Илияна Йотова: Нито една държава не може самостоятелно да гарантира сигурността на своите граждани
Нито една страна не може независимо да подсигурява сигурността на своите жители. Сигурността ще бъде обезпечена, единствено в случай че сме дружно. Това съобщи вицепрезидентът Илияна Йотова, която взе участие в лекция-дискусия по тематиките - „ Обща отбранителна система на Европейски Съюз " и „ Събитията в Испания ", проведена от Студентско съдружие ЕГО ПОЛИТИКО на Университета за национално и международно стопанство.
„ Бъдещето на Европа във връзка с сигурността и отбранителния съюз е една политика, в която Европа занапред прохожда ", с тези думи се обърна към студентите Илияна Йотова и добави, че тази полемика е в навечерието на председателството на България на съвета на Европейския съюз, което се случва за първи път в нашата най-нова политическа история, откогато страната ни се причисли към Европейски Съюз през 2007 година и за 10 години по-късно ние към този момент не сме със самочувствието на пълноправен член в системата на съюза.
Вицепрезидентът открои значимостта на тематиката за общата отбранителна система на Европейски Съюз като акцентира, че с цел да има мир и да няма повече войни са нужни доста старания, упоритост и политическа роля. „ За страдание, обаче, точно през 2017 година си даваме сметка, че имаме нови закани и провокации пред европейските жители и през днешния ден би трябвало да отговорим съответно на тези нови закани, които носят напълно различен темперамент - тероризъм, киберпрестъпност и спорове в доста елементи на света, който се трансформира в рисково място за живеене. Затова сигурността е един от водещите проблеми на европейските жители ", сподели още Илияна Йотова.
„ Ако до 2008 година напъните в Европа и вниманието на хората бяха ориентирани най-вече към техния личен стандарт на живот, то от няколко години насам тематиката е за това дали се чувстваш сигурен в дома си и дали границите на сигурността могат да се вземат решение единствено на национално равнище или би трябвало да прескочим към един нов стадий в общата европейска политика, който да дава повече гаранции за тази сигурност ", разяснява вицепрезидентът и добави, че като европейци към момента не можем да намерим положителните решения за разрешаване на споровете, тъй като отвън етническите такива и тези на тематика сигурност и териториални искания има и нови закани като да вземем за пример енергийната сигурност и това до какъв брой едни страни са подвластни от други и по какъв начин може да се подсигурява тяхната самостоятелност.
Илияна Йотова означи, че най-тежък е казусът в Близкия изток, където наред с процъфтяващия тероризъм има и закани, за които също по-рядко се сещаме, а точно климатичните промени.
„ За доста от нас това не е оня проблем, който е проникнал надълбоко в съзнанието ни. Природата към нас се трансформира доста и то в отрицателна посока. Тук добавям и мизерията, бедността и неналичието на вероятност ", добави вицепрезидентът.
В отговор на въпрос по време на полемиката със студентите от Университета за национално и международно стопанство за това какви би трябвало да бъдат дилемите за възстановяване на европейската сигурност и по какъв начин тя може да се подсигурява на европейско равнище Илияна Йотова съобщи, че или би трябвало общата отбранителна система на Европейски Съюз да се усъвършенства, или да изберем противоположния път като всяка една страна дава лични гаранции за своята сигурност, да прави по-стабилна своята отбранителна система, да образова своите служби и да уголемява совите мрежи.
По тематиката за миграцията и бежанците вицепрезидентът посочи, че основаването на тези пунктове в градове от страните от външната граница на Европейския съюз - най-много България и Гърция, където като дойдат бежанците и се прави идентификация, снемане на отпечатъци, с цел да се разбере кой идва на европейския територия е трансформирало европейски територии в така наречен горещи точки.
„ Европа не съзря този риск и не се приготви да посрещне големите маси от хора, които потеглиха към европейските страни. Нашето предложение беше друго - тези пунктове да бъдат още в директните страни - там, където са огромните лагери от бежанци емигранти преди да тръгнат към европейските територии, и още на това място да се знае кои са в действителност хората, които мигрират. За страдание, ние ги допуснахме на европейска територия, а се оказа, че нито финансово, нито стопански, нито обществено сме подготвени за тях ", сподели още Илияна Йотова.
