Българите искат смяна на властта, но не и избори
Normal021falsefalsefalseBGX-NONEX-NONE /* Style Definitions */ table.MsoNormalTable {mso-style-name: " Нормална таблица " ; mso-tstyle-rowband-size:0; mso-tstyle-colband-size:0; mso-style-noshow:yes; mso-style-priority:99; mso-style-parent: " " ; mso-padding-alt:0cm 5.4pt 0cm 5.4pt; mso-para-margin-top:0cm; mso-para-margin-right:0cm; mso-para-margin-bottom:10.0pt; mso-para-margin-left:0cm; line-height:115%; mso-pagination:widow-orphan; font-size:11.0pt; font-family: " Calibri ", " sans-serif " ; mso-ascii-font-family:Calibri; mso-ascii-theme-font:minor-latin; mso-hansi-font-family:Calibri; mso-hansi-theme-font:minor-latin; mso-bidi-font-family: " Times New Roman " ; mso-bidi-theme-font:minor-bidi; mso-fareast-language:EN-US;}
Институциите – отговорни, вотът на съмнение – обективен, кардинално предпочитание за смяна във властта – по-скоро да, предпочитание за избори – по-скоро не. Това са най-накратко систематизираните резултати от най-новото изследване на „ Галъп интернешънъл “ за публичните и политически настройки.
Българите виждат сериозна виновност в институциите за водната рецесия. На този декор обществото възприема настояването за избор на съмнение по тематиките като водоснабдяване, качество на въздуха и така нататък като заслужено, разясняват социолозите.
Най-общо предпочитание за промяна на държавното управление доминира, въпреки и не с доста, само че когато стане дума по-конкретно за предварителни избори, надвива неохотата, демонстрира допитването. Българите, като цяло, избират страната да е притежател на сдруженията, свързани с комуналните услуги – като водоснабдяване, електроснабдяване, парно.
Анкетираните са безапелационни - хората и институциите, а не климатът и природата, са отговорни за спешната обстановка в Перник. Помолени да избират единствено една сред варианти, 12% показват опцията „ Водната рецесия е следствие от промени в природата и климата “. 69% обаче се дефинират по-близо до разновидността „ Водната рецесия е следствие от активността на хората и институциите “. 15% избират опцията „ Не съм задоволително осведомен с този въпрос “, а 4% се затрудняват да отговорят. Между електоратите на другите партии съвсем няма разлика в отговорите. Само при последователите на ръководещите са малко по-високи дяловете на отговори от вида „ природата е отговорна “.
При тази обстановка 47% намират настояването на избор на съмнение по такива тематики за заслужено, а 27% са на противоположното мнение. Останалите се затрудняват да отговорят. Единствените, които внезапно контрастират на общия декор, са последователите на ръководещите партии.
41% от българите желаят оставка и промяна на държавното управление, а 34% – не. Останалите се затрудняват. Когато обаче въпросът е съответно за предварителни парламентарни избори, 35% желаят, само че 40% не желаят. Останалите се затрудняват да отговорят. Дяловете са в близки стойности и се движат по този начин от месеци.
Явно, нереалното предпочитание за смяна господства, само че когато става дума съответно за нови парламентарни избори, няма отчетливо болшинство. Инстинкт против властта се усеща, само че вероятността за предварителни избори очевидно отблъсква, разясняват анализаторите.
За съпоставяне, след „ Апартаментгейт “ напролет дяловете на искащи оставка бяха сходни на сегашните – 42%, които желаят, и 33%, които не желаят. Предсрочни избори пък тогава желаеха 40%, против 38%, които не желаеха. Оказва се, че тогава обстановката е била сходна и сякаш даже малко по-тревожна в публичен проект за актуалното ръководство.
Все отново, все още на проучване (9 – 17 януари) рецесията още е в развиване. По всичко проличава, че тя ще бъде в развиване още дълго време, тъй че занапред ще се обяснява структурата на всеобщите настройки.
Две трети по-скоро избират, по принцип, сдруженията за така наречен комунални услуги да са държавни, 14% считат, че е по-добре да са частни. При електората на десните партии картината е малко по-нюансирана, само че и там доминират тези, които избират обществена благосъстоятелност.
