Най-важните процеси в българската икономика през 2017 г.
Нискотарифните самолетни компании способстват за повишение на туристите в столицата
Краят на 2017 година е мотив за обзор на случилото се през този интервал. В тази и идната публикация ще откроя някои от главните стопански процеси и събития, които протекоха през годината. Някои от тях не престават да работят и ще имат значимо значение за икономическото развиване и през новата 2018 година
Завръщането на инфлацията
Изменение на показателя на потребителските цени на годишна база през 2017 година
Повишаването на показателя на потребителските цени (ИПЦ) на годишна база стартира още през декември 2016 година, само че през всички месеци на 2017 година темпът на инфлацията беше позитивен. Нещо повече, през годината той последователно се ускоряваше и през ноември доближи съвсем 3% на годишна база. Средногодишната инфлация съгласно Идеологически подривни центрове е в размер на 2,1% през 2017 година, при дефлация от 0,1% и 0,8% надлежно през 2015 и 2016 година
Основният фактор за инфлацията са цените на питателните артикули, които нарастват средногодишно с 4% по отношение на 2016 година, на комуналните услуги (3,2%), на превоза (3,7%) и на образованието (4,5%). Понижение по отношение на миналата година се записва при цените на известия (-2,6%), развлечения и просвета (-2,5%), облекло и обувки (-1,4%) и артикули за дома (-0,3%).
През 2018 година се чака инфлацията да се форсира. От страна на предлагането значителен принос за това ще имат повишението на цената на тока за предприятията, което евентуално ще докара и до по-високи цени за семействата, увеличената цена на водоснабдяването, повишаването на минималната работна заплата, което ще повлияе и върху останалите заплати, и по-високите цени на някои първични материали. Те ще усилят индустриалните разноски и надлежно цените на производител. Увеличаването на заетостта и заплатите, както и по-бързият напредък на кредитирането ще подтикват съвкупното търсене.
Инфлацията, измерена съгласно хармонизирания показател на потребителските цени, записва ритъм от 1,2% през 2017 година Евентуалното ускорение обаче би могло да сложи под подозрение осъществяването на критерия за инфлацията, което ще бъде належащо поради предстоящото кандидатстване за участие във Валутно-курсовия механизъм 2. Според него осъществяването на критерия би трябвало да е стабилно във времето. Това би било мъчно за доказване при съществуване на по-висока инфлация в страната.
Развитието на пазара на труда
Брой заети лица (млн. души) и
коефициент на безработица (%, дясна скала) по тримесечия
През 2017 година пазарът на труда се характеризира със следните трендове – по-висок брой заети лица, намаление на коефициента на безработицата, повишение на междинната работна заплата и продължаващо закъснение на някои области съгласно размера на приходите от труд. От друга страна са налице признаци за прегряване, изключително при специалностите и дейностите, които изискват по-висока подготовка. Търсенето на личен състав в тях надвишава предлагането, защото просветителната система не е осигурила задоволително готови хора. Пример за динамично развиване са аутсорсингът на административни действия и машиностроенето.
През третото тримесечие на 2017 година броят на заетите лица е 3,225 млн. Толкова висока претовареност не е записана от 2009 година (3,28 млн.), до момента в който най-високата стойност през 21-ви век е маркирана през 2008 година – 3,417 млн. души. Същевременно коефициентът на претовареност за лицата на възраст над 15 години е 53,2%, което е рекордно висока стойност, за съпоставяне през 2008 година той е 51,6%.
Безработните лица са 200,2 хиляди души, до момента в който коефициентът на безработица през третото тримесечие на 2017 година е 5,8% по отношение на лицата, навършили 15 години. През съответното тримесечие на 2008 година безработните са били 185,1 хиляди, а коефициентът на безработица е бил 5,1%. Лицата на възраст сред 15 и 64 години отвън работната мощ са 1,627 млн. през третото тримесечие на 2008 година, до момента в който през 2017 година са 1,25 млн., т.е. и съгласно този индикатор се записва позитивен връх.
Средната работна заплата за страната доближава 1037 лева през третото тримесечие на 2017 година Най-високи остават заплатите в дейностите, свързани с осведомителни и информационни технологии, и през посочения интервал те са 2346 лева на месец. Най-ниско е заплащането в хотелиерството и ресторантьорството – 631 лева Продължава наклонността за мощно неравномерно систематизиране на заплатите по области. Областта с най-високо брутно трудово заплащане още веднъж е София (столица) – 1427 лева на месец. Единствено там работната заплата е над междинната за страната, до момента в който в останалите области през третото тримесечие на годината тя надвишава 1000 лева на месец само в Стара Загора.
