково. Дали съм бил на рискови експедиции в предишното? Да, доста. Разминавал ли съм се с заплахата на косъм? Много пъти. Но в този момент не се постанова да се гмуркам физически. Изпращаме роботи. Единствено би трябвало да рапортувам на застрахователните компании, в случай че изгубя някой от тях. Така че, не, за мен персонално или за екипа ни, тази задача не е рискова. Беше рискова за транспортните средства.
Както знаете, има филм за Амелия. Имахте ли опция да говорите с откривателите и сценаристите или с други откриватели, които са правили задълбочени проучвания за Амелия?
ББ: Да, има няколко разнообразни групи и всяка има своите теории. Има три съществени теории. Групата, наречена TIGHAR, е тази, която се сплотява към остров Гарднър, Никумароро. Има и различен лагер от откриватели, които имат вяра, че местоположението е остров Хауланд. Има и трети, които имат вяра, че Амелия е станала военнопленник и е починала в концентрационен лагер. Запознати сме с всички тях и получаваме мейли, в които ни питат за какво не изследваме тяхната локация.
Това е доста постоянно срещано. Винаги, когато се заема с нещо се зараждат тайни теории. Всеки път, когато се доближиш до късче от историята като " Титаник " или " Ендюрънс " или Амелия Еърхарт, постоянно има разнообразни лагери. Нямаме желания по този въпрос. Нашата работа е да разберем, коя от версиите е вярната. И ще продължаваме да търсим, до момента в който стигнем до отговора.
Ако Амелия можеше да се причисли към нас в този диалог през днешния ден, какво мислите, че би ни споделила, поради всичко, което знаете за нея?
ББ: Тя щеше да е също толкоз уверена, че ще я намерим. Била е уверена жена. Познавам дами като нея и те са непоколебими. За мен би било наслаждение да се срещна с нея.
Акционерна фирма: Да, мисля че, като допълнение към последната глава от живота ѝ, в случай че фактически е починала като корабокрушенец на Никумароро, несъмнено е дала всичко от себе си, с цел да оцелее и съм сигурна, че би измислила гениални способи за оцеляване. Бих се радвала да чуя тази история и да почетем последните ѝ дни.
Невъзможно е човек да не бъде обиден от видяното на острова, от облика на злополуката и това по какъв начин Амелия е оживяла сама, до момента в който се пробва да откри контакт с външния свят и да продължи да се бори. Знаем, че на тази локация са открити остатъци от сготвени животни. Как ви се отрази всичко това?
Акционерна фирма: Настръхвам, единствено до момента в който задавате този въпрос. Трябваше да отидем до острова и когато се разхождахме в частта, където се допуска, че е приземила самолета си, единствено визията за това какво е било. е доста прочувствено прекарване. Много е отрезвяващо, когато се опиташ да се поставиш на нейно място и да си представиш какъв брой е било ужасяващо и тежко, в случай че това е била ориста ѝ.
ББ: Както сподели Алисън, отидохме на този остров, който е необитаем и парещ - просто ужасяващо място, на което да се озовеш. Сигурен съм, че е положила невероятни старания да оцелее, само че там има и кокосови раци. Това е колония, в която гнездят доста птици и раците се изкачват по дърветата, взимат дребните и ги изяждат. Представяте ли си да ви чака такава орис?
Докато доктор Балард изследва и търси, актрисата Алисън Джени пък ни вкарва в приключенията на екипа, впуснал се в търсене на доказателства и добавя описа с елементи за живота и историята на самата Амелия Еърхарт.
" Дневник " разгласява диалог с доктор Балард и основния действен уредник на експедицията Алисън Фъндис, възложен особено от National Geographic.
© Public Domain
Амелия Еърхарт
Какво ви накара да се заемете точно с тази тематика и какъв беше първичният ви метод, откакто към този момент имате толкоз доста проучвания зад тила си, като откриването на " Титаник ", с което сте известен?
Д-р Боб Балард (ББ): Предизвикателството. Както знаете, съм откривател от доста, доста години. Правил съм проучвания и в България. В Черно море открихме извънредно непокътнати антични кораби. Знаем, че морските дълбини съхраняват човешката история и също, че, в случай че самолетът на Амелия Еърхарт е някъде там, към този момент имаме технологията и знанията, нужни, с цел да го открием. Но дано и Алисън показа своята мотивация от вероятността на жена по тематиката за Амелия.
Алисън Фъндис (АФ): Мисля, че огромна част от вдъхновението и взаимните старания с National Geographic по този план се дължат точно на това, че става дума за Амелия Еърхарт. На това коя е била и какъв живот е водила. Това е очебийно по един прелестен метод в документалния филм. Тя е разбивала бариери, била е пионер, била е ентусиазъм и продължава да бъде след толкоз доста време – 82 години след изгубването си.
Така, че градим върху 30 години проучвания на този съответен остров, тихоокеански атол, наименуван Никумароро. Бяхме подтикнати от някои от доказателствата, открити по време на този 30-годишен интервал, най-много от триангулацията на радио сигналите за помощ, както и от някои следи на острова, като бурканче от крем, плътно дамско огледало, кутийка от козметика, както и кости, открити през 40-те години.
Има голям брой аргументи, които ни привлякоха към тематиката и към местоположението и ни подтикнаха да работим дружно, с цел да опитаме да затворим тази глава, представяща последните дни от живота на Амелия Еърхарт.
© National Geographic
Кадри от експедицията на National Geographic
Боб, бил сте на към 2 години, когато Амелия изчезва, а и споменавате, че сте се захванал с това поради майка си, която се е отказала от кариерата си, с цел да отгледа три деца. Майка Ви обсъждала ли е събитията по това време и какви бяха настроенията в Америка, до момента в който всички търсеха знак от Амелия?
ББ: Да, а също и баба ми. Всички сме от Канзас. Амелия също е родена там. Баба ми е от Топека, а майка ми и аз сме родени в Уичита. Баща ми пък беше летец, тъй че да, Амелия Еърхарт беше доста значима фигура за нашето семейство. И в доста връзки го върша поради тях, тъй като тя е същински пионер и ентусиазъм за дамите. Тя разрушава границите и не приема " не " за отговор.
Освен това го намирам за доста предизвикателно. " Титаник " беше сложна задача. Тази беше още по-трудна. Не можеш да направиш всичко с едно пътешестване. Нужни са няколко експедиции. За благополучие получихме финансиране от държавното управление, което да използваме през идващите 10 години за проучване, разказване и работа в този регион. В момента чакаме доказателствата от местоположението, където са открити костите, с цел да разберем дали ДНК-то в почвата е нейно. Взето е ДНК от сестра ѝ и знаят какъв би бил нейният профил. Очакваме да забележим дали почвата ще даде позитивен резултат, тъй като кучетата, които са подготвени да откриват къде има остатъци от човек, показаха това място, тъй че ще забележим.
Но до момента в който криминолозите работят по това, ние преминахме в по-тежкия интервал на проучване към остров Хауланд, където имаме доста по-голямо софтуерно предизвикателство. Сега пренасочваме вниманието си към този остров и ще продължаваме да поставяме старания, до момента в който не успеем. Имаме финансиране безусловно за 10 години, с цел да създадем разкритията.
Какъв беше процесът по обмисляне на това пътешестване, какъв брой места трябваше да изследвате?
Акционерна фирма: Тази експедиция бе доста тежка за нас във връзка с логистика. На остров Никумароро имахме два кораба на място и защото не знаехме на какво ще попаднем, когато стигнем на острова, трябваше доста съществено да се подготвим за всевъзможни разновидности. Това означаваше да се подготвим за няколко разнообразни методологии на търсене и възобновяване на остатъци, в случай че намерим част от самолета.
© National Geographic
Имахме двата кораба и екип, основан на сушата, включващ археолози и специфични кучета, които използвахме на острова, както и екип гмуркачи. На нашия транспортен съд EV Nautilus имахме няколко инженерни екипа. Единият беше екипът, който ръководи ASV (автономен транспортен съд, движещ се на повърхността), който използвахме с цел да създадем карта на по-плитките елементи, където корабът ни не може да достъпи. На нашия транспортен съд имахме прикачен сонар, който може да направи карта на по-дълбоките подводни терени.
След това използвахме тези карти, с цел да пуснем отдалечено ръководени плавателни съдове, завързани за кораба, които се ръководят от борда му. Имаме и голям брой разнообразни датчици. Използваме ги за образното си проучване. Имаме HD и 4K камери на тези транспортни средства и ги използваме за развой, който назоваваме " косене ". Той съставлява систематично претършуване на морското дъно за образни следи от нещо, което може да прилича алуминий или парче от самолета на Амелия. Имахме и дронове, с които изучавахме периметъра на острова, където не доближиха колите ни и с изключение на всичко това имахме и гмурци.
Имаше ли нещо, което ви шокира или изненада до момента в който правехте изследването за продукцията, обвързвано с Амелия и живота ѝ?
