Нито една съдийска организация не е подала документи за Съвета за партньорство към ВСС
Нито една от трите съдийски организации не е подала заявление за присъединяване в Съвета за партньорство към Висшия правосъден съвет, излиза наяве от отговор на Висш съдебен съвет. Срокът за складиране на документите изтече на 11 юни, само че Съюзът на съдиите в България (ССБ), Асоциацията на българските административни съдии (АБАС) и Българската съдийска асоциация (БСА) не са подали заявки.
А съгласно Наредбата за организацията и активността на Съвета за партньорство срокът е преклузивен. Т.е. трите организации няма да могат да вземат участие в съвета най-малко през идващите две години, когато, съгласно наредбата, съставът се обновява.
Пред „ Лекс “ заместник-председателят на Управителния съвет на АБАС арбитър Любомир Гайдов изяснява, че при първата процедура за кандидатстване в Съвета за партньорство при започване на годината, асоциацията е подала заявление. „ В него ние кардинално декларирахме, че имаме подготвеност и предпочитание за връзка с Висш съдебен съвет по всевъзможни въпроси, а съответно тогава посочихме за наш представител в съвета ръководителя на УС на АБАС Владимир Първанов “, добави Гайдов като разясни, че желанието за разговор не е отминало. Но една част от управителния съвет на асоциацията не е била наясно, че е стартирала нова процедура за кандидатстване.
По информация на „ Лекс “ в действителност Висш съдебен съвет не е изпращал документално, нито даже устно, увещание на организациите за старта на новата процедура и за новия период.
От петте съсловни организации, заявки са подали единствено Асоциацията на прокурорите с представител Евгени Иванов и Камарата на следователите, която ще се съставлява от Стефан Петров.
Според Наредбата за организацията и активността на съвета в него би трябвало да влязат и 11 магистрати, които да съставляват тези свои сътрудници, които не членуват в нито една съсловна организация. Местата са разпределени на квотен принцип – шест за съдии, четири за прокурори и едно за следовател.
При първата процедура заявките за присъединяване в съвета бяха осем – на съдиите от Софийския градски съд Анелия Янева, Атанас Маджев, Анелия Щерева, Валерия Братоева-Дамгова и Албена Ботева, както и Илиана Димитрова-Васева от Окръжен съд-Пазарджик, Ангелина Лазарова от Апелативен съд-Варна и Елена Динева от следствения отдел на Софийската градска прокуратура. По-късно заявление подаде и районният прокурор на София Радослав Димов.
В началото на февруари Висш съдебен съвет трябваше да конституира Съвета за партньорство. Но вместо това беше подложен въпросът за повтаряне на гласовете на магистрати, подкрепили свои сътрудници за членове. И защото такова имаше, Пленумът на Висш съдебен съвет промени наредбата като вкара правилото „ един магистрат-един глас “ и започва нова процедура за кандидатстване.
Сега шестима съдии, прокурори и следователи са минали границата от най-малко 100 гласа, с цел да влязат в Съвета за партньорство. Това са Ангелина Лазарова от АС-Варна, Илиана Димитрова-Васева от ОС-Пазарджик, Анелия Янева от Софийски градски съд, Ангелина Митова-Мончовска от Върховната касационна прокуратура, шефът на СРП Радослав Димов и следователката Елена Динева.
Това, че не са попълнени всички места в съвета, не е спънка за неговото основаване, което би трябвало да стане на съвещанието на Пленума на Висш съдебен съвет в четвъртък. От страна на Висш съдебен съвет в състава му ще влязат Вероника Имова, Пламена Цветанова и Пламен Найденов.
Според Закона за правосъдната власт Съветът за партньорство реализира разговор по всички въпроси, свързани с професионалните ползи на съдиите, прокурорите и следователите.
В наредбата по-детайлно са изброени хипотезите, в които членовете на съвета вземат отношение. А точно по въпроси, свързани с професионалните ползи на магистратите, включително организирането на тяхната подготовка, промяната на правосъдната карта, възнагражденията им, кариерното израстване, атестирането и други Ще изготвят рекомендации и оферти за активността на Висш съдебен съвет, както и мнения по планове за промени в законодателството, които засягат правосъдната власт. Ще подкрепят Висш съдебен съвет при създаване и реализиране на политики, стратегии и планове и ще правят и други действия, свързани със отбрана на професионалните ползи на съдиите, прокурорите и следователите.
