Мика Зайкова огласи страховита прогноза за глобална рецесия
Национален осигурителен институт да поеме напълно изплащането на болнични, както преди. За да е ефикасен износът, би трябвало да има вложения във високи технологии. У нас единствено 29% от хората имат цифрова просвета, а живеем в 21-ви век. Това сподели финансовият специалист Мика Зайкова в изявление за в. Монитор.
Коя е тя?
Родена е на 2 февруари 1942 година в София. Завършила е Минно-геоложкия институт, а по-късно и стопанска система със компетентност „ Планиране”. Защитила е дисертация и има докторска степен по стопанска система.
- Г-жо Зайкова, работодатели желаеха да има интервал на изчакване и първите няколко дни от болничните да не се изплащат. Смятате ли, че това е решение на казуса с фиктивните болнични?
- Вярно е, че у нас има проблем с подправените болнични, само че това е въпрос на надзор. Не би трябвало поради това, че страната не може да упражнява ефикасен надзор, болните хора да се лишават от средства.
Вярно е, че изплащането на първите три дни от работодателя беше въведено преди години като краткотрайна антикризисна мярка. Тогава работодатели и синдикати се съгласиха, че страната, в тази ситуация Национален осигурителен институт, има потребност от помощ. И бизнесът в действителност пое част от тази тежест, като, забележете, размерът на компенсацията, което заплаща осигурителят, беше понижено от 80% на 70%.
Не съм съгласна хората да не получават никакви пари. Това е безумство. Но считам, че Национален осигурителен институт би трябвало да поеме напълно заплащането на компенсациите, и то 80%.
Причината е, че бизнесът и чиновниците заплащат осигуровки както за пенсия, по този начин и за краткотрайна неработоспособност. Затова за мен е неясно по какъв начин може първите дни да не се изплаща обезщетение, при изискване че имаме застраховка за краткотрайна неработоспособност.
Ако болничният лист е подправен, има контролни органи, които би трябвало да наблюдават за това. Тогава всеки би трябвало да си понесе наказването - както доктор, по този начин и пациент. Но да не се изплащат болнични с дни, е неприемливо.
- До какво може да докара това?
- Би довело до ескалация на напрежението. Не може да не получиш обезщетение, откакто си плащал за краткотрайна неработоспособност. Срамно е за нас като страна.
Неслучайно в отчета на Европейската комисия от пролетната сесия се акцентира, че българите нямат достъп до опазване на здравето. Какъв достъп ще имаме, откакто не можеш да получиш нещо, за което си платил.
Затова споделям, че несъмнено има подправени болнични, само че е необходим надзор от страна на Национален осигурителен институт като застрахователен орган. Фиктивните болнични нямат отношение към хората, които в действителност са заболели.
- В някои страни лекари, които издават подправен болничен, биват лишавани от права доживот. Какви да са глобите и по какъв начин може да се потвърди това?
- Така е. В други страни такива лекари получават възбрана да практикуват специалността си. Вярно е, че медиците у нас са недостиг, само че това се трансформира в търговия. Защото този, който желае да му издадат болничен за нещо, най-вероятно си заплаща.
След като се упражнява надзор, е нужна ефикасна правосъдна система, която да накаже отговорните. Тогава казусът ще се реши. В отчета, за който загатнах, доста ясно беше посочено и за какво не напредваме стопански, макар че имаме над 3% растеж на Брутният вътрешен продукт. Това не е задоволително за стопанска система като нашата.
- Какви ограничения са нужни и какви са вашите прогнози за ERM2? Според специалисти сме покрили критериите, по този начин ли е съгласно вас?
- Вярно е, че може да сме покрили маастрихските критерии, само че това е единствено условност. В края на годината най-вероятно ще имаме висок недостиг, не подценявайте това. В момента сме застрашени от дефлация и това не се отнася единствено за нас. Много страни са пред криза.
Нима еврозоната може да стигне до инфлация 2%? Това няма по какъв начин да се случи. Икономика не се прави единствено с парични средства. Нужна е рационална фискална политика в Европейски Съюз.
Тоест всяка една страна би трябвало да си събира налозите и да ръководи парите си дейно - ориентирани към вложения, нови технологии и нововъведения. Имайте поради, че Брутният вътрешен продукт ще скочи най-малко с 2%, в случай че ни одобряват в Шенген и ERM2. Това значи на първо време по-развит туризъм, само че и повече вложители.
- Ваши сътрудници преди дни също застъпиха тезата, че до няколко месеца ни чака световна криза. Какво да имаме поради?
- Доказателствата са налице. Вземете за образец Германия, която е локомотивът на Европейския съюз. Тя към този момент е в криза. Има закъснение и при други огромни стопански системи. Това демонстрира, че няма по какъв начин да избегнем новия цикъл. Затова съм безапелационна, че ни е нужен баланс сред фискална и парична политика.
- А по какъв начин гледате на концепцията на новия ръководител на Европейска комисия Урсула фон дер Лайен за минимална заплата за всички работещи в Европейски Съюз? Възможно ли е това?
- Не е зле да има идентичен механизъм, почиващ на стопански критерии, който да дава по някакъв метод образуването на минималната работна заплата, с цел да не се акцентира, че тя е административно наложена и пречи на растежа на продуктивността на труда. Искам да подчертавам на това, че разноските за труд и приносът на всеки чиновник в продуктивността са към 17 - 20%.
В 21-ви век тази продуктивност зависи от нововъведения и високи технологии, от вложенията. А у нас 80% от Брутният вътрешен продукт се образуват от ползване, а не от експорт и нововъведения. За да е ефикасен износът пък, би трябвало да има вложения във високи технологии. Затова настоявам, че не ни е задоволителен 3% растеж на Брутният вътрешен продукт, нужни са ни най-малко 7,5%.
- А по какъв начин може да се реализира баланс на пазара на труда и да решим казуса с недостига на квалифицирани фрагменти?
- Причината за този проблем е несъответствието сред образованието и потребностите на пазара на труда. Образованието е основата на всичко, с цел да може пазарът на труда да има готови експерти.
От една страна, това значи промяна, само че и да мислиш 10 години напред какви фрагменти ще са ни нужни. Трябва да откриеш гения на едно дете, да има подобаващи учебни заведения. Не може да произвеждаме единствено политолози и психолози, а да нямаме техници, инженери, IT експерти. Точно те ще ни дадат основата на новите технологии.
У нас единствено 29% от хората имат цифрови умения, а живеем в 21-ви век. Това е парадоксално.
Липсата на фрагменти ни пречи да имаме вложители. От една страна, произвеждаме малко качествени фрагменти, от друга - и дребното, което произвеждаме, излиза на открито. И освен възнаграждението е проблем. Квалифицираните фрагменти желаят развиване и вероятност, освен висока работна заплата. Имаме деца, които печелят олимпиади, само че те желаят да се развиват, да израстват в кариерата си след това.
Коя е тя?
Родена е на 2 февруари 1942 година в София. Завършила е Минно-геоложкия институт, а по-късно и стопанска система със компетентност „ Планиране”. Защитила е дисертация и има докторска степен по стопанска система.
- Г-жо Зайкова, работодатели желаеха да има интервал на изчакване и първите няколко дни от болничните да не се изплащат. Смятате ли, че това е решение на казуса с фиктивните болнични?
- Вярно е, че у нас има проблем с подправените болнични, само че това е въпрос на надзор. Не би трябвало поради това, че страната не може да упражнява ефикасен надзор, болните хора да се лишават от средства.
Вярно е, че изплащането на първите три дни от работодателя беше въведено преди години като краткотрайна антикризисна мярка. Тогава работодатели и синдикати се съгласиха, че страната, в тази ситуация Национален осигурителен институт, има потребност от помощ. И бизнесът в действителност пое част от тази тежест, като, забележете, размерът на компенсацията, което заплаща осигурителят, беше понижено от 80% на 70%.
Не съм съгласна хората да не получават никакви пари. Това е безумство. Но считам, че Национален осигурителен институт би трябвало да поеме напълно заплащането на компенсациите, и то 80%.
Причината е, че бизнесът и чиновниците заплащат осигуровки както за пенсия, по този начин и за краткотрайна неработоспособност. Затова за мен е неясно по какъв начин може първите дни да не се изплаща обезщетение, при изискване че имаме застраховка за краткотрайна неработоспособност.
Ако болничният лист е подправен, има контролни органи, които би трябвало да наблюдават за това. Тогава всеки би трябвало да си понесе наказването - както доктор, по този начин и пациент. Но да не се изплащат болнични с дни, е неприемливо.
- До какво може да докара това?
- Би довело до ескалация на напрежението. Не може да не получиш обезщетение, откакто си плащал за краткотрайна неработоспособност. Срамно е за нас като страна.
Неслучайно в отчета на Европейската комисия от пролетната сесия се акцентира, че българите нямат достъп до опазване на здравето. Какъв достъп ще имаме, откакто не можеш да получиш нещо, за което си платил.
Затова споделям, че несъмнено има подправени болнични, само че е необходим надзор от страна на Национален осигурителен институт като застрахователен орган. Фиктивните болнични нямат отношение към хората, които в действителност са заболели.
- В някои страни лекари, които издават подправен болничен, биват лишавани от права доживот. Какви да са глобите и по какъв начин може да се потвърди това?
- Така е. В други страни такива лекари получават възбрана да практикуват специалността си. Вярно е, че медиците у нас са недостиг, само че това се трансформира в търговия. Защото този, който желае да му издадат болничен за нещо, най-вероятно си заплаща.
След като се упражнява надзор, е нужна ефикасна правосъдна система, която да накаже отговорните. Тогава казусът ще се реши. В отчета, за който загатнах, доста ясно беше посочено и за какво не напредваме стопански, макар че имаме над 3% растеж на Брутният вътрешен продукт. Това не е задоволително за стопанска система като нашата.
- Какви ограничения са нужни и какви са вашите прогнози за ERM2? Според специалисти сме покрили критериите, по този начин ли е съгласно вас?
- Вярно е, че може да сме покрили маастрихските критерии, само че това е единствено условност. В края на годината най-вероятно ще имаме висок недостиг, не подценявайте това. В момента сме застрашени от дефлация и това не се отнася единствено за нас. Много страни са пред криза.
Нима еврозоната може да стигне до инфлация 2%? Това няма по какъв начин да се случи. Икономика не се прави единствено с парични средства. Нужна е рационална фискална политика в Европейски Съюз.
Тоест всяка една страна би трябвало да си събира налозите и да ръководи парите си дейно - ориентирани към вложения, нови технологии и нововъведения. Имайте поради, че Брутният вътрешен продукт ще скочи най-малко с 2%, в случай че ни одобряват в Шенген и ERM2. Това значи на първо време по-развит туризъм, само че и повече вложители.
- Ваши сътрудници преди дни също застъпиха тезата, че до няколко месеца ни чака световна криза. Какво да имаме поради?
- Доказателствата са налице. Вземете за образец Германия, която е локомотивът на Европейския съюз. Тя към този момент е в криза. Има закъснение и при други огромни стопански системи. Това демонстрира, че няма по какъв начин да избегнем новия цикъл. Затова съм безапелационна, че ни е нужен баланс сред фискална и парична политика.
- А по какъв начин гледате на концепцията на новия ръководител на Европейска комисия Урсула фон дер Лайен за минимална заплата за всички работещи в Европейски Съюз? Възможно ли е това?
- Не е зле да има идентичен механизъм, почиващ на стопански критерии, който да дава по някакъв метод образуването на минималната работна заплата, с цел да не се акцентира, че тя е административно наложена и пречи на растежа на продуктивността на труда. Искам да подчертавам на това, че разноските за труд и приносът на всеки чиновник в продуктивността са към 17 - 20%.
В 21-ви век тази продуктивност зависи от нововъведения и високи технологии, от вложенията. А у нас 80% от Брутният вътрешен продукт се образуват от ползване, а не от експорт и нововъведения. За да е ефикасен износът пък, би трябвало да има вложения във високи технологии. Затова настоявам, че не ни е задоволителен 3% растеж на Брутният вътрешен продукт, нужни са ни най-малко 7,5%.
- А по какъв начин може да се реализира баланс на пазара на труда и да решим казуса с недостига на квалифицирани фрагменти?
- Причината за този проблем е несъответствието сред образованието и потребностите на пазара на труда. Образованието е основата на всичко, с цел да може пазарът на труда да има готови експерти.
От една страна, това значи промяна, само че и да мислиш 10 години напред какви фрагменти ще са ни нужни. Трябва да откриеш гения на едно дете, да има подобаващи учебни заведения. Не може да произвеждаме единствено политолози и психолози, а да нямаме техници, инженери, IT експерти. Точно те ще ни дадат основата на новите технологии.
У нас единствено 29% от хората имат цифрови умения, а живеем в 21-ви век. Това е парадоксално.
Липсата на фрагменти ни пречи да имаме вложители. От една страна, произвеждаме малко качествени фрагменти, от друга - и дребното, което произвеждаме, излиза на открито. И освен възнаграждението е проблем. Квалифицираните фрагменти желаят развиване и вероятност, освен висока работна заплата. Имаме деца, които печелят олимпиади, само че те желаят да се развиват, да израстват в кариерата си след това.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