ББ: Имаше няколко неща. Това, за което незабавно се сещам е, че е имало транспортен съд, наименуван USS Norwich City, който е обикалял рифовете години преди времето, в което се допуска, че самолетът на Амелия е кацнал тук. Този транспортен съд е седял тук и постепенно се е разпадал с времето до наши дни. Интересно е, че имаше опция самолетът да се е търкулил в профил на вулкана и да е спрял на ската. Съществуваше и опцията да е бил изместен надолу по ската от естетвени процеси, също както седиментът се отделя от планината. Така, че преглеждаме дали е допустимо самолетът да се е преместил надалеч от истинското си местонахождение и да е навлязъл в по-дълбоки води.
Успяхме да открием, че корабът Norwich City не е бил изработен от алуминий, а от желязо, което се е разпадало с благи надолу по ската, чак до хиляди метри под водата. Интересно е, тъй като ни показва по какъв начин се движат нещата по ската. Можем да използваме това познание и да си кажем – добре, в случай че самолетът на Амелия Еърхарт е кацнал на север, както специалистите имат вяра, че е станало, тогава по какъв начин частите му са се свлекли надолу по ската? Успяхме да проучваме картата на всички канали, като потоци с притоци да вземем за пример, и проследихме по какъв начин се движат коралите надолу по ската. Очаквахме в тези остатъци от корал да открием алуминиеви частици от самолета, само че не открихме нищо.
Не се застъпваме за избрана доктрина. Ние сме като проверяващи публицисти, разучаваме всяка доктрина и събирахме доводи, с цел да сме уверени, когато споделяме – не е тук. Но къде е тогава? После се преместваме на последваща и последваща локация и продължаваме нашето следствие. Сега прекосяваме към втора доктрина, която е към остров Хауланд. Вече сме почнали работа по нея.
© National Geographic
Кадри от експедицията на National Geographic
Алисън, постоянно ли сте се интересувала от проучване на морските дълбини? Била учителка в даден миг. Как започнахте да се занимавате с тази работа?
Акционерна фирма: Хубав въпрос. Бях млада, когато Боб откри " Титаник ". Израснах в Тенеси, което по никакъв начин не е покрай океана, само че постоянно съм носила в себе си авантюристичен дух. Аз и по-големият ми брат четяхме с интерес National Geographic в горичката зад къщата ни. Преструвахме се, че и самите ние сме откриватели. Боб доста ме въодушевяваше и за мен е чест да бъда част от този екип и да работя паралелно с него на сходна експедиция. Направо сбъдната фантазия.
Защо историята на Амелия Еърхарт продължава да бъде завладяваща за толкоз доста генерации и по какъв начин бихте описали тази жена?
Акционерна фирма: Бих я описала като пионер, който разрушава граници. Тя е била удивителна жена и ѝ личи от доста ранна възраст. Мисля, че постоянно е имала този авантюристичен дух и постоянно е преследвала буйно задачите и ползите си. Смятам, че е имала шанс, тъй като фамилията ѝ значително я е подкрепяло, а тя е имала малко по-бунтарски дух и сама е проправяла пътя си. Определено е изпреварила времето си във връзка с застъпничеството си за дамите и равноправието. Наистина невероятна жена.
ББ: Да, татко ѝ не ѝ е подарявал кукли. Дал ѝ е револвер. Дал ѝ е топка. Искала е момчешка шейна. Тя е от този вид дами, които не си поплюват, както се споделя. Била е умна и никой не е можел да я спре. Мисля, че това е и концепцията тук, да разкажем за една невероятна жена, живяла във време, в което всички дами е трябвало да имат опциите, които Амелия е имала.
Боб, по какъв начин те приготви опитът ти с " Титаник " за тази задача? Има ли нещо, с което тогава си сбъркал, което ще направиш друго в този момент?
ББ: Трябва да призная - към този момент съм възрастен човек, на 77 години съм. Трудно е за поверие, само че пътувам на такива морски експедиции от 60 години. Направил съм 150 такива. Всяка една е друга, само че и всяка те учи на нови техники за лов. Аз съм ловджия. Имам този ген. Така че съответно за тази експедиция точно това, че е предизвикателна и сложна, е занимателното. Представете си планина, на която се е разрушил аероплан. Той е на върна на вулкан, като Везувий, или който желаете различен вулкан. След което този аероплан се свлича надолу по вулкана. Сега си представете, че би трябвало да го намерите в някое дере или в някоя пролука, тъй като точно това правехме. Този остров е на върха на планина, ситуирана от напълно малко над надморското ниво до 5000 метра дълбочина. Освен това е на стъпала и нещата се свличат по него и падат надолу по всеки от стръмните скатове.
