В 22 държави от ЕС работодателите плащат болничните от първия ден
Normal021falsefalsefalseBGX-NONEX-NONE /* Style Definitions */ table.MsoNormalTable {mso-style-name: " Нормална таблица " ; mso-tstyle-rowband-size:0; mso-tstyle-colband-size:0; mso-style-noshow:yes; mso-style-priority:99; mso-style-parent: " " ; mso-padding-alt:0cm 5.4pt 0cm 5.4pt; mso-para-margin-top:0cm; mso-para-margin-right:0cm; mso-para-margin-bottom:10.0pt; mso-para-margin-left:0cm; line-height:115%; mso-pagination:widow-orphan; font-size:11.0pt; font-family: " Calibri ", " sans-serif " ; mso-ascii-font-family:Calibri; mso-ascii-theme-font:minor-latin; mso-hansi-font-family:Calibri; mso-hansi-theme-font:minor-latin; mso-bidi-font-family: " Times New Roman " ; mso-bidi-theme-font:minor-bidi; mso-fareast-language:EN-US;}
След като бяха тиражирани данни за методът на погашение на болничните в други страни членки на Европейски Съюз, специалисти от КТ „ Подкрепа “ и други организации направиха обзор на законодателството в страните, в които, съгласно работодателски организации, служащите не получават нито обезщетение, нито трудови хонорари в първите дни от краткотрайната неработоспособност. Реалността се оказа напълно друга. Синдикатът разгласява данните от своето изследване.
Не в 14, а в едвам 5 страни в Европейски Съюз служащите не получават заплащания от първия ден. Впоследствие, в 2 от тези пет страни, работодателят, не осигурителният фонд, поема отговорността за заболелия чиновник. Cред единствените три страни, в които бизнесът няма никакво отношение към болничните, са страни като офшорката Кипър.
Eдин от най-фрапиращите случаи, посочени от работодателите, беше Швеция, където те настояват, че срокът, в който служащият остава без всевъзможни средства е 7 дни и стига до 90! Това е изцяло погрешно – служащият получава заплащане от първия ден на разболяването си. Единствено, когато е самоосигуряващо се лице, може да не получава средства от осигурителния фонд, в случай че не заплаща вноски в него, което е разумно. В Австрия работодателят заплаща от първия ден и продължава да го прави цели 12 седмици. Там работи така наречен „ принцип на продължаващо заплащане “, макар че индивидът не е на работното си място. Има и страни членки, в които задължението за заплащане от първия ден от страна на работодателя не е вписано в закон, а е част от групови трудови контракти. Те обаче покриват всички или съвсем всички служащи и чиновници в страната, защото там общественият разговор е добър и никой шеф не би си разрешил да откаже започване на договаряния за КТД, както в България. Никой работодел не би си разрешил също да съобщи, че служащите са мързеливи, а той им създава заплатите.
Не единствено това - aко погледнем какъв брой дни от интервала на краткотрайна неработоспособност се покрива от работодателите в страните членки на Европейски Съюз, ще установим, че българските работодатели са най-облагодетелствани.
Девет са страните, в които бизнесът покрива сред 2 и 10 дни, тук е и България с три. В цели 11 страни работодателите изплащат обезщетения/заплати повече от 30 дни. В допълнение, в значително страни само бизнесът заплаща осигуровки за общо заболяване, у нас те се разделят сред служащия и работодателя.
Обръщаме внимание и на още една неистина, която се тиражира. Ръст на изплатените болнични дни в последните години в действителност има, само че той не е 10 млн. дни. Всъщност докладът на Национален осигурителен институт за 2012 година сочи, че болничните дни през годината са 12 100 012, а през 2018 година са били 14 668 561. Разликата е 2,5 млн. дни – четири пъти по-малко от изказванията на работодателски организации.
След като бяха тиражирани данни за методът на погашение на болничните в други страни членки на Европейски Съюз, специалисти от КТ „ Подкрепа “ и други организации направиха обзор на законодателството в страните, в които, съгласно работодателски организации, служащите не получават нито обезщетение, нито трудови хонорари в първите дни от краткотрайната неработоспособност. Реалността се оказа напълно друга. Синдикатът разгласява данните от своето изследване.
Не в 14, а в едвам 5 страни в Европейски Съюз служащите не получават заплащания от първия ден. Впоследствие, в 2 от тези пет страни, работодателят, не осигурителният фонд, поема отговорността за заболелия чиновник. Cред единствените три страни, в които бизнесът няма никакво отношение към болничните, са страни като офшорката Кипър.
Eдин от най-фрапиращите случаи, посочени от работодателите, беше Швеция, където те настояват, че срокът, в който служащият остава без всевъзможни средства е 7 дни и стига до 90! Това е изцяло погрешно – служащият получава заплащане от първия ден на разболяването си. Единствено, когато е самоосигуряващо се лице, може да не получава средства от осигурителния фонд, в случай че не заплаща вноски в него, което е разумно. В Австрия работодателят заплаща от първия ден и продължава да го прави цели 12 седмици. Там работи така наречен „ принцип на продължаващо заплащане “, макар че индивидът не е на работното си място. Има и страни членки, в които задължението за заплащане от първия ден от страна на работодателя не е вписано в закон, а е част от групови трудови контракти. Те обаче покриват всички или съвсем всички служащи и чиновници в страната, защото там общественият разговор е добър и никой шеф не би си разрешил да откаже започване на договаряния за КТД, както в България. Никой работодел не би си разрешил също да съобщи, че служащите са мързеливи, а той им създава заплатите.
Не единствено това - aко погледнем какъв брой дни от интервала на краткотрайна неработоспособност се покрива от работодателите в страните членки на Европейски Съюз, ще установим, че българските работодатели са най-облагодетелствани.
Девет са страните, в които бизнесът покрива сред 2 и 10 дни, тук е и България с три. В цели 11 страни работодателите изплащат обезщетения/заплати повече от 30 дни. В допълнение, в значително страни само бизнесът заплаща осигуровки за общо заболяване, у нас те се разделят сред служащия и работодателя.
Обръщаме внимание и на още една неистина, която се тиражира. Ръст на изплатените болнични дни в последните години в действителност има, само че той не е 10 млн. дни. Всъщност докладът на Национален осигурителен институт за 2012 година сочи, че болничните дни през годината са 12 100 012, а през 2018 година са били 14 668 561. Разликата е 2,5 млн. дни – четири пъти по-малко от изказванията на работодателски организации.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