Данните са още едно доказателство за бавния ход на приучване с пазарните действителности у нас. Същият въпрос беше заложен и през март 2018 година към сагата с ЧЕЗ. Данните бяха съвсем идентични.
35 души са интервюирани „ лице в лице “, с двустепенна, гнездова извадка, на инцидентен принцип. Максималната позволена статистическа неточност: ±3.5% при 50-процентните дялове. 1% от извадката е еднакъв на към 55 хиляди души.
Институциите – отговорни, вотът на съмнение – обективен, кардинално предпочитание за смяна във властта – по-скоро да, предпочитание за избори – по-скоро не. Това са най-накратко систематизираните резултати от най-новото изследване на „ Галъп интернешънъл “ за публичните и политически настройки.
Българите виждат сериозна виновност в институциите за водната рецесия. На този декор обществото възприема настояването за избор на съмнение по тематиките като водоснабдяване, качество на въздуха и така нататък като заслужено, разясняват социолозите.
Най-общо предпочитание за промяна на държавното управление доминира, въпреки и не с доста, само че когато стане дума по-конкретно за предварителни избори, надвива неохотата, демонстрира допитването. Българите, като цяло, избират страната да е притежател на сдруженията, свързани с комуналните услуги – като водоснабдяване, електроснабдяване, парно.
Анкетираните са безапелационни - хората и институциите, а не климатът и природата, са отговорни за спешната обстановка в Перник. Помолени да избират единствено една сред варианти, 12% показват опцията „ Водната рецесия е следствие от промени в природата и климата “. 69% обаче се дефинират по-близо до разновидността „ Водната рецесия е следствие от активността на хората и институциите “. 15% избират опцията „ Не съм задоволително осведомен с този въпрос “, а 4% се затрудняват да отговорят. Между електоратите на другите партии съвсем няма разлика в отговорите. Само при последователите на ръководещите са малко по-високи дяловете на отговори от вида „ природата е отговорна “.
При тази обстановка 47% намират настояването на избор на съмнение по такива тематики за заслужено, а 27% са на противоположното мнение. Останалите се затрудняват да отговорят. Единствените, които внезапно контрастират на общия декор, са последователите на ръководещите партии.
41% от българите желаят оставка и промяна на държавното управление, а 34% – не. Останалите се затрудняват. Когато обаче въпросът е съответно за предварителни парламентарни избори, 35% желаят, само че 40% не желаят. Останалите се затрудняват да отговорят. Дяловете са в близки стойности и се движат по този начин от месеци.
Явно, нереалното предпочитание за смяна господства, само че когато става дума съответно за нови парламентарни избори, няма отчетливо болшинство. Инстинкт против властта се усеща, само че вероятността за предварителни избори очевидно отблъсква, разясняват анализаторите.
За съпоставяне, след „ Апартаментгейт “ напролет дяловете на искащи оставка бяха сходни на сегашните – 42%, които желаят, и 33%, които не желаят. Предсрочни избори пък тогава желаеха 40%, против 38%, които не желаеха. Оказва се, че тогава обстановката е била сходна и сякаш даже малко по-тревожна в публичен проект за актуалното ръководство.
Все отново, все още на проучване (9 – 17 януари) рецесията още е в развиване. По всичко проличава, че тя ще бъде в развиване още дълго време, тъй че занапред ще се обяснява структурата на всеобщите настройки.
Две трети по-скоро избират, по принцип, сдруженията за така наречен комунални услуги да са държавни, 14% считат, че е по-добре да са частни. При електората на десните партии картината е малко по-нюансирана, само че и там доминират тези, които избират обществена благосъстоятелност.
Данните са още едно доказателство за бавния ход на приучване с пазарните действителности у нас. Същият въпрос беше заложен и през март 2018 година към сагата с ЧЕЗ. Данните бяха съвсем идентични.
35 души са интервюирани „ лице в лице “, с двустепенна, гнездова извадка, на инцидентен принцип. Максималната позволена статистическа неточност: ±3.5% при 50-процентните дялове. 1% от извадката е еднакъв на към 55 хиляди души.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