През първите три тримесечия на годината растежът на междинната заплата е почти 9,8% по отношение на съответния интервал на 2016 година Най-бързо порастват заплатите в дейностите, свързани с недвижими парцели (14,1%), административни и спомагателни действия (12,9%) и търговия (12%), до момента в който най-нисък е растежът при финансовите и застрахователни действия (4,1%) и строителството (4,3%). Растежът е най-бърз в областите Ямбол (12%), Софийска област (11,4%) и Плевен (11,1%), до момента в който най-бавно те нарастват във Видин (1,9%), Добрич (3%), Хасково (4,1%) и Монтана (4,7%). Така Видин остава на последно място по този индикатор, като изоставането му се задълбочава.
Понижаването на държавния дълг
Поддържането на бюджетен остатък на касова основа продължава и през 2017 година Все още липсват публични данни, само че предстоящият остатък за годината е съвсем 800 млн. лева при заложен в закона за бюджета недостиг от 1,3 милиарда лева През 2017 година обаче е допустимо да е осъществен остатък и на начислена основа, откакто през 2016 година е регистриран най-малък недостиг. По този метод 2017 година би била първата след 2008 година, в която бюджетното салдо да е позитивно.
Факторите за това развиване са свързани от една страна с подценяването на плануваните доходи в бюджет 2017 година, който беше направен на основата на неактуална прогноза за развиването на българската стопанска система. От друга страна се осъществиха по-ниски финансови разноски в следствие от слабото асимилиране на еврофондовете през годината и заради отсрочване на разноските за модернизиране на военната техника.
В резултат от това се намалява нивото на държавния и държавно обезпечен дълг от 27,4 милиарда лева в края на 2016 година (29,1% от БВП) на 25,5 милиарда лева в края на ноември 2017 година (26% от БВП). По този метод България резервира третото си място по индикатора държавен дълг по отношение на Брутният вътрешен продукт в Европейски Съюз, като е изпреварена само от Естония и Люксембург.
Доброто развиване на обществените финанси на макрониво и растежът на действителния Брутният вътрешен продукт са главните фактори за повишението на кредитния рейтинг през декември 2017 година от Standard&Poor’s Ratings и Fitch Ratings и достигането на капиталов клас съгласно трите най-големи организации. Според данните на МФ, повишение на кредитния рейтинг се случва за пръв път от юли 2011 година насам, когато Moody’s присъжда оценката си, която към момента е в действие.
Същевременно успеваемостта на бюджетните разноски остава ниска. Особено съществени са проблемите в опазването на здравето, образованието, полицията, държавната администрация, правосъдната система, публичните поръчки. Те са причина за корупция, намаляват тласъците за заплащане на налози и основават нужда от доставянето на някои услуги, одобрявани по принцип за обществени, от частния бранш. На процедура за тях се заплаща двукратно – един път посредством налозите и по-късно на същинския реализатор. Подобни практики обаче няма по какъв начин да влияят удобно на приходите и икономическото развиване в страната.
Туризмът в София
През 2017 година се усилва пътникопотокът през летище София. Според формалните данни на аеропорта, пасажерите доближават съвсем 6,5 млн. души, като темпът на напредък по отношение на миналата година е 30,3%, a по отношение на 2015 година е 58,7%. Така летище София е едно от най-динамично разрастващите се в Европа. Един от факторите за това е, че известността на столицата и покрайнините й като туристическа дестинация нараства. Интересът е най-много от младежи от страните от Европейски Съюз, които разполагат с релативно невисок бюджет.
Основен принос за увеличението на броя на туристите в София имат нискотарифните компании, които откриха нови линии, развиването на технологиите, което разрешава лесни и бързи резервации тук-там за заслон, намалените цени на мобилните услуги и премахването на обособените цени при роуминг в Европейския съюз, както и ниската цена на общия престой в България.
Пиковите месеци са юли-септември, когато броят пасажери надвишава 600 хиляди души на месец, което е рекордна стойност за летището. Динамиката по месеци обаче демонстрира, че растежът на броя пасажери е мощно изменчив с течение на годината. Докато през интервала януари-април той се форсира от 43% до 53,4% на годишна база, то по-късно той внезапно се забавя и през декември е едвам 3,7%. Това би могло да е симптом за доближаването до капацитета на летището в кратковременен аспект.
Нарастващата известност на София и България като туристически дестинации би трябвало да се регистрира при идното отдаване на летището на концесия. Планираното еднократно заплащане на концесионното заплащане евентуално ще докара до занижаване на общите доходи за страната. Това ще ограничи броя на действителните участници, малко от които надали ще бъдат склонни да създадат огромни непроизводителни разноски преди да могат на процедура да оценят приходите си.
