Изследване: Нощните смени повишават риска от ракови заболявания
Нощните смени нарушават естествените 24-часови ритми в интензивността на избрани гени, свързани с рака, правейки служащите по-уязвими към увреждане на тяхното ДНК. Това демонстрират данни от проучване на Държавния университет на Вашингтон.
Учените изследват евентуалното присъединяване на биологичния часовник, вграденият в тялото механизъм, който ни държи в 24-часов нощен и дневен цикъл.
Въпреки че в мозъка има централен биологичен часовник, съвсем всяка клетка в тялото има и собствен личен тъй наречените „ вграден часовник”. Той включва гени, които са ритмични в изразяването си, което значи, че равнищата им на интензивност се трансформират според от времето на деня или нощта.
Според учените някои гени, които са свързани с ракови болести, също са ритмични и нощният труд нарушава този развой.
„ Все повече доказателства демонстрират, че ракът е по-разпространен измежду служащите в нощните смени, което накара Международната организация за проучване на рака да класифицира работата през нощта като евентуално канцерогенна “, споделя съавторът на изследването доцент Шобан Гадамеди.
Как протича проучването?
За да ревизират своите изказвания, учените организират 7-дневен опит за работа на смени с 14 доброволци. Половината от тях работят три дни нощна промяна, а останалите три дни дневна промяна.
Всички участници следват непрекъснат обикновен протокол, който изследва вътрешните биологични ритми.
Като част от него, те са държани будни в продължение на 24 часа в полулегнала поза при непрекъснато излагане на светлина и стайна температура и им са давани идентични храни на 60 минути. На всеки три часа им се взема и кръвна проба.
Анализите на белите кръвни телца демонстрират, че ритмите на доста от обвързваните с рака гени са разнообразни при доброволците, работили в нощна промяна, спрямо тези в дневна промяна.
Гените, свързани с възобновяване на ДНК, които демонстрират разнообразни ритми в изискванията на дневна промяна, губят своята равномерност в изискванията на нощна промяна.
След това откривателите преглеждат какви могат да бъдат следствията от измененията в експресията на гени, свързани с рака. Те откриват, че белите кръвни телца, изолирани от кръвта на участниците в нощната промяна, демонстрират повече доказателства за увреждане на ДНК, в сравнение с тези на участниците в дневната промяна.
Учените излагат изолираните бели кръвни телца на йонизиращо излъчване и откриват, че кръвните проби на служащите в нощна промяна демонстрират увеличено увреждане на ДНК. Те са по-уязвими към радиация и ракови заболявание.
Какво следва?
Следващата стъпка на откривателите е да проведат същия опит с действителни служащи, които в продължение на години се трудят в дневна или нощна промяна, с цел да дефинират дали при работещите нощем уврежданията на ДНК се натрупват с течение на времето и дали се усилва риска от ракови болести.
Подобни данни биха могли да се употребяват за създаване на тактики за предварителна защита и медикаменти за възобновяване на повредена ДНК, както и за тактики за усъвършенстване на времето за лекуване на рака, тъй че то да се ползва, когато успеваемостта му е най-голяма и страничните резултати са минимални.
Учените изследват евентуалното присъединяване на биологичния часовник, вграденият в тялото механизъм, който ни държи в 24-часов нощен и дневен цикъл.
Въпреки че в мозъка има централен биологичен часовник, съвсем всяка клетка в тялото има и собствен личен тъй наречените „ вграден часовник”. Той включва гени, които са ритмични в изразяването си, което значи, че равнищата им на интензивност се трансформират според от времето на деня или нощта.
Според учените някои гени, които са свързани с ракови болести, също са ритмични и нощният труд нарушава този развой.
„ Все повече доказателства демонстрират, че ракът е по-разпространен измежду служащите в нощните смени, което накара Международната организация за проучване на рака да класифицира работата през нощта като евентуално канцерогенна “, споделя съавторът на изследването доцент Шобан Гадамеди.
Как протича проучването?
За да ревизират своите изказвания, учените организират 7-дневен опит за работа на смени с 14 доброволци. Половината от тях работят три дни нощна промяна, а останалите три дни дневна промяна.
Всички участници следват непрекъснат обикновен протокол, който изследва вътрешните биологични ритми.
Като част от него, те са държани будни в продължение на 24 часа в полулегнала поза при непрекъснато излагане на светлина и стайна температура и им са давани идентични храни на 60 минути. На всеки три часа им се взема и кръвна проба.
Анализите на белите кръвни телца демонстрират, че ритмите на доста от обвързваните с рака гени са разнообразни при доброволците, работили в нощна промяна, спрямо тези в дневна промяна.
Гените, свързани с възобновяване на ДНК, които демонстрират разнообразни ритми в изискванията на дневна промяна, губят своята равномерност в изискванията на нощна промяна.
След това откривателите преглеждат какви могат да бъдат следствията от измененията в експресията на гени, свързани с рака. Те откриват, че белите кръвни телца, изолирани от кръвта на участниците в нощната промяна, демонстрират повече доказателства за увреждане на ДНК, в сравнение с тези на участниците в дневната промяна.
Учените излагат изолираните бели кръвни телца на йонизиращо излъчване и откриват, че кръвните проби на служащите в нощна промяна демонстрират увеличено увреждане на ДНК. Те са по-уязвими към радиация и ракови заболявание.
Какво следва?
Следващата стъпка на откривателите е да проведат същия опит с действителни служащи, които в продължение на години се трудят в дневна или нощна промяна, с цел да дефинират дали при работещите нощем уврежданията на ДНК се натрупват с течение на времето и дали се усилва риска от ракови болести.
Подобни данни биха могли да се употребяват за създаване на тактики за предварителна защита и медикаменти за възобновяване на повредена ДНК, както и за тактики за усъвършенстване на времето за лекуване на рака, тъй че то да се ползва, когато успеваемостта му е най-голяма и страничните резултати са минимални.
Източник: btvnovinite.bg
КОМЕНТАРИ