Ножът с дясната ръка, вилицата с лявата. Започваме от най-външния

Ножът с дясната ръка, вилицата с лявата. Започваме от най-външния уред. Тези правила за хранене може и да са ни известни, само че има доста чудати такива на разнообразни места по света. Добре е да ги знаем, в случай че пътуваме постоянно.

Лявата ръка в Индия

На много места в Индия не трябва да допираме нищо на масата с лявата си ръка. Тя се счита за нечиста и обвързвана с други физиологични дейности.


Вилиците в Тайланд

Когато ни поднесат обичайния леплив ориз, най-възпитано е да употребяваме пръстите си. Това важи май-вече в северен или североизточен Тайланд. Напълно забравяме за клечките - тайландците не ги харесват.

Клечките в ориза в Япония

Когато вършим паузи в храненето си, клечките би трябвало да са сложени тъкмо пред нас паралелно на ръба на масата, в случай че няма специфична подложка за клечки, на която да ги опрем. В никакъв случай не трябва те да остават в купата или пък забодени в ориза. Този метод на слагане се употребява само при погребения, когато клечките на умрелия са забодени в купа с ориз, подложен пред ковчега.


Такосите в Мексико

Типичната мексиканска храна се яде с ръце. Точка. Да употребяваме принадлежности е също толкоз съответно, едвам ядем хамбургер с нож и вилица.


Пиене в Грузия

Всички сме чували за колоритната традиция с грузинските наздравици. Точно поради тяхното постоянно потребление е невъзпитано да отпиваме от чашата си, в случай че някой не е произнесъл тост. Ако това се случи, би трябвало да пием на екс.

Капучиното в Италия

Капучино се пие единствено до обяд. Мине ли 12, само туристите биха си поръчали тази напитка. Пък и какво му е на обичайното еспресо?


Рибата в Китай

Когато поръчаме цяла риба, не трябва да я обръщаме, когато сме завършили с едната й страна. Китайците имат вяра, че в случай че обърнем рибата, това ще донесе неприятен шанс или лодката на риболовците ще се преобърне.