Краят на 2017 година е мотив за обзор на случилото се през този интервал. В тази и идната публикация ще откроя някои от главните стопански процеси и събития, които протекоха през годината. Някои от тях не престават да работят и ще имат значимо значение за икономическото развиване и през новата 2018 година
Завръщането на инфлацията
Изменение на показателя на потребителските цени на годишна база през 2017 година Повишаването на показателя на потребителските цени (ИПЦ) на годишна база стартира още през декември 2016 година, само че през всички месеци на 2017 година темпът на инфлацията беше позитивен. Нещо повече, през годината той последователно се ускоряваше и през ноември доближи съвсем 3% на годишна база. Средногодишната инфлация съгласно Идеологически подривни центрове е в размер на 2,1% през 2017 година, при дефлация от 0,1% и 0,8% надлежно през 2015 и 2016 година
Основният фактор за инфлацията са цените на питателните артикули, които нарастват средногодишно с 4% по отношение на 2016 година, на комуналните услуги (3,2%), на превоза (3,7%) и на образованието (4,5%). Понижение по отношение на миналата година се записва при цените на известия (-2,6%), развлечения и просвета (-2,5%), облекло и обувки (-1,4%) и артикули за дома (-0,3%).
През 2018 година се чака инфлацията да се форсира. От страна на предлагането значителен принос за това ще имат повишението на цената на тока за предприятията, което евентуално ще докара и до по-високи цени за семействата, увеличената цена на водоснабдяването, повишаването на минималната работна заплата, което ще повлияе и върху останалите заплати, и по-високите цени на някои първични материали. Те ще усилят индустриалните разноски и надлежно цените на производител. Увеличаването на заетостта и заплатите, както и по-бързият напредък на кредитирането ще подтикват съвкупното търсене.
Инфлацията, измерена съгласно хармонизирания показател на потребителските цени, записва ритъм от 1,2% през 2017 година Евентуалното ускорение обаче би могло да сложи под подозрение осъществяването на критерия за инфлацията, което ще бъде належащо поради предстоящото кандидатстване за участие във Валутно-курсовия механизъм 2. Според него осъществяването на критерия би трябвало да е стабилно във времето. Това би било мъчно за доказване при съществуване на по-висока инфлация в страната.
Развитието на пазара на труда
Брой заети лица (млн. души) и коефициент на безработица (%, дясна скала) по тримесечия
През 2017 година пазарът на труда се характеризира със следните трендове – по-висок брой заети лица, намаление на коефициента на безработицата, повишение на междинната работна заплата и продължаващо закъснение на някои области съгласно размера на приходите от труд. От друга страна са налице признаци за прегряване, изключително при специалностите и дейностите, които изискват по-висока подготовка. Търсенето на личен състав в тях надвишава предлагането, защото просветителната система не е осигурила задоволително готови хора. Пример за динамично развиване са аутсорсингът на административни действия и машиностроенето.
През третото тримесечие на 2017 година броят на заетите лица е 3,225 млн. Толкова висока претовареност не е записана от 2009 година (3,28 млн.), до момента в който най-високата стойност през 21-ви век е маркирана през 2008 година – 3,417 млн. души. Същевременно коефициентът на претовареност за лицата на възраст над 15 години е 53,2%, което е рекордно висока стойност, за съпоставяне през 2008 година той е 51,6%.
Безработните лица са 200,2 хиляди души, до момента в който коефициентът на безработица през третото тримесечие на 2017 година е 5,8% по отношение на лицата, навършили 15 години. През съответното тримесечие на 2008 година безработните са били 185,1 хиляди, а коефициентът на безработица е бил 5,1%. Лицата на възраст сред 15 и 64 години отвън работната мощ са 1,627 млн. през третото тримесечие на 2008 година, до момента в който през 2017 година са 1,25 млн., т.е. и съгласно този индикатор се записва позитивен връх.
Средната работна заплата за страната доближава 1037 лева през третото тримесечие на 2017 година Най-високи остават заплатите в дейностите, свързани с осведомителни и информационни технологии, и през посочения интервал те са 2346 лева на месец. Най-ниско е заплащането в хотелиерството и ресторантьорството – 631 лева Продължава наклонността за мощно неравномерно систематизиране на заплатите по области. Областта с най-високо брутно трудово заплащане още веднъж е София (столица) – 1427 лева на месец. Единствено там работната заплата е над междинната за страната, до момента в който в останалите области през третото тримесечие на годината тя надвишава 1000 лева на месец само в Стара Загора.
