Normal021falsefalsefalseBGX-NONEX-NONE /* Style Definitions */ table.MsoNormalTable {mso-style-name:Нормална таблица; mso-tstyle-rowband-size:0; mso-tstyle-colband-size:0;

...
Normal021falsefalsefalseBGX-NONEX-NONE /* Style Definitions */ table.MsoNormalTable {mso-style-name:Нормална таблица; mso-tstyle-rowband-size:0; mso-tstyle-colband-size:0;
Коментари Харесай

Тук изгря свободата на България!

Normal021falsefalsefalseBGX-NONEX-NONE /* Style Definitions */ table.MsoNormalTable {mso-style-name: " Нормална таблица " ; mso-tstyle-rowband-size:0; mso-tstyle-colband-size:0; mso-style-noshow:yes; mso-style-priority:99; mso-style-parent: " " ; mso-padding-alt:0cm 5.4pt 0cm 5.4pt; mso-para-margin-top:0cm; mso-para-margin-right:0cm; mso-para-margin-bottom:10.0pt; mso-para-margin-left:0cm; line-height:115%; mso-pagination:widow-orphan; font-size:11.0pt; font-family: " Calibri ", " sans-serif " ; mso-ascii-font-family:Calibri; mso-ascii-theme-font:minor-latin; mso-hansi-font-family:Calibri; mso-hansi-theme-font:minor-latin; mso-bidi-font-family: " Times New Roman " ; mso-bidi-theme-font:minor-bidi; mso-fareast-language:EN-US;}

Битката за Шипка на 23 август 1877 година е преломен за хода на Руско-турската война.

На 23 август 1877 година е решителният пердах на връх Шипка по време на Руско-турската освободителна война.

Битката, в която основни настоящи лица са българските опълченци, избавя войната, а оттова и цяла България.

Целта на турското военно командване е неговите бойци да преминат Стара планина, с цел да се съединят с войските на Мехмед Али паша. Заедно те трябвало да подкрепят отбраняващия Плевен Осман паша, а след това да изтласкат назад руснаците зад Дунав.

В началото на месец август настъпателният порив на съветската войска е спрян по всички посоки.

В новата конюнктура от изключително значение за Главното командване на съветската войска е задържането на овладените старопланински проходи.

В осъществяване на тази задача е отделена специфична група войски, така наречен Балкански отряд, под командването на ген.-лейт. Ф. Ф. Радецки. Фронтовата линия е дълга (над 120 км), не е известно и мястото, което ще бъде атакувано от армията на Сюлейман паша.

Затова на проходите са оставени дребни отряди, които да поемат първия удар на противниковите елементи и да ги задържат непременно до идването на главния запас на отряда.

За защитата на прохода е образуван по този начин нареченият Шипченски отряд. Новата бойна единица се състои от 7500 съветски бойци и български опълченци. Тя разполага с едвам 27 оръдия.

Първоначално в състава му влизат 36-ти пехотен Орловски полк, първа, втора, трета, четвърта и пета опълченски дружини, три конни сотни, пионерен взвод.

Начело на отряда е командирът на българското опълчение генерал-майор Николай Столетов.

Срещу тях настава Централната османска войска с 27 000 бойци, 48 табура, 16 конни ескадрона и 48 оръдия.

С това числено предимство би трябвало на първо време да се пречупи духа на руско-българския отряд, да бъде погубен в неравностойна борба и в последна сметка да се реализира прекосяване в Северна България, където се намират други турски армии.

Сюлейман паша насочва войската си към Шипка на 20 август 1877 година. Атаките стартират на идващия ден през нощта. Частите от колоната на Реджеб паша се придвижват към вр. Малък Бедек и към 7 часа сутринта завладяват съветските постове, построяват позиция и разполагат там батареята си.

Към 8 часа нападат съветските позиции на връх Свети Никола.

Нападението е отблъснато от пехотата и Стоманената батарея.

Позициите на бранителите на Шипка са обхванати от противниковите елементи във тип на подкова. Една страховита подкова, заплашваща да се трансформира в огнен обръч, пресеклив единствения свободен път, водещ към Габрово.

Така ориста освен на прохода, само че и на войната, се оказва в ръцете на дребния отряд съветски бойци, български опълченци и техните командири.

Боевете за Шипка, останали в историята с името Шипченска епопея, стартират на 21 август 1877 година.

В нощта преди заветния ден на извършения боен съвет ген. Столетов произнася следните прочувствени, само че и уверени думи: „ До последния човек ще сложим костите си, а позицията не ще предадем”.

През този ден предната отбранителна линия на бранителите, ситуирана по стръмните скатове на връх Свети Никола (днес връх Шипка) и Орлово гнездо се оказва мястото, яростно атакувано яростно турската войска. Командир на тази позиция е флигел – адютант полк. граф М. П. Толстой, пълководец на трета бригада от Българското опълчение.

Руските бойци и българските опълченци отблъскват съперника със залпове, камъни и ръкопашни битки.

Опълченецът от Първа тайфа Леон Крудов прехваща самоуверено турска граната и я хвърля назад към настъпващите, артилеристът подпоручик Киснемски употребява турски титли и създава фугаси, ранените отхвърлят да отидат в лазарета, получават най-необходимата здравна помощ и още веднъж се връщат в строя.

В разгара на багра на позициите идва 35-ти пехотен Брянски полк. Орловци, брянци и опълченци – те са героите на този първи ден, те слагат началото на последвалите героични страници от славната защита на прохода.

На 22 август Сюлейман паша изненадващо не подхваща нова офанзива. Той употребява времето, с цел да провежда в детайли разузнаване и да създаде проект за деяние на идващия ден. Османските сили инженерно приготвят заетите изходни позиции. Монтират нови артилерийски батареи на първата площадка под Орлово гнездо.

