Но блясъкът не продължил много. Скоро той трябвало да напусне

Но блясъкът не траял доста. Скоро той трябвало да напусне заслужения с толкоз овчарски подвизи трон и мястото на " общата победа ". Съмнителни катастрофи и интриги му дали мотив да подаде оставката си и през юни 381 година се завърнал в родния Низианз. Той завеждал вдовстващата там катедра до 383 година, до момента в който избрали Евлалий, и по-късно дефинитивно се отдръпнал в наследственото си имение в Арианз.

Св. Григорий имал надълбоко благочестие и високи дарования. Той бил една съзерцателна поетическа натура, сензитивен и отстъпчив. Остатъка от дните си той прекарал в мечтаното мълчание, в песнословия на неизказаното Божество, на неразделната и единосъща Троица. В началото на седмото десетилетие от своя живот той склопил очи към 390 година.

Църквата облажава св. Григорий като " Троически Богослов ", като " таинник на Св. Троица ". Църквата пази и следва неговото богословско обучение, което разкрива със словата на философстващия разсъдък възвишените истини на апостолската проповед.

По отношение на християнската задача измежду славяните и на славянската книжовност той би трябвало да бъде маркиран като най-големият от античните отци любим на св. Константин–Кирил Философ, който изучавал даже наизуст неговите творби и написал хвалба в негова чест.