На учителите се вменяват ангажименти, които са на полицията и социалните служби
Normal021falsefalsefalseBGX-NONEX-NONE /* Style Definitions */ table.MsoNormalTable {mso-style-name: " Нормална таблица " ; mso-tstyle-rowband-size:0; mso-tstyle-colband-size:0; mso-style-noshow:yes; mso-style-priority:99; mso-style-parent: " " ; mso-padding-alt:0cm 5.4pt 0cm 5.4pt; mso-para-margin-top:0cm; mso-para-margin-right:0cm; mso-para-margin-bottom:10.0pt; mso-para-margin-left:0cm; line-height:115%; mso-pagination:widow-orphan; font-size:11.0pt; font-family: " Calibri ", " sans-serif " ; mso-ascii-font-family:Calibri; mso-ascii-theme-font:minor-latin; mso-hansi-font-family:Calibri; mso-hansi-theme-font:minor-latin; mso-bidi-font-family: " Times New Roman " ; mso-bidi-theme-font:minor-bidi; mso-fareast-language:EN-US;}
Интервю за Радио „ Фокус “
- На прага сме на новата образователна година. Тъй като 15 септември тази година е неделя, публично новата образователна година ще бъде открита на 16-ти септември. Многото безредици и наслади трансформират този ден в същински празник за България. Но след празника идват и проблемите – с какви провокации ще посрещнем новата образователна година? Добър ден споделяме на Ирена Анастасова.
- Здравейте на вас и на вашите слушатели
-Вие, госпожо Анастасова, къде ще посрещнете новата образователна година?
- Имам предложения от няколко учебни заведения и още не съм решила. Разбира се, доста пострадвам, че в случай че избера да отида другаде, не мога да отида в мото учебно заведение, по тази причина към момента се двоумя, само че при всички случаи ще съм на празника.
- Празнично ли се чувствате в този ден?
- Знаете ли, ние учителите в този ден постоянно се усещаме празнично. Някак си в този ден, освен за нас, само че и за обществеността в България, на напред във времето излиза тъкмо тази тържественост. Тоест в кадър са усмивки, деца, красиви, пременени, както се споделя по остарял български бит, с проведени тържества в учебните заведения. И по този начин би трябвало да бъде, тъй като, макари не част от формалния празничен календар на страната, 15 септември доста от дълго време е станал подобен празничен ден. Това е в кадър. Проблемите обаче са зад кадър.
- Имате ли информация за митинги на учители в първия образователен ден. Синдикатите се разграничиха от сходни дейности, само че може би част от учителите не са се отказали?
- Вижте, аз наблюдавах това, което вървеше в обществените мрежи – подписка от една сериозна част от над 6500 учители. Като човек, който 27 години е бил в системата, и който с изключение на дълги години преподавател, по-късно дълги години е бил и шеф, аз почтено казано се учудих от тази реакция на синдикатите, на работодателските организации в системата на образованието, и на министерството, тъй като някак си доста необичайно звучи повода, видите ли, не могат да стачкуват учителите, тъй като това било първият образователен ден. Доколкото видях в обществените мрежи, техният митинг е плануван за 16:00 часа следобяд. В 16:00 часа следобяд всички тържества в учебното заведение са завършили. Това е един опит, по какъв начин да ви кажа, доста е обикновено да се застане против тази група учители, а тя е доста по-голяма, просто такава част са подписали подписката. И беше грозно. По-този метод с публична декларация да се реагира против настояванията на сътрудниците, изключително грозно за синдикалните им организации и за работодателските им, тъй като те са призвани да пазят ползите им.
- Нека да кажем какъв е мотивът за учителското неодобрение, от какво е предизвикано?
- Поводът за учителското неодобрение е смяна, която се планува в така наречен „ Постановление 100 “ на Министерски съвет, по-масово известно като „ Механизъм за увеличение на обгръщането на децата в системата “, което работи от предходната година, само че в този момент има една корекция, която е оповестена за публично разискване, и която задължава учебните заведения, с изключение на екипите, които по този начин или другояче те са основали за обсег на децата, дружно с някои други институции обикалят по адреси децата преди началото на образователната година. Сега се основават и спомагателни екипи за предварителна защита на отпадането, като точният израз е „ екипи за предварителна защита на отпадането на децата от детските градини и учебните заведения “. При сигнал примерно на класния началник, че Иванчо отсъства, няма връзка с родителите и не знае за какво отсъства, този екип се задейства „ всекидневно и неотложно “. Отива в дома на детето, с цел да разбере какво се случва. Колегите виждат в това вменяване на функционалности на учителя, които са на общината, на обществените служби и на полицията. Това е по този начин и по новия закон, който работи от две години, и по остарелия Закон за националната култура. Ангажимент за обгръщане на учениците има общината и обществените служби. Сега този ангажимент се вменява на учителите като забележете този екип, за който приказвах, се състои от учители и чиновници на учебното заведение, и в него до два пъти, т.е. разбирайте, може и веднъж, се включват представители на цитираните институции – община, Министерство на вътрешните работи и обществени служби, които имат задължението другояче да дават отговор за това. И сътрудниците реагират.