След прегрупирането на турските сили на 22 август, през идващия ден – 23 август Сюлейман паша стартира огромна атака, целяща да увенчае с триумф неговото желание да обхване шипченския отряд от три страни – запад, юг и изток и да прекъсне връзката му с Габрово. Той е по този начин сигурен в своята победа, че предната вечер изпраща следното донесение до султана: „ Русите не могат нито да се съпротивляват, нито да се изплъзнат от ръцете ни. Ако тая нощ съперникът не се опита да избяга, то на следващия ден сутринта ще възобновя офанзивите и, уповавам се, ще го смачкам”.

На 23 август 1877 година е решителната борба в прохода.

През този ден ударните офанзиви на съперника са ориентирани против Главната съветска позиция, включваща височините Шипка, Централна и Волинска.

Под връх Шипка и на Орлово гнездо съперниците са на метри едни от други. Турската офанзива стартират към 4 часа сутринта с артилерийски огън. Около 10 ч. Сюлейман получава и свежо подкрепление, а задачата наподобява реализирана.

Към обед обаче турските офанзиви са отбити, само че ситуацията на бранителите на прохода остава тежко. Патроните и снарядите са на изчерпване.

Към 14 часа кавалерия черкези атакува основната позиция в гръб, само че е отблъсната. В този изключително сериозен миг командирът на 35-ти пехотен Брянски полк полк. А. О. Липински повежда в офанзива 150 бойци, които изтласкват сполучливо нападателите. От позициите на Втора и Трета опълченски дружини с командири майор Куртянов и майор Чиляев се чуват песни и крясъци „ ура”.

Към 17 ч. настава сериозният миг.

По скатовете лежат труповете на повече от 1380 бранители. В багра се хвърлят всички, в това число и тежко ранените. Суеверен боязън обгръща турците, когато против тях политат трупове. В последния миг идва помощ.

Майор Чиляев се е обърнал към опълченците със следните думи: „ Братя, неприятелят ни обкръжи от всички страни. Път за оттегляне няма! Ще се държим, до момента в който пристигна помощ, а в случай че не успее да пристигна, ние всички ще поставим кости за освобождението на България!”

В спомените си подпоручик Стефан Кисов, пълководец на Първа рота в Трета опълченска тайфа, разказва тези часове по следния метод: „ Атаките не свършват, те стават все по-чести и яростни. Сред нашите редици се чуваха гласове: „ Блъскайте, бийте, юнаци! Да умрем, както са умирали нашите прадеди”.

Константин Везенков, доктор в Опълчението, виждайки група бойци, останали без командири след една от следващите мощни офанзиви на съперника, напуща краткотрайно превързочния пункт и повежда бойците към оголения сектор на позицията. По-късно денем доктор Везенков не се поколебава самичък на кон да премине по непрестанно обстрелваното трасе и да занесе на ген. Столетов писмото за приближаването на Четвърта стрелкова бригада към прохода.

Драматизмът на нестихващите боеве ражда доста случаи, които през днешния ден одобряваме за подвизи, само че тогава се считат за нещо естествено. Такъв е казусът с Николай Караев – Дудар, ординарец на полк. княз Вяземски, пълководец на 2. бригада от Българското опълчение. Той взе участие във взривяването на фугаси, охранява единствения извор за вода на Шипка и оказва помощ при спасяването на ранения полк. Вяземски.

На Орлово гнездо един до друг се борят съветският боец Никифор Миколенко и българският опълченец Димитър Цветков. По време на една от яростните турски офанзиви против тази позиция опълченецът пази с тялото си своя приятел и пада тежко ранен. В знак на благодарност към спасителя си съветският боец узаконява името „ Болгарев”, което прибавя към своята фамилия.

Към 17 часа в окопите на Шипченската позиция има повече убити и ранени, в сравнение с здрави и годни за борба бойци и опълченци. Но те знаят – път за оттегляне няма, има единствено битка на живот и гибел.

В тези тежки за защитата на прохода часове идва дълго чаканата помощ – първите бойци от 16-ти стрелкови батальон на Четвърта стрелкова бригада. С тяхна помощ турските бойци, към този момент проникнали на пътя за Габрово, дефинитивно са отблъснати и върнати на старите им позиции.

Отстояването на прохода и през идващите три дни с пристигналите подкрепления демонстрира на съперника изрично, че би трябвало да изостави първичния план за сполучлива блокада на шипченските позиции и нахлуване в Северна България.

Изходът на войната, е решен на Шипка.

На задграничните репортери, посетили Шипченския проход след шестдневните августовски боеве, ген. Радецки декларира: „ Пишете основно за храбрите ми полкове и доблестното българско опълчение, които, когато нямаха муниции, отблъскваха турските офанзиви с камъни”.

Днес на Шипка има надпис: „ Тук изгря свободата на България “.

Малцина знаят обаче за какво съветското командване е било ненадейно от наличието на армията на Сюлейман паша в Южна България.

В началото на бойните дейности тя се намира в Албания, само че е била превозена оттова с британски кораби по разпореждане на британския министър председател Бенджамин д’Израели.

Именно армията на Сюлейман паша (всъщност, същинското му име е Соломон Леви) прави най-голямото кръвопролитие на българи в историята – старозагорското, където са свиреп избити 15 хиляди българи.

Именно по-късно Сюлейман паша се насочва към Шипка, където бива спрян от опълченците и съветските елементи.

Така борбата на Шипка се оказва основна във войната.

По време на 3-дневните боеве загубите на Шипченския отряд възлизат на 3100 съветски бойци и офицери и 535 български опълченци.

Противникът губи над 8200 души.

Турците минават към защита, което е преломен миг във войната за Освобождението на България.

Източник: Епицентър.бг
Източник: duma.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР