възможните корейски амбиции
Но под желязната хватка на Ким и с доста, доста предпочитание и капитали от страна на Сеул е изцяло постижимо
Със Зимните олимпийски игри, които се откриха предишния петък в Южна Корея, внезапно обстановката в един от най-напрегнатите региони на планетата, се снабди с нови вероятности. Някои оптимистични, множеството непредсказуеми. Които задвижиха мозъците на наблюдаващи и анализатори. Още с изненадващо оповестеното желание седмица по-рано „ двете Кореи “ да се показват с общ тим и под обединен байрак, нещата започнаха да наподобяват съмнителни. Каква игра играе севернокорейският водач Ким Чен Ун? Реален ход към стопляне на връзките ли е това, или поредна маневра, за печелене на време и закъснение на нови наказания? Или нещо напълно друго.
В центъра на вниманието в първите дни на игрите беше Ким Йо Чен, сестра на Ким Чен Ун и първият представител на ръководещата КНДР династия, който посещава Южна Корея, която следи спектакъла от формалните ложи. Недалеч от американския вицепрезидент Майк Пенс, който представляваше страната си и същия ден заплаши публично режима в Пхенян с „ най-тежките наказания в миналото налагани на страна “, които Съединени американски щати възнамеряват да разгласят в околните дни. Последваха серия срещи на Ким Йо Чен с публични представители на Южна Корея, в това число с президента на страната Мун Джей Ин, който получи и одобри публична покана да посети Пхенян. Също толкоз невиждано, колкото нейната аудиенция оттатък необятната 4 км и дълга 250 км демилитаризирана зона, която разделя Корейския полуостров от 1953 година насам. Големи изненади към Лунната нова година! Дори Майк Пенс внезапно „ обърна лопатата “ и стартира в неделя да приказва за вероятното отваряне на дипломатически разговор сред Съединени американски щати и Северна Корея. Американският държавен секретар Рекс Тилърсън ден по-късно на конференция от Кайро сипа една чаша студена вода върху тази вероятност, само че въпреки всичко акцентира, че остава на доктрина открита.
След тридневна аудиенция зад завесата Ким Йо Чен се прибра в Пхенян да рапортува на брат си по какъв начин е минало визитата, зимните игри си продължаваха в личния си темп, само че чувството, че нещо се мъти от двете страни на северния 38-и паралел, пресичащ един съответен полуостров в Източна Азия, остана.
Несъмнено Ким Чен Ун има някакъв съответен план, в подтекста на който употребява олимпийските игри като мотив да го изложи пред Южна Корея. Може би стадий по стадий. А може би в подтекста на оповестената в края на предходната година за сполучливо приключена нуклеарна стратегия и все по-близо до ръба на цялостната интернационална изолираност, Ким е решил да играе „ ва банк “? И в случай че се стигне до аудиенция на южнокорейския президент Мун в Пхенян, просто да извади нуклеарните ракети на церемониал на площада и да постави картите на масата: аз имам бомбите, вие сте глобална икономическа мощ и софтуерен хегемон; дружно ставаме нуклеарен състезател, в случай че не от ранга на Съединени американски щати, Русия или Китай, то най-малко като Индия или Израел, и преобладаваме района.
Колкото и необикновено да звучи този сюжет, не би трябвало да се не помни мегаломанията, с която са известни севернокорейските водачи през историята до момента. Настоящият титуляр на поста „ Слънце на нацията “ обаче потвърди, че може да надмине всеки от предците си.
Ким Чен Ун приключи заветната нуклеарна стратегия на КНДР, с всички ракетни опити, под закани и непрекъснато увеличаващи се интернационалните наказания и напън, за по-малко от седем години, откогато пое властта от Ким Чен Ир през 2011 година За същия интервал почисти всички детайли от близкото обграждане на татко си, способни да провеждат дворцов прелом против него, в това число членове на личното му семейство. Но също по този начин, както и болшинството наблюдаващи означават в последно време, организира и промени в страната си, която макар глобите и интернационалната изолираност (или на инат на нея) в действителност последните месеци отбелязва стопански растеж. Според някои от тях даже цените на бензина в Пхенян сега са по-ниски от тези в Сеул. Което пък отдават на контрабандата на нефт с незаконни тръбопроводи през границата на КНДР с Русия. Последното е по-скоро в областта на спекулациите и непотвърдената информация.
Но да се върнем на вероятния на доктрина, само че неосъществим на процедура сюжет с обединяването на Южна и Северна Корея, под егидата на „ ракетния човек “, както Доналд Тръмп назовава Ким Чен Ун.
Защото Съединени американски щати ще са първите, които ще се възпротивят на сходна идея и като поръчител на примирието на Корейския полуостров, ще имат всички учредения от своя позиция. Другият поръчител обаче, в лицето на Китай, е доста евентуално да няма кой знае какъв брой срещу обединяването на двете Кореи като една страна с нуклеарен капацитет. Така или другояче китайците нямат нерешени исторически разногласия с корейците. Които се снабдиха със лично нуклеарно оръжие по същия път, извървян от Китай под управлението на ръководителя Мао Дзедун през 1950-те и 1960-те – с импорт на руски технологии първоначално, под външен напън от Съединени американски щати и в следствие СССР/Русия, и на лични мускули до момента в който се получи. На корейците им лиши повече време – от началото на програмата през 1982-ра, до първия под земята нуклеарен тест през 2009 година, и сполучливото тестване на междуконтинентална балистична ракета, способна да носи нуклеарен военен заряд през 2017 г. – само че реализираха своето. И в този момент Ким е подготвен за повече. Което ще е сложен за преглъщане залък в Сеул, където са директно подвластни от стратегическия си съдружник против КНДР Съединени американски щати. Но пък в името на 2000-годишната корейска цивилизация, остарялата и новата популярност на двете елементи на народа й, и мечтаното обединяване на полуострова, да кажем, за какво не?! На никой народ в този завършек на света не му липсват исторически имперски упоритости.
С което първоначално ще попритесни жителите на най-близкия комшия, Япония, които така и така към този момент са на тръни. И не е да няма за какво. Единни или не, и от двете страни на демилитаризираната зона на Корейския полуостров помнят японската окупацията от 1910-45 година, и още търсят възмездие за хилядите корейки, отвличани за секс-робини за имперската войска по време на Втората международна война. Конфликтът, довел до разделянето на страната на американско и руско окупирани елементи, след капитулацията на Япония през 1945 година И оттова до превръщането на Корейския полуостров в един от първите горещи фронтове на Студената война сред 1950 и 1953 година, и на практика до през днешния ден – само със съглашение за преустановяване на огъня, в действие от този момент.
Обединена нуклеарна Корея, без единодушието на Съединени американски щати, ще е повече от директна опасност за Япония и за ползите на Вашингтон в Азиатско-Тихоокеанския район. Ако Китай реши първоначално да не се меси в свадата, а Русия да е просто съдия, корейските упоритости могат да се трансфорат в идващия водещ геополитически фактор.
Тази налудничава доктрина има и по-реалистична версия, в която Пхенян и Сеул в действителност стартират открит разговор между тях. Северна Корея се съгласява, в подмяна на поетапно ограничение на нуклеарната си стратегия за военни цели, да стартира постепенна икономическа интеграция с Южна. Ядрени центрофуги против реактори за цивилен цели, с които да изнася ток, примерно, първоначално, с цел да омилостивят малко Съединени американски щати. Първият стадий на процеса може да отнеме на доктрина години, през които Ким ще би трябвало да има сигурни гаранции, че няма да му лишават наличния нуклеарен боеприпас и ще дебне зорко за провокации и опити за нападение. Недоверието сред Севера и Юга няма да се изкорени толкоз елементарно, изключително с милионите севернокорейци, подлагани с генерации на изолираност, партийна агитация и искрено промиване на мозъци. Но под желязната хватка на Ким и с доста, доста предпочитание и капитали от страна на Сеул, е изцяло постижимо. Разбира се, най-важният въпрос остава, кой с изключение на КНДР и Южна Корея, има интерес от тяхното обединяване?!
Със Зимните олимпийски игри, които се откриха предишния петък в Южна Корея, внезапно обстановката в един от най-напрегнатите региони на планетата, се снабди с нови вероятности. Някои оптимистични, множеството непредсказуеми. Които задвижиха мозъците на наблюдаващи и анализатори. Още с изненадващо оповестеното желание седмица по-рано „ двете Кореи “ да се показват с общ тим и под обединен байрак, нещата започнаха да наподобяват съмнителни. Каква игра играе севернокорейският водач Ким Чен Ун? Реален ход към стопляне на връзките ли е това, или поредна маневра, за печелене на време и закъснение на нови наказания? Или нещо напълно друго.
В центъра на вниманието в първите дни на игрите беше Ким Йо Чен, сестра на Ким Чен Ун и първият представител на ръководещата КНДР династия, който посещава Южна Корея, която следи спектакъла от формалните ложи. Недалеч от американския вицепрезидент Майк Пенс, който представляваше страната си и същия ден заплаши публично режима в Пхенян с „ най-тежките наказания в миналото налагани на страна “, които Съединени американски щати възнамеряват да разгласят в околните дни. Последваха серия срещи на Ким Йо Чен с публични представители на Южна Корея, в това число с президента на страната Мун Джей Ин, който получи и одобри публична покана да посети Пхенян. Също толкоз невиждано, колкото нейната аудиенция оттатък необятната 4 км и дълга 250 км демилитаризирана зона, която разделя Корейския полуостров от 1953 година насам. Големи изненади към Лунната нова година! Дори Майк Пенс внезапно „ обърна лопатата “ и стартира в неделя да приказва за вероятното отваряне на дипломатически разговор сред Съединени американски щати и Северна Корея. Американският държавен секретар Рекс Тилърсън ден по-късно на конференция от Кайро сипа една чаша студена вода върху тази вероятност, само че въпреки всичко акцентира, че остава на доктрина открита.
След тридневна аудиенция зад завесата Ким Йо Чен се прибра в Пхенян да рапортува на брат си по какъв начин е минало визитата, зимните игри си продължаваха в личния си темп, само че чувството, че нещо се мъти от двете страни на северния 38-и паралел, пресичащ един съответен полуостров в Източна Азия, остана.
Несъмнено Ким Чен Ун има някакъв съответен план, в подтекста на който употребява олимпийските игри като мотив да го изложи пред Южна Корея. Може би стадий по стадий. А може би в подтекста на оповестената в края на предходната година за сполучливо приключена нуклеарна стратегия и все по-близо до ръба на цялостната интернационална изолираност, Ким е решил да играе „ ва банк “? И в случай че се стигне до аудиенция на южнокорейския президент Мун в Пхенян, просто да извади нуклеарните ракети на церемониал на площада и да постави картите на масата: аз имам бомбите, вие сте глобална икономическа мощ и софтуерен хегемон; дружно ставаме нуклеарен състезател, в случай че не от ранга на Съединени американски щати, Русия или Китай, то най-малко като Индия или Израел, и преобладаваме района.
Колкото и необикновено да звучи този сюжет, не би трябвало да се не помни мегаломанията, с която са известни севернокорейските водачи през историята до момента. Настоящият титуляр на поста „ Слънце на нацията “ обаче потвърди, че може да надмине всеки от предците си.
Ким Чен Ун приключи заветната нуклеарна стратегия на КНДР, с всички ракетни опити, под закани и непрекъснато увеличаващи се интернационалните наказания и напън, за по-малко от седем години, откогато пое властта от Ким Чен Ир през 2011 година За същия интервал почисти всички детайли от близкото обграждане на татко си, способни да провеждат дворцов прелом против него, в това число членове на личното му семейство. Но също по този начин, както и болшинството наблюдаващи означават в последно време, организира и промени в страната си, която макар глобите и интернационалната изолираност (или на инат на нея) в действителност последните месеци отбелязва стопански растеж. Според някои от тях даже цените на бензина в Пхенян сега са по-ниски от тези в Сеул. Което пък отдават на контрабандата на нефт с незаконни тръбопроводи през границата на КНДР с Русия. Последното е по-скоро в областта на спекулациите и непотвърдената информация.