- Сега, тук идва и въпросът: когато учителят отиде в дома на даден възпитаник, какво може да направи, с изключение на да установи, че той не е на учебно заведение, само че той го знае това и преди да е отишъл до дома му.
- Точно по този начин. Ако благоволят да го одобряват в този доми, в случай че там има някой. Може би ще разбере, че първи вид – детето е болно, само че просто са пропуснали да се обадят в учебно заведение, втори вид – детето е отпътувало някъде с родителите си, макар че не е било болно, и е било възпрепятствано, без да изиска съответните извинени отсъствия, трети вид – аз просто по този начин взех решение, че няма да си пусна детето. И какво прави учителят оттук-нататък.
- Има ли пълномощия, с цел да реагира на едно или друго събитие?
- Ами допускам, че концепцията е, в случай че постоянно се случва това, в случай че в този екип няма представител на полицията, на обществените, учителят връщайки се в учебно заведение е задължен по надлежния ред да уведоми тези институции. И те надлежно да се задействат и да вземат ограничения. Аз по този начин си представям нещата. Но това при всички случаи е още един ангажимент към уговорката на учителя. И това не е училищен ангажимент, тъй като ние забравихме – аз зададох сходен въпрос на блицконтрол на министъра на образованието в Комисията по обучение и просвета, и го попитах: „ Защо вършиме това, за какво товарите учителите с толкоз спомагателни задължения? “ Той отговори: „ Защото ситуацията към този момент е доста тежко и би трябвало нещо да се направи. “ И аз му споделих: „ Направете го, само че за какво за сметка на учителите? “ Знаете ли, аз не в този момент като депутат, а като шеф в учебно заведение, имах с всеки минал месец възприятието, че защото ние останахме от малко малко единствената проведена по избран метод институция в България, при нас нещата в действителност вървят проведено и има ред, въпреки и да не е подобен, какъвто ни се желае, само че въпреки всичко има ред. Ние останахме единствените, които могат да извършват някакви измислици, само че това не може да продължава.
- Имаше едно писмо на учителка в обществените мрежи, което доста интензивно се разпространяваше. То беше озаглавено: „ Обучението на децата е последната ни грижа. “
- Точно по този начин.
- Все ми се искаше това да е пресилено, само че на фона на още задължения, които се прибавят към учителите, явно, че с изключение на административната активност ще бъдат натоварени с още нещо, което е отвън преподаване и образование.
- Въпросът е и с каква изгода, в последна сметка.
- От ГЕРБ обаче неведнъж са заявили, че образованието е народен приоритет. Докъде стигна този народен приоритет?
- Вижте, ние също бихме желали да разберем. Член 251 от Закона за учебно и предучилищно обучение задължава министъра на образованието на всеки две години, не по-късно от 31 март, изтъквам тъкмо члена от този закон, да внася отчет в Народното събрание, в който да забележим разбор на резултатите – до каква степен на процедура правилата на този закон се осъществят и какво се случва. Тази година до 31-ви март трябваше два бъде импортиран първият подобен отчет. Все отново ние имаме закон, който защото се приема по предложение на група народни представители, а не на съответна институция като министерство или Министерски съвет, бе признат без оценка за въздействието. И беше доста значимо да чуем какво се случва с приложението на закона в тези първи две години. И досега подобен отчет не е импортиран в Народното събрание. Самият министър на образованието и Политическа партия ГЕРБ, които с техните гласове одобриха този закон, не извършват член от личния си закон. Това, което е несъмнено, е че системата на обучение се нуждаеше от промяна. По това не спори никой. Това, което става все по-безспорно като извод, е, че тази промяна, посредством този закон беше въведена напук, имаше по социалистическо време един израз – „ по стахановски “. Тоест доста незабавно, доста бързо, тъй като трябваше да се случи. Беше въведена безумно – за пръв път въведохме промяна в първи, пети и осми клас. В три випуска. Не от първи клас, както е разумно, с цел да може да се види какво се случва, да се наблюдава развиване и така нататък Ние въведохме промяна за три випуска. Въвеждаме в първи клас, какво вършим във втори, трети и четвърти клас – обществото не знаеше. Скачаме от първи в пети клас. И това нещо, както и редица други неща докара до безпорядък в системата, до непредвидимост, което за системата на обучение е пагубно. Защото това, за което ние предупреждавахме, на процедура се случи. Тъй като всички подзаконови нормативни актове, които се издават от Министерството на образованието. Това са 19 стандарта, които са регламентирани в закона. За тези две години са изменени над 30 пъти. Имаме наредби, които са издавани, отменяни, създавани нови такава, поправяни и още веднъж отменяни. Имаме наредби, които са отменяни пет пъти.