По-рано вицепрезидентът организира среща с проф. д.ик.н. Стати Статев - ректор на висшето образователно заведение и зам.-председател на Съвета на ректорите.
„ Бъдещето на Европа във връзка с сигурността и отбранителния съюз е една политика, в която Европа занапред прохожда ", с тези думи се обърна към студентите Илияна Йотова и добави, че тази полемика е в навечерието на председателството на България на съвета на Европейския съюз, което се случва за първи път в нашата най-нова политическа история, откогато страната ни се причисли към Европейски Съюз през 2007 година и за 10 години по-късно ние към този момент не сме със самочувствието на пълноправен член в системата на съюза.
Вицепрезидентът открои значимостта на тематиката за общата отбранителна система на Европейски Съюз като акцентира, че с цел да има мир и да няма повече войни са нужни доста старания, упоритост и политическа роля. „ За страдание, обаче, точно през 2017 година си даваме сметка, че имаме нови закани и провокации пред европейските жители и през днешния ден би трябвало да отговорим съответно на тези нови закани, които носят напълно различен темперамент - тероризъм, киберпрестъпност и спорове в доста елементи на света, който се трансформира в рисково място за живеене. Затова сигурността е един от водещите проблеми на европейските жители ", сподели още Илияна Йотова.
„ Ако до 2008 година напъните в Европа и вниманието на хората бяха ориентирани най-вече към техния личен стандарт на живот, то от няколко години насам тематиката е за това дали се чувстваш сигурен в дома си и дали границите на сигурността могат да се вземат решение единствено на национално равнище или би трябвало да прескочим към един нов стадий в общата европейска политика, който да дава повече гаранции за тази сигурност ", разяснява вицепрезидентът и добави, че като европейци към момента не можем да намерим положителните решения за разрешаване на споровете, тъй като отвън етническите такива и тези на тематика сигурност и териториални искания има и нови закани като да вземем за пример енергийната сигурност и това до какъв брой едни страни са подвластни от други и по какъв начин може да се подсигурява тяхната самостоятелност.
Илияна Йотова означи, че най-тежък е казусът в Близкия изток, където наред с процъфтяващия тероризъм има и закани, за които също по-рядко се сещаме, а точно климатичните промени.
„ За доста от нас това не е оня проблем, който е проникнал надълбоко в съзнанието ни. Природата към нас се трансформира доста и то в отрицателна посока. Тук добавям и мизерията, бедността и неналичието на вероятност ", добави вицепрезидентът.
В отговор на въпрос по време на полемиката със студентите от Университета за национално и международно стопанство за това какви би трябвало да бъдат дилемите за възстановяване на европейската сигурност и по какъв начин тя може да се подсигурява на европейско равнище Илияна Йотова съобщи, че или би трябвало общата отбранителна система на Европейски Съюз да се усъвършенства, или да изберем противоположния път като всяка една страна дава лични гаранции за своята сигурност, да прави по-стабилна своята отбранителна система, да образова своите служби и да уголемява совите мрежи.
По тематиката за миграцията и бежанците вицепрезидентът посочи, че основаването на тези пунктове в градове от страните от външната граница на Европейския съюз - най-много България и Гърция, където като дойдат бежанците и се прави идентификация, снемане на отпечатъци, с цел да се разбере кой идва на европейския територия е трансформирало европейски територии в така наречен горещи точки.
„ Европа не съзря този риск и не се приготви да посрещне големите маси от хора, които потеглиха към европейските страни. Нашето предложение беше друго - тези пунктове да бъдат още в директните страни - там, където са огромните лагери от бежанци емигранти преди да тръгнат към европейските територии, и още на това място да се знае кои са в действителност хората, които мигрират. За страдание, ние ги допуснахме на европейска територия, а се оказа, че нито финансово, нито стопански, нито обществено сме подготвени за тях ", сподели още Илияна Йотова.
По-рано вицепрезидентът организира среща с проф. д.ик.н. Стати Статев - ректор на висшето образователно заведение и зам.-председател на Съвета на ректорите.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