А съгласно Наредбата за организацията и активността на Съвета за партньорство срокът е преклузивен. Т.е. трите организации няма да могат да вземат участие в съвета най-малко през идващите две години, когато, съгласно наредбата, съставът се обновява.
Пред „ Лекс “ заместник-председателят на Управителния съвет на АБАС арбитър Любомир Гайдов изяснява, че при първата процедура за кандидатстване в Съвета за партньорство при започване на годината, асоциацията е подала заявление. „ В него ние кардинално декларирахме, че имаме подготвеност и предпочитание за връзка с Висш съдебен съвет по всевъзможни въпроси, а съответно тогава посочихме за наш представител в съвета ръководителя на УС на АБАС Владимир Първанов “, добави Гайдов като разясни, че желанието за разговор не е отминало. Но една част от управителния съвет на асоциацията не е била наясно, че е стартирала нова процедура за кандидатстване.
По информация на „ Лекс “ в действителност Висш съдебен съвет не е изпращал документално, нито даже устно, увещание на организациите за старта на новата процедура и за новия период.
От петте съсловни организации, заявки са подали единствено Асоциацията на прокурорите с представител Евгени Иванов и Камарата на следователите, която ще се съставлява от Стефан Петров.
Според Наредбата за организацията и активността на съвета в него би трябвало да влязат и 11 магистрати, които да съставляват тези свои сътрудници, които не членуват в нито една съсловна организация. Местата са разпределени на квотен принцип – шест за съдии, четири за прокурори и едно за следовател.
При първата процедура заявките за присъединяване в съвета бяха осем – на съдиите от Софийския градски съд Анелия Янева, Атанас Маджев, Анелия Щерева, Валерия Братоева-Дамгова и Албена Ботева, както и Илиана Димитрова-Васева от Окръжен съд-Пазарджик, Ангелина Лазарова от Апелативен съд-Варна и Елена Динева от следствения отдел на Софийската градска прокуратура. По-късно заявление подаде и районният прокурор на София Радослав Димов.
В началото на февруари Висш съдебен съвет трябваше да конституира Съвета за партньорство. Но вместо това беше подложен въпросът за повтаряне на гласовете на магистрати, подкрепили свои сътрудници за членове. И защото такова имаше, Пленумът на Висш съдебен съвет промени наредбата като вкара правилото „ един магистрат-един глас “ и започва нова процедура за кандидатстване.
Сега шестима съдии, прокурори и следователи са минали границата от най-малко 100 гласа, с цел да влязат в Съвета за партньорство. Това са Ангелина Лазарова от АС-Варна, Илиана Димитрова-Васева от ОС-Пазарджик, Анелия Янева от Софийски градски съд, Ангелина Митова-Мончовска от Върховната касационна прокуратура, шефът на СРП Радослав Димов и следователката Елена Динева.
Това, че не са попълнени всички места в съвета, не е спънка за неговото основаване, което би трябвало да стане на съвещанието на Пленума на Висш съдебен съвет в четвъртък. От страна на Висш съдебен съвет в състава му ще влязат Вероника Имова, Пламена Цветанова и Пламен Найденов.
Според Закона за правосъдната власт Съветът за партньорство реализира разговор по всички въпроси, свързани с професионалните ползи на съдиите, прокурорите и следователите.
В наредбата по-детайлно са изброени хипотезите, в които членовете на съвета вземат отношение. А точно по въпроси, свързани с професионалните ползи на магистратите, включително организирането на тяхната подготовка, промяната на правосъдната карта, възнагражденията им, кариерното израстване, атестирането и други Ще изготвят рекомендации и оферти за активността на Висш съдебен съвет, както и мнения по планове за промени в законодателството, които засягат правосъдната власт. Ще подкрепят Висш съдебен съвет при създаване и реализиране на политики, стратегии и планове и ще правят и други действия, свързани със отбрана на професионалните ползи на съдиите, прокурорите и следователите.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