- В последна сметка обаче приказваме за „ функционална неначетеност “ като резултат. Темата е доста, доста огромна, искаше ми се да поговорим и за качеството на българското обучение, за борбата за възпитаници, изобщо все проблеми, които участват в всекидневието ни. На финала: ще помогне ли новият сектор на българския еврокомисар да създадем крачка към съвременно европейско обучение?
- Ами аз не видях предходния сектор на българския еврокомисар да оказа помощ изключително доста на бранша в България. Искрено бих се радвала, само че би трябвало да ви кажа, че това е сектор, особено образованието, в което Европейски Съюз се бърка доста малко. Тук става дума за сектор, който е тъкмо народен приоритет, тежестта на националното законодателство и на решаването на проблемите на национално ниво е доста, доста огромна. Така че аз доста желая да може госпожа Габриел да помогне на българското обучение, тъй като моето надълбоко разбиране е, че в случай че ние не разберем най-сетне, че образованието е надпартиен приоритет, говорейки просто и непрестанно, че е народен, само че без да вършим нищо на процедура, няма да имаме прогрес. Защото политиците и останалите хора могат да желаят да трансформират света, само че не могат да го създадат, в случай че не завоюват на своя страна учителите.
- И българският преподавател, и българският възпитаник неведнъж са ни доказвали, че могат да съумяват макар, е не поради.
- Точно по този начин. Защото тази смяна не става със мощ, не става със закони – недомислени, подменяни, обменяни. Тази власт, с която разполага българският преподавател, и тази мощ е тиха. Но тя е потвърдила в развиването на човечеството, че обръща света. Крайно време е и политици, и общество да схванат това и да са в помощ на българския преподавател, в случай че желаят да създадем един по-друг свят.
Интервю за Радио „ Фокус “
- На прага сме на новата образователна година. Тъй като 15 септември тази година е неделя, публично новата образователна година ще бъде открита на 16-ти септември. Многото безредици и наслади трансформират този ден в същински празник за България. Но след празника идват и проблемите – с какви провокации ще посрещнем новата образователна година? Добър ден споделяме на Ирена Анастасова.
- Здравейте на вас и на вашите слушатели
-Вие, госпожо Анастасова, къде ще посрещнете новата образователна година?
- Имам предложения от няколко учебни заведения и още не съм решила. Разбира се, доста пострадвам, че в случай че избера да отида другаде, не мога да отида в мото учебно заведение, по тази причина към момента се двоумя, само че при всички случаи ще съм на празника.
- Празнично ли се чувствате в този ден?
- Знаете ли, ние учителите в този ден постоянно се усещаме празнично. Някак си в този ден, освен за нас, само че и за обществеността в България, на напред във времето излиза тъкмо тази тържественост. Тоест в кадър са усмивки, деца, красиви, пременени, както се споделя по остарял български бит, с проведени тържества в учебните заведения. И по този начин би трябвало да бъде, тъй като, макари не част от формалния празничен календар на страната, 15 септември доста от дълго време е станал подобен празничен ден. Това е в кадър. Проблемите обаче са зад кадър.
- Имате ли информация за митинги на учители в първия образователен ден. Синдикатите се разграничиха от сходни дейности, само че може би част от учителите не са се отказали?