Но да се върнем на вероятния на доктрина, само че неосъществим на процедура сюжет с обединяването на Южна и Северна Корея, под егидата на „ ракетния човек “, както Доналд Тръмп назовава Ким Чен Ун.
Защото Съединени американски щати ще са първите, които ще се възпротивят на сходна идея и като поръчител на примирието на Корейския полуостров, ще имат всички учредения от своя позиция. Другият поръчител обаче, в лицето на Китай, е доста евентуално да няма кой знае какъв брой срещу обединяването на двете Кореи като една страна с нуклеарен капацитет. Така или другояче китайците нямат нерешени исторически разногласия с корейците. Които се снабдиха със лично нуклеарно оръжие по същия път, извървян от Китай под управлението на ръководителя Мао Дзедун през 1950-те и 1960-те – с импорт на руски технологии първоначално, под външен напън от Съединени американски щати и в следствие СССР/Русия, и на лични мускули до момента в който се получи. На корейците им лиши повече време – от началото на програмата през 1982-ра, до първия под земята нуклеарен тест през 2009 година, и сполучливото тестване на междуконтинентална балистична ракета, способна да носи нуклеарен военен заряд през 2017 г. – само че реализираха своето. И в този момент Ким е подготвен за повече. Което ще е сложен за преглъщане залък в Сеул, където са директно подвластни от стратегическия си съдружник против КНДР Съединени американски щати. Но пък в името на 2000-годишната корейска цивилизация, остарялата и новата популярност на двете елементи на народа й, и мечтаното обединяване на полуострова, да кажем, за какво не?! На никой народ в този завършек на света не му липсват исторически имперски упоритости.
С което първоначално ще попритесни жителите на най-близкия комшия, Япония, които така и така към този момент са на тръни. И не е да няма за какво. Единни или не, и от двете страни на демилитаризираната зона на Корейския полуостров помнят японската окупацията от 1910-45 година, и още търсят възмездие за хилядите корейки, отвличани за секс-робини за имперската войска по време на Втората международна война. Конфликтът, довел до разделянето на страната на американско и руско окупирани елементи, след капитулацията на Япония през 1945 година И оттова до превръщането на Корейския полуостров в един от първите горещи фронтове на Студената война сред 1950 и 1953 година, и на практика до през днешния ден – само със съглашение за преустановяване на огъня, в действие от този момент.
Обединена нуклеарна Корея, без единодушието на Съединени американски щати, ще е повече от директна опасност за Япония и за ползите на Вашингтон в Азиатско-Тихоокеанския район. Ако Китай реши първоначално да не се меси в свадата, а Русия да е просто съдия, корейските упоритости могат да се трансфорат в идващия водещ геополитически фактор.
Тази налудничава доктрина има и по-реалистична версия, в която Пхенян и Сеул в действителност стартират открит разговор между тях. Северна Корея се съгласява, в подмяна на поетапно ограничение на нуклеарната си стратегия за военни цели, да стартира постепенна икономическа интеграция с Южна. Ядрени центрофуги против реактори за цивилен цели, с които да изнася ток, примерно, първоначално, с цел да омилостивят малко Съединени американски щати. Първият стадий на процеса може да отнеме на доктрина години, през които Ким ще би трябвало да има сигурни гаранции, че няма да му лишават наличния нуклеарен боеприпас и ще дебне зорко за провокации и опити за нападение. Недоверието сред Севера и Юга няма да се изкорени толкоз елементарно, изключително с милионите севернокорейци, подлагани с генерации на изолираност, партийна агитация и искрено промиване на мозъци. Но под желязната хватка на Ким и с доста, доста предпочитание и капитали от страна на Сеул, е изцяло постижимо. Разбира се, най-важният въпрос остава, кой с изключение на КНДР и Южна Корея, има интерес от тяхното обединяване?!
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