Предизвикателството беше по какъв начин да търсим нещо в сходен регион и да използваме дронове за местата, на които се разрушават талази и не можем да достигнем с гмурци. Беше доста занимателно.
Трябва да призная, че доста ми харесват сходни софтуерни провокации и потреблението на системи, с които не сме боравили преди. Тренирахме в региона на Американска Самоа преди да се подготвим за всичко това. Чувствах се като Артър Фидлър, до момента в който дирижира оркестъра Boston Pops. Беше проведено по един прелестен метод. И като го видиш, резултатът е добре хореогфрафирано знамение на модерната технология. Нямам самообладание да се върнем и да продължим търсенето. Сега ще си починем за зимата. Екипът ни беше в морето седем месеца и се завръща след няколко дни.
© National Geographic
Имаше ли някаква заплаха за вас по време на това пътешестване? Бяхте ли изцяло обезопасени и имаше ли последици за здравето ви?
ББ: Не бих споделил, че е било рисково. Дали съм бил на рискови експедиции в предишното? Да, доста. Разминавал ли съм се с заплахата на косъм? Много пъти. Но в този момент не се постанова да се гмуркам физически. Изпращаме роботи. Единствено би трябвало да рапортувам на застрахователните компании, в случай че изгубя някой от тях. Така че, не, за мен персонално или за екипа ни, тази задача не е рискова. Беше рискова за транспортните средства.
Както знаете, има филм за Амелия. Имахте ли опция да говорите с откривателите и сценаристите или с други откриватели, които са правили задълбочени проучвания за Амелия?
ББ: Да, има няколко разнообразни групи и всяка има своите теории. Има три съществени теории. Групата, наречена TIGHAR, е тази, която се сплотява към остров Гарднър, Никумароро. Има и различен лагер от откриватели, които имат вяра, че местоположението е остров Хауланд. Има и трети, които имат вяра, че Амелия е станала военнопленник и е починала в концентрационен лагер. Запознати сме с всички тях и получаваме мейли, в които ни питат за какво не изследваме тяхната локация.
Това е доста постоянно срещано. Винаги, когато се заема с нещо се зараждат тайни теории. Всеки път, когато се доближиш до късче от историята като " Титаник " или " Ендюрънс " или Амелия Еърхарт, постоянно има разнообразни лагери. Нямаме желания по този въпрос. Нашата работа е да разберем, коя от версиите е вярната. И ще продължаваме да търсим, до момента в който стигнем до отговора.
Ако Амелия можеше да се причисли към нас в този диалог през днешния ден, какво мислите, че би ни споделила, поради всичко, което знаете за нея?
ББ: Тя щеше да е също толкоз уверена, че ще я намерим. Била е уверена жена. Познавам дами като нея и те са непоколебими. За мен би било наслаждение да се срещна с нея.
Акционерна фирма: Да, мисля че, като допълнение към последната глава от живота ѝ, в случай че фактически е починала като корабокрушенец на Никумароро, несъмнено е дала всичко от себе си, с цел да оцелее и съм сигурна, че би измислила гениални способи за оцеляване. Бих се радвала да чуя тази история и да почетем последните ѝ дни.
Невъзможно е човек да не бъде обиден от видяното на острова, от облика на злополуката и това по какъв начин Амелия е оживяла сама, до момента в който се пробва да откри контакт с външния свят и да продължи да се бори. Знаем, че на тази локация са открити остатъци от сготвени животни. Как ви се отрази всичко това?
Акционерна фирма: Настръхвам, единствено до момента в който задавате този въпрос. Трябваше да отидем до острова и когато се разхождахме в частта, където се допуска, че е приземила самолета си, единствено визията за това какво е било. е доста прочувствено прекарване. Много е отрезвяващо, когато се опиташ да се поставиш на нейно място и да си представиш какъв брой е било ужасяващо и тежко, в случай че това е била ориста ѝ.
ББ: Както сподели Алисън, отидохме на този остров, който е необитаем и парещ - просто ужасяващо място, на което да се озовеш. Сигурен съм, че е положила невероятни старания да оцелее, само че там има и кокосови раци. Това е колония, в която гнездят доста птици и раците се изкачват по дърветата, взимат дребните и ги изяждат. Представяте ли си да ви чака такава орис?
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