- Вижте, аз наблюдавах това, което вървеше в обществените мрежи – подписка от една сериозна част от над 6500 учители. Като човек, който 27 години е бил в системата, и който с изключение на дълги години преподавател, по-късно дълги години е бил и шеф, аз почтено казано се учудих от тази реакция на синдикатите, на работодателските организации в системата на образованието, и на министерството, тъй като някак си доста необичайно звучи повода, видите ли, не могат да стачкуват учителите, тъй като това било първият образователен ден. Доколкото видях в обществените мрежи, техният митинг е плануван за 16:00 часа следобяд. В 16:00 часа следобяд всички тържества в учебното заведение са завършили. Това е един опит, по какъв начин да ви кажа, доста е обикновено да се застане против тази група учители, а тя е доста по-голяма, просто такава част са подписали подписката. И беше грозно. По-този метод с публична декларация да се реагира против настояванията на сътрудниците, изключително грозно за синдикалните им организации и за работодателските им, тъй като те са призвани да пазят ползите им.
- Нека да кажем какъв е мотивът за учителското неодобрение, от какво е предизвикано?
- Поводът за учителското неодобрение е смяна, която се планува в така наречен „ Постановление 100 “ на Министерски съвет, по-масово известно като „ Механизъм за увеличение на обгръщането на децата в системата “, което работи от предходната година, само че в този момент има една корекция, която е оповестена за публично разискване, и която задължава учебните заведения, с изключение на екипите, които по този начин или другояче те са основали за обсег на децата, дружно с някои други институции обикалят по адреси децата преди началото на образователната година. Сега се основават и спомагателни екипи за предварителна защита на отпадането, като точният израз е „ екипи за предварителна защита на отпадането на децата от детските градини и учебните заведения “. При сигнал примерно на класния началник, че Иванчо отсъства, няма връзка с родителите и не знае за какво отсъства, този екип се задейства „ всекидневно и неотложно “. Отива в дома на детето, с цел да разбере какво се случва. Колегите виждат в това вменяване на функционалности на учителя, които са на общината, на обществените служби и на полицията. Това е по този начин и по новия закон, който работи от две години, и по остарелия Закон за националната култура. Ангажимент за обгръщане на учениците има общината и обществените служби. Сега този ангажимент се вменява на учителите като забележете този екип, за който приказвах, се състои от учители и чиновници на учебното заведение, и в него до два пъти, т.е. разбирайте, може и веднъж, се включват представители на цитираните институции – община, Министерство на вътрешните работи и обществени служби, които имат задължението другояче да дават отговор за това. И сътрудниците реагират.
- Сега, тук идва и въпросът: когато учителят отиде в дома на даден възпитаник, какво може да направи, с изключение на да установи, че той не е на учебно заведение, само че той го знае това и преди да е отишъл до дома му.
- Точно по този начин. Ако благоволят да го одобряват в този доми, в случай че там има някой. Може би ще разбере, че първи вид – детето е болно, само че просто са пропуснали да се обадят в учебно заведение, втори вид – детето е отпътувало някъде с родителите си, макар че не е било болно, и е било възпрепятствано, без да изиска съответните извинени отсъствия, трети вид – аз просто по този начин взех решение, че няма да си пусна детето. И какво прави учителят оттук-нататък.
- Има ли пълномощия, с цел да реагира на едно или друго събитие?
- Ами допускам, че концепцията е, в случай че постоянно се случва това, в случай че в този екип няма представител на полицията, на обществените, учителят връщайки се в учебно заведение е задължен по надлежния ред да уведоми тези институции. И те надлежно да се задействат и да вземат ограничения. Аз по този начин си представям нещата. Но това при всички случаи е още един ангажимент към уговорката на учителя. И това не е училищен ангажимент, тъй като ние забравихме – аз зададох сходен въпрос на блицконтрол на министъра на образованието в Комисията по обучение и просвета, и го попитах: „ Защо вършиме това, за какво товарите учителите с толкоз спомагателни задължения? “ Той отговори: „ Защото ситуацията към този момент е доста тежко и би трябвало нещо да се направи. “ И аз му споделих: „ Направете го, само че за какво за сметка на учителите? “ Знаете ли, аз не в този момент като депутат, а като шеф в учебно заведение, имах с всеки минал месец възприятието, че защото ние останахме от малко малко единствената проведена по избран метод институция в България, при нас нещата в действителност вървят проведено и има ред, въпреки и да не е подобен, какъвто ни се желае, само че въпреки всичко има ред. Ние останахме единствените, които могат да извършват някакви измислици, само че това не може да продължава.