През първите три тримесечия на годината растежът на междинната заплата е почти 9,8% по отношение на съответния интервал на 2016 година Най-бързо порастват заплатите в дейностите, свързани с недвижими парцели (14,1%), административни и спомагателни действия (12,9%) и търговия (12%), до момента в който най-нисък е растежът при финансовите и застрахователни действия (4,1%) и строителството (4,3%). Растежът е най-бърз в областите Ямбол (12%), Софийска област (11,4%) и Плевен (11,1%), до момента в който най-бавно те нарастват във Видин (1,9%), Добрич (3%), Хасково (4,1%) и Монтана (4,7%). Така Видин остава на последно място по този индикатор, като изоставането му се задълбочава.
Понижаването на държавния дълг
Поддържането на бюджетен остатък на касова основа продължава и през 2017 година Все още липсват публични данни, само че предстоящият остатък за годината е съвсем 800 млн. лева при заложен в закона за бюджета недостиг от 1,3 милиарда лева През 2017 година обаче е допустимо да е осъществен остатък и на начислена основа, откакто през 2016 година е регистриран най-малък недостиг. По този метод 2017 година би била първата след 2008 година, в която бюджетното салдо да е позитивно.
Факторите за това развиване са свързани от една страна с подценяването на плануваните доходи в бюджет 2017 година, който беше направен на основата на неактуална прогноза за развиването на българската стопанска система. От друга страна се осъществиха по-ниски финансови разноски в следствие от слабото асимилиране на еврофондовете през годината и заради отсрочване на разноските за модернизиране на военната техника.
В резултат от това се намалява нивото на държавния и държавно обезпечен дълг от 27,4 милиарда лева в края на 2016 година (29,1% от БВП) на 25,5 милиарда лева в края на ноември 2017 година (26% от БВП). По този метод България резервира третото си място по индикатора държавен дълг по отношение на Брутният вътрешен продукт в Европейски Съюз, като е изпреварена само от Естония и Люксембург.
Доброто развиване на обществените финанси на макрониво и растежът на действителния Брутният вътрешен продукт са главните фактори за повишението на кредитния рейтинг през декември 2017 година от Standard&Poor’s Ratings и Fitch Ratings и достигането на капиталов клас съгласно трите най-големи организации. Според данните на МФ, повишение на кредитния рейтинг се случва за пръв път от юли 2011 година насам, когато Moody’s присъжда оценката си, която към момента е в действие.
Същевременно успеваемостта на бюджетните разноски остава ниска. Особено съществени са проблемите в опазването на здравето, образованието, полицията, държавната администрация, правосъдната система, публичните поръчки. Те са причина за корупция, намаляват тласъците за заплащане на налози и основават нужда от доставянето на някои услуги, одобрявани по принцип за обществени, от частния бранш. На процедура за тях се заплаща двукратно – един път посредством налозите и по-късно на същинския реализатор. Подобни практики обаче няма по какъв начин да влияят удобно на приходите и икономическото развиване в страната.
Туризмът в София
През 2017 година се усилва пътникопотокът през летище София. Според формалните данни на аеропорта, пасажерите доближават съвсем 6,5 млн. души, като темпът на напредък по отношение на миналата година е 30,3%, a по отношение на 2015 година е 58,7%. Така летище София е едно от най-динамично разрастващите се в Европа. Един от факторите за това е, че известността на столицата и покрайнините й като туристическа дестинация нараства. Интересът е най-много от младежи от страните от Европейски Съюз, които разполагат с релативно невисок бюджет.
Основен принос за увеличението на броя на туристите в София имат нискотарифните компании, които откриха нови линии, развиването на технологиите, което разрешава лесни и бързи резервации тук-там за заслон, намалените цени на мобилните услуги и премахването на обособените цени при роуминг в Европейския съюз, както и ниската цена на общия престой в България.
Пиковите месеци са юли-септември, когато броят пасажери надвишава 600 хиляди души на месец, което е рекордна стойност за летището. Динамиката по месеци обаче демонстрира, че растежът на броя пасажери е мощно изменчив с течение на годината. Докато през интервала януари-април той се форсира от 43% до 53,4% на годишна база, то по-късно той внезапно се забавя и през декември е едвам 3,7%. Това би могло да е симптом за доближаването до капацитета на летището в кратковременен аспект.
Нарастващата известност на София и България като туристически дестинации би трябвало да се регистрира при идното отдаване на летището на концесия. Планираното еднократно заплащане на концесионното заплащане евентуално ще докара до занижаване на общите доходи за страната. Това ще ограничи броя на действителните участници, малко от които надали ще бъдат склонни да създадат огромни непроизводителни разноски преди да могат на процедура да оценят приходите си.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