Ний слушахме засхласнато истории, които пее морският прибой, докато се

Ний слушахме засхласнато истории,
които пее морският прибой,
до момента в който се изграждаха подпорите 
на нашия постоянен мутро-строй.

Цимент, вода и камъни, и пясък, 
забъркани със мутренски пари - 
те дават на стопанството ни подтик,
от който доста мощно ни боли.

Вградихме във бетона своя разсъдък
и той се стегна - като корав закон;
и крепко ни се смее Бай Еразъм,
а ние си преживяме бетон. 

Изливат през малките врати в закона
бетоновата смеска със въртеж;
порти и асансьори във бетона -
" размери на подпорния градеж ".

И като песъчинки във бъркачка
изчезваме в бетоновата примес
и лепне като гъста мазна храчка
бетонът по крайбрежието през днешния ден.

Със изгрева откриваме решение -
още веднъж търсим бащинска обич, 
на плажа се въртим в замайване
и падаме в строителния трап. 

Отново ни е сетната вяра
да чуе нещо нашият Бащица,
да почне строго да се разпорежда
и да измъкне тая кървавица

от грозната озъбена уста
на тоя дефекатор** на бетон.
(А те ще пеят - ние сме навалица,
един ще падне, идат милион!)
________
* Както е споделил един юлски стихотворец - " With the day came the resolution... I was looking for love ".
** Дефекатор се назовава уред, който се употребява при рафинирането на захар. В стихчето изполваме думата в нейното интуитивно значение.