- Имаше едно писмо на учителка в обществените мрежи, което доста интензивно се разпространяваше. То беше озаглавено: „ Обучението на децата е последната ни грижа. “
- Точно по този начин.
- Все ми се искаше това да е пресилено, само че на фона на още задължения, които се прибавят към учителите, явно, че с изключение на административната активност ще бъдат натоварени с още нещо, което е отвън преподаване и образование.
- Въпросът е и с каква изгода, в последна сметка.
- От ГЕРБ обаче неведнъж са заявили, че образованието е народен приоритет. Докъде стигна този народен приоритет?
- Вижте, ние също бихме желали да разберем. Член 251 от Закона за учебно и предучилищно обучение задължава министъра на образованието на всеки две години, не по-късно от 31 март, изтъквам тъкмо члена от този закон, да внася отчет в Народното събрание, в който да забележим разбор на резултатите – до каква степен на процедура правилата на този закон се осъществят и какво се случва. Тази година до 31-ви март трябваше два бъде импортиран първият подобен отчет. Все отново ние имаме закон, който защото се приема по предложение на група народни представители, а не на съответна институция като министерство или Министерски съвет, бе признат без оценка за въздействието. И беше доста значимо да чуем какво се случва с приложението на закона в тези първи две години. И досега подобен отчет не е импортиран в Народното събрание. Самият министър на образованието и Политическа партия ГЕРБ, които с техните гласове одобриха този закон, не извършват член от личния си закон. Това, което е несъмнено, е че системата на обучение се нуждаеше от промяна. По това не спори никой. Това, което става все по-безспорно като извод, е, че тази промяна, посредством този закон беше въведена напук, имаше по социалистическо време един израз – „ по стахановски “. Тоест доста незабавно, доста бързо, тъй като трябваше да се случи. Беше въведена безумно – за пръв път въведохме промяна в първи, пети и осми клас. В три випуска. Не от първи клас, както е разумно, с цел да може да се види какво се случва, да се наблюдава развиване и така нататък Ние въведохме промяна за три випуска. Въвеждаме в първи клас, какво вършим във втори, трети и четвърти клас – обществото не знаеше. Скачаме от първи в пети клас. И това нещо, както и редица други неща докара до безпорядък в системата, до непредвидимост, което за системата на обучение е пагубно. Защото това, за което ние предупреждавахме, на процедура се случи. Тъй като всички подзаконови нормативни актове, които се издават от Министерството на образованието. Това са 19 стандарта, които са регламентирани в закона. За тези две години са изменени над 30 пъти. Имаме наредби, които са издавани, отменяни, създавани нови такава, поправяни и още веднъж отменяни. Имаме наредби, които са отменяни пет пъти.
- В последна сметка обаче приказваме за „ функционална неначетеност “ като резултат. Темата е доста, доста огромна, искаше ми се да поговорим и за качеството на българското обучение, за борбата за възпитаници, изобщо все проблеми, които участват в всекидневието ни. На финала: ще помогне ли новият сектор на българския еврокомисар да създадем крачка към съвременно европейско обучение?
- Ами аз не видях предходния сектор на българския еврокомисар да оказа помощ изключително доста на бранша в България. Искрено бих се радвала, само че би трябвало да ви кажа, че това е сектор, особено образованието, в което Европейски Съюз се бърка доста малко. Тук става дума за сектор, който е тъкмо народен приоритет, тежестта на националното законодателство и на решаването на проблемите на национално ниво е доста, доста огромна. Така че аз доста желая да може госпожа Габриел да помогне на българското обучение, тъй като моето надълбоко разбиране е, че в случай че ние не разберем най-сетне, че образованието е надпартиен приоритет, говорейки просто и непрестанно, че е народен, само че без да вършим нищо на процедура, няма да имаме прогрес. Защото политиците и останалите хора могат да желаят да трансформират света, само че не могат да го създадат, в случай че не завоюват на своя страна учителите.
- И българският преподавател, и българският възпитаник неведнъж са ни доказвали, че могат да съумяват макар, е не поради.
- Точно по този начин. Защото тази смяна не става със мощ, не става със закони – недомислени, подменяни, обменяни. Тази власт, с която разполага българският преподавател, и тази мощ е тиха. Но тя е потвърдила в развиването на човечеството, че обръща света. Крайно време е и политици, и общество да схванат това и да са в помощ на българския преподавател, в случай че желаят да създадем един по-друг свят.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